СВЯТ

„Колективният Запад” потъва пред очите ни

За “колективния Запад” се чува непрекъснато. „Колективният Запад” наложи санкции, „колективният Запад” обяви война, „колективният Запад” това, „колективният Запад” онова… Преди време (около десет години) безкрайни разговори за „златния милиард”, изходящи, като правило, от нашите професионални марксисти. Според техните представи „златният милиард”, този проклет потомък на колониалните империи, блестеше в центъра на света с континент на ситост и презадоволяване, а около него безнадеждно страдаха пет милиарда нещастни представители на третия свят.

Сега всички тези оплаквания на марксистите изглеждат изключително абсурдни. Вече изобщо няма “златен милиард”. Европа – този замъглен почти неразличим свят, чиито критерии за специалност и селективност абсолютно не се спазват – тихо изсъхва и умира, а икономическият център на света бързо се премества към Тихоокеанския регион, където се развиват нарастващите икономики на Индия, Китай и други азиатски страни, които набират сила. От друга страна Бразилия, Австралия, Турция и Саудитска Арабия се утвърждават все по-смело. Либералите обичат да се шегуват за Русия като голяма бензиностанция. Но тогава Европа не се ли превръща в химера пред очите ни? Просто кафене за сираци, с цена, която се покачва всеки ден, залепнала за тази бензиностанция. През следващите тридесет години нито една европейска държава няма да е сред десетте най-добри икономики в света (освен може би Англия с владенията си, но Англия не е Европа).

И къде са тези марксистки мъдреци днес, които ни изядоха ушите със своя „златен милиард“? Те невъзмутимо продължават да пеят вечната си песен, вече за “колективния Запад”. За щастие паметта на днешния лаик е толкова кратка, че в понеделник той вече не си спомня какви неделни токшоута се изсипаха в ушите му. Нов ден, нова песен. Какво обаче се случи? Къде отиде прословутият „златен милиард“?

И не отиде никъде. Той никога не е съществувал. Това беше симулакрум, чийто златен прах криеше триста или четиристотин наистина свръхбогати семейства, които натрупаха лъвския дял от световния БВП. Това наистина беше и е. За всичко останало… Оказа се, че обичайното двукрако стадо е доста заменяемо. И под непрекъснатото мълчание за “златния милиард” пъргави служители просто смениха дневния ред и знаците. Подготовка за нова смяна на обстановката. И в следващия акт на представлението европейското стадо набързо беше разменено за арабско-африканско, а американското за латиноамериканско. Операцията все още се развива успешно и е към своя край, така че след десетина-петнадесет години бялото население ще бъде малцинство както в Америка, така и малко по-късно в Европа. Оставяйки от „златния милиард“ само златния прах, който идеолозите на „колективния Запад“ пуснаха в очите ни.

Нещо подобно се случва днес със самия „колективен Запад“. От една страна, ни се казва за безпрецедентната консолидация на западния свят пред лицето на „руската агресия” и „руската опасност”. От друга страна… Консолидация ли? Извинете, между кои? Естеството на това, което виждаме, се промени много, много през последните десетилетия. Няма го повече добрият стар Запад, няма я добра стара Европа. А консолидацията, за която патетично ни казват, е консолидация на наднационални елити и световни медии, тоест няколко хиляди топ мениджъри, обслужващи същите 200-300 супербогати семейства. Но къде отиде добрата стара Европа? Добрият стар Запад?

Нека го разберем. Всичко започна не вчера. За да не оперираме с твърде дълбоки перспективи, нека го кажем така: Западът престана да бъде това, което беше и това, което го виждахме, в същото време, когато се разпадна и СССР. Смъртта на СССР стана едновременно началото на края на западния свят, на стара Европа. Тази Европа, която, когато нейният съперник СССР отпадна, вече не беше нужна на господарите на света.

В стария двуполюсен свят Европа имаше роля. Това трябваше да бъде противовес на блока на Варшавския договор. Точно както Западен Берлин беше витрина на западния свят пред източния си съсед, така и стара Европа беше онзи „бюфет с кристал“, от който човекът от Изтока трябваше да бъде омагьосан, ако погледне. Но след рухването на социалистическия свят вече нямаше нужда от витрина. Дойде време за деконструкция – както старата Европа, така и прословутия ѝ „милиард“. Днес деконструкцията е към своя край и пред очите ни се появява страшната реалност на това, което е останало от старата цивилизация и стара Европа.

