„Мой познат ми се обади по телефона за съвет….кого да убие.
Не е шега. Случаят е следният: на 60 години е. Машинен инженер. През соца работил в ……….. Дошла демокрацията … и той помагал. Стоял на Орлов мост и пиел чай на студа,после подскачал пред Александър Невски щото не бил червен.
След това от проектант се превърнал в безработен, но станал бизнесмен…т.е. уредил се със сергия на Женския пазар.
Седем години бизнес и си откачил радиаторите в къщи. Скъпо парно , а и Топлофикация била комунистически монополист.
После почнал със свой приятел да слага климатици по къщите на хората, ама за сметка на друг. Даже завел семейството си веднъж на море с новият на старо Опел Кадет.
Важното е че успял да помогне на дъщеря си да завърши испанска филология в СУ. Миналата година поръчките спрели и отново безработен.
Междувременно дъщерята била заминала за Мадрид и работела в кетерингова фирма -…приемала поръчки по телефона и с три момичета се делели наема за апартамента.
През март парите от обезщетението за безработица свършили.
Миналата седмица направил инфаркт. Линейката от Бърза помощ го закарала в „Света Екатерина“. Лекарите му сложили стент… дето се казва изкарали го от гроба. На излизане трябвало да плати 17 лева за престоя. Нямал. Обещал да донесе , те го пуснали ама без печати на епикризата.
Прибрал с градския транспорт. В къщи бележка от жена му ,че отива при дъщеря им и да не ги търси.
За капак всеки месец трябвало да купува лекарства за 300 лева, ако иска да живее.
Ама той не е сигурен дали му се живее при тези обстоятелства.
Та с последния си разговор от джиесема /преди да го изключат/ сподели какво бил намислил : 1.Да убие д….т или п…..к или
2.Да убие банкер…харесал си бил Л….., щото видял веднъж от къде влиза с колата в Б…….
Викам му: „Това ми се вижда малко крайно…убийството е “ , а той „Не. В най-добрият случай ще ме застрелят и всичко приключва , а в най-лошият ще ме вкарат в затвора, но лекарствата и храната ще са ми без пари и ще спя на топло“
Не можах да реша какво да го посъветвам…,обещах да помисля и да му се обадя…., ако е възможно.
Вие какво бихте го посъветвали ,ако сте на мое място?“
Хайде давайте съвет и не се чудете. Трябва да отговоря на приятеля, когото питат до 22 часа“.
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