Connect with us

АНАЛИЗИ

Латинска Америка арена за сблъсък на САЩ с Китай и Русия

Превръща ли се регионът в нова арена за сблъсък на САЩ с Китай и Русия?

„Латинска Америка няма нужда от нови имперски сили, които търсят само своето обогатяване. Китайският държавен модел е остатък от миналото и не трябва да бъде част от бъдещето на това полукълбо”, заяви преди началото на обиколката си в региона американският държавен секретар Рекс Тилърсън. В речта му особено място бе отделено и на Русия, като той я свърза с продажби на оръжие за „режими, които не уважават демократичните ценности”. Това изказване е пряко изражение на политиката на Доналд Тръмп, който в речта „За състоянието на Съюза” определи точно Русия и Китай като стратегически противници на САЩ. Въпросът е защо този сблъсък се пренася на територията на Латинска Америка. Какво толкова притеснява политиците от Вашингтон, че да заговорят за колониализъм? Още повече, че не друг, а тъкмо САЩ в продължение на столетия източват икономически континента и мачкат демокрацията там. Заявленията на Вашингтон за друг империализъм в Латинска Америка са, меко казано, нелепи.

До момента основните пресечни точки в интересите на Русия, Китай и САЩ изглеждаха съвсем други. Москва постепенно успяваше да наложи своите виждания за развитието на конфликта в Близкия изток. Споровете на съюзниците на Съединените щати с Китай, относно териториите в Южнокитайско море, също се очертаваха като ясен ареал на противопоставяне. На пръв поглед неочаквано, сега се появи и темата за Латинска Америка.

В интерес на истината политиката на администрацията на Доналд Тръмп е доста тясно свързана с начина на действие в региона от страна на Хилъри Клинтън. Единствената сериозна промяна дойде по отношение на подобряването на връзките с Куба, a причините за нея са силният натиск върху президента от страна на сенаторите републиканци с кубински корени като Марко Рубио и Тед Круз. Във всяко друго отношение заявката на САЩ за връщане на позициите в Латинска Америка започна още по времето на управлението на Барак Обама.

Проблемите пред американската политика в момента са няколко. На първо място е икономическото навлизане на Китай. Процесът започна незабележимо преди около 20 години. В началото се търсеха традиционни партньори като Куба. Днес картината е различна. Както самият Рекс Тилърсън заяви в Тексас, азиатската държава е основен търговски партньор на Аржентина, Бразилия, Перу, Чили, Венецуела и Куба. Още много от латиноамериканските държави предпочитат Пекин като инвеститор. Причината е в различния начин на функциониране на капиталовложенията. Докато американските компании, с които в Латинска Америка имат почти стогодишен опит, се опитват да извлекат максимални печалби и да ги изнесат към САЩ, китайците в много случаи развиват социална политика и вложения там, където работят. Другата основна причина са по-добрите икономически условия, които предлага азиатският бизнес, за да може да измести традиционните партньори на латиноамериканските страни. Профилите на икономиките им също се допълват. Енергийните ресурси, които се добиват в Бразилия, Боливия и Венецуела са нужни на Китай, оттам пък доставят евтини индустриални и потребителски стоки. В момента са налице три големи проекта, към които се стремят китайците. Първите два са свързани с енергийния сектор. Във Венецуела в областта около река Ориноко се развива т.нар. минен пояс, който се свързва и с нужната транспортна инфраструктура по реката. Още от 2012 г. в шелфа около Куба китайски компании провеждат проучвания за добив на нефт, а първоначалните оценки са за изключително богати находища. Третият проект е свързан с транспорта. През 2013 г. в Никарагуа беше отдадена концесия за строеж на канал между Карибско море и Тихия океан на една от големите китайски фирми. За момента строежът още не е започнал, но страните не са се отказали.