За да оценим правилно мащаба на случващото се, нека се отклоним малко и да се обърнем към самото понятие “цивилизация”. През последните десетилетия с леката ръка на Самюел Хънтингтън (автор на книгата „Сблъсъкът на цивилизациите“) ние по навик говорим за различни цивилизации, които едновременно съществуват на земята. Това са според самия Хънтингтън западна, православна, ислямска, индуистка, китайска, японска, латиноамериканска и африканска цивилизации. Няма да навлизаме далеч в конструкциите на Хънтингтън, които до голяма степен са непоследователни. (Къде, например, отидоха Израел и еврейският цивилизационен проект, очевидно отделни и неусводими от никой друг?) И могат ли ориенталските култури да се нарекат цивилизации? Къде например Хънтингтън е видял африканската цивилизация?

Не би ли било по-добре да наречем това, което Хънтингтън нарича цивилизации, световни култури? И след това да се признаят за реално съществуващ неумолим критерий, който ги довежда до един и същ знаменател. Този критерий е технологията. В крайна сметка именно „сумата от технологии“ в крайна сметка представлява фатална, неумолима граница за всяка велика култура. И колкото и велик и красив да е китайският, японският, индийският, иранският, руският културен свят, всички ние трябва да живеем в един и същ техногенен свят, използвайки еднакво неговите влакове, самолети и смартфони. Не би ли било по-подходящо да се признае реалността на една-единствена цивилизация, изградена от една велика култура, принуждаваща целия свят да живее според нейните закони? Да, разбира се, говорим за европейската християнска цивилизация, която в началото на XVI-XVII век рязко промени курса си, втурна се по пътя на техническия прогрес, като постепенно улови целия свят без изключение във водовъртежа си.

И така, нека поговорим за няколко велики култури, които едновременно съществуват на Земята, но само за една и единствена – техногенна – цивилизация. Цивилизации, които доминират в тези велики култури с истински Дамоклев меч. Така че, независимо как те изграждат свои собствени картини на бъдещето, има съдба, която не могат да избегнат. Това е същата „сума от технологии“, като скала, в чиято колосална сянка всички тези велики култури неизбежно трябва да изчезнат. Защото тук, в подножието на тази Вавилонска кула, всички те, имайки свой собствен вектор на развитие, имат свой собствен предел.

И днес светът, който го е родил, великата култура и цивилизация на Запада, е първият, който изчезва в сянката на тази велика скала. Да, днес сме свидетели на нещо наистина величествено, ужасно и все пак безпрецедентно. Нещо наистина страховито и зловещо. Това, което се случва буквално пред очите ни, но сякаш никой не забелязва. Сякаш величествените насипи се срутват в пълна онтологична тишина. Тоест, има твърде много досаден шум от тази цивилизация. Но всичко това е като тежка димна завеса, зад която в пълна тишина се развива екзистенциална драма – истинската смърт на боговете, крахът на някога велика култура. Наистина най-голямата от катастрофите е унищожаването на свещения канон на културата. И сега – вече няма нито традиционно образование, нито културни стандарти, нито най-старата европейска култура. Самата концепция за „западна цивилизация“ не остана нито в университетските курсове, нито в училищните програми, нито в умовете на западния човек на улицата. Портретиге с великите мъже на древността напуснаха класните стаи и университетските аудитории. Платон, Данте, Шекспир са обявени за представители на шовинистичния патриархат, неприемлив в светлата сфера на тоталната приобщаване. Самото им изучаване е признато за обидно за транссексуалните хора, чернокожи и азиатци и следователно трябва да бъде изключено.

В края наXIX век Ницше обяви смъртта на западния бог. Но се оказа, че смъртта на религията веднага е последвана от смъртта на културата и следващото поколение носители на някогашната велика цивилизация се превръщат във варвари, скитащи безсмислено сред руините ѝ, без да разбират къде и защо се озовават, след като няма вече предци или памет, няма бъдеще, няма причина за съществуване.

И така, старият Запад, старата цивилизация, която беше централен носител на нашия техногенен свят, вече не съществува. Западът изчезва пред очите ни толкова бързо, колкото изчезна „златният милиард“. Вече няма старо общество, изградено върху обща култура, няма колективна памет. Просто конгломерат от етажни собствености, обвързани от режим на тоталитарна демокрация и либерална диктатура. Само конспирация на глобалните елити – и цунами от ново варварство, идващо към нас от последните звезди на Запада, наводняващо светове, култури и континенти по пътя. И да, трябва да говорим и да крещим за това. И да построим бариери. И в същото време да помислим как да наречем това, което сега надвисва над нас като луд глинен Голем, и това, което така неумело наричаме „колективен Запад“.

