ПАРИ
Икономист бие тревога: Влизаме в рецесия
Бюджет 2023 ще е популистки, прогнозира Стоян Панчев
Една от основните задачи в най-близките седмици е приемането на бюджет за следващата година. Служебното правителство вече работи по финансовата рамка за 2023 г. Въпросът е дали ще бъде внесен от кабинета „Донев”, или ново редовно правителство ще изготви своята версия.
При всички положения времето притиска Бюджет 2023 и вероятността да започнем следващата година отново без приета финансова рамка не е малка. Икономистите предупреждават, че първите признаци на рецесия вече са факт и заради това внимателно трябва да се помисли какви разходи да бъдат заложени. Освен това трябва да се внимава и с размера на дефицита, който през тази година е 4,1%.
Служебното правителство трябва да е готово с проекта на Бюджет 2023 до края на този месец. Обичайно той се гласува до края на ноември, но е възможно отново да влезем в следващата година без готова сметка. В случай че бъдещо правителство има свои планове или просто времето не стигне.
„Има скрити рискове, плащания, които трябва да се актуализират, програми и политики, които трябва да се дебатират. Към момента изглежда, че имаме време, повече е времето от миналата година. Знаем, че официално бюджетът се внася в края на октомври, може да го направи и служебен министър, дори да не успеят да съставят правителство”, коментира икономистът Петър Ганев.
Икономистите призовават да се действа внимателно със социалните плащания и най-вече с това какви приходи се залагат. Според Стоян Панчев дефицитът е голям и засега е под въпрос как ще бъде финансиран. „Дали ще има повишаване на данъци, дали ще има търсене на допълнителен дълг, това не е много ясно на този етап. Аз смятам, че е вярно, че влизаме в рецесия. Това значи, че ще трябва да се заложат много по-ниски приходи, спрямо тези, които сме имали през тази година”, допълни още икономистът.
При тазгодишния бюджет и актуализацията му се стигна до редица приети предложения, за които после се търсеше финансиране. Сега експертите очакват това да се повтори, когато финансовата рамка влезе в пленарната зала. „Така или иначе последните бюджети всичките бяха доста популистки. Втората причина да смятам, че и този ще бъде популистки, е, че много вероятно е пак да ходим на избори, което значи, че всички политически партии ще изпратят послание на своите избиратели още сега”, каза Стоян Панчев пред Нова тв.
Два дни след изборите не всички партии са готови с исканията си за Бюджет 2023. ГЕРБ призовават служебният кабинет да продължи работата по своята версия, в случай че се стигне до нови избори. Още вчера от БСП призоваха независимо дали с редовно правителство, или не да не се влиза в 2023 г. без бюджет.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








