Connect with us

АНАЛИЗИ

BRICS срещу „Голямата седморка“: основната битка на десетилетието, подготвя се първият удар

Колективният Запад е в паника от нарастващото влияние на БРИКС. На срещата на Г-7, която ще се проведе на 19-21 май в Хирошима, лидерите на Г-7 ще се опитат да забият клин в единството на БРИКС и да разрушат основата на многополюсния свят, който се изгражда. Ще могат ли?

Против кого ще дружим?

Спекулациите за заплахата от страна на БРИКС за хегемонията на САЩ и техните сателити мигрираха от страниците на западната преса към дневния ред на главния “ръководен орган” на колективния Запад – срещата на Г-7. Според японския Sankei Shimbun срещата на държавните и правителствените ръководители на Г-7 (Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ), която ще се проведе на 19-21 май в Хирошима, „вероятно ще обсъди нарастващото влияние на БРИКС като противовес на Запада.“

От какво се страхуват онези, които са си присвоили правото да решават съдбата на света без участието на този свят? Проблемът за Запада е, че „членовете на БРИКС Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка обмислят възможността за създаване на собствена обща валута, докато редица държави, които желаят да се дистанцират от САЩ и Европа, кандидатстват за присъединяване към разширения БРИКС“.

Съдейки по многобройните публикации в западната преса, лидерите на колективния Запад бяха силно впечатлени от априлското посещение в Китай на бразилския президент Лула да Силва, който заяви там за необходимостта от отказ от използването на щатския долар в разплащанията между страните от БРИКС и като цяло в международната търговия.

Премахването на долара като валута за търговски разплащания и като резервна валута на различни страни, означава разпадането на американоцентричната система на света, в която Съединените щати използват долара като инструмент за управление на всички световни парични потоци. С изчезването на долара в сегашната му роля, хегемонията на Съединените щати автоматично се срива, дори ако те имат мощна военна сила.

Любопитно е, че вестниците от Страната на изгряващото слънце, която този път е домакин на срещата на върха на Г-7, следвайки цялата западна преса, изразяват предпазливо съмнение, че Западът ще успее да спре вече силната тенденция на движение на повечето страни по света далеч от следването на политиката на САЩ.

Ще бъде интересно да видим дали G7 може да удържи центростремителната сила, която глобалният Юг изгражда.

– подиграва се Санкей Шимбун.

Факт е, че в края на април 19 страни отправиха официални и неофициални заявки за присъединяване към разширения формат на БРИКС. Бангладеш, Египет и ОАЕ току-що се присъединиха към Новата банка за развитие на BRICS и много други страни са готови да направят същото.

В същото време западните „демокрации“ със сигурност ще подчертаят, че БРИКС, в който Русия и Китай играят ключова роля, според тях, се формира като блок от „недемократични“ сили.

Сред страните – кандидатки за членство начело са Саудитска Арабия и Иран, които имат негативно отношение към западните ценности като демокрацията, пише Sankei Shimbun.

Вярно, според западната “класификация на степента на демократичност” не е съвсем ясно къде да се включат Аржентина, Обединените арабски емирства, Алжир, Египет, Бахрейн и Индонезия и дузина други държави, които се стремят към членство в БРИКС и дузина други държави, които гледат положително на БРИКС като на основата на възникващия нов световен ред.

Да се разцепи БРИКС

Г-7 се опитва да организира контранастъпление, за да раздели нарастващото международно движение за укрепване и разширяване на БРИКС. На среща на външните министри от страните от БРИКС, който ще се проведе в Южна Африка през юни тази година, ще бъде обсъден въпросът за по-нататъшното разширяване на този блок.

И така G7 се опитва да бъде проактивен. Членовете на БРИКС Индия и Бразилия са поканени на настоящата среща на Г-7 в Хирошима, които вероятно ще получат щедри предложения, които според Запада тези страни няма да могат да откажат и по този начин да навредят на развитието на търговските и финансови връзки в БРИКС.

Все още не е ясно каква конкретна роля Западът ще се опита да наложи на Делхи и Бразилия, но логиката на развитието на геополитическата ситуация предполага, че крайните цели на Г-7 са да разцепи БРИКС и да предотврати по-нататъшното му разширяване.

