ВОЙНА
Ответные меры флота и ВКС России заставили США изменить вектор удара по Сирии
Сколько бы телефонных переговоров между начальником Генштаба ВС России Валерием Герасимовым и председателем Комитета начальников штабов ВС США Джозефом Данфордом ни состоялось в ближайшие недели, незыблемым фактом остаётся одно: штаб возглавляемой США международной коалиции продолжает в спешном порядке разрабатывать широкомасштабную военную операцию против правительственных войск Сирии, направленную на вытеснение Сирийской арабской армии из окрестностей южного района деэскалации Даръа — Эс-Сувейда — Эс-Кунейтра, а также с громадного 420-километрового южного участка четырёх провинций (Эс-Сувейда, Дамаск, Хомс и Дейр-эз-Зор). Судя по информации о накоплении сил западной коалиции, одновременно поступающей из района 55-километровой «зоны безопасности» близ Ат-Танфа, района «Хушамского кармана» близ Дейр-эз-Зора и различных участков Средиземного моря, а также Персидского залива, можно прийти к выводу, что проводиться данная военная акция будет в несколько этапов.
В первую очередь это полное уничтожение средств радиотехнической разведки, дальнего радиолокационного обнаружения, ПВО и РЭБ сирийской армии, что сделает её беззащитной перед действиями штурмовой и армейской авиации, поддерживающей наступление танковых подразделений и ССО из Ат-Танфа и Хушама. Во-вторых, это нанесение ударов по командным пунктам и узлам ретрансляции с целью лишения САА сетецентрической увязки, а значит, и возможности оперативного взаимодействия при построении оборонительных порядков в пустынной местности Хомса и Дейр-эз-Зора. В-третьих, это, конечно же, наземная фаза операции, в которой будут задействованы механизированные подразделения КМП США, СВ Великобритании, а также такие специализированные формирования, как SAS и «зелёные береты». Численность штурмовой группировки планируют обеспечить за счёт «пушечного мяса» из «умеренной оппозиции», «ан-Нусры», ИГИЛ, а также отрядов «Сирийских демократических сил», переученных под требования «Новой сирийской армии» в лагерях провинции Хасеке. Технический потенциал данной группировки, несомненно, будет возложен на плечи американских и британских военнослужащих.
На этот раз, когда в штабе западной коалиции уже начали потихоньку предвкушать оперативно-стратегические дивиденды от грядущей военной операции, Москва преподнесла совершенно неожиданный «сюрприз», абсолютно не вписывающийся в наполеоновские планы Вашингтона и Лондона. Изначально это было предупреждение со стороны генерала Валерия Герасимова о перехвате запущенных по сирийским военным и административным объектам СКР UGM/RGM-109E, а также ответном ударе по эсминцам и крейсерам-носителям средств-воздушного нападения ВМС США в случае, если появится угроза для российского военного контингента (в данный момент наш контингент присутствует на многочисленных объектах, имеющих стратегическое значение для САА). Даже этого хватило, чтобы такие крупные военные чиновники, как глава оборонного ведомства США Джеймс Мэттис, председатель Комитета начальника штабов американской армии Джозеф Данфорд, а также глава Центрального командования Военно-воздушных сил США, генерал-лейтенант Джеффри Харриган начали чесать затылки в раздумьях над путями выхода из сложившейся ситуации. Вся соль заключалась в том, что предупреждение Герасимова простым сотрясанием воздуха не ограничилась. Уже через несколько дней поступила информация о прибытии в Сирийскую Арабскую Республику дополнительных дивизионов С-400 «Триумф».
Параллельно с этим, в воздушном пространстве над Восточным Средиземноморьем (над восточной и северной частями Кипра) стало периодически пропадать покрытие радионавигационной системы GPS, о чём регулярно сообщают пилоты гражданских бортов, воздушные коридоры которых проходят в 100—200 км от средиземноморского побережья Сирии. Очевидно, что «в игру» включились наземные комплексы радиоэлектронного противодействия, осуществляющие постановку радиоэлектронных помех в L-диапазоне дециметровых волн, который полностью перекрывает частотный диапазон радионавигационной системы GPS от 1,228 до 1,575 ГГц. Вполне понятно, что работа средств РЭБ на излучение была запущена как для подавления NAVSTAR-модулей, входящих в состав БРЭО стратегических крылатых ракетах «Томагавк» в случае осуществления ударов по Сирии, так и для усложнения функционирования средств радиолокационной и радиотехнической разведки воздушного базирования (от самолётов ДРЛО E-3C до самолётов стратегической РТР/РЭР RC-135V/W).
Корабельная ударная группировка ВМФ России в Восточном Средиземноморье также была расширена. В день до громкого заявления Валерия Герасимова, 13 марта 2018 года, через Босфор в направлении восточной части Средиземного моря прошел фрегат пр. 11356 «Адмирал Эссен», являющийся носителем стратегических крылатых ракет «Калибр-НК». Затем в этом же направлении проследовал более устаревший СК пр. 1135М «Пытливый». Некоторые наши псевдоэксперты принялись высмеивать данное решение, указывая на его якобы «ничтожность» перед теми масштабными шагами, которые предпринимаются командованием ВМС США (перемещение в Средиземное и Красное моря большого количества эсминцев и крейсеров УРО, вооружённых не только «Томагавками», но и ПКР «Гарпун»).
