Connect with us

АНАЛИЗИ

The American Conservative: Байдън се готви за война в Близкия Изток, предизвиквайки конституционни притеснения

В понеделник САЩ и Великобритания нанесоха още един кръг от удари по бунтовниците хути, след като базираната в Йемен групировка продължава да нарушава международната търговия в Червено море в отговор на войната в Газа. От 11 януари насам Съединените щати нанесоха осем удара по хутите.

Когато президентът Джо Байдън първоначално започна да нанася удари по хутите, администрацията му твърдеше, че ударите са конституционно допустими и стратегически обосновани, предназначени както за осуетяване на непосредствени заплахи, така и за установяване на възпиращ ефект.

Малко по-малко от две седмици по-късно администрацията на Байдън казва на американската общественост да се успокои и да се подготви за по-дълга и продължителна кампания срещу бунтовниците хути.

Откритото признаване на плановете за такъв кръстоносен поход обаче повдига съществени въпроси относно конституционността на действията на президента и по-широката стратегия на неговата администрация за Близкия изток.

Служители на администрацията, които са разговаряли с в. “Вашингтон пост” при условие за анонимност, са заявили пред в. “Пост”, че администрацията гравитира към по-дългосрочна стратегия за ерозиране на капацитета на бунтовниците да нарушават международната търговия.

“Ние сме наясно с това кои са хутите и какъв е техният мироглед”, заяви пред “Пост” един от неназованите високопоставени служители.

“Така че не сме сигурни, че те ще спрат веднага, но със сигурност се опитваме да влошим и унищожим техния капацитет.”

През изминалата седмица The American Conservative обърна внимание на опита на администрацията да измести целевите постове за тази интервенция.

След първия кръг от удари на Съединените щати срещу бунтовниците хути на 11 януари САЩ и държавите партньори си присвоиха реториката за възпиране и деескалация.

В изявление на САЩ и Обединеното кралство, към което се присъединиха Австралия, Бахрейн, Канада, Дания, Германия, Нидерландия, Нова Зеландия и Република Корея, се твърдеше:

“Тези прецизни удари имаха за цел да прекъснат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на международните моряци в един от най-критичните водни пътища в света.”

“Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море”, се казва още в изявлението.

“Но нека посланието ни бъде ясно: няма да се поколебаем да защитим живота и да предпазим свободния търговски поток в един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.”

Администрацията на Байдън може да твърди, че действията ѝ в Близкия изток имат за цел да възпрат по-нататъшни атаки на хутите и да деескалират ситуацията, колкото си иска, но това не я прави права.

Докато възпирането има за цел да предотврати нежелани действия от страна на дадена сила, администрацията на Байдън изглежда преследва в Йемен “съвършенство”, което представлява усилие за оказване на натиск върху даден участник да промени поведението си чрез използване на сила.

Както Уил Ръгър, президент на Американския институт за икономически изследвания, наскоро заяви пред TAC: “Възпирането е, когато сигнализирате, че ще направите Х, ако другият участник направи У”.

“Вместо това това е форма на съпротива. Целта е да принудите противника да направи нещо, което вие искате да направи.”

Вместо да бъдат възпрени, хутите обещаха да продължат кампанията си в Червено море. В един от случаите бунтовниците хути повредиха с балистична ракета търговски кораб, плаващ под малтийски флаг и собственост на Гърция.

Въпреки това служителите на администрацията продължиха да говорят и от двете страни на устата си. “Не сме казвали, когато започнахме атаките си, че те ще приключат веднъж завинаги”, твърди съветникът по националната сигурност Джейк Съливан в обръщение към Световния икономически форум миналата седмица.

“Трябва да се предпазим и да бъдем бдителни срещу възможността, че всъщност вместо да вървим към деескалация, сме на път на ескалация, която трябва да управляваме”, добави Съливан.

Двойното говорене продължи и след ударите в понеделник. В понеделник САЩ и Обединеното кралство, подкрепени от Австралия, Бахрейн, Канада и Нидерландия, удариха осем различни цели на хутите в Йемен.