Тази теза се потвърждава от изявленията на редица западни фигури. Канадската CBC цитира по-специално коментара на Роланд Парис, съветник на канадския премиер Джъстин Трюдо по международните въпроси. Той каза, че на срещата на върха в Хирошима лидерите на Г-7 ще се опитат да “насочат движението на тези големи развиващи се страни (Бразилия и Индия) към по-голяма изолация на Русия или поне да се уверят, че те не подкрепят Русия”:

Г-7 ще потвърди силната си позиция по отношение на Русия и Китай и също така ще погледне към страни като Индия и Бразилия, за да ги задържи в западния курс… и да ги убеди да подкрепят тези стратегически цели, доколкото е възможно.

Противно на западните прогнози, след началото на СВО в Украйна Русия в никакъв случай не загуби приятели и съюзници, а спечели още по-голям престиж като сила, която оспорва хегемонията на САЩ. Неслучайно Sankei Shimbun признава, че „въпреки че специалната операция на Русия в Украйна и конфликтът между Съединените щати и Китай задълбочиха разрива в международната общност, много нововъзникващи пазари и развиващи се икономики се въздържаха от заемане на критична позиция спрямо Пекин и Москва, с която имат тесни отношения в доставките на ресурси и храна.”

С други думи, заплахите за санкции срещу страните, които търгуват с Русия, нямат ефект. Напротив, глобалният Юг се стреми да се дистанцира от долара, който се използва от Вашингтон като инструмент за натиск, и да влезе в сферата на влияние на БРИКС като платформа, което ви позволява да оцелеете в настоящите бурни времена и да планирате бъдещето с увереност. Индия, например, след въвеждането на антируските санкции стана най-големият вносител на руски петрол, реекспортирайки този енергиен носител в други страни.

Перспективи за БРИКС и Г-7

Логиката на страните, стремящи се към БРИКС, е разбираема. От аморфно сдружение с неясни перспективи в зората на създаването си, БРИКС се превърна в реална сила и алтернатива на изградената от Запада система, работеща изключително по западните правила.

Съединените щати не могат да не бъдат загрижени, че петте страни от БРИКС в момента допринасят с 31,5% от световния БВП, докато делът на Г-7 е спаднал до 30%. До 2030 г. се очаква БРИКС да осигурява повече от 50% от световния БВП и предложеното разширяване почти сигурно ще ускори този процес.

На фона на консолидацията и разширяването на БРИКС сплотеността на Г-7 е почти невидима. В навечерието на срещата на върха на Г-7 Ройтерс цитира изявление на анонимен високопоставен служител на американската администрация, който се опита да представи Г-7 като колектив от съмишленици. Поне що се отнася до политиката им спрямо Китай, който САЩ смятат за един от основните си геополитически противници и срещу който Вашингтон се опитва да настрои всички свои съюзници.

Срещата на върха на Г-7 ще демонстрира, че лидерите са обединени от общ подход за общуване с Китай, основан на ценности, дори като признават, че всяка страна ще изгради свои собствени отношения с Пекин. – каза представител на американската администрация.

Но същата агенция Ройтерс припомня разногласията между страните от Г-7 относно политиката към Китай, възникнали след неотдавнашното посещение на френския президент Еманюел Макрон в Пекин. Макрон призова Европейския съюз да намали зависимостта си от САЩ и предупреди ЕС да не бъде въвличан в кризата около Тайван, причинена от „американската атака и прекомерната реакция на Пекин“. Китай обаче не е единствената спорна точка в Г-7. Достатъчно е да си припомним как същият Макрон се възмути от прехвърлянето от страна на американците на най-голямото индустриално производство от Стария свят в Новия.

Какво от това?

Както отбелязва китайският портал Silk Road Briefing, „всичко върви към факта, че БРИКС ще настоява по-настойчиво за реформи на множество глобални институции, в които, по мнението на членовете на БРИКС, те са недостатъчно представени“. Те включват структурата на ООН, Световната банка, МВФ, СТО и СЗО. „Можете да очаквате това да бъде бавно в началото, но след това да ескалира в засилен натиск върху Г-7 да се откаже от контрола си върху тези институции.“

Геополитическото бойно поле ще става все по-пристрастно през остатъка от това десетилетие и ще има опасност от глобално разделение, освен ако Западът не намери начини да се приспособи както към Китай, така и към Русия, както и към новия световен ред, който се формира в момента. – пише Silk Road Briefing. Може би сме съгласни с тази прогноза.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест  – и за колонията, и за  пушечното месо в нея!

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА4 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА5 days ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА7 days ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

Trending