Спомняте ли си сензационното (дори и като за него) твърдение на премиера Борисов, че на практика е подарил победата на Румен Радев на президентските избори понеже щяло да му стане много да побеждава и на тези избори, а за демокрацията нямало да е добре толкова много власт да се концентрира в едни ръце?
Това скандално изявление, както и всяко друго, му се размина практически без сериозни реакции сред засегнатите – нито Радев се обиди, нито Цецка Цачева се оттегли от политиката и управлението заради поредното унижение, на което я подложи началникът й в ролята на безгласна буква от пъзела му.
Припомням този епизод, характерен за стила на Борисов да приписва дори и чуждите победи на себе си, в контекста на Гергьовденския празник. Той е единственият, на който по конституция водеща роля има президентът в ролята на главнокомандващ. Съответно Румен Радев прие парада в центъра на София, но в отсъствието на Борисов.
Къде отиде той? Отиде при монасите в Атон. “Натовският генерал” Радев се оказа бойкотиран от “атонския” генерал. Натовският демонстрира присъствие сред остатъците (годни за скраб) от съветски оръжия, а атонският Борисов смирено дефилира в манастира.
Тази символика няма как да е случайна. Очевидно е, че Борисов трайно се е вживял в ролята на миротворец, който вече открито се противопоставя на призивите на командването на НАТО отделните държави да увеличат до 2 процента от БВП разходите си за отбрана.
На 5 май премиерът заяви, че е против такова увеличение (не само за България, а изобщо, защото това означавало трилиони за военни разходи в рамките на НАТО) и че не бивало да се пазаруват оръжия “на килограм”.
Как да му възрази човек без да се окаже милитарист? И без да му наврат в очите обстоятелството, че сме най-бедната държава в ЕС и трябва да се мисли преди всичко за бедните, когато се планират средствата от бюджета?
Коментатори с различна политическа окраска доста единодушно сочат, че Борисов е притеснен от конкуренцията на Румен Радев и вероятно в този контекст трябва да търсим сервираното за местна консумация Борисово извънредно миролюбие.
“Политическото животно” в него е надушило ширещия се български пацифизъм, за който можем да съдим по онова сравнително международно изследване, според което българите са между най-малко готовите да защитават с оръжие в ръка свободата на своята държава.
Ако Борисов се страхува от нещо повече, отколкото от конкуренцията на фигурата на президента, това е параноята му да не изпада в малцинство по отношение на народните тежнения. Видяхме как панически се оттегли при мнозинството по въпроса за Истанбулската конвенция, разбирайки, че се оказва в изолация пред “общественото мнение”.
Направо прекопира известния анекдот на Гручо Маркс от един негов скеч, в който американският комик се майтапи: “Аз си имам принципи, но ако не ви харесват, имам и други”.
Да, отдавна знаем, че за каквото и да говорим, става дума за пари. Това се отнася с особена сила за политиката. Нямаме основания да се съмняваме, че не само опасенията на Борисов да не изпадне след малцинството в рамките на умиротвореното до почти пълна апатия българско общество игрят роля в толкова изпъкващата напоследък в изказванията му роля на миротворец, който до не много отдава се самоопределяше гордо като “биткаджия”.
Както и друг път съм отбелязвал, а и както мнозина знаят по-добре от мен, стига да са по-близо до кухнята на това миротворчество, има една “малка подробност”, на която Борисов няколко пъти набляга. Освен, че е против да се пазаруват оръжия “на килограм” (от чужбина, където продавачите от западния магазин са доста притиснати от върховенството на закона в техните държави по отношение на комисионните “под тезгяха”), нашият премиер обещава поръчки за български производители.
На сърце му е по тази причина един род войски: сухопътните. България не произвежда самолети и кораби, но разни самоходни бойни машини е произвеждала и произвежда.
Да се представим, че средствата, превидени за превъоръжаване , се насочат приоритетно към този сектор. Кой ли би могъл да спечели от това в контролираната от него държава на всички нива? Става дума за “сухото”, когато говорим за сухопътните държавни поръчки.
Колкото до приземения в президентското кресло бивш шеф на военната авиация, нека да си приема публичния парад. Най-важното все пак се случва не пред парадния вход на държавата. НАТО и Атон са само две фасади, зад които се правят съвсем други сметки.
„Възраждане“ съобщиха, че двама народни представители са в болница след обгазяване: „Днес „Възраждане“ организира протест за запазване на българския лев...
Протестиращи хвърляха червена боя, яйца и бомбички по сградата на представителството на Европейската комисия в София. Те скандираха „Оставка“ и...
Европейската централна банка обяви рекордна загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви загуба от...
Промоциите в хипермаркетитет винаги са за сметка на производителя Търговските вериги защитават настоящите цени на храните, като остро се противопоставиха...
Министерският съвет разреши на „Нюмед Енерджи Балкан Лимитид“ да придобие дял от 50% от правата и задълженията по разрешението на...
Украйна се противопоставя на исканията на САЩ за създаване на фонд в размер на 500 млрд. долара като част от...
Трябва ли Европа и Украйна да присъстват на преговорите за мирното споразумение? Евродепутатът Петър Волгин даде следния отговор на този...
УЛТИМАТУМ! САЩ към Брюксел – Приемете плана за Украйна или напускаме Европейския съюз. Съединените щати са отправили триседмичен ултиматум към...
Президентът на Беларус Александър Лукашенко предположи, че внезапната промяна на отношението на САЩ към Русия може да има скрит замисъл...
„ВСУ ще трябва спешно да напуснат Курск“: Тръмп постави ултиматум. Скоро капитулация? Нещо сериозно се случва с американските доставки на...