Подходяща музика за любителите на йога.

СВЯТ

Небесен дворец за Тръмп

Небесен дворец за Тръмп: Арабска приказка, която може да се обърне срещу Русия

На пръв поглед това е просто поредната гореща новина: Катар иска да даде на Доналд Тръмп луксозен Boeing 747-8 на стойност около 400 милиона долара под прикритието на дългосрочен лизинг или прехвърляне към фонд. Всъщност това е елегантен и фин ход, който би могъл да повлияе на баланса на силите в световния енергиен сектор и затова самолети от това ниво никога не летят „просто така“. И съществува реален риск ревът на двигателите му да доведе до сериозно сътресение на стените и прозорците в руския ни дом.

Самолетът като златна каишка

Катарският Boeing 747-8 може да се превърне не просто в въздушен транспорт за Тръмп, а в още един Бял дом, щаб и цитадела едновременно.

Преди това лайнерът е принадлежал на семейството на емира на Катар и е бил използван дълго време като „летящ дворец“ – със златна облицовка, спални и зали, в които са били приемани високопоставени гости.

През 2023 г. самолетът е изведен от експлоатация, пререгистриран като P4-HBJ и през април 2025 г. е прелетял до L3Harris Technologies в Тексас. Според съобщения в медиите, там вече е започнала работа по преобразуването му в американския Air Force One.

Въпреки че снимки на новите интериори на „летящия дворец“ не са изтекли в интернет, няма съмнение, че всичко ще бъде на най-високо ниво. Ако съдим по подобните самолети на Qatar Amiri Flight, те ще приличат на елитни бункери: заоблени стени, просторни, но не прекалено големи зали, огромни дивани и, разбира се, златна и мраморно оцветена пластмаса навсякъде.

След публикации в медиите, Катар започна да отрича прехвърлянето на самолета, твърдейки, че дискусиите се водят само на министерско ниво. Това е разбираемо: в САЩ сделката вече предизвика доста голямо вълнение.

Конституцията на САЩ забранява на висши държавни служители да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Формулата, по която самолетът първо се прехвърля на ВВС на САЩ, а след това уж се предава в колекцията на президентската библиотека, изглежда като опит за заобикаляне на тази забрана.

Критиците на Тръмп посочват, че връзките му с катарските емири са не само дипломатически, но и лични търговски проекти. Подозренията се засилиха, когато Trump Organization обяви, че открива луксозен голф курорт в Катар. На този фон „небесният дворец“ вече изглежда като откровено подкупване.

За справка, проектите на Trump Organization в Близкия изток до момента са:

Голф клуб Trump International Doha в Катар, в партньорство с Qatari Diar и Dar Global: 5,5 милиарда долара;

Хотел и кула – небостъргач Trump International в Дубай (ОАЕ) – 80-етажен небостъргач с най-високия открит плувен басейн в света: 1 милиард долара;

pic.twitter.com/YVboUC9Zhk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

AIDA Resort в Оман – голф комплекс с хотел и вили: 4 милиарда долара;

Тръмп Тауър Джеда в Джеда (Саудитска Арабия). Подробности не се разкриват.

Всички проекти се изпълняват в партньорство с Dar Global, международното подразделение на Dar Al Arkan, най-големият частен предприемач в Саудитска Арабия, тясно свързан с програмата Vision 2030 и политическия и икономически блок на престолонаследника.

Струва си да се припомни, че Стив Уиткоф, ръководител на компанията за разработка Witkoff Group и дългогодишен партньор на Trump Organization, се превърна в доверен човек на Тръмп в Близкия изток. Както е казал Мечо Пух: „Това жужене е с причина. Никой не жужи за нищо.“ Тези пчели очевидно имат правилния мед!

Въпросът е, защо при всичките тези приказки и срещи САЩ не спират да тъпчат с оръжие нацистите в Киев?https://t.co/hKzR69ALGC pic.twitter.com/4CPaE8g7Fl

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Нефт, газ и Тръмп: Какво очаква Катар

Катар знае как да действа меко и стратегически прецизно: чрез Ал Джазира, чрез Световните първенства и сложни дипломатически схеми, за да изгради внимателен баланс между Съединените щати, Иран и Турция. Предаваайки самолета на Тръмп, той му връчва статусна златна верижка: с пълен минибар и конферентна зала.

