АНАЛИЗИ

Войната за петрола!

Щетите от продължаващата вече седма година война в Сирия се оценяват на 226 млрд. долара. Това гласи доклад от Световната банка, публикуван в средата на 2017 г. Загубени са малко над 530 хиляди работни места, а бежанската вълна надхвърли 5 милиона души.

Преди да говорим за каквото и да е икономическо възстановяване, трябва да посочим какви са структурните особености на сирийската икономика. Добивната промишленост винаги е била гръбнак на националните икономики в този регион на света. Причината за това е проста – Близкият изток е богат на петролни и газови залежи. Сирия не прави изключение. Въпреки че страната не е голям износител на петрол, „черното злато” играе важна роля за ресурсното осигуряване на вътрешната икономика. През 2010 г. петролната индустрия на страната е генерирала 25% от приходите в държавния бюджет – една четвърт от икономиката се крепи на добивния отрасъл. За същата година Сирия е произвеждала 385 хил. барела суров петрол дневно (около 0,6% от световния добив), а добивът на природен газ е възлизал на 5,3 млрд. куб. метра. В този смисъл сирийските запаси може би не са от значение за световните енергийни пазари, но са от изключителна важност за вътрешната икономика на страната.

Къде се намират големите енергийни находища?

Големите петролни залежи се намират предимно в източната част на страната. Най-голямото петролно находище е „Ал-Омар”, което е разположено на изток от град Дейр Ез-Зор. След разгрома на ИДИЛ през 2017 г., това находище, както и прилежащата му инфраструктура, попаднаха под контрола на Сирийските демократични сили (кюрдско-арабски съюз, познат още с абревиатурата SDF, бел.авт.).

Другите по-големи нефтени полета са в крайната североизточна част на страната, в близост до град Маликия. Те също са под юрисдикцията на сирийските кюрди. Съществуват и по-малки находища, ситуирани в Централна Сирия, южно от град Ракка.

Петролните кладенци и съпътстващата ги инфраструктура като тръбопроводи, помпени станции и преработвателни заводи са обекти от стратегическо значение, а значимостта им е съпоставима с тази на военните бази и други ключови обекти от подобен тип. Терористичната групировка „Ислямска държава” оцеляваше години наред именно благодарение на факта, че контролираше почти всички енергийни находища в Сирия. Това позволи на групировката да генерира огромни приходи от нелегалната продажба на петрол и газ.

За разлика от относително не толкова големите петролни запаси, Сирия е държава, богата на природен газ. Големите газови находища са локализирани най-вече в централната част на страната – едната група от тях са позиционирани южно от Ракка, а другата – около Палмира. Тръбите също са основен елемент от енергийната инфраструктура на страната. „Арабският газопровод”, построен през 2003 г., доставя природен газ от Египет за Йордания, Ливан и Сирия. Дължината му е 1200 км., а максималният обем на доставките – 10,3 млрд. кубически метра. Заради терористичните атаки по участъците в Египет и Сирия, газопроводът не работи с пълния си капацитет.

Друг голям неработещ тръбопровод е „Киркук-Банияс”. Той е построен през далечната 1952 г. и транспортира суров петрол от иракския град Киркук до сирийския пристанищен град Банияс. Дължината на тръбата е 800 км., а капацитетът ѝ е сравнително малък – 300 000 барела дневно. От 2003 г. насам петролопроводът не работи заради разрушенията по иракския участък. Помпените станции и трасето в Сирия обаче се използват като хъбове за вътрешните находища в страната. Такъв е случаят с помпените станции Т2, Т3 и Т4, които обработват и транспортират доставки от Дейр Ез-Зор към пристанищните градове на Средиземно море.

Каква е държавната политика в добивния сектор?

Държавата участва директно в управлението на всички регионални петролни компании, чрез своя собствен холдинг – „Сирийска петролна компания” (СПК). СПК притежава 50% от акциите не само във сирийските, но и в компаниите с международно участие. Такъв е и случаят с най-големия чуждестранен консорциум, опериращ на територията на Сирия – Ал-Фурат. Там, освен 50% дял на СПК, останалите 50% се разпределят между „Shell”, „Китайската национална петролна компания” и „Индийската корпорация за петрол и природен газ”. Трябва да се отбележи, че Сирийската петролна компания е обект на санкции от страна на западните страни още от лятото на 2011 г.

След идването на президента Башар Асад на власт през 2000 г., в Сирия започва мащабна икономическа и социална реорганизация. В икономиката акцентът пада върху отварянето на Сирия както за западните, така и за фирмите на изток, притежаващи солиден „ноу-хау” в енергийния отрасъл.

Свидетелство за доброто партньорство между Сирия и западните държави е договорът подписан през 2008 г. между френската „Тотал” и „Сирийската петролна компания” за разширяване капацитета на петролните и газови находища в Дейр Ез-Зор. Инвестиционните намерения на „Тотал” не се свеждат само до увеличаване на добива – планирано е строителство на нови фабрики и оптимизация на целия производствен процес. Всъщност френското присъствие в Сирия на полето на енергетиката не е новост, дяловото участие на „Тотал” в петролната компания „Дейр Ез-Зор” датира още от 1988 г. За съжаление, в началото на декември 2011 г., само няколко месеца след избухването на размириците, „Тотал” се изтегли от Сирия.

