Connect with us

LIFE

13 проблема, които ще срещнат хората, решили да се преместят на райски остров

Мнозина намират за изкушаваща идеята да се откажете от всичко и да отидат да живеят там, където е вечно лято. Да сменят сивотата за ярки цветове, суровото ежедневие за вечна почивка, тъжните лица на съгражданите за усмивките на щастливи хора – не е ли това мечта за всеки?
Изглежда, че животът в тропиците няма недостатъци и е вечна ваканция. Някой наистина се отказват от всичко и заминават, но райският остров по време на ваканция и райският остров за постоянно пребиваване са два различни свята. Когато първоначалният ентусиазъм отмине, започва обичайният “тропически” живот и той не допада на всеки.
Ние от Поничка събрахме информация от потребители, избрали да избягат на райски остров и отбелязахме кои са минусите на този мечтан живот.
Всички дни изглеждат едни и същи
В началото всичко изглежда ново и интересно. Новопристигналите ентусиазирано изучават новото място, наслаждават се на слънцето и след няколко месеца се улавят, че днес правят същото като вчера, предния ден, преди 3 дни, преди седмица. При липса на сериозно хоби, приятели, работа, е много трудно да се избегне монотонността.
Защо заминахме след 5 години в Тайланд?
Появиха се нови хоризонти, възможности и умения, стана ясно, че все още сме твърде млади, за да се справяме денонощно с проблемите на хората и вече твърде стари, за да се мотаем по плажове и дискотеки ден и нощ. За да се развиете, се нуждаете от напрежение и преодоляване на себе си, в противен случай съществува риск да се затънете дълбоко в райското блато и след това непрекъснато да се самоубеждавате, че добрият климат предопределя нашето щастие, което изобщо не е така.
Бали е пълен с религиозни, йоганути, просветени и отварящи чакри. Това е нормално. Страстта към веганството и отварянето на чакрите ще се появи след около шест месеца живот, защото всичко останало е пълна деградация.
Няма достатъчно комуникация с хора, които са близки в интелектуално и културно отношение
Вероятността да намери истински приятели сред местното население клони към нула. Запознанства (най-вероятно сред обслужващия персонал) – да, но е малко вероятно да обсъдите любимата си книга или филм с тях.
Въпреки факта, че в Тайланд е страхотно, има нещо, с което ми е трудно да се справя от дълго време. Липсва ми интелектуална комуникация с хора извън Интернет и всичките ми опити да намеря истински приятели тук, на които бих могъл да се доверя, бяха неуспешни. Бях измамен и в Тайланд, и във Фаранг. Да се оглеждам през цялото време и да не се доверявам на хората ме отегчава.
Наоколо има много добри, мили хора, можете да разговаряте с тях, да седнете на чай, да поиграете нещо, да отидете някъде да се забавлявате. Но е абсолютно невъзможно да се говори за нещо по-дълбоко от последните новини – с мъжете; или как най-добре да комбинирате цветовете в дрехите – с жените. Това е просто някакъв вид интелектуален глад!
Върнах се, защото започнах да копнея за усещането, че съм „нормален“. Много исках да говоря с хората, без да се съмнявам, че те ще ме разберат.
Никога няма да се впишете
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
Можете да живеете във всяка държава от Югоизточна Азия 10-20 години, да научите перфектно езика, да получите гражданство, дори да се ожените за гражданин на тази страна, но винаги ще останете чужд там. Въпреки че, ако следвате примера на Майкъл Джексън и коренно промените външния си вид…
Колкото и да се опитвате, никога няма да можете да се интегрирате докрай. Завинаги ще останете един бял банкомат и дори след 5 години живот на острова те ще се опитат да ви използват за пари, както и в първия ден.