К примеру, в комментариях на «Военном Паритете» проскакивали насмешки над многоцелевым ударным комплексом сторожевого корабля «Адмирал Эссен», который обладает лишь одной универсальной вертикальной пусковой установкой 3С90Э.1 на 8 транспортно-пусковых контейнеров для стратегических крылатых ракет 3М14К, предназначенных для ограниченных ударов по удалённым наземным объектам противника, в то время как западные военно-морские соединения имеют в арсенале универсальных вертикальных пусковых установок Mk 41 сотни стратегических UGM/RGM-109E и десятки противокорабельных RGM-84 «Гарпун», размещённых в наклонных ПУ Mk 141. В ту же очередь, данные «эксперты»-комментаторы даже не удосужились вспомнить о том, что в семействе «Калибров» присутствуют не только стратегические крылатые ракеты, но и противокорабельная модификация 3М54Э, третья боевая ступень которой разгоняется до скорости в 3М и способна выполнять интенсивные противозенитные манёвры на подлётном участке траектории.
Перехватить столь сложную и высокоманевренную цель с использованием зенитных управляемых ракет RIM-162 ESSM «Evolved Sea Sparrow Missile» хоть и возможно, но достаточно проблематично, ровно как и ещё более «вёрткую» 3М55 «Оникс». Единственным шансом для успешного уничтожения противокорабельных вариантов «Калибров» в модификации 3М54Э и ПКР 3М55 «Оникс» остаётся лишь использование американскими «Иджис»-эсминцами класса «Арлей Бёрк» сверхдальнобойных зенитных ракет-перехватчиков SM-2 Block IVA (RIM-156B) и SM-6 (RIM-174 ERAM) в режиме загоризонтного перехвата. Но и здесь 100%-х гарантий на удачное отражение противокорабельного удара у американцев попросту нет, поскольку «Ониксы» обладают возможностью выполнения энергичных противозенитных манёвров и на маршевом участке траектории, а SM-6 — ракеты маломаневренные.
Более того, при попытке загоризонтного перехвата «Ониксов», операторы штатовских «Иджисов» вынуждены будут надеяться исключительно на помехозащищённость и стабильность «захвата» целей посредством активной радиолокационной ГСН зенитных ракет SM-6, а также на точность целеуказания от бортов ДРЛО E-3C/E-2D непосредственно на борт ЗУР по радиоканалу «Link-16». В условиях направленных, шумовых и заградительных помех со стороны наших корабельных и воздушных комплексов радиоэлектронной борьбы, действующая автономно АРГСН SM-6 может серьёзно ошибиться, а возможности выдачи скорректированного целеуказания от AN/SPY-1D не будет, ведь перехват загоризонтный.
Вывод таков: даже 8 «Ониксов» или противокорабельных «Калибров» в сверхзвуковом исполнении способны создать паре-тройке американских эсминцев УРО «Arleigh Burke» или крейсеров УРО «Ticonderoga» целый воз проблем, и это без учёта неизвестного количества скрывающихся в акватории Средиземного моря сверхмалошумных дизель-электрических подводных лодок 2-го ранга проекта 636.3 «Варшавянка» (в составе Черноморского флота 6 ДЭПЛ данного типа). Каждая из них может нести как стандартный боекомплект из 4 стратегических (3М14Т) или противокорабельных (3М54Э) «Калибров», так и расширенный ударный арсенал из 8 — 12 3М54Э. К примеру, три находящиеся в Средиземном море подлодки «Новороссийск», «Колпино» и «Ростов-на-Дону», совместно с СК «Адмирал Эссен», способны выдать по авианосным ударным группировкам ОВМС НАТО залп из 20 — 44 «Калибров». А есть ещё и Ту-22М3 с их ПКР Х-38, и МиГ-31БМ с их «Кинжалами», и «Сушки» с Х-31АД. Так что не советую некоторым нашим обозревателям трубить в комментариях о том, что «всё пропало» и пытаться всячески подорвать авторитет наших военно-морской и воздушно-космической группировок на Сирийском театре военных действий.
Именно усиление противоракетной компоненты над Хмеймимом и Тартусом, военно-морской составляющей российского флота восточнее Кипра, а также активация средств РЭБ на всём средиземноморском воздушном направлении заставили командование Военно-морских сил США и ОВВС международной коалиции полностью переработать стратегию выполнения массированного ракетного удара по Сирии, что в итоге отразилось на задержке широкомасштабной военной операции в целом. Теперь остаётся выяснить следующее: какие «воздушные лазейки» для осуществления массированного ракетного удара по САР рассматриваются стратегами в командованиях ВМС и ВВС США в качестве наименее рискованных (в условиях установленной над Восточным Средиземноморьем зоны A2/AD)? Для ответа на этот вопрос необходимо расширить горизонты нашего видения с относительно небольшого Сирийского ТВД до просторов всего Переднеазиатского региона.