Контактите на Русия в Латинска Америка са доста по-ограничени. Те се придържат към традиционния си партньор – Куба, който не носи сериозни политически или икономически дивиденти. Близките доскоро отношения с правителствата на Аржентина и Бразилия днес вече не съществуват. През 2015 г. под американски натиск левицата загуби властта в Буенос Айрес, а през април 2016 г., след спорен процес по импийчмънт, беше отстранена и Дилма Русеф в Бразилия. Днес другият важен контрагент на Москва е Венецуела. Правителството на Николас Мадуро купува преди всичко руско оръжие след отказ от предишния традиционен доставчик – САЩ. Военното министерство на Русия предложи още и обучение на армията на страната. Освен това Кремъл е инвеститор и в проекта за добив в басейна на река Ориноко, също както Пекин.

Доскоро основната структура, която даваше възможност за политическо и икономическо влияние в региона от страна на Русия и Китай, беше организацията БРИКС. След промените в Бразилия, латиноамериканската страна практически спря участието си в общите инициативи и стои по-скоро като наблюдател. Освен това Пекин пренасочи средствата, които бяха отделени за обща банка на общността към проекта „Един пояс, един път”, който трябва да му даде връзка с Европа. По този начин БРИКС престана да е привлекателен за латиноамериканските страни, въпреки че през 2014 г. и Аржентина изявяваше желание да се включи.

Латинска Америка остава проблемен регион за външната политика на Съединените щати. Ако до 1989 г. страните там бяха смятани за „задния двор на Америка”, днес те все по-често търсят самостоятелност. Не е случаен и подборът на държавите, които посети Рекс Тилърсън – Мексико, Аржентина, Перу, Колумбия и Ямайка. Там са правителствата, които могат да бъдат разглеждани като категорично приятелски настроени към Вашингтон. Демонстрираната подкрепа от САЩ може да ги задържи в тяхната орбита. Всъщност Русия и Китай се оказват привлекателни с възможността за диверсификация както в икономическо, така и в политическо отношение. Целият ХХ в. на южния континент и Карибите е белязан от намесата на американските интереси. Дори когато те не са подкрепяни официално от Белия дом, икономическото или разузнавателното присъствие винаги прозират. Латинска Америка е големия донор на САЩ, както с природни ресурси, така и с работна ръка и пазари за евтините стоки, които произвежда американската икономика. Неслучайно те винаги са разглеждали целия регион като своя колония. През 1823 г. президентът Джеймс Монро обявява доктрина, с която страната му се противопоставя на европейския колониализъм в западното полукълбо. Тази визия обаче носи и началото на американския колониализъм, който в началото на ХХ в. се налага от Теодор Рузвелт с „моркова и тоягата”. Заради това днес латиноамериканците не харесват САЩ, обществата там са силно разделени. За съжаление, след падането на диктатурите и демократичните промени, които бавно навлязоха в Латинска Америка през 80-те и 90-те години, Вашингтон не промени отношението си към държавите от региона. Дори напротив днес виждаме стремеж към пряка намеса във вътрешните им работи.

„Ще накараме режима на Мадуро да се върне към свободните и открити избори”, заяви Рекс Тилърсън от Мексико. Подобно отношение звучи странно след като вотът в тази държава от двадесет години е наблюдаван от специалисти от Организацията на американските държави, базирана във Вашингтон, както и от бившия американски президент Джими Картър. За момента няма данни за нарушения или за потискане на опозицията. В случая дипломацията на Белия дом, за първи път от много време, открито призовава за свалянето на едно демократично избрано правителство в региона. Доскоро тази политика се провеждаше по-рафинирано. През 2015 г. и 2016 г. американските медии и дипломати се намесиха активно и при прокарването на импийчмънта в Бразилия. Днес е забравен и скандалът със следенето на електронната поща и подслушването на телефона на Дилма Русеф от ЦРУ. Първата стъпка на новия президент Мишел Темер беше да промени нивото на контактите с Вашингтон и да оттегли страната от инициативите на БРИКС. Сценарият в Аржентина през 2015 г. беше малко по-различен. Тогава правителството на Кристина Киршнер беше принудено да обяви дефолт под натиск от финансови фондове „лешояди”, базирани в САЩ. Икономическата несигурност донесе победата на сегашния държавен глава Маурисио Макри, който веднага проведе чистка в дипломатическия апарат и смени курса на страната към подобряване на връзките с Вашингтон.