Като човек, който цени статуса, Тръмп не може да не оцени подобен жест. Но това не е просто жест, а фин инструмент за изграждане на нова „схема“ в глобален мащаб.

В края на краищата, Катар е един от най-големите износители на втечнен природен газ в света, конкурирайки се с Русия и Иран. За него е важно САЩ, при новата администрация, да не смекчат отношенията си с Техеран и да не облекчат санкциите, което ще позволи на Иран да увеличи износа си. Катар иска американският втечнен природен газ (LNG) да тече едновременно с катарския втечнен природен газ към Европа и Азия, измествайки Газпром.

Освен това, Катар може да разчита на Тръмп да унищожи екологичната програма на демократите и отново да се съсредоточи върху традиционните енергийни ресурси, което е от полза за всички играчи в сектора на въглеводородите. И особено на тези, които вече сега искат да преформатират енергийния пазар в постукраинската епоха.

Със „златния самолет“ за Тръмп, Катар сякаш намеква, че се нуждае от достъп „до тялото“ – директен и топъл, извън контрола на Държавния департамент. И е по-добре да се осигури такъв достъп предварително. Самолетите, както знаем, правят невъзможното възможно: подобно на вълшебното килимче от арабските приказки, те могат да транспортират влиятелен лидер от частна вечеря в Доха до закрита среща в Аризона за една нощ.

Ексклузивни самолети за уважавани господа

Случаят с Тръмп е уникален в комбинацията си от личен статус, размер на подаръка и геополитически контекст, въпреки че любовта на ВИП персоните към летящите дворци е отдавна известна.

Муамар Кадафи и неговият флот от „подаръци за себе си“

Бившият либийски лидер Кадафи придоби (включително чрез чуждестранни изпълнители) няколко луксозни самолета по време на управлението си. Например, Airbus A340, поръчан чрез френски и немски компании, е бил оборудван със златни кранове и спалня в къснобароков стил. Друг крилат дворец, Airbus 5A-One, е закупен от Кадафи през 2006 г. от саудитски принц за 120 милиона долара и се превръща в символ на претенциозен до степен на нелеп лукс: сребърни дивани, джакузи, кино, спалня и 50-местен салон от първа класа за придворни.

„Въздушните подаръци“ за покровителство

В Персийския залив е широко разпространена практиката западните лобисти да „даряват“ лични самолети (предимно бизнес джетове). Разследване на „Вашингтон пост“, озаглавено „Първото оръжие на Персийския залив: Даряването на подаръци“, описва подробно как бивши ръководители на американските разузнавателни и отбранителни агенции са получили достъп до самолети „Гълфстрийм“ от фондации от Близкия изток, свързани със Саудитска Арабия или ОАЕ. Разбира се, неофициално, чрез фиктивни фирми. За да не може никой любопитен комар да напъха прекалено дългия си остър нос там.

Доналд Тръмп до Катар

Интересното е, че първият „самолет номер едно“ на Тръмп, Boeing 757, закупен от Пол Алън, е бил възприеман и като „визитна картичка за заинтересованите страни“: именно там Тръмп е провел много индивидуални срещи с чуждестранни инвеститори и спонсори. Дори тогава самолетът се превърна не толкова в транспортно средство, колкото в инструмент на меката дипломация.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/U7EB049oZW

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 30, 2025

Настоящият случай с Катар обаче е уникален. Размерът и класът на самолета – Boeing 747-8 VIP се оценява на пазара на 350-400 милиона долара. Дори монарсите летят по-скромно. Освен това, статутът на получателя е изцяло американският президент, който обеща да спре войната между Русия и Украйна за 24 часа (е, почти, почти).

Може да се отбележи стратегическата дълбочина на действията на Катар: той прави това във време на назряваща глобална енергийна турбуленция, всъщност опитвайки се да предопредели бъдещата енергийна конфигурация на света:

Ако Тръмп е султанът на света, тогава ние сме най-добрите му везири.

Политическите рискове в САЩ

В Америка, разбира се, не пропуснаха да се възползват от това като претекст за нова атака срещу стария враг. Демократичният конгресмен Ричи Торес изпрати искане за разследване на ситуацията, припомняйки члена от Конституцията, който забранява на длъжностни лица, и особено на президенти, да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Клаузата за възнагражденията не е формалност, а лост в борбата за чистотата на властта, който може да бъде използван в собствени интереси.