Жалко е, че за много виетнамци европейците означават само едно – пари. Така ние ставаме не само основната цел на измамниците, но и просто привличаме прекомерното внимание на гражданите, дори и да имат добри намерения.
Трябва да спазвате обичаите на местните
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
На туристите не винаги е ясно какво може да предизвика негодувание или раздразнение у местното население, а много правила и традиции, напротив, предизвикват раздразнение у нас, но в чужда държава трябва да скриете емоциите си малко по-дълбоко.
Ще трябва да преодолеете доброто желание да научите индийците на правилата на етикета. Ако не можете да гледате как половината от хората около вас се хранят с ръце, апетитно поставяйки половината си ръка в уста, тогава трябва да се храните вкъщи. Винаги!
В Бали никой не е чувал за правата на потребителите. И ако не очаквате да си върнете парите, тогава поне замяната на неприемливо / неработещо нещо е много проблематична. Е, ако са ви съсипали строителната площадка, договора, партида кожи или просто настроението, максимумът, който ще чуете в отговор на оплакването е: „Извинете, шефе“.
Искрено се разстройвам, когато гледам как чистят, как правят мебели, как се грижат за градината. Вкъщи винаги съм спорил с баща си за перфекционизмът. Струваше ми се, че той отива твърде далеч, а в Индия ми липсва толкова много!
Чужденците винаги плащат повече
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
„Местен турист (възрастен) – 40 бата; местен турист (дете) – 20 бата; чуждестранен турист (възрастен) – 400 бата; чуждестранен турист (дете) – 200 бата.“
На пазарите, в такситата, а понякога и в ресторантите, има двойна ценова политика. Стига се до там, че менюто на местния език показва едни цени, а на английски – други. Чуждестранните туристи почти винаги плащат няколко пъти повече за билети в националните паркове и музеи. Например входът в Националния парк Удавалава в Шри Ланка струва 60 рупии за местните жители, а за чужденците 2 720 – 45 пъти повече!
За много от работещи тук това изглежда несправедливо. Един потребител коментира в Туиутър: „Аз съм наел 60 души в Тайланд, плащам всички данъци в Тайланд, харча по-голямата част от доходите си в Тайланд, женен съм за тайландка. И какво получавам ?! Плащам 400 бата вместо 40.” Борбата с това обикновено е безсмислена. Повечето или се примиряват със съществуващото статукво, или напускат.
В спорни ситуации законът винаги е на страната на местните жители
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
В очите на местната Темида интересите на чужденците са второстепенни. Във всеки случай на спор с безскрупулни хазяи, таксиметрови шофьори или продавачи по подразбиране чужденецът е виновен. В интернет можете да намерите много тъжни истории за изгубен бизнес, а в общностите на емигрантите в социалните мрежи редовно събират пари за адвокати.
За съжаление, понякога тези, които водят спокоен, спазващ закона живот, са изправени пред правосъдната система в Югоизточна Азия. Потребител, който завърши в затвора в Пукет, написа в Пикабу: „Когато се потопите в тази правна сфера, разбирате, че през цялото това време ходите в минно поле. Огромните времеви ограничения за селфи със статуята на Буда и публикации във Facebook, туристите са принудени да дават подкупи от стотици хиляди бата, за да не отидат в затвора за пушене на електронна цигара, използване на уоки-токи, правене на снимки с професионална камера, съхраняване на корали и хранене на рибата в природните резервати“.,
Югоизточна Азия не е добра за любителите на туризма
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