Така, за съжаление, Латинска Америка се оказва не толкова колония, колкото бойно поле на развиващия се глобален конфликт. От една страна, Белият дом използва съюзниците си в Европа и Близкия изток, за да оказва натиск върху Русия в нейните области на интереси, а Москва се опитва да намери пролуките в близките до САЩ страни. От своя страна, Китай гради своята икономическа и политическа хегемония като лавира между другите играчи.

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

  • Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!
  • “Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж,  по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

БЪЛГАРИЯ10 hours ago

Борисов и Пеевски работят за Кремъл?

Нерде Ямбол, нерде Станбул! Турско – българският поток на Боко и Шиши обслужва само Кремъл и Анкара! Нерде Станбул, нерде...

БЪЛГАРИЯ10 hours ago

Лелее, божкеее, да се смее ли човек, да плаче ли от простотията на управниците ни!

Урааа! Втората барака F-16 стигна до България днес в 15:26! Да им се чудиш на тия къде са им акълите,...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

Германски Туристи: След еврото и българите ще работят на няколко места

Семейство туристи от Германия се присъедини към автошествието против въвеждането на еврото, което се проведе вчера в Бургас. Колоната автомобили...

БЪЛГАРИЯ2 days ago

ОЩЕ ЕДНА СТРАХОТНА НОВИНА ОТ ДНЕС.

Според Times Now World българското правителство се опасява от вето за еврозоната от страна на Нидерландия, Австрия и Словакия на...

БЪЛГАРИЯ3 days ago

Ченгето на Пеевски Деньо Денев, което вкара Иванчева в затвора, стана и.ф. шеф на ДАНС и погва журналиста Диляна Гайтанджиева за измяна!

Деньо Денев е и.ф. председател на ДАНС. Тази скандална новина стана факт преди началото на заседанието на Комисията за контрол...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 weeks ago

ДПС-Доган: Няма обединение, това е солова акция на Джевдет Чакъров

Оставката на Джевдет Чакъров като председател на партия ДПС е “солова акция”, това заяви депутатът от ПГ на ДПС-ДПС Тимур...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС след оставката на Джевдет Чакъров

Хайри Садъков е новият председател на ДПС-ДПС, след като досегашният председател Джевдет Чакъров подаде оставка. Това съобщи Илхан Кючюк от...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Как Насо Фритюрника става излишен за г-н Пеевски

“Той от самото начало е „опакован“, около себе си има хора, които работят за руснаците и внушават определени ходове. Някои...

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Поискаха дъртака Борисов да се пенсионира най после

Асен Василев поиска изтрещщлият дъртофелник Борисов да се пенсионира най накрая, стига е тровил България Съпредседателят на ПП призова вожда...

ПОЛИТИКА4 weeks ago

Путин и Тръмп проведоха дву часов телефонен разговор

Путин: Имахме много съдържателен, откровен и конструктивен разговор с Тръмп. Предлагаме меморандум за бъдещо споразумение с Украйна Президентът на Русия...

СВЯТ

СВЯТ10 hours ago

Тръмп vs. Либералният тероризъм в LA ще доведе до гражданска война и дори до разпадането на Щатите

В моите анализи след преизбирането на Тръмп казах, че САЩ ще трябва да се приберат от света, защото ще имат...

СВЯТ10 hours ago

Цели пет референдума се провеждат в Италия

Италианците гласуват на пет референдума днес и утре, сред които за облекчаване на правилата за гражданство и засилване на защитата...

СВЯТ2 days ago

Зеленски отказа да приеме телата на 6000 загинали украински офицери и войници

🇧🇬 Най-голямата свинщина до момента на киевската фашистка хунта: – Отказаха да приемат телата на 6000 загинали офицери и бойци...

СВЯТ3 days ago

Зеленски е загубил връзка с реалността и е станал опасен за Запада!

Западни анализатори: Неадекватният Зеленски е неспособен на преговори, да се отървем от него. Зеленски е загубил връзка с реалността, станал...

СВЯТ3 days ago

Украйна извърши откровено светотатство.

Зеленски забрани приемането на телата на 6000 украински войници, които Русия трябваше да предаде съгласно Истанбулското споразумение, заяви депутатът от...

Trending