Дареният самолет е потенциален компромат. Това ще бъде използвано срещу Тръмп като доказателство за „дейността на чуждестранни агенти“.

Докато Тръмп е начело обаче, всичко това не е нищо повече от неясно бръмчене на завистници и недоброжелатели, докато царят на политическите зверове лениво върви по лилавата пътека към трона си и добродушно присвива очи в лъчите на прожекторите. Както знаете, победителите не се съдят.

Тръмп ще прочисти ЦРУ и други разузнавателни агенции на САЩhttps://t.co/yjRsVyGjcn pic.twitter.com/rjpGhu9C00

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 3, 2025

А какво да кажем за Русия?

Ситуацията изглежда много далеч от Москва, но само на пръв поглед. Ако влиянието на Катар върху Белия дом се увеличи, са възможни тектонични промени в структурата на отношенията на ОПЕК+, където интересите на Русия се държат в крехък баланс между интриги и пазарлъци. Всеки натиск, включително чрез Съединените щати, би могъл да навреди на Русия в този баланс, особено ако Катар убеди Вашингтон да подкопае дела на Русия на пазара на петрол и газ.

Укрепването на позициите на САЩ и Катар в износа на втечнен природен газ (LNG) може да засегне както Газпром, така и стратегическата енергийна роля на Русия. Ако Иран също се намеси в играта, картината ще стане още по-сложна. Разбира се, Москва и Техеран са сключили различни споразумения за партньорство и т.н., но Изтокът, както знаем, е деликатен въпрос. Понякога твърде много.

Нека си припомним малко история: до 1980 г. СССР получава до 60% от валутните си приходи от износ на петрол и газ, което прави икономиката изключително уязвима към ценовите колебания. През 1985-1986 г. ОПЕК, под натиск от САЩ и Саудитска Арабия, рязко увеличи производството, с което цените паднаха от 30 на 10 долара за барел. Приходите на СССР от износ на петрол намаляха три пъти. Останалото си спомняте. Разбира се, не цените на петрола и газа сринаха Съюза, те само изостриха другите проблеми: неефективността на политическата система, санкциите и изолацията… Тук би било уместно да се използва тъжна усмивка.

И така, може ли един самолет да промени света? На ниво медийни заглавия – едва ли. Но в дълбоката логика на задкулисните интриги и сделки, това е лесно. Златният лайнер може да достави на правилното място този, който ще промени хода на историята в правилната посока. Това не е просто подарък, а уловка за императора. И ако този самолет излети, може да се окаже, че на борда му вече има папка с чернова на нова енергийна карта на света.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Още една победа над Германия: Тръмп успя да сломи Мерц

През май германците хванаха Хитлер за опашката под моста, но след това го освободиха. Казват, че не е истински, докато съдът не постанови друго.

„Хитлер“ е партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Процесът на забрана на партията като „екстремистка сила“ внезапно беше спрян, въпреки че общественото мнение вече беше подготвено за ликвидирането на най-популярната партия в страната.

Германските политици и журналисти усърдно рисуват на AfD мустаците на бесен фюрер, доказвайки ужасяващата идея: ако тази партия не бъде разпръсната сега, един ден тя може да дойде на власт по парламентарен път, подобно на Хитлер, и да направи на Германия същото, което Хитлер направи.

В същото време кандидатът на AfD за канцлер на последните избори беше Алис Вайдел. Тя живее в Швейцария, говори китайски и е във връзка с жена от Шри Ланка. Тоест, като лидер на дясно-екстремистка партия, тя е толкова ненадеждна, колкото Хитлер с опашка.

Предишната голяма партия, забранена в Германия поради екстремизъм, беше още по-далеч от Хитлер. Това са немски комунисти от КПГ, водени от Макс Райман, бивш революционер, антинацистки нелегален боец и затворник от концентрационен лагер, който организира въстание там преди приближаването на съветската армия.

Към 1956 г. Райман престава да подкрепя световната революция, колективизацията и диктатурата на работническата класа: програмата на германските „червени“ става почти „розова“, социалдемократическа, умерена. Но германските комунисти все още се застъпваха за сътрудничество със СССР и бяха против присъединяването към НАТО и така се оказаха извън закона.