Разходката в почти всеки град е неудобно и дори опасно и мнозина просто се страхуват да се качат зад волана поради хаотичното и непредсказуемо движение. Има хора, за които комфортът при ходене и безопасността по време на шофиране са толкова важни, че след като прекарат няколко месеца в Тайланд, Индонезия, Виетнам или Индия, те се насочват към страни, по-удобни за пешеходците.
Бали е едно от онези места, където ако не сте на мотор (или кола), значи не можете да отидете никъде! Всичко е далеч, няма обществен транспорт, такситата са скъпи, а ходенето пеша дори до най-близкия магазин понякога е проблематично – има малко тротоари, а ходенето по ръба на тесен път, между трафика и вонящата канавка е тъпо.
Трафикът във Виетнам е ужасен, особено в Ханой, като цяло не спазват правилата, паркират и шофират по пешеходни пътеки. Пресичането на пътното платно не е лесна задача.
Всеки върви където си иска. Не спират на светофари, пешеходни пътеки, не позволяват на никого да мине. Постоянно подскачам. Разбрахме, че колкото по-смел си, толкова по-бързо стигаш до дестинацията си. Когато пътувате с кола, вие сте напълно заобиколени от мотоциклети, които се стрелкат напред-назад. И най-важното – без мигачи!
Срещите с дивата природа не могат да бъдат избегнати
Когато решат да се преместят, мнозина просто не вземат предвид местната флора и фауна, но паническият страх от насекоми и влечуги неведнъж е ставал причина за преждевременното напускане на тропиците.
Лъскавите хлебарки с размерите на кибритена кутия са навсякъде, дори се качват в шкафовете – понякога изваждате бикини от шкафа, а хлебарката пада от тях. И си мислите: първо да се измиете или първо да се обуете. На масата не може да се остави нищо, дори вода. Особено вода. Понякога се давят в басейна. Понякога в компанията на плъхове самоубийци.
Можете да забравите за културните развлечения и познатия социален живот.
Мнозина подценяват липсата на културни забавления в тропиците. Ако у дома можете да отидете на театър, в галерията, да се събирате седмично с приятели в любимото си заведение, да играете на настолни игри или да отидете на мач на любимия си отбор, тогава в тропически рай ще разполагате с търговски център и киносалон с английски език.
В Тайланд наистина ми липсва спорта. Вкъщи подкрепях местните отбори и това ми липсва. Опитах да присъствам на футболните мачове от Висшата лига във Тайланд, но ми липсват отборите ми.
Първият път, когато дойдох във Варкала (Керала, Индия) за 2 седмици просто се влюбих в това място, затова реших да се върна тук и да живея няколко месеца. Наех къща заедно с двойка от балтийските държави. Сутринта ходех на плажа, през деня работех, ядях главно в кафенета. Това беше моето забавление. Няма къде да се отиде. В Тривандрум, който е на 60 км, има музей, зоологическа градина и няколко интересни храма, които проучих бързо. Ако не бяха съквартирантите ми, с които вечер играехме карти, не знам как щях да издържа до средата на март.
Медицинските услуги, които не са покрити от застраховка, са много скъпи.
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
Обикновено застраховката включва посещение в клиника при спешни случаи и не покрива обичайното посещение при лекар. В такива случаи туристът може да използва платени (и много скъпи) медицински услуги.
Момичето в съседство счупи ръката си. Лекарят показа снимката и обясни, че е необходима операция. След като научи, че няма застраховка, лекарят предложи алтернатива: да сложи фиксираща превръзка и тя да се прибере у дома за операция. Операцията трябваше да се извърши в рамките на 5 дни. Проблемът беше, че момичето има бебе, което никога не се е разделяло с майка си. Насрочиха операция за следващия ден, струваше 50 000 рупии. Рентгенография се плаща отделно – 400 рупии – и фиксираща превръзка – също 400. Плюс лекарства – около 1000.
