Досега на нейния основен съперник Риши Сунак не са помогнали нито милионите на съпругата му, богата наследница на индийски олигарх, нито репутацията на човек, спасил британската икономика след коронавирусната криза, нито предпазливата външнополитическа позиция. Вчера шансовете на министъра на финансите срещу шансовете на външния министър бяха оценени на девет процента срещу съответно 91. Статистиката е на реномирания вестник „Телеграф“.

Как светът гледа на кандидатурата на Лиз? Меко казано противоречиво. Влиятелното издание „Политико“ гръмна по този повод със статия с красноречивото заглавие „Целият свят ли мрази Лиз Тръс?“. “Правителствата по света бавно се събуждат за нова реалност. Лиз Тръс ще стане министър-председател на Англия. Честно казано, това се харесва на малцина“, меланхолично отбелязва авторът.

https://www.youtube.com/watch?v=AQOyS5ChZ-I

Най-малко я харесва Старият свят. Лиз Тръс се облегна с цялото си тяло на желязната завеса, опитвайки се да я спусне между Русия и континентална Европа. Без руски газ, руска култура, руски туристи. Замръзвайте, гладувайте и не забравяйте да изпратите оръжия в Украйна. И да, то задълго, ако не завинаги: „Конфликтът в Украйна“, според г-жа Тръс, „може да се проточи много години“.
Ако Риши Сунак успя да извади британската икономика от пандемични блокировки и като цяло се погрижи за населението под негов контрол, то Лиз Тръс, съдейки по нейния ентусиазъм, не дава пет пари за страданието на своите сънародници. Естествено, европейците не трябва да очакват милост от нея в това отношение.

Разбира се, европейците не могат да говорят директно за претенциите си към Тръс. Но техният учтив език лъха скептицизъм. „Нейната външна политика – в стила на Рейгън – предполага, че Великобритания стои рамо до рамо със Съединените щати срещу Русия и Китай, без да получава подкрепа от безгръбначни европейци“, казва Адам Харисън, експерт в Европейския съвет за външни отношения. „Всичките нейни коментари по външнополитически теми са изобилно подправени с препратки към Студената война и „свободата“, допълва той.

Вижте кавичките около думата “свобода”.

Стара Европа има и други претенции. Именно британският външен министър инициира едностранната промяна в сделката за Брекзит между Великобритания и ЕС. Тръс представи законопроект за отмяна на определени клаузи от Протокола за Северна Ирландия.
Приемането на този закон ще позволи на британците да сведат до минимум митата по морската граница между Великобритания и Северна Ирландия.

Британските стоки щяха да влязат почти безпрепятствено в Ълстър. И няма митнически служби между Северна Ирландия и Република Ирландия. Така английската контрабанда ще потече в просторите на ЕС на широка струя.
Това, разбира се, е грубо нарушение на всички споразумения. Протоколът за Северна Ирландия беше най-сложният документ: Брюксел и Лондон го родиха в агония три години след Брекзит. Но изведнъж британците решиха, че това е неизгодно за тях. Е, ако господата не печелят по правилата, те променят правилата. Тази инициатива на Тръс наистина разгневи европейците, те заплашиха острова с пълноценна търговска война.

Извън Европа Тръс също не е харесвана. Страните от Южна Америка се дразнят от нейния маниер да се представя за Маргарет Тачър. Британското превземане на Малвинските (в английската версия – Фолклендските) острови не е забравено тук.

Много хладно се отнасят към Тръс и в Индия. Опитите ѝ да въвлече страната в антируските санкции бяха приети с учтиво недоумение. Посещението ѝ през март в Делхи не доведе до никакви резултати в това отношение. Разбира се, големият индийски бизнес би се радвал да си сътрудничи с Великобритания – особено на фона на дефицитите след Брекзит. Но би искал да го прави това чрез сънародник, Риши Сунак, а Лиз Тръс все още го води в битката за Даунинг Стрийт. Това също не добавя симпатии към нея.

В Китай Тръс не се харесва заради наглата ѝ позиция спрямо Тайван и опита ѝ да въвлече съседите на Китай в НАТО. Нейната агресивна реторика изглежда особено нелепа, като се вземе предвид реалният баланс на силите между Великобритания и Китай. Китайската преса смята бъдещия министър-председател за “катастрофа” и прогнозира, че Великобритания ще се превърне в американска колония при нея.
Дори в Австралия – перлата на британската корона – Тръс е критикувана- Бившият премиер Пол Кийтинг нарече нейната агресивна антикитайска реторика “заблуда”.

В Русия са свикнали с манипулациите на Тръс да се третират със студено отвращение. Сергей Лавров смята преговорите с нея за „разговор на ням с глух“.

Накратко, имаме жена-скандал. Изглежда, че буквално целият свят не иска да я види като британски премиер. Анализаторите от „Политико“ прекараха дълго време в търсене на държави, чиито елити по някакъв начин да симпатизират на Лиз Тръс. И да, намериха ги. Къде мислите? Разбира се, в Източна Европа. Балтийските тигри, Полша, тези просяци, крипто-нацистките хулигани на Европа. И остатъците от Украйна, които се присъединиха към тях – как без тях? Това са единствените страни в света, където елитите са готови да видят мис Тръс на Даунинг Стрийт. Е, всъщност това е всичко.

Политическият и морален образ на г-жа Тръс е поразителен със своята неяснота. В младостта си тя беше по-вляво от левицата, след което изведнъж се озова в редиците на консерваторите. До референдума през 2016 г. тя беше против Брекзит. През 2017 – бам! и тя вече е за Брекзит. Тя подкрепи Борис Джонсън с всички сили, след което в челните редици се втурна да се бори за мястото му.
Тук обаче можеше да има претенции, ако госпожа Тръс беше истински политик. Но в края на краищата това е просто нает мениджър на Държавния департамент, на когото властите във Вашингтон повериха да управлява бившата метрополия.

„Според правителствени източници Тръс е повече американка от самите американци, тя очаква силно лидерство от Вашингтон в почти всяко направление”, посочва американското списание „Форин Полиси“. „Тръс като министър-председател означава, че Вашингтон най-накрая е намерил този съюзник, който той искаше – твърд в конфронтацията с Китай, увеличавайки военните разходи, призоваващ към битка и готов да помогне“, допълва изданието.

Е, разбира се, привърженикът на Вашингтон в Лондон ще бъде мразен по целия свят. Затова са я избрали. Мис Тръс, за нейна чест, плаща на опонентите си със същата монета. На въпрос дали би натиснала ядрения бутон, ако е необходимо, тя весело отговаря, че е „готова да го направи“. Няма сантименталност, няма излишен хуманизъм.

Британците, след като се запознаха с нейната позиция, бяха ужасени. Но сама по себе си Лиз Тръс е по-ужасна за тях от атомна война. Ако госпожата премиер успее да изпълни целите, поставени ѝ от Вашингтон, това ще се превърне в естествен пост-апокалипсис за Великобритания. Увеличените разходи за отбрана ще довършат това, което е останало от икономиката. Търговска война с Китай ще хвърли британците в още по-голяма бедност.

И тогава остава ядреният бутон, независимо дали е погрешно. Знаете ли как се нарича тази дива терористична практика на нашите англосаксонски партньори – просто да заплашват да взривят целия свят? Партньорите го нарекоха “мускулест атлантизъм”.
Наскоро Борис Джонсън се чудеше какво би било, ако Путин беше жена. Време е британците да разберат какво ще се случи, ако Борис Джонсън стане жена. Вероятно отговорът няма да им хареса.