ФОКУС
Защо медиите са продажни? Защото са пред фалит!
Пиарите и евтиният копи-пейст унищожиха журналистиката.
Повечето хора не разбират напълно как драматично се промениха за последните 10-15 години медиите и журналистиката. Дори хора, които работят в медиите, не си дават сметка какво става.
Може дълго да се обяснява в малък медиен пазар като българския колко са зависими медиите, колко са притиснати журналистите или направо са се продали, колко е трудно да правиш разследвания. Не става дума за това.
Проблемът с медиите е по-скоро технологичен. Свидетели сме как големи и награждавани издания фалират. Не само вестници, вече фалират и онлайн издания.
Световни печатни медии, които все още продават над 100 хил. копия на хартия, и имат по половин милион посетители дневно на сайта си, молят читателите си за дарения.
Какво и как се промени?
По-рано вестниците продаваха две неща – хартиени копия и рекламни площи на страниците си. Днес тиражите на хартиените издания са незначителни, а рекламата се пренесе в интернет, сайтове, социални мрежи. Постъпленията на вестниците се свиха драматично, с това и тяхната независимост. Докато имаха повече приходи, можеше да се говори за някаква независимост. Сега, особено в страни с малък медиен пазар като българския, въобще не може да се говори за независимост на медии. Конкретно в България те са овладени и контролирани от политически и икономически субекти. Овладени са дори онези телевизии и издания, които са собственост на чужди компании, по следния начин – защо ти трябва да си купуваш телевизия, като можеш да си купиш някои от шефовете й.
Традиционният медиен модел до началото на този век изглеждаше така – във всяка страна имаше няколко големи влиятелни всекидневника, два или три по-големи телевизионни канала, две-три радиостанции. Вестниците, като по-аналитични, изваждаха и акцентираха върху важните теми в обществото, телевизиите ги развиваха, взаимно си влияеха. Зрителят вижда вечерните новини в големите телевизии, на другия ден си купува вестник, за да види как са ги коментирали.
Така, в общи линии, няколко големи медии даваха тон в обществото, определяха дневният му ред.
Журналистите имаха повече тежест и влияние. Сега вестниците до голяма степен са загубили влиянието си. (В България проблемът е малко по-специфичен от този в Европа – тук медиите бяха агресивно овладени и запушени, с което изгубиха доверие и читатели).
Има една много голяма промяна, за която малко се говори. Преди 20-30 години един журналист успяваше директно да общува, да интервюира и да се среща с публични личности не само на пресконференции.
Сега всеки, като се почне от филмови звезди, известни футболисти, хора от шоубизнеса, мениджъри, бизнесмени, политици – всички са оградени с екип пиар специалисти, които не допускат пряко общуване с журналисти, ограничават силно и посредничат в контактите. Политиците винаги са имали сътрудници, които контактуват с медии, но в наши дни това е доведено до щабове от специалисти по пиар, които в най-добрия случай дават еднопосочно информация и силно ограничават възможността за въпроси и пряко интервю. Интервютата и подаването на информация са предварително договорени, нагласени, при доверен журналист, медия, за да няма изненади.
За каквато и да е дейност, икономическа, политическа, щабове от пиар експерти произвеждат информации и организират събития, много често и чисти интриги, които се подават до медиите. До две трети от съдържанието на големи издания представлява информации, подадени от пиар специалисти. Пиар експертите дори налагат политически решения, създават политически или други събития, заради търсения рейтинг или цели на своите клиенти.
Пиарите иззеха функциите на журналистите
Заплащането на журналистите се сви, започнаха по-често да бягат от професията. Много журналисти станаха пиар специалисти за много по-голямо възнаграждение.
Каква разследваща журналистика при това положение? Медиите са изпаднали в по-големи зависимости. Журналисти, които се опитват да разследват, са подложени на натиск, съвременната техника позволява да ги следят и подслушват частни структури. Най-често скандални факти и документи излизат, само ако заинтересовани ги подадат на някой журналист или медия. Или са откраднати с хакерска атака.
Днес почти не може да се говори за журналистика. Няма журналисти, има копирайтъри, администратори на съдържание в социални мрежи, хора които пишат статуси в корпоративни страници в социални мрежи, пиари.
Медийната среда е задръстена и с нискокачествени копи-пейст онлайн издания. Копи-пейст журналистиката достигна невероятни размери, в стремеж на издатели да плащат по-малко и на по-малко хора. Някои от тези издания се поддържат само с цел от време на време да пускат интриги и черен пиар.
Навлизането на социалните мрежи е втора голяма промяна, почти равна на появата на интернет. Социалните мрежи фрагментираха още повече медийната среда. Моделът с няколко големи вестника и мейнстрийм медии силно пострада. Не става дума за носталгия по доброто старо време. Просто трябва да погледнем какви са реалностите сега. Промените са колкото положителни, толкова отрицателни.
Сега всеки може да намери в социалните мрежи среда или група, или страници, които поднасят новини и коментари, каквито на него му харесват. Така често едно събитие е представено по съвсем различен начин в едно или друго онлайн издания, получава и диаметрално противоположни оценки в различните страници в социални мрежи.
Освен че загубиха читатели и зрители, големите медии в някакъв смисъл станаха второстепенни – те започнаха да цитират социални мрежи, където най-често пускат пиарските си съобщения обществено значими личности.
Промени се и навикът за четене, читателят се ограничава да чете цитати. Социалните мрежи смесиха сериозно съдържание с шеги, мемета, смешни снимки, фотомонтажи. Читателят вече търси новините или коментарите като забавление. Социалните мрежи дадоха поле за тролове и всякакви ругатели и нискообразовани да се изказват агресивно.
Опитите това да се регулира и цензурира са злополучни и водят до ограничаване на свободата на мнения.
Социалните мрежи и търсачките, преди всичко Гугъл, печелят пари от съдържанието на медиите. В някакъв смисъл те отнемат приходи на медиите, като разпространяват съдържанието им. Търсачката Гугъл и рекламни посредници прибират по-голямата част от приходите от банери в сайтовете. Някогашните рекламодатели във вестници, търговци или производители, сега са си направили сайтове и плащат на Гугъл да ги изкарва в челото на търсачката. Вече не плащат на вестници и онлайн издания. Това е свободен пазар няма как да се регулира, приходите на медиите ще се свиват все повече и ще стават все по-зависими.
Идват и нови опасности за медийната среда. В писането на новини и др. текстове вече се използва изкуствен интелект. Той може да намали персонала в едно издание. Занапред изкуственият интелект ще има и още по-широко участие в правенето на медии. Но е и голяма опасност. Вече има изкуствено генерирани снимки. За да не плащат за оригинални снимки или видео, издания ще започнат изкуствено да си създават снимки от събития и хора, като илюстративен материал.
В интернет след големи спортни състезания – футболен или боксов мач, тенис, бързо се появяват видеорепортажи, изкуствено генерирани анимации. Те се правят, за да заобиколят авторските права на съответния телевизионен оператор. И вече са толкова успешни, че ако гледаш на смартфон, таблет, едва се забелязва. Нещо повече, генерират се анимации на мачове, които обръщат резултата и дават съвсем друг победител. Дали няма да дойде моментът при това фрагментиране на аудиторията, един мач да се появи в различни медии с две различни версии за резултата? И всеки да се радва на своя отбор…
Ако става дума само за спорт, може да мине като забавление. Но става дума за новини и оценки на събития и на целия заобикалящ свят.
ИВАН БАКАЛОВ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