Съпругата ми получи слънчев удар и към полунощ температурата й скочи над 40°С, обърнахме се към болницата. Преглед, мазило за гърлото, лекарства (антибиотици, спрей за гърло, антипиретик и аналгетик) – сметката е около 150 евро.
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
„Лекарства – 2 639 бата. Лабораторни изследвания – 1380 бата. Услуги за медицинска сестра – 400 бата. Медицински услуги – 250 бата. Медицински преглед – 1000 бата.“
Копнежът за дома е по-силен, отколкото може да си представите
Идва време, когато целият негативизъм, който ни е накарал да избягаме, изчезва и в паметта ни се появяват само приятни спомени: разходка в есенния парк, коледната украса на централния площад, любимо кафене… Към това се добавя неизбежната липса на роднините и приятелите. Въпреки факта, че редовно организираме видео чатове и споделяме снимки, това не замества пълната комуникация.
Една от причините, поради които обмислям да се прибера, е липсата на приятели. Всички експатри, които срещнах, бяха някак луди: или пияници, или арогантни бизнесмени, които се хвалят колко готино живеят. Вкъщи имам семейство и приятели, което прави мисълта да се върна толкова примамлива.
Ще ви липсват обичайните продукти
Можете да закупите европейски продукти на много туристически места, но има нещо, което се предлага само у дома (и по някаква причина е точно това, което най-много искате).
Някои прости неща, на които не обръщах внимание в Русия, се превърнаха в мечта в Индия. Например заквасена сметана. Ако все пак можете да приготвите заквасена сметана сами, ако наистина искате, тогава, например, не бих посмял да ям черен дроб в Кхаджурахо.
Европейската храна на Бали е много скъпа в сравнение с местните продукти. Няма нормални сирена, които да не струват теглото си в злато, извара и млечни продукти, има само безвкусно кисело мляко, само бял хляб. Местната бира е ужасна, вината са много скъпи. Като цяло, за комфортен живот трябва много да промените вкусовите предпочитания и хранителните си навици.
Горещият и влажен климат не понася на мнозина
13 нюанса, за които хората не се замислят, мечтаят да напуснат работа и да оставят да живеят на райските острови
Преди да се преместя в Шри Ланка, не знаех, че можеш да изгориш за 10 минути. Оказа се, че имам доста чувствителна кожа. Дори след кратко излагане на слънце се появява обрив по тялото.
Тръгнах си и сега мога да изляза навън следобед.
Кафе, което се навлажни и се превърна в лепкав камък за една нощ.
След една седмица живот във Фанган (Тайланд), бях изненадан, че открих мухъл в обектива на камерата. Трябваше да отплавам до съседен остров, за да го почистя. В сезона на дъждовете мухълът се появява навсякъде само за няколко дни. Документите ни, зимни дрехи, кожена чанта, обувки и дори възглавници бяха покрити с мухъл. Много вредно нещо, заради което детето веднага започна да кашля. Солта и захарта трябва да се опаковат плътно, а кафето, което стоеше в отворен пакет цяла нощ, се превърна в лепкав камък.
Не можах да свикна с жегата и ордите от комари. Трябваше да се поливам с репеленти, но все пак ме хапеха. Уморена съм от вземане на душ след всяко излизане на улицата и след това отново прилагане на репелент.
Мухълът съсипа дори скъпите ми очила. След завръщането си в Шри Ланка винаги се учудвам колко е зле. За 4 месеца всичко в затворено помещение е покрито с мухъл. Трябва да измием всичко.
Не се опитваме да ви разубедим да живеете в топлите страни. За мнозина дългото пътуване се превръща в стимул, помага да се отърсим от себе си, да видим нови хоризонти. Други в крайна сметка остават разочаровани и се връщат у дома.

