Към 17 часа вчера, на връщане от яслата на Габи и на път да взема Тео от училище, спрях с колата на улицата, за да изчакам този дядо да я пресече. Уличка малка- квартална, която той пресече за около 2 минути. Ходеше превит на две с крачки малки, ситни, помагайки си с бастун. Беше като мравчица…не, по-скоро като охльовче. От отсрещната страна на улицата до тротоара имаше редица от спрели коли. Когато се върщах от училището с Тео и Габи, видях дядото подпрян на една от колите. Подминах. След 40 секунди направих обратен завой и се върнах. Той вече беше тръгнал отново със ситни крачки. Слязох от колата и го попитах дали иска да го закарам до някъде. Не беше никак добре със слуха, но с малко по-висок тон и по близо до ухото ме разбра. “Ей тук до трамвая ако може”, каза той.
Това “ей тук” беше на около километър и половина от мястото, на което бяхме. Представете си колко време щеше да му отнеме да стигне пеша да там! Часове! В тези 2-3 минути, в които се возихме ми разказа, че е на 93 години, работел е “във военното”, правел е карти на района, знаел е всяка уличка с новото и статото име, цял живот е бил комунист-нито крадял, нито мамел, ама сега комунистите били други. Болести никакви не знаел за тези 93 години, само шарките изкарал като дете. Сега само краката го боляли и понякога главата.
– Да знаеш от мене- ми каза- ако те боли главата, хапче не ти трабва. Само трябва да спреш, ей така за 10 минути да си починеш, да си мислиш за хубави неща и минава веднага!
Разказа ми, как вчера, като се качвал в трамвая се измъчил, че стълбите били високи и ватмана затворил вратите преди да се качил. Вратата го ударила и сега ставата на десния крак много го боляла, но трябвало да ходи до няква институция от която го разкарвали от едно място на друго. Попитах го дали не е имало кой да му помогне в трамвая. Каза, че някаква жена се опитала и че хората вече не помагали… “Колко пъти моля да ми даде някой ръка да се кача на тротоара, но всеки подминава…”
Излязал от сутринта и кой знае кога щял да се прибере ако не съм била аз…
ХОРА, за Бога, бъдете човеци! Не подминавайте, не се правете, че не чувате и не виждате! Едно незначително за вас усилие, може да бъде огромна помощ за друг.
Аз от години нямам дядовци във физическия свят. Те са “горе”. Ужасно ми липсват! Благодаря им, че изпратиха този дядо на пътя ми вчера!
Преди Месец един от представителите на „баба Пена и бай Хасан“, захвърли в лицето Ви куп книжа.
Случайно /благодарение на телевизора/ станах свидетел на този позорен факт.
Признавам – бях потресена.
Като една от милион български баби Пени, възпитана в други времена, ми се поиска да издърпам ушите на този наш „избраник“.
Поведението му беше недопустимо.
Вие с достойнство приехте обидата?!
Дали?
Преди да влезете в НС, с доверие слушах Вашите анализи.
Струваше ми се, че освен високо изграден професионалист, сте и почтен човек.
Излиза, че отново съм се излъгала. Колко му е на полит-хитреците, като, родеещи се с телефонните измамници, да излъжат баба Пена.
Какво става г-жо Киселова?
Чувствате ли се удобно – Вие и всичките Ви колеги /най-вече социалисти/ в ролята на телефонни измамници?
Вие се отвращавате от популизма.
Вие не сте популисти.
Нито един от вас, на които баба Пена и бай Хасан, повярваха и които все още ви хранят, отделяйки от мизерните си заплатки /защото на пенсия не се живее/, не е популист.
Тогава сте длъжни да отговорите, кой и как по Конституция защитава интересите на баба Пена и бай Хасан – „широките народни маси“/популу?/
Гласувах за Вас, въпреки вътрешната ми съпротива.
Повярвах.
Усъмних се, когато БСП влезе в правителството.
За съжаление излязох права.
Понякога и баба Пена, /макар и късно/ проглежда и осъзнава истината.
Вие забихте последния пирон в ковчега на БСП.
За другите не съм изненадана, те се оказаха потомствени измамници.. За Вас – да!
Жалко!
Жалко, защото Вие се изхрачихте в лицето на народа си.
Унищожихте последните му надежди.
Унижихте и унищожихте и себе си, въпреки, че се съмнявам първо – осъзнавате ли го?
И второ ако го осъзнавате, на колко се оценихте?
Що се отнася до г-н Президента – крайно време е да докаже, че е човек с достойнство, човек на честта.
Длъжен е да продължи започнатото, защото оказва се, че е единствената алтернатива!
И надежда за Народа си.
Никой не се ражда Президент.
И още едно мнение от баба Пена, като отговор на всички, които задават не особено умния и безкрайно некоректен въпрос.
„Защо сега, а не по-рано, г-н Президент?“
Ами защото, както те самите твърдят, ситуацията в света и Европа, е прекалено динамична.
Преди всичко в геополитически аспект…
И защото нашите прародители са казали „Три пъти мери – един път режи!“
Един въпрос виси във въздуха – Защо бързате, г-да непопулисти?
Защо точно сега?
Да не би да ни очаква фалит на милата ни татковина?
Да не би да се надявате на спасение, както Гърция?
А какво още имаме за продан?
Освен душите…
Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.
Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.
Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.
Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.
Самовлюбен нещастник!!!
Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.
Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?
Това е, дами и господа.
Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!
Има ли добра новина?
Оказва се, че има.
Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.
Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.
И скоро.
Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.
И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!