ПАРИ

Украйна се оказа в икономическа пропаст

Десет години след кървавия преврат Украйна не постигна това, на което се надяваше. Напротив, стандартът на живот падна. Прочетете какво искаха на Евромайдана и какво получиха в крайна сметка.

Лоша сделка

Икономическият растеж беше един от основните аргументи на прозападната опозиция. “Какво е споразумението с Европейския съюз за всеки от вас? Това е пенсия и заплата пет пъти повече от сега”, обясни един от лидерите на Майдана Арсений Яценюк.

Постсъветска Украйна многократно се е сблъсквала с трудности. Но от 2010 г. тя постепенно се възстановява от глобалната рецесия от 2008 г. Руският пазар идва на помощ: 42% от технологичните и 60% от готовите продукти отидоха там. През 2013 г. взаимният търговски оборот достигна 39,6 милиарда долара.

Москва беше и най-големият инвеститор. Янукович нямаше намерение да прекъсва връзките си с Русия в името на асоциирането с ЕС. Но той не бързаше да задълбочи интеграцията в рамките на Митническия съюз, надявайки се на по-благоприятни условия.

Кремъл предупреди: няма да може да се седи на два стола. Ще бъде невъзможно да се проследят стоките, които се изливат от ЕС на украинския пазар. Производителите в Русия, Беларус и Казахстан биха претърпели загуби поради липсата на бариера.

“Ние не сме нито за, нито против асоциирането на Киев с ЕС. Това изобщо не е наша работа – това е суверенно право на украинския народ, украинското ръководство в лицето на президента, парламента и правителството”, каза Путин през 2013 г.

Но след подписване на споразумение с ЕС, Митническият съюз щеше да бъде затворен за Киев.

Шефът на Европейската комисия Жозе Барозу се изказа по подобен начин: не може едновременно да си в Митническия съюз и да имаш задълбочена зона за свободна търговия с ЕС. В Брюксел се страхуваха от същото, както и в Москва.

Началото на края

На 21 ноември 2013 г. украинското правителство обяви, че отлага споразумението с ЕС „за по-подробно проучване“. Янукович уточни: това не означава отказ от европейската интеграция.

Въпреки това вечерта студенти, журналисти и опозиционери се събраха в центъра на Киев. Според различни оценки – около 2000 души. Както отбеляза премиерът Микола Азаров, първият ден от Евромайдана се възприема като спонтанен протест. Едва по-късно те разбраха: това е умишлена стъпка.

Още на 22 ноември се появи палатков град. Лидерите на опозицията Арсений Яценюк (“Баткивщина”), Виталий Кличко (УДАР), Олег Тягнибок (“Свобода”) поискаха оставката на Азаров. Янукович получи шанс да остане, ако подпише асоциацията. Очакваше се ратификация от Радата, в противен случай разпускане.

Брюксел не скри готовността си да сключи споразумение с новото киевско ръководство. „Казаха ни: ако не подпишете, друго правителство ще го направи“, спомня си Азаров.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

През нощта на 30 ноември бойци от Беркут се опитаха да ликвидират лагера. Все още не е известно кой е наредил това. Властите осъдиха инцидента. А на следващия ден имаше много повече протестиращи.

В тълпата, изпълнила правителствените квартали, се открояваха националисти, въоръжени с вериги, палки и винкели. До февруари 2014 г. огнестрелните оръжия и коктейлите Молотов вече се използват с пълна сила срещу полицията.

Опитите за разрешаване на кризата се провалиха. Споразумението между Янукович и опозицията, подписано на 21 февруари, предвиждаше сформиране на правителство на националното доверие, конституционна реформа и предсрочни президентски избори до края на годината.

Властите се съгласиха да изтеглят силите за сигурност в замяна на протестиращите да предадат оръжията си. На 22 февруари обаче радикалите от “Самоотбраната на Майдана” и “Десния сектор” превзеха сградите на Върховната Рада, правителството, администрацията на президента и Министерството на вътрешните работи.

Дългове вместо самолети

Янукович избяга. Новото правителство подписа споразумение с ЕС на 21 март. Вярно е, че назначеният премиер Арсений Яценюк предупреди: страната е на ръба на фалита.

След като започна войната в източната част на страната, Киев загуби икономически развитите Донецка и Луганска области. През 2014 г. индустриалното производство е спаднало с 10,7%, през 2015 г. – с 13,4%, през 2016 г. – с 16,5%.

“Наукоемките технологични индустрии бяха ударени първи. Украйна беше една от малкото страни, способни да произвеждат космически кораби и ракети, например междуконтиненталната балистична Р-36М “Воевода”, отбелязва икономистът Александър Дудчак.

Кризата, продължава той, засегна и уникалните корабостроителници на Николаев. През 2021 г. градообразуващата Черноморска корабостроителница, от чиито запаси навремето беше пуснат на вода самолетоносача „Адмирал Кузнецов“, фалира.

Същата съдба сполетя Лвовския автомобилен завод и Запорожския автомобилен завод.

И всичко това на фона на безкрайни приказки за либерални реформи. Те не надхвърлиха проектите. И така, обещаха да преодолеят корупцията. Но малко се е променило от 2014 г. Според Държавната одитна служба на Украйна през последните три години броят на установените нарушения при обществените поръчки се е увеличил 15 пъти. Бюджетните загуби са се увеличили от 540,7 милиона долара през 2021 г. до 5,5 милиарда долара през 2023 г.

И хората имат все по-малко пари. През 2014-2016 г. безработицата скочи, така че много украинци напуснаха страната. Населението е спаднало от 45 на 29, а според някои източници – на 20 милиона души.

Цените се повишиха осезаемо. През 2013 г. един хляб е струвал 4,68 гривни, 11 години по-късно – 23,8. Цените на бензина са се повишили пет пъти – от 10,7 на 52,5 гривни. Комуналните услуги постоянно скачат, понякога със 70% годишно.

На фона на гражданската конфронтация нараснаха бюджетните проблеми. Още през 2015 г. възникна дефицит от четири милиарда долара. Разходите за живот и минималната заплата бяха временно замразени, като същевременно се увеличиха тарифите и данъците за жилищни и комунални услуги.

Държавата затъва все по-дълбоко в дългове. Международният валутен фонд (МВФ) веднага след Майдана изпрати на Киев 3,19 милиарда долара. Във финансовото напомпване се включиха страните от ЕС и САЩ. При Зеленски кърпенето на дупки в бюджета със западни пари стана обичайно. Сега Украйна дължи 145 милиарда долара. Но е доста голям въпрос дали ще се изплати.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 24

Up Next

Страхотен ръст на безработните в Германия удря пазара на труда

Don't Miss

Прогнозата на Лавров за долара се сбъдва

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.