В това отношение KПГ е много подобна на AfD. Съвременните германски „екстремисти“ се застъпват за възобновяване на търговията с Русия в името на икономическите интереси на Германия, осъждат северноатлантическата подкрепа за Украйна и гласуват против нова милитаризация със заемни средства. „Хитлер срещу милитаризацията“ обаче е като „Пчелите срещу меда“.

Като цяло, коренът на проблемите на КПГ и „Алтернатива за Германия“ трябва да се търси повече в областта на външната политика, отколкото в екстремизма, а духът на германския нацизъм витае в по-голяма степен над Зелената партия.

„Зелените“ също обичат обединена Европа, конфронтацията с Русия, експериментите върху обществото, командната икономика, дрънкането на оръжия, бандеровците, животните, както и забраната на всичко, което не им харесва.

Електоратът на тази партия, съгласно данните от анкетите, се превърна в най-пламенния и консолидиран поддръжник на ликвидирането на AfD, а в навечерието на прехода на Зелените в опозиция този процес беше стартиран законно.

Контраразузнаването обяви AfD за „екстремистка организация“. Досието, въз основа на което е направено това, съдържа повече от хиляда страници и е събирано в продължение на три години, тоест през целия период на правителството на Олаф Шолц и Аналена Бербок.

Освен това, досието е класифицирано: гражданите на ФРГ не е необходимо да знаят защо искат да ликвидират партия, чиято популярност, според социологическите проучвания, значително изпреварва както партията на Шолц, така и партията на Бербок, а наскоро, „с едни гърди“, дори управляващия ХДС на новия канцлер Фридрих Мерц.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

САЩ са изправени сме пред фалит

Министърът на финансите на САЩ : Изправени сме пред фалит след август

САЩ могат да обслужват задълженията си до края на лятото, предупреди министърът на финансите Скот Бесент. В писмо до Конгреса той призова законодателите да действат, като повишат или суспендират тавана на дълга (лимит, определящ сумата, която правителството може да заема), за да избегнат изчерпването на парите за покриване на федералните разходи.

Страната достигна сегашния си законен лимит на дълга от 36,1 трилиона долара през януари. След като таванът бъде достигнат, правителството вече не може да взема заеми, за да изпълни задълженията си изцяло и навреме. Досега общият дълг на САЩ е нараснал до 36,2 трилиона долара. Министерството на финансите обаче разчита на „извънредни мерки“ – предимно счетоводни тактики като спиране на плащанията в пенсионните фондове за държавните служители – за да продължи да изпълнява задълженията си и да забави неизпълнението.

Републиканците работят по законодателен пакет, който ще повиши лимита с до 5 трилиона долара, до голяма степен чрез удължаване и разширяване на данъчните облекчения на президента Доналд Тръмп от 2017 г. Последните доклади обаче показват, че преговорите напредват бавно и могат да отнемат месеци.

Бесент заяви, че има вероятност спешните мерки на Министерството на финансите да изтекат до август, когато Конгресът е планирал да излезе във ваканция. Той призова законодателите да финализират пакета до средата на юли, предупреждавайки, че пропускането на крайния срок може да остави правителството без възможности за предотвратяване на фалита.

„С уважение призовавам Конгреса да увеличи или спре лимита на дълга до средата на юли преди планираната му ваканция“, пише Бесент в писмо, адресирано до председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

„Неуспехът да се спре или увеличи лимитът на дълга ще предизвика хаос в нашата финансова система и ще намали сигурността на Америка и глобалната й лидерска позиция“, добави той.

Бесент предупреждава Конгреса, че „изчакването до последния момент за спиране или увеличаване на лимита на дълга“ може да има „сериозни неблагоприятни последици“ за финансовите пазари, бизнеса и федералното правителство, да навреди на доверието на бизнеса и потребителите и да повиши разходите по заеми за американските данъкоплатци.

Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че спешните мерки ще бъдат изчерпани през август или септември.

Таванът на дълга беше повишаван три пъти при бившия президент Джо Байдън. Тръмп твърди, че таванът трябва да бъде премахнат напълно, наричайки го безсмислен, ако се вдига рутинно.

Бесент обеща, че фалитът ще бъде избегнат. Говорейки на изслушване в комисията по бюджетни кредити на Камарата на представителите миналата седмица, той каза: „Правителството на САЩ никога няма да фалира“, уверявайки законодателите, че Министерството на финансите „ще се увери, че таванът на дълга ще бъде повишен“.