АНАЛИЗИ

Русия трябва да умре! /Част първа/

Хронология на една 100-годишна война

1.
“Цивилизаторски” мерак тресе “цивилизования” Запад – да похити и разпарчетоса Русия, да види Русия наритана, разтерзана, разчленена, покорена, унизена, обругана и оплячкосана. И така – от 1240 г., откак Светият Благоверен княз Александър Невски натика шведите в река Нева. Няма да ви връщам 8 века назад, нито при Наполеон в ХIХ в. Само 100 години. Скромно.

2.
След Първата световна война

А) 1918. Англия, Австралия, Канада, Индия, Франция, САЩ, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Япония, Китай, Сърбия, Финландия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя предприемат невиждана интервенция срещу Русия – от Одеса и Севастопол до Далечния изток и от Сибир до Кавказ. Хищни хиени. Следва тотална икономическа блокада до 1920 г.

Б) 1918. Доктрина “4-те Русии”: “Русия е твърде голяма и хомогенна за нашата безопасност. Бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части. Светът ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии”. Автор – Едуард Мандел Хаус, един от “бащите” на “новия световен ред” и съветник на президента Уилсън.

В) 1922. Доктрина “Подчовек”. Американският расист Лотроп Стодард издава книгата “The Revolt Against Civilization: The Menace of the Under-Man” (“Бунтът против цивилизацията: заплахата на подчовеците”) и изобретява термина “подчовек”, “under-man”, “subhuman” и “низша раса”. Не е това, което си мислите! “Подчовеци” и “дегенерати”, с “вродена расова непълноценност” и “низки инстинкти”, са славяните по принцип и “руските славяни” в частност. Книгата излиза на немски през 1925 г. – “Der Kulturumsturz: Die Drohung des Untermenschen”. През 1930 г. творението на Стодард вдъхновява идеолога на нацистката расистка теория Алфред Розенберг, който “обогатява” списъка на “подчовеците”. Те са: евреите, руснаците и славяните като цяло.

Г) 1925-1934. “Златната блокада”. СССР изгражда своята индустрия и военна промишленост. Част от оборудването и технологиите купува от чужбина. САЩ и Европа задължават СССР да се разплаща не със злато, а с жито, с пшеница. Върху всички други стоки налагат ембарго.
По същото време САЩ унищожават огромни количества от своето жито, не го продават в Европа и задължават европейските страни да купуват жито от СССР. Целите са три: да не допуснат индустриализацията на СССР, да предизвикат глад и да провокират недоволство сред населението. Така Западът осъжда на гладна смърт милиони хора в СССР. Резултат – голодоморът в Украйна, който ще остане като черно петно в историята на СССР. Не на “цивилизования” Запад.

Д) 1940. “Копие” (“Pike”). Френско-британски план за война срещу СССР.
Включва: завладяване на съветските танкери, нахлуване в Кавказ, организиране на мюсюлманско-сепаратистки въстания.
Основни цели: центровете на нефтената промишленост Баку, Грозни и Батуми. За унищожаването на Баку са предвидени 15 дни, за Грозни – 12 дни, за Батуми – ден и половина.
Допълнителна цел: Одеса.
Участват: 90 до 100 самолета (5 групи британски бомбардировачи “Бленхайм” и 4 групи американски бомбардировачи “Глен-Мартин”), 6 френски и 3 британски ескадрили.
Начало: юни-юли 1940 г. В края на април премиерът Невил Чембърлейн отменя операция “Копие”.

3.
Втора световна война

А) 23 юни 1941. Преди ден нацистка Германия е нападнала СССР. Хари Труман, сенатор и бъдещ президент, залага основите на “студената война”: “Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…”

Хитлер планира да унищожи 11 млн. евреи. Ще унищожи 6 млн. Планира да унищожи 30 млн. славяни. Ще унищожи 27 млн.

През 1942 г. по разпореждане на Химлер е издадена в гигантски тираж брошурата “Der Untermensch” (“Подчовекът”): “Подчовекът е биологическо същество, създадено от природата, има ръце, крака, подобие на мозък, очи и уста. Това ужасно същество се явява човек само частично. То носи черти, подобни на човешките, обаче духовно и психологически стои по-ниско от всяко животно. Неговата същност е див хаос, необуздани страсти, потребност да разрушава, примитивни желания и неприкрита подлост”.

Адолф Хитлер: “Аз имам право да премахна милиони хора от нисшите раси, които се множат като червеи. Една от основните задачи на германската държава е да предотврати развитието на славянските раси, на този нискокачествен човешки материал. Те трябва да се намират на най-ниското културно равнище, тяхната задача е да обслужват нашата икономика.

Ако руските, украинските и пр. деца се научат да четат и пишат, това само ще ни навреди – по този начин по-способните туземци ще усвоят и някои исторически знания, а това значи и политически идеи. Най-доброто би било, ако те усвоят само езика на жестовете. Да не се приучват към умствена дейност. Да не се допускат никакви печатни издания. Да не се пробужда у местното население чувството на собствено достойнство. Пълното му отсъствие е една от най-важните предпоставки за нашата работа.

В никакъв случай да не им се предоставя правото на висше образование. Ако извършим тази грешка, ние сами ще възпитаме тези, които ще се борят срещу нашата власт. Да се сложат във всяко село високоговорители. Само да не му хрумне на някого да разказва по радиото на покорените народи за тяхната история: музика, музика и нищо друго!”…

Мартин Борман: “Славяните са длъжни да работят за нас. Медицинското обслужване е излишно – да измират. Размножението на славяните е нежелателно. Образованието е опасно. Достатъчно е да броят до сто. В краен случай приемливо е това образование, което подготвя полезни марионетки за нас”…

Хайнрих Химлер: “Изобщо не ме интересува съдбата на руснака или чеха. Живеят ли другите народи в благоденствие или издъхват от глад, ме интересува само дотолкова, доколкото са ни нужни като роби.”