Подходяща музика за любителите на йога.

LIFE

Гърция, моя мечта!

Гърция, моя мечта! Как да заживеем щастливо на юг от България

Животът в страната на Омир е все по-привлекателен за българите, които масово купуват имоти заради добрата храна, по-ниските цени, чистото море и дружелюбното отношение на местните

64-годишният столичанин Никола Златев е на държавна работа. Заплатата му с малко надвишава средната за страната. За него инвестиция във втори недвижим имот у нас е непосилна при средна цена на жилище в столицата от 3000 евро за квадрат. Това е причината да започне да гледа обявите за имоти в Гърция. И докато сърфира в интернет, си дава сметка, че е загубил шансове за по-скъпите курортни дестинации от северната част на южната ни съседка, които са в непосредствена близост до нашата страна. Затова решава да се насочи към гръцкия дял от Родопите, разположен в южната част на планината.

Точно преди година и половина си купува половин декар регулиран парцел в малкото, но приветливо село Имерос, намиращо се само на 45 километра от българската граница край Маказа. За новата придобивка плаща 25 000 евро без таксите по прехвърлянето – данък, нотариален хонорар и други дребни разходи като хонорар за адвокат и откриване на сметка в гръцка банка.

Към оградения с обикновена телена ограда парцел има още една екстра – пергола, покриваща около 50 квадратни метра. Под нея може да се разположи каравана, а после да се изгради кухня с дневен тракт, баня и още една спалня освен караваната. Морето е на някакви си 3,5 километра от селото, а към плажа ни води добре поддържан асфалтов път.

Никола вече се вижда половин грък и смята да изкара следващите години от живота си именно в Имерос. „Ще създам всички условия да пребивавам почти целогодишно тук. През това време ще отдавам тристайното си жилище в София под наем, от който очаквам поне 900 евро месечни постъпления. После ще взема жена си и с двете си български пенсии, които общо възлизат на още 1000 евро, ще я караме някак си тук“, разказва Никола и чертае как ще разположи кухнята и другите помещения, които смята да издигне с леки конструкции от спестявания през годините.

Животът в Имерос иначе тече повече от спокойно. Тук има всичко, което е необходимо един човек да живее добре и да се чувства свободен – няколко магазина, малка таверна, рибна борса, както и борса за месо и млечни продукти, чието качество е несравнимо по-високо от качеството на предлаганите в България. Гърците уважават храната и не си позволяват да тровят както себе си, така и гостите си. Иначе хората са дружелюбни и се опитват да помогнат с каквото могат. Единственият недостатък е, че болниците и здравните заведения са на около 25 километра на север в близо 70-хилядния център Комотини.

И колкото провинциално да изглежда през зимата и ранната пролет малкото селце Имерос, не се заблуждавайте, че тук няма туристически поток през лятото. Крайбрежната ивица е от ситен пясък, а от плажа край Имерос на изток са разположени поне още 5–6 забележителни плажа в продължение на 7–8 километра.

Ивицата е почти непрекъсваема и стига чак до плажа на най-голямото село в района Марония. Докато стигнете дотам обаче, минавате през ваканционните Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. Те са малки крайбрежни вилни селища, които през лятото са оживени, а през другите сезони изглеждат тъжни и сравнително безлюдни.

Никола вече е изпробвал повечето от плажовете, няма тайни и в менюто на най-голямата таверна „Ядрия“, която се е надвесила над морето и пред която стои огромен надпис на чист български „Риба и месо“. За една година под перголата на Никола вече има каравана, пусната е чешма, а сега се инсталират баня с тоалетна (извън тези в караваната) и вече е поръчано кухненско оборудване. На двора има втора чешма и са направени малки алеи покрай грижливо окосената трева. Наскоро Никола ми се обади, за да ми се похвали, че вече имал предложение за покупка на имота в Имеро в този му вид за 75 хиляди евро (без караваната). „Няма да им дам нищо. Тук ще си живеем на спокойствие и чист въздух – с пенсиите. Какво му трябва повече на човек“, казва Никола.

Направил си е сметката, че с постъпления от около 2000 евро поне 6 пъти месечно може да заведе жена си в „Ядрия“, а храната и разходите за живот наистина са с около 30 на сто по-поносими, отколкото в София. Единствено бензинът на гърците е по-скъп, но и това е поправимо, защото много от местните ходят до бензиностанциите у нас.