Те, кто внимательно следит за новостными блоками отечественных и зарубежных военно-аналитических ресурсов, успели обратить внимание не только на приостановку реализации силового сценария в Сирии со стороны сил коалиции в целом, но и на полное переформатирование первой фазы этого сценария — тактической воздушно-космической наступательной операции. Сформированная в воздушном пространстве над Восточным Средиземноморьем и западными провинциями Сирии противовоздушная зона ограничения и воспрещения доступа и манёвра A2/AD, а также аналогичные противокорабельный и противолодочный «заслоны» вынудили корабельные ударные группировки американских ВМС приступить к развёртыванию не восточной части Средиземного моря (как это было ранее), а ближе центральным его участкам, на что указывает отсутствие новостей о нахождении американских НК у берегов Крита или Кипра. Остальные КУГ выбрали для развёртывания Красное море и Персидский залив. Данный ход является не только весьма продуманным, но и практически беспроигрышным, так как позволяет американским эсминцам и крейсерам-носителям «Томагавков» сохранить огневой контроль над всей территорией Сирии, оставаясь вне радиуса действия многоцелевого ракетного комплекса с аэробаллистической ракетной «Кинжал», в случае его появления в ближневосточном небе.
Для этого основному «ударному активу» 5-го флота ВМС США, в зону ответственности которого входят Красное и Аравийское моря, а также западная часть Индийского океана и Персидский залив, останется лишь расположиться немного севернее Баб-эль-Мандебского пролива (примерно в 2200 км от сирийской территории) и осуществить пуск пары сотен СКРМБ «Tomahawk Block IV» с дальностью действия в 2400 км. Что в этом моменте является самым неприятным с тактической точки зрения?
Большая часть траектории полёта RGM-109E будет проходить не в нейтральном воздушном пространстве над Средиземным морем, а над пустынным рельефом в воздушном пространстве Саудовской Аравии и Иордании. В этом случае Воздушно-космические силы России будут практически лишены возможности раннего перехвата «Топоров», ведь относительно немногочисленное тактическое авиакрыло ВКС России в САР не может свободно действовать в воздушном пространстве СА, военно-воздушные силы и средства ПВО которой являются наиболее мощными во всей Передней Азии наравне с Хель Хаавир. Тем не менее, узкое «окно возможностей» для ослабления удара с этого направления всё же имеется. Дежурящие в воздушном пространстве над провинцией Дамаск и Хомс самолёты радиолокационного дозора и наведения А-50У способны обнаружить приближающееся к Сирии «облако Томагавков» на удалении около 100 — 120 км (с учётом использования противником самолётов РЭБ на траектории подлёта RGM-109E). С помощью нехитрого подсчёта определяем, что для перехвата стратегических крылатых ракет на подлётном участке траектории (от точки их обнаружения до целевых районов в провинциях Дамаск, Хомс и Хама) у истребительной авиации и наземных средств ПВО ВКС России останется примерно 8 — 9 минут.
Первым эшелоном перехвата «Томагавков» могут стать дальние перехватчики МиГ-31БМ, несущие на точках подвески ракеты класса «воздух-воздух» большой дальности Р-33С или Р-37 на четырёх подфюзеляжных узлах и РВВ-АЕ на подкрыльевых узлах. Всего 3 звена этих машин, при целеуказании от А-50У, способны уничтожить от 48 до 96 крылатых ракет противника за несколько минут (с использованием терминалов для обмена тактической информацией и распределения целей). Даже такой шаг позволит примерно на 30% ослабить удар «Томагавками» со стороны корабельных группировок американского флота, развёрнутых в Красном море. Так, ещё в начале 2000-х годов, сразу после проведения Объединёнными ВВС США и Великобритании воздушной операции «Лиса пустыни» в декабре 1998-го года, российские эксперты пришли к выводу, что если бы на вооружении Военно-воздушных сил Ирака состояли перехватчики МиГ-31Б, то ущерб был бы нанесён примерно 10% военных и промышленных объектов страны, среди которых были дивизионы ЗРК, командные пункты, узлы связи, авиабазы, а также инфраструктура Республиканской гвардии.
Естественно, такой вывод можно считать некоторым преувеличением, ведь по официальным данным американская стратегическая авиация, а также ВМС США и Великобритании запустили по целям не менее 415 стратегических крылатых ракет воздушного базирования AGM-86С CALCM и морского базирования RGM-109C/D Block III. Следовательно, для перехвата 90% от данного количества ракет в МРАУ (373 СКР) необходимо не менее двух истребительных авиаполков МиГ-31Б (более 60 машин) с учётом оснащения каждого перехватчика 4 УРВБ Р-33 и 2 УРВБ Р-40Т/Р-60М. И это не принимая во внимание тогдашнее отсутствие на вооружении ВВС Ирака современных воздушных комплексов ДРЛО (один самолёт ДРЛО «Adnan-1» был повреждён на АвБ Al-Taqaddum в ходе авиаудара ОВВС западной коалиции в конце января 1991-го года , ещё 2 перелетело в Иран) и использование противником РЭБ. С учётом последней тактической детали, а также далеко не 100%-й вероятности поражения «Томагавков» посредством Р-33, необходимое количество МиГ-31Б для противопоставления операции «Лиса пустыни» должно было превышать 100 единиц.