Има ли надежда за възстановяване на сирийските енергийни находища?

В началото на 2017 г. сериозна част от петролните и газови залежи на страната се намираха под контрола на ИДИЛ. Това създаваше огромни проблеми за и без това страдащата сирийска икономика. Рискът за газовите доставки беше постоянен, тръбопроводната инфраструктура беше обект на постоянни атаки, а немалко бяха и случаите, в които терористичните групировки съзнателно унищожаваха газоразпределителни станции и преработващи фабрики. В тези условия Сирия нямаше как да обезпечи енергийната сигурност на своите граждани, а перспективите за по-мащабно икономическо възстановяване и индустриален подем граничеха с абсурда.

При такива условия, сирийската армия, подпомогната от своите съюзници, проведе успешни офанзиви в централната и източна част на страната. Освен че тези операции освободиха стратегически важни градове като Палмира, Дейр Ез-Зор и Абу Камал, върнаха под правителствен контрол и значителна част от енергийните находища. Година по-късно, предпоставките за икономически растеж в страната са налице, тъй като доставките на природен газ са подсигурени. Даден е ход на реконструкцията на разрушената инфраструктура край газовите находища в „Хаян”, „Джазал” и „Джихар”, като някои от производствата вече достигат оптималния си предвоенен капацитет.

Плановете за цялостно икономическо възстановяване минават през задължителната реконструкция на стратегическите енергийни обекти на територията на Сирия. Това, естествено, не е по силите на сирийската държава, която към момента изпитва огромни финансови проблеми, с оглед на продължаващите бойни действия. Тук на помощ могат да се притекат основните съюзници на Сирия – Русия, Иран и Китай.

Икономическото сътрудничество между гореизброените държави и Дамаск не датира от вчера. Русия е традиционен партньор на Сирия още от времето на СССР. В началото на XXI век руската компания „Стройтрансгаз” участваше в ключови енергийни проекти като строежа на 318-километровия сирийски участък от „Арабския газопровод”. Много от газопреработвателните станции и рафинерии също са строени с руско участие.

Иран също ще участва във възстановяването на сирийския енергиен сектор. Техеран и Дамаск вече подписаха няколко важни споразумения за възстановяване на електропреносната система на страната, строеж на нова електроцентрала край Латакия с мощност 540 мегавата, както и рехабилитацията на 90 мегаватовата електроцентрала край Дейр Ез-Зор.

Китайските компании също имат потенциала и възможностите да участват в рехабилитацията на енергийната система на страната. Китайската национална петролна компания вече има дялово участие в няколко сирийски петролни фирми. Освен сферата на енергетиката, Китай предявява интерес към реконструкцията на пътната инфраструктура, гарите, летищата и телекомуникациите. Интересът на Китай е продиктуван и от друго обстоятелство със стратегическо значение – Новият път на коприната. Амбициозният проект на Пекин цели изграждането на съвършено нова система на взаимодействие с държавите от Близкия изток и Европа. Сирия е важна страна по този маршрут.

В съвременната икономика, особено в индустриалния сектор, трансферът на технологии и знания е задължителен. В този смисъл няма как Сирия да не разчита на преките чуждестранни инвестиции. Отговорността на сирийските власти е огромна, защото те трябва да проявят майсторство в икономическата дипломация, за да успеят да сключат взаимноизгодни договори с чуждите компании. Ситуацията е сложна, защото в Сирия се преплитат много регионални и геополитически интереси, но ролята на сирийските политици и техните управленчески решения изобщо не е маловажна.

Какви могат да бъдат препятствията?

На първо място, това са продължаващите военни действия. Нито една компания, било то държавна, частна или смесена, не би се решила на мащабни инвестиции, ако в региона се водят бойни действия. Краят на войната, или поне прекратяването на битките в определени райони, е задължително условие за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.

На второ място това са различията между воюващите страни. Доста от енергийните находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, но най-големите от тях остават под кюрдски контрол. Такива са случаите с петролните находища в басейна „Ал-Омар”, както и големите язовирни съоръжения по поречието на река Ефрат – Тишрин и Табка. Твърде вероятно е в даден момент, особено при затихване на военните действия и навлизане във фазата на политическия и икономически преход, сирийската държава да си ги поиска обратно. Проблемът тук произтича от факта, че нито една от страните по конфликта не е готова на драматични компромиси, а това създава потенциална опасност за ескалация на напрежението.

Post Views: 5

Related Topics:война новини свят

Up Next

“ЕЛЕКТРИЧЕСКА БУРЯ” В БЪЛГАРИЯ

Don't Miss

Повече от година истерия

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 32

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 29

АНАЛИЗИ

Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.

Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.

За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”

Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.

“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”

Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.

“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.

От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?

Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.

Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.

В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.

Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.

Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.

Николай Бареков

Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!

Стоян Демиревски