Успоредно с всичко останало Никола смята да помага на наши сънародници, които искат да се установят в този район на Гърция. „Готов съм да им търся не само имоти, но и да им дам съвети какво трябва да направят, за да бъде престоят им тук приятен.“

В района най-търсени са къщи и парцели, които се намират в крайбрежните ваканционни селища Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. В зависимост от квадратурата и разстоянието до морето къщите вървят на цени от 120 хил. евро до 500–600 хиляди евро, а парцелите са между 40 и 300 евро за квадратен метър. В селища като Имерос и Ксилагани може да се намери къща за 60–70 хиляди евро, а при късмет дори и по-евтино. Терените също са далеч по-изгодни от крайбрежните и това е най-бюджетната инвестиция за имот на близко разстояние до бреговете на Тракийско море.

В района особено привлекателни изглеждат къщите в стар български стил в най-голямото селище Марония. Изградени от камък и дърво, много от тях предлагат прекрасни гледки отвисоко към морето (разстоянието е около 5 километра). В Марония има прекрасни таверни с отлична кухня, а през лятото климатът е идеален, защото дневното слънце се съчетава с вечерната прохлада, идваща от планината.

Градчето е свързано с българската история и с делото на Капитан Петко войвода. В народните песни Марония е възпята като столицата на войводата. През 1864 година именно в околностите на градчето Капитан Петко разбива пратените да го преследват турски потери и сам започва да ги преследва. През същата година след като разбива войниците на Джефар ага, той влиза в Мароня победоносно, арестува турските полицаи. В края на декември 1877 година освобождава града от османците, а тъй като след Санстефанския договор Марония остава под турска власт, Капитан Петко войвода я обявява за свободна република. После разбива изпратения башибозук и черкези, командвани от двама турски генерали – Хасан паша и Яхия паша.

По неофициални данни днес в Марония имоти имат около 30 българи.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

EXPRESS TV

Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки

Разбира се, Емили Ратайковски разтърси бразилски бикини с прашки в страната, която й даде името.

Продължавайки бягството на момичетата си в Южна Америка, 33-годишната Ратайковски показа твърдата си дериера на белите пясъчни плажове на Рио де Жанейро в горнище с тропически принт и нахално дъно, както е уловено в поредица от снимки, споделени в неговата социална мрежа на Неделя, 26 януари.

Моделът позира отзад, заснемайки в близък план завидните си извивки, като в едната ръка прокарва пръсти през косата си, а в другата държи чаша бира. Не е изненадващо, че снимка на нейната дългогодишна най-добра приятелка Бабс Жана също беше включена във въртележката на Instagram, облечена в щампован комплект от две части от собствената линия бански костюми на Ratajkowski.

Те поддържаха доброто настроение през цялата вечер, но не и преди Ратайковски да се преоблече във второ мъничко бикини, този път с гола горна част. Тя направи микро обработка „Направи си сам“, като набра чашките, за да създаде минимално покритие и максимално деколте.

На друго място в публикацията моделът и Жана посетиха бара на плажа в хотел Fasano и изпиха шампанското, докато носеха съвпадащо плажно облекло, което контрастира непослушно и сладко.

Докато Жана, на 33, изглеждаше знойно в леопардови бикини и черен саронг, Ратайковски изглеждаше сладко в игриво горнище с балкон и високо изрязани долнища, които надничаха от спокойните ленени панталони, които тя остави разкопчани, което най-добре показваше загорелите й крайници и стегнатост корема.

Всъщност Ратайковски прекара последната седмица в най-добрия си живот в Бразилия, тъй като това не беше първият път, когато тя предостави на феновете си виртуален подкаст от рая. В понеделник, 20 януари, моделът и дизайнерът на бански костюми вдигнаха топлината в въртележката на Code Red в Instagram, дебютирайки със серия от живи, миниатюрни тоалети, включително още един бикини с бразилски прашки. Когато си в Рио!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

EXPRESS TV

100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд

На днешната дата преди 100 години е роден Пол Нюман – американски актьор, режисьор, продуцент, автомобилен състезател, филантроп, предприемач, носител на многобройни отличия, известен не само с ярката си външност на харизматичния синеок красавец, но и с таланта, упоритостта и дългата си и успешна кариера, с които си спечелва прозвището “един от стълбовете на Холивуд”.

Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г. Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.

Пол Ленард Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в Шейкър Хайтс, Охайо, в семейството на американски евреин и имигрантка от Словакия. Говори се, че именно от майка си той наследява невероятната си упоритост, благодарение на която един ден ще стане известен. Още от ранна детска възраст Пол проявява интерес към театъра.

По-късно, по време на Втората световна война, Нюман служи във флота. След демобилизацията си наследява бизнеса на починалия си баща, но още тогава започва да мечтае за кариерата на филмов актьор. През 1947 г. постъпва в училището по актьорско майсторство към Йейлския университет, след което учи и в школата на прочутия Лий Страсбърг.

Първата му главна роля на Бродуей е в “Пикник” на Уилям Индж през 1953 г. Въпреки успехите на театрална сцена, стремежите на продължават да са свързани с Холивуд.

Кариерата на филмов актьор обаче все още е мираж. В продължение на две години Пол посещава много кастинги, но в повечето случаи получава отказ. През този период той успява да си осигури само няколко второстепенни роли в незначителни телевизионни сериали.

Мнозина на мястото на Нюман биха се отказали. Той обаче продължава упорито да се явява на кастинги и най-накрая късметът привидно му се усмихва. През 1953 г. Пол Нюман получава главната роля в историческия филм The Silver Chalice. След излизането си на екран през 1954 г. лентата получава ожесточена критика и дори е призната за най-лошия филм на десетилетието с всички последствия.

Години по-късно авторитетен филмов експерт ще отбележи, че само природната упоритост на Нюман му е помогнала да устои на чудовищния поток от критики и подигравки, който се изсипа върху него през 1954 г.

В крайна сметка Пол Нюман постига своето и признанието му в Холивуд идва през 1957 г. с ролята на боксьора Роки Грациано в “Там горе някой ме обича”. След този филм кариерата на актьора поема в правилната посока и успехите му се следват един след друг. Сред тях е “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958) по пиесата на Тенеси Уилямс. Във филма той си партнира с друга екранна легенда – Елизабет Тейлър.

Нюман е номиниран за “Оскар” десет пъти, като осем от номинациите му са за най-добър актьор. Сред тях са за изпълненията му в “Котка върху горещ ламаринен покрив”, “Хладнокръвният Люк”, “Присъдата”, “Път към отмъщение” от 2002 г., в който той играе последната си роля в киното.

Първата награда на американската кинокадемия, която Пол Нюман получава, е почетен “Оскар” през 1986 г. Година по-късно той най-накрая е отличен с приза за главна мъжка роля за “Цветът на парите” на Мартин Скорсезе.

Нюман не отива на церемонията, шегувайки се, че вече е ходил седем пъти и нищо не е получил, и че ако я пропусне, може най-накрая да вземе нещо, както и се случва. “Това е като да ухажваш красива жена в продължение на 80 години. Накрая тя се съгласява, а ти казваш: “Ужасно съжалявам, но вече съм уморен”.

Сред наградите му освен трите “Оскар”-а – почетен, за най-добра мъжка роля за “Цветът на парите” и хуманитарен приз “Джийн Хершолт”, са също БАФТА, “Еми”, “Златен глобус”, отличие на американската Гилдия на актьорите, “Сребърна мечка” от кинофестивала в Кан.

Плод на сътрудничеството на Пол Нюман с друга легенда на Холивуд – Робърт Редфорд, са превърналите се в класика филми “Буч Касиди и Сънданс Кид” (1969) и “Ужилването” (1973).

Сред известните филми се негово участие са още “Играчът на билярд”, “Дългото горещо лято”, “Той се казваше Омбре”, “Ад под небето”, “Животът и времената на съдията Рой Бийн”, “Генерално пълномощно”, “Няма балами”, “Писмо в бутилка”.

