Connect with us

АНАЛИЗИ

Какви са проблемите с производството на оръжие на Запад?

Напоследък един от основните проблемни въпроси на западната помощ за Украйна е изчерпването на военните запаси на страните от НАТО и невъзможността за бързо увеличаване на производството на оръжие, пише украинското издание “Страна”.

Последният пример е нарушаването на плановете на ЕС за производство на един милион снаряда за Украйна. Този проблем беше признат както от външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба, така и от германския министър на отбраната Борис Писториус.

За мнозина в Украйна тази ситуация изглежда парадоксална. САЩ и ЕС се възприемат като индустриални свръхсили, които на теория би трябвало да могат да произвеждат дори не милиони, а милиарди снаряди “без напрежение”. А за финансирането уж няма проблеми – ще напечатат толкова долари и евро, колкото им трябват за тази цел. Освен това разширяването на военното производство означава нови работни места, разширяване на производството и икономически растеж.

Така че какъв е проблемът за Запада да увеличи военното производство?

Наистина, преди около 40 години за военнопромишления комплекс на страните от НАТО нямаше да е трудно да осигури производството на оръжия в обеми, необходими за война със същата интензивност като тази, която в момента се води в Украйна. Но западната икономика се е променила много оттогава.

Първо, след края на Студената война и разпадането на СССР страните от НАТО драстично намалиха военното производство. Преобладаващата концепция бе, че повече няма да има войни като Втората световна война. Следователно трябва да се разчита на високопрецизни оръжия и високопрофесионални, макар и малобройни въоръжени сили, които биха били достатъчни за участие в конфликти с ограничен интензитет някъде в Косово, Ирак, Афганистан или Сирия.

Второ, през последните десетилетия на Запад процесът на деиндустриализация набра скорост. Смяташе се, че страните от ЕС и САЩ преминават към по-високо, постиндустриално ниво на развитие, а тежкият труд в заводите остана за жителите на незападните страни.

На тази основа бяха изградени дългосрочни планове за инвестиции и като цяло за развитие на икономиката.

Ето защо, когато през 2022 г. Западът беше изправен пред необходимостта рязко да увеличи производството на оръжие, това се оказа много трудна задача. Оказа се, че за тази цел липсват много неща – от производствен капацитет до работната сила.

Разбира се, с течение на времето (след година, две, три) тези проблеми могат да бъдат решени. Но при едно условие – ако правителствата гарантират на производителите на оръжие, че ще купуват оръжия от тях не само докато се водят войните в Украйна или Израел (които могат да приключат всеки момент), но и гарантирано поне още 10 години.

И тук не става дума за десетки милиарди долари и евро, които сега се отпускат на Украйна, а за трилиони.

Какъв е тогава проблемът за САЩ и ЕС да ги напечатат?

Проблем има. Факт е, че САЩ и ЕС правят това (активно печатане на пари) с известни прекъсвания през последните 15 години след кризата от 2008 г. И особено по време на пандемията, когато правителствата буквално заляха с пари западните икономики, които бяха поставени на “пауза”. Това доведе до нарастване на инфлацията и външния дълг. А в случая на ЕС то беше насложено с проблемите, причинени от войната в Украйна, която засегна особено силно германската икономика. Ето защо както Федералният резерв на САЩ, така и Европейската централна банка напоследък повишават лихвените си проценти, за да ограничат инфлацията и да “затегнат” паричното предлагане.

 

В същото време оръжията, за чието производство ще са необходими трилиони държавни долари и евро за разгръщане, не са обикновени стоки. По-голямата част от тях няма да отидат за продан на свободния пазар, а ще бъдат дарени на Украйна и други съюзници на Запада, както и използвани за попълване на складовете на собствените им армии. Всъщност това е още един огромен проблем с парите, който може да подкопае усилията за стабилизиране на финансовата сфера.