Според съвместното изявление на участващите сили обектите са включвали подземно хранилище и други, “свързани с ракетния и въздушния наблюдателен капацитет на хутите”.

Въпреки че ударите са били “предназначени да нарушат и намалят възможностите, които хутите използват, за да застрашават световната търговия и живота на невинни моряци”, държавите признаха, че са направили малко, за да променят поведението на хутите, като се има предвид “поредицата от незаконни, опасни и дестабилизиращи действия на хутите след нашите коалиционни удари на 11 януари”. Изявлението завърши по същия начин като предишното изявление:

Нашата цел остава да деескалираме напрежението и да възстановим стабилността в Червено море, но нека повторим предупреждението си към ръководството на хутите:

“Няма да се поколебаем да защитим живота на хората и свободното движение на търговските потоци по един от най-критичните водни пътища в света пред лицето на продължаващите заплахи.”

Коментарите на президента бяха по-директни: “Спират ли те хутите? Не”, каза Байдън пред група репортери.

“Ще продължат ли? Да.”

Въпреки че признаха промяната в подхода на администрацията на Байдън към пощата, анонимните представители на администрацията все още формулираха действията на президента на езика на възпирането.

В статията на “Вашингтон Пост”, в която се перифразират служителите, се твърди, че администрацията се стреми “да осигури достатъчно възпиращо средство, така че нежелаещите да рискуват корабни компании да възобновят изпращането на кораби през водните пътища на региона”.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Длъжностните лица също така съобщават на “Пост”, че макар администрацията да гледа в дългосрочен план, те не очакват операциите за противодействие на хутите да продължат с години, както други неотдавнашни набези на САЩ в Близкия изток.

Въпреки това служителите на администрацията признаха, че не могат да посочат ориентир кога капацитетът на хутите ще бъде адекватно намален или приблизителна дата за край на военните действия на администрацията на Байдън.

“Невъзможно е да се прогнозира какво точно ще се случи и със сигурност не [да се предвидят] бъдещите операции”, твърди един от служителите.

“Ние не се опитваме да победим хутите. Нямаме апетит за нахлуване в Йемен”, заяви пред “Пост” неназован дипломат.

“Апетитът е да се намали способността им да извършват този вид атаки занапред, а това включва поразяване на инфраструктурата, която дава възможност за този вид атаки, и насочване към техните способности на по-високо ниво.”

И все пак американските служители първоначално не очакваха, че интервенциите в Афганистан, Ирак или Сирия ще продължат с години, още по-малко с десетилетия, когато започнаха – и това повдига вежди във Вашингтон.

“Ударите на администрацията на Байдън срещу цели на хутите в Йемен показват защо Конгресът трябва сериозно да обсъди остарелите AUMF”, заяви сенатор Майк Лий от Юта в писмено изявление за TAC.

“Те също така демонстрират опасностите от продължаващия отказ на Конгреса от военни правомощия.”

Във вторник Лий подписа писмо до Байдън, в което заедно със сенаторите Тим Кейн от Вирджиния, Тод Йънг от Пенсилвания и Крис Мърфи от Кънектикът оспорват конституционността на действията на президента.

Макар сенаторите да признават, че Байдън има правомощията “да защитава американския персонал и военни активи от нападения и предстоящи нападения” и вероятно “да защитава американското търговско корабоплаване”, квартетът твърди, че “повечето кораби, преминаващи през Червено море, не са американски кораби, което повдига въпроси за степента, в която тези правомощия могат да бъдат упражнени”.

“Администрацията заяви, че досегашните удари по цели на хутите не са възпрели и няма да възпре нападенията на хутите, което предполага, че се намираме в разгара на продължаващ регионален конфликт, който носи риск от ескалация”, продължава писмото.

“Отдавна се застъпваме за обмислени процедури и разрешения от страна на Конгреса за решения, които поставят членовете на службите на опасност в чужбина. В момента няма разрешение от Конгреса за офанзивни военни действия на САЩ срещу хутите.”