Нюман озвучава и Док Хъдсън в хитовата анимация “Колите” (2006) на известното студио “Пиксар” на “Дисни”.

През дългогодишната си кариера като актьор Пол Нюман е работил с режисьори като Мартин Рит, Джордж Рой Хил, Робърт Олтман, Джон Хюстън, Мартин Скорсезе, Джоел Коен, Робърт Бентън, Сам Мендес. Самият той се изявява успешно и на режисьорското поприще, както и като продуцент. В залеза на кариерата си Пол Нюман заслужено е смятан за един от “корифеите и стълбовете на Холивуд”.

Като автомобилен състезател, отново разчитайки на прословутата си упоритост, той е печелил национални шампионати и е участвал в прочутата надпревара “24-те часа на Льо Ман” с тима на “Порше”, с който през1979 г. завършва на второ място в генералното класиране.

Пол Нюман е съосновател на компанията за хранителни продукти Newman’s Own, приходите от която отиват за дарения, и на благотворителните организации SeriousFun Children’s Network през 1988 г. и Safe Water Network през 2006 г.

По случай 100-годишнината от рождението на актьора най-малката му дъщеря Клеа Нюман, която тръгва по филантропските стъпки на баща си, обяви 2025 г. за година на SeriousFun – глобална мрежа от 30 лагера и програми за деца с тежки заболявания.

Клеа разказва, че това начинание става част от същността на Пол Нюман и той му посвещава цялото си свободно време. Приемал лагерите като място, където децата могат да избягат от страха, болката и изолацията на живота с тежки заболявания.

“Ако има нещо, което бих могла да ти кажа, то е, че си бил прав”, споделя Клеа Нюман за сп. “Пийпъл”. “Друг добър урок беше да наблюдавам колко неразривно бяхте свързани с мама. Свършихте прекрасна работа, остарявайки заедно и наслаждавайки се на простичките неща в живота”, допълва тя.

Нюман е бил женен два пъти и е баща на шест деца. Бракът му с актрисата Джоан Удуърд продължава 50 години от 1958 г. до смъртта му през 2008 г.

През 2007 г. Нюман обявява, че се оттегля, като крие от всички, че е болен от рак на белия дроб. Той отказва операция, хоспитализация и химиотерапия, решавайки да изживее останалите си дни със семейството си.

Пол Нюман умира на 26 септември 2008 г. на 83-годишна възраст. До него са неговите деца, близките приятели и любимата му съпруга.

Запитан навремето каква е тайната на дългия им брак, Нюман отговаря с чувство за хумор: “Ние се оженихме, когато счупените неща не се изхвърляха, а се поправяха”, и допълва: “Не надничайте под килимите, там винаги има много прах”.

През 2021 г., оповестявайки, че ще публикува мемоарите му, издателство Алфред А. Кнопф написа: “Чрез гласа на Нюман и други гласове книгата улавя парадоксалното и неспирно издигане на звезда, бореща се със съмнения и притеснения, че отстъпва на Марлон Брандо и Джеймс Дийн, но въпреки това се издига над статута на красавец и става носител на “Оскар”, шампион по автомобилизъм, социален активист, и предприемач, чиято филантропия генерира почти милиард долара за благотворителни каузи”.

В България мемоарите на Нюман излизат със заглавието “Необикновеният живот на един обикновен човек”.

Пол Нюман ще остане в историята не само като холивудска легенда, но и като забележителен човек. Самият той казва: “Искам да бъда запомнен като човек, който се опитваше да бъде частица от своето време, да помага на хората да общуват помежду си, да бъде достоен в живота си, да израства като личност. Винаги трябва да опитваме, това е най-важното”.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА1 day ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА3 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА5 days ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА6 days ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА1 week ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

Trending