Това е основният проблем на западните държави, които са изправени пред дилемата какво да правят в подобна ситуация: да смятат, че инфлацията е по-малкото зло в сравнение с военната заплаха от страна на враговете и следователно е необходимо да започнат военно производство с пълен капацитет, отделяйки за него толкова пари, колкото е необходимо, независимо от макроикономическите последици. Или да се тръгне по пътя на намаляване на други държавни разходи в името на оръжейното производство, като се реализира принципът “оръжия вместо петрол” (или “оръжия вместо зелен преход и въглеродна неутралност”). Или да се опитат на този етап да замразят войната в Украйна, да не позволят на войната в Израел да се разшири, за да могат да започнат да решават проблемите със собствения си военно-промишлен комплекс планово и постепенно, а не в извънреден режим.

Всъщност трудността да се избере една от тези възможности е основната пречка за увеличаване на военната подкрепа за Украйна.

А как е в Русия?

В Русия (както и в Украйна) след разпадането на СССР процесите на деиндустриализация и разрушаване на военнопромишления комплекс бяха още по-широки, отколкото на Запад.

Все пак има някои нюанси.

След войната в Грузия през 2008 г. Москва стартира програма за модернизация и превъоръжаване на армията, за която бяха отпуснати стотици милиарди долари. Въпреки това, както показаха събитията от 2022 г., руската армия все още не беше готова за съвременна война с висока интензивност, а руският военнопромишлен комплекс не произвеждаше достатъчно оръжия с необходимото качество. Но в Русия още преди пълномащабната война беше извършена известна работа по възстановяването на производствените мощности (на Запад това започна едва сега), което създаде предпоставки за сравнително бързо разгръщане на военната продукция.

Макар че трябва да се отбележи, че за Русия, както и за Запада, наливането на огромни средства във военното производство (и войната като цяло) крие високи инфлационни рискове (особено в условията на не най-високите цени на руския износ и проблеми с реализацията на редица стоки поради санкциите). И това вече има ефект – цените в Русия ускориха ръста си през последните месеци.

Въпреки това платежният и търговският баланс на Русия остават на излишък, а олигарсите, притиснати в ъгъла от западните санкции, се връщат в Москва с парите си, което дава на руското правителство известна сигурност.

Освен това има още два фактора, за които се говори по-малко, но които въпреки това оказват сериозно влияние върху способността на Русия да снабдява армията си с оръжие. Това са Беларус и Северна Корея.

Беларус беше един от основните “цехове” на съветския военнопромишлен комплекс по време на СССР. Президентът Лукашенко, за разлика от Русия и Украйна, от 90-те години на миналия век насам се стреми да запази производствения потенциал независимо от това дали дадено предприятие се “вписва в пазара” или не, дали носи печалба или не. Ето защо той не закрива предприятията от военнопромишления комплекс, въпреки че това причинява големи загуби на икономиката. И сега Русия се възползва от това – беларуските предприятия работят усилено, за да изпълняват нейните военни поръчки.

Имаше много съобщения за това, че Северна Корея продава снаряди от складовете си на Русия. Но напоследък западните медии съобщават за друг процес – производство на оръжия за Русия в севернокорейски производствени мощности. А това също е много важен момент от гледна точка на попълването на арсеналите на руската армия.

Освен това има и Китай, който според западните разузнавателни служби все още не е доставял оръжие на Русия, но потенциално може да го направи. Това включва най-перспективните области, например дроновете, в чието производство Китай е световен лидер. Понастоящем и Украйна, и Русия купуват китайски безпилотни самолети на свободния пазар, но ако Пекин вземе политическо решение да насочи основния поток към Руската федерация (модифицирайки БПЛА директно в заводите за военни цели), това може сериозно да промени баланса на силите на фронта.

Всички описани по-горе фактори осигуряват настоящото количествено предимство на Руската федерация в областта на въоръжението. Какво ще се случи по-нататък, зависи от стратегическото решение, което Западът ще вземе по отношение на въоръжаването, както и от позицията на Китай.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест  – и за колонията, и за  пушечното месо в нея!

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА4 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА5 days ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА7 days ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

Trending