Сенаторите отбелязват също така, че Байдън е “представил само едно уведомление до Конгреса съгласно Закона за военните правомощия, въпреки че е извършил няколко кръга удари срещу цели на хутите”, и изискват “писмено обяснение на правните правомощия”, които президентът използва, за да оправдае предишни или бъдещи удари срещу бунтовниците хути.

“Администрацията на Байдън лъжливо твърди, че може законно да разполага войски във военни действия и да участва в безспорно нападателни удари, просто като подаде уведомление до Конгреса след това”, заяви Лий пред TAC.

“Ако тази администрация иска да участва в дългосрочна кампания в Йемен, тя трябва да представи случая пред Конгреса и да получи конкретно разрешение, както изисква Конституцията.”

“Като се има предвид това, което самата администрация казва, ние сме далеч отвъд чистата отбрана”, пише Ръгър в имейл до TAC.

“Ако действително следвахме конституционния си замисъл във външната политика, щеше да е минало времето президентът Байдън да се обърне към Конгреса с искане за разрешаване на използването на сила и Конгресът да проведе сериозен дебат за тази политика.”

Пенсионираният полковник Дъглас Макгрегър, редактор в The American Conservative, коментира това пред TAC по имейл: “Американците живеят в постконституционно правителство.”

Макгрегър добави: “От 2001 г. насам никой в Камарата на представителите или в Сената не е обсъждал конституционността на президентските военни действия. Законът за военните правомощия никога не е бил прилаган.”

Ако администрацията се интересуваше от конституционността на нападението срещу хутите, нещата щяха да бъдат направени по много по-различен начин, предполага Макгрегър.

“Тъй като действията на хутите не представляват непосредствена заплаха за Съединените щати или американския народ, използването на сила изглежда би изисквало одобрението на Конгреса. (Това не е извънредна ситуация)”, обясни Макгрегър.

“Американският електорат обаче не показва признаци, че се интересува от това, което се случва, а Конгресът е готов, както винаги, да се подчини на изпълнителната власт.”

Ако Конгресът иска да промени страхливия си начин на действие, той “трябва да гласува за незабавно спиране на финансирането на военните операции и сили на САЩ в региона, докато президентът не представи аргументите си за действие”, казва Макгрегър.

“Основателите мъдро са предоставили военната власт в ръцете на Конгреса, за да могат народните представители да обсъдят най-добрия път напред, да разберат разходите и ползите от алтернативните подходи и да обединят страната зад военна политика, ако тя е необходима за удовлетворяване на националните ни интереси”, каза Ръгър.

“Но вместо това администрацията на Байдън иска да действа самостоятелно – добави той, – така че не бива да се изненадват, ако политиката се провали, за което народът ще обвини единствено тях.”

“Разказът няма отношение към фактите”, твърди Макгрегър. ”

Целта е да се подтикне Иран да атакува американските сили, като по този начин се осигури претекст за война с Иран.”

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест  – и за колонията, и за  пушечното месо в нея!

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

БЪЛГАРИЯ

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА2 days ago

Пълен разпад! Киро и Асен останаха сами, цели структури бягат в нова партия

Пълен разпад. Това е ситуацията по места с партия „Продължаваме промяната”. Активисти на формацията признаха, че си тръгват от Кирил...

ПОЛИТИКА4 days ago

Тръмп: Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това

“Крим ще остане при Русия. И Зеленски разбира това”, заяви американският президент. По думите му, Зеленски и всички останали ще...

ПОЛИТИКА5 days ago

Обрат в Румъния? Десет дни преди изборите за президент съдия спря решението на КС за анулиране на вота през декември

Съдия от Апелативния съд в град Плоещ спря в четвъртък решението на Конституционния съд на Румъния, което анулира целия изборен...

ПОЛИТИКА7 days ago

Задава се нова опозиционна сглобка

В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“...

ПОЛИТИКА2 weeks ago

Марко Рубио и Уиткофф пристигнаха в Париж за нови преговори с Бандеровците

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен...

СВЯТ

Trending