Цените на храните по света достигнаха невиждани висоти тази година, след като руската инвазия в Украйна доведе до намаляване на износа на зърно и химически торове от двете държави. Причинени от промените на климата засушавания, горещи вълни и наводнения пък намалиха реколтата на много места по света, предава Ройтерс.

Цените на пшеницата през март достигнаха 14-годишен връх, а тези на царевицата – най-високото си ниво изобщо, според доклад на Международната група от експерти по устойчивите хранителни системи (IPES), разпространен в петък. Това направи основните хранителни продукти по-скъпи, а и по трудни за намиране, за хората в много страни, особено в най-бедните.

Промените на климата, бедността и конфликтите сега се комбинират, за да създадат “ендемични и широкоразпространени” рискове за глобалната хранителна сигурност. Това означава, че високите цени на храните може да се превърнат в поредната нова “нормалност”, ако не бъдат предприети решителни действия от страната на политиците, посочват от IPES.

Според експертите необходимите мерки включват не само борба за намаляване на вредните емисии, за да се ограничат промените на климата, но и битка срещу спекулата, дългови облекчения, намаляване на употребата на химически торове, преформатиране на глобалната търговия и увеличаване на националните зърнени резерви.

Ако всичко това бъде пренебрегнато, светът ще се изправи като “сомнамбул през катастрофални и системни хранителни кризи”, предупреждават експертите

Защо цените на храните са толкова високи?

Русия и Украйна осигуряват около 30 на сто от глобалния износ на пшеница, но потокът секна след началото на войната. И въпреки че националните запаси, консумирани там, където са произведени, остават сравнителни високи, спадът на износа от двете воюващи страни предизвика конкуренция за останалото жито на пазара и доведе до покачване на цените, казва Бриджит Хю от американския Център за климат и сигурност.

Особено засегнати се оказаха бедните държави. Около 40 на сто от пшеницата, внасяна в Африка, идва от Украйна и Русия, а цените на хляба в Ливан вече скочиха със 70 на сто, посочват от IPES.

Нарушеният износ обаче не е единствената причина за ръста на цените, който вече засегна и царевицата, ориза и соята, тъй като купувачите потърсиха алтернативи на пшеницата.

Насърчени от конфликта, финансовите спекуланти се втурнаха да инвестират в зърнени фючърси и това автоматично и напълно изкуствено наду цените и създаде несигурност на пазарите, оплакаха се наскоро финансовите министри от Г-7.

От последните хранителни кризи през 2007-2008 г. 2011-2012 г. “правителствата така и не успяха да овладеят прекомерните спекулации и да осигурят прозрачност на хранителните запаси и на стоковите пазари”, казва Дженифър Клап от Университета на Уотърлу в Канада. Проблемът изисква незабавни действия, ако светът иска да избегне нови кризи през следващите години под натиска на промените на климата, конфликтите и други заплахи, допълва тя.

Възможно ли да се увеличат добивите, за да се гарантират доставките?

Някои страни производители вече обявиха, че увеличават засяваните площи, а Индия съобщи, че ще изнася повече, за да отговори на търсенето, макар че горещата вълна, на която е подложена, може да намали добивите, предупреди лондонският Център за наблюдение на енергията и климата.

Усилията за увеличаване на добивите обаче се сблъскват с недостига на торове. Русия и Беларус произвеждат около 40 на сто от ползвания в земеделието калиев карбонат, или поташ, но войната прекъсна износа му.

Ефектите от промените на климата – от сушите и горещите вълни до наводненията и появата на нови вредители, затрудняват фермерите в много части на света, а проблемът само ще се задълбочава, ако планетата продължи да се затопля.

А и наличната земя за засаждане на още пшеница, царевица и ориз е ограничена. Увеличението на земеделската земя, особено в страни като Бразилия, често идва за сметка на горите, които пък са изключително важни при поддържането на климата стабилен.

При ограниченото предлагане на земя и засиления натиск над тези, които се опитват да отглеждат храна, да защитават природата, да инсталират възобновяема енергийни мощности и да складират въглеродни емисии, земеделската земя може да се превърне в стратегическия глобален актив на този век, казва Тим Бентън, директор на програмата за околната среда и обществото в “Чатъм хаус” (Chatham House). Желанието за контрол на голяма част от земеделската земя на Украйна, а с нея и на глобалния хранителен пазар, може да е една от причините за руската инвазия в страната, смята той.

Какво трябва да се направи, за да остане храната достъпна?

Тъй като огромна част от произвежданото зърно отива за изхранване на добитъка, ако хората започнат да консумират по-малко месо и мляко това ще повиши драматично зърнените запаси, смята Пиер-Мари Обер от френския Институт за устойчиво развитие и международни отношения.

Глобалният недостиг от зърнени храни на експортните пазари през тази година се очаква да бъде около 20-25 милиона тона. Но ако само европейците намалят потреблението си на животински продукти с 10 на сто, те ще намялат търсенето на зърно с 18-19 милиона тона, посочва експертът.

Друг възможен подход е насърчаването на страните, които са вносителки на зърно, сами да отглеждат повече храни. А в глобален план е необходимо да се сее по-голямо разнообразие от култури, за да се намали зависимостта от няколкото основни видове зърно и от няколкото основни износители.

Промени в политиката, като например наскоро сключеният Пакт за свободна търговия в Африка, може да дадат възможност на някои по-бедни страни да намалят зависимостта си от далечни производители и от несигурните вериги на доставки, смята Ситембиле Мвамакамба от Групата за анализ на храните, селското стопанство и природните ресурси (FANRPAN).

В допълнение инвестиции в съобразено с промените на климата селско стопанство биха защитили реколтите и биха дали възможност на бедните страни да намалят дълговете си и да управляват по-добре флуктуациите на хранителните пазари.

Какво ще се случи, ако цените на храните продължат да растат?

Ръстът на цените на световните пазари затруднява хуманитарните агенции в усилията им да осигурят зърно за гладните хора в държави, които страдат от хронични конфликти, като Афганистан, Йемен, Сомалия, Южен Судан и Сирия.

Системата за международна система се задъхваше от растящите нужди и неадекватното финансиране и преди да започне руската инвазия в Украйна, а сега повишаващите се цени означават, че може да бъде осигурено още по-малко зърно, казва Гернот Лаганда, директор в Световата програма по прехраната на ООН по въпросите на промените на климата и намаляването на рисковете.
“Никога не е било толкова зле, колкото е сега”, заяви той за Ройтерс. Лаганда се опасява, че като се добавят промените на климата към настоящите заплахи, ръстът на цените на храните вече едва ли може да бъде овладян.

Още по-лошият сценарий е скъпата храна да предизвика политически вълнения и да “изяде” правителствените средства като освен това провали усилията за ограничаване на промените на климата, вкарвайки света в порочен кръг от все повече бедност, вълнения и глад, предупреди той.

Според Бентън от “Чатъм хаус” войната на Русия в Украйна може да доведе до необратими промени в глобалните цени на храните. “Идва краят на евтината и леснодостъпна храна. За много хора до голяма степен това ще бъде новата реалност”, отбелязва той.