В сегодняшнем вопросе отражения планирующегося удара по Сирийской Арабской Республике глубоко усовершенствованные МиГ-31БМ, оснащённые в 2 раза более дальнозорким бортовым ПФАР-радаром «Заслон-АМ», будут куда более эффективны, нежели устаревшие МиГ-31Б. Но одних только этих машин будет абсолютно недостаточно. Логично, что для довершения картины потребуется использование развёрнутых на Хмеймиме многоцелевых истребителей-перехватчиков Су-30СМ и Су-35С, а также зенитно-ракетных комплексов С-300В4 и С-400 «Триумф», чтобы довести количество уничтоженных средств высокоточного оружия более чем до 50-60%. Но именно здесь кроется самый коварный момент разрабатываемого в штабе международной коалиции ракетного удара.
Запуск «Томагавков» из акваторий Красного моря и Персидского залива совершенно не говорит о том, что их выход к боевым полям на территории Сирии (финальный участок траектории) будет происходить со стороны иракского воздушного направления (Абу-Кемаль или Эс-Сувар). Учитывая, что американцы отлично ознакомлены с возможностями комплексов семейства С-300П / С-400 обнаруживать низковысотные цели на дальности в 35 — 38 км благодаря использованию низковысотных обнаружителей 76Н6 и универсальных вышек 40В6МД, было бы наивно полагать, что ВМС США загрузят в инерциально-навигационные системы «Топоров» полётное задание с траекторией над ровным пустынным рельефом южных районов Сирии. Очевидно, что весь упор будет сделан на построение «воздушных коридоров», проходящих из Саудовской Аравии в Иорданию и Израиль, а уж потом (через Голанские высоты) в горную цепь Антиливана, которая уже многие годы успешно используется пилотами Хель Хаавир для скрытного нанесения ракетно-бомбовых ударов по сирийской военной инфраструктуре в мухафазах Дамаск, Хомс и Хама.
Для приобретённых сирийской армией зенитно-ракетных дивизионов «Бук-М2Э», а также для наших С-400 «Триумф», переброшенных к стратегически важным объектам близ подножья Антиливана, внезапное появление «Томагавков» непосредственно из горных хребтов может стать критическим моментом, так как все эти средства ПВО просто не успеют отработать по одной, двум и более сотням ракет противника. Использование зенитно-ракетного комплекса С-300В4 с новой ЗУР 9М82МВ, способной на загоризонтный перехват благодаря активной РГСН, также не гарантирует поражения части «Томагавков» в горах, поскольку должно быть целеуказание от А-50У. Но ведь дежурящий вдали от участков пролёта крылатых ракет RGM-109E самолёт А-50У может и не обнаружить их за «экраном» горных возвышенностей. Нельзя списывать со счетов и тот факт, что массированный ракетный удар ВМС США по Сирийской Арабской Республике черз горную цепь Антиливан будет осуществляться при всесторонней военной поддержке со стороны Военно-воздушных сил Израиля, которые преследуют здесь свои собственные интересы; это значит, что тактическая картина становится ещё более непредсказуемой.
ВОЙНА
⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:
▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.
▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.
▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.
▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.
▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).
В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.
В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.
Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.
✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:
1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).
🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.
ВОЙНА
Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди
Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.
В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.
От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , “обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км”.
Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.
Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.
Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.
Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.
В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.
За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.
Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.
„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.
Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.
Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като “партизански отряди”. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.
А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.
Врагът пише, че “руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.” Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.
Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.
Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Индия и Пакистан на прага на война.

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.
Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има “повече от пропорционален отговор”, ако Индия атакува пакистански войски.
Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.
Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.
Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.
Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.
След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация “Лашкар-е-Тайба” пое отговорност за нападението.
Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.
Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, “докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм”.
Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да “отреже” водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.
Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.
🔥Последни Новини!🤦🏻
Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.
Генерали от индийската армия напуснаха срещата
Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“
Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие
Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора “акт на водна война” и “страхлив, незаконен ход”.
Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. “Това е истинска война”, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.”
Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.
През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. “Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт”, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.
Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?
Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и “северните територии”). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.
Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.
Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.
Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.
Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора “външна заплаха”, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.
Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Съотношението на силите
Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:
Количество ядрени бойни глави
Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.
Бюджет за отбрана
Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).
Размер на армията
Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има “само” около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.
Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.
Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.
#thesofiatimes #bulgaria #world #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ




🔥 Северна Корея потвърди за първи път, че изпраща войски в подкрепа на Русия

Изглежда ли ви екологично? 😡

Борисов, се унизи безобразно за няколко секунди подмазване на сина на Тръмп в лобито на хотела

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Цената на тока по новите правила: Какво означават промените за потребителите.

Гърция, моя мечта!

Емили Ратайковски не оставя нищо на въображението в дръзки бикини с бразилски прашки

100 г. от рождението на Пол Нюман, синеокият красавец на Холивуд

ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО НАРИЧАМЕ МЕСТАТА, КОИТО ПРЕДЛАГАТ ХРАНА „РЕСТОРАНТИ“?

Способността на Натали Портман да поддържа баланс

Китай тества успешно неядрена водородна бомба

ДПС-Ново начало превзе контрабандата на „Капитан Андреево“?

В 45-минутна реч пред Давос, Тръмп насмете ЕС
Орбан унижи Урсула фон дер Лайен на живо!

Кой и защо стои зад политическите трусове в Европа и ескалацията на конфликта в Близкия изток?

БЪЛГАРИЯ

Потрес! Борисов издебнал Тръмп-младши като фен, няма даже селфи пред тоалетните

“Тръмп разбра, че Зеленски го е излъгал”

Половината българи нямат никакви спестявания , 1 милион души живеят в лишения

Десетки наводнени къщи в Северозападна България след поройни дъждове

Конституционният съд отмени улесненото изграждане на фотоволтаици върху земеделски земи

215-метровият небостъргач до мол „Парадайс“ не получи разрешение за строеж

ПОЛИТИКА


Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия
Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...


Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това
“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...


Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември
Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...


Задава се нова опозиционна сглобка
В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...


Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците
Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...
СВЯТ

Искат оставката на “токсичната” фон дер Лайен.

Париж изпраща шепнешком сигнали на Москва, че иска да реши проблемите

“Ройтерс”: САЩ признават руския контрол над Запорожие, Донецк, Луганск, Херсон и Крим

Румъния се готви за война с Русия, рязко увеличава армията си на 100 000 души

Париж и Лондон подготвят фалшиви обвинения срещу Тръмп, за да провалят мирния процес

Фашистите от Киев провалиха поредните преговори за мир