Б) Втори фронт. Изминали са 1079 дни (3 години без 16 дни) от нападението на Германия срещу СССР. “Съюзниците” наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер, и как “те (Русия и Германия) се избиват колкото се може повече”. Най-сетне Чърчил настоява да се открие втори фронт – не заради “съюзническа отговорност”, а защото: “Първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление”, и още – за “да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”. Това е истинското предназначение на Втория фронт.

В) 24 февруари 1945. Доктрината “Дълес”.
До капитулацията на Германия остават по-малко от 100 дни. Реч на Алън Дълес, шеф на ЦРУ:

“Ще свърши войната. И ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите страни и главно – Русия. Ще заменим човешките ценности с фалшиви. От литературата и изкуството ще изтръгнем тяхната социална същност, те ще прославят най-низките човешки чувства и страсти, ще насаждат и втълпяват култ към секса, насилието, садизма и предателството, и всяка безнравственост.
Честността и почтеността ще се осмиват, ще станат ненужни, ще се превърнат в отживелица. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, наркоманията, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме.

Малцина ще разберат какво става. Тях ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Главният залог ще бъде младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Всичко това ще извършим под девиза: “Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”

Автентичността на текста не е доказана, но автентичността на тактиката, стратегията и философията е абсолютен факт.

4. Първа Студена война

А) 19 май 1945. Операция “Немислимо” (“Unthinkable”). Германия е капитулирала преди 10 дни. По нареждане на Чърчил е разработена операция за война срещу СССР.

Начало на военните действия – 1 юли 1945.

Участват: 47 англо-американски дивизии, вкл. 14 бронетанкови, плюс 10-12 германски дивизии (!).

Направление: Полша.

Цел: изтласкване на СССР от Европа.
Перспектива: ако СССР не бъде сразен, следва тотална война.
Операцията се проваля – планът е разкрит от знаменитата Кеймбриджска петорка и предаден на СССР. (“Петорката” – това са британските съветски разузнавачи Харолд “Ким” Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклийн и Джон Кеърнкрос.)

Б) Август 1945. Операция “Totality” (“Всеобхватност”).
Войната е завършила преди 4 месеца. По нареждане на президента Труман и под ръководството на ген. Айзенхауер (бъдещ президент) САЩ разработват операция за атомна война срещу СССР.
План: ядрени бомбардировки с 20-30 атомни бомби.
Цели за пълно унищожение: Москва, Горки, Куйбишев, Свердловск, Новосибирск, Омск, Саратов, Казан, Ленинград, Баку, Ташкент, Челябинск, Нижний Тагил, Магнитогорск, Перм, Тбилиси, Новокузнецк, Грозни, Иркутск, Ярославл.
Към този момент САЩ нямат атомни бомби. Двете “налични” вече са изпепелили Хирошима и Нагасаки. “Totality” е чиста дезинформация, гигантски атомен блъф, част от психологическата война срещу СССР. “Бомбардировките” са психологически, “хибриден фейк”.

В) 5 март 1946. Войната е завършила преди 1 година. Във Фултън Чърчил спуска “желязната завеса”. През 2011 г. в затънтения Фултън тържествено откриха импозантна скулптурна композиция “Желязната завеса”. Централна фигура в монумента – Чърчил.

Г) 1946-1948. След “Totality” САЩ разработват серия планове за военни действия срещу СССР: 1946 – “Pincher”; 1947 – “Broiler”; 1948 – “Bushwhacker”, “Кrankshaft”, “Fleetwood”, “Kogvill”, “Offtackle”, “Charioteer” и “Shakedown”; 1949 – “Dropshot” и “Trojan”. Тези планове предвиждат масирани ядрени бомбардировки над СССР с минимум 200 атомни бомби, унищожаване на стратегически градове и на цялата индустрия. Според плана “Pincher” театърът на военните действия ще бъде в Украйна, Кавказ и Близкия изток.

Д) 18 август 1948. Директива на Съвета по национална сигурност на САЩ: “Правителството е принудено да набележи много по-ясни и войнствени цели по отношение на Русия:

1) намаляване до минимум мощта и влиянието на Москва; 2) коренни изменения в теорията и практиката на външната политика, към които се придържа правителството в Русия.” Главната цел е “Москва да приеме НАШИТЕ КОНЦЕПЦИИ”.
Принципи: “Ние не сме длъжни да изпитваме никакво чувство на вина. Не е наша работа да размишляваме над вътрешните последствия, както не сме длъжни да мислим, че носим каквато и да било отговорност. Нашата работа е там да се случат вътрешни събития, обаче ние не носим отговорност за това, че се стремим към такова развитие или сме го осъществили.

Ако се появят дружествени към нас режими, те: а) не трябва да имат голяма военна мощ; б) икономически трябва да са силно зависими. Достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна помощ на всяка некомунистическа власт, контролираща даден район, и да й разрешим да се разправи с комунистическите банди до край. И в този случай ние не сме длъжни да носим отговорност за тази разправа.”

Е) 19 декември 1949. План “Dropshot” (800 страници). Като термин от тениса “Dropshot” означава “кратък удар”, във военен смисъл – “моментален удар” или “последен изстрел”. Със сигурност президентът Труман няма да играе тенис на корт. Планът е разсекретен през 1978 от президента Картър.
Начало на военните действия – 1 януари 1957.
Причина – агресия от страна на СССР (предстои да бъде съчинена).
Първа фаза: D-Day, начало на бомбардировките над СССР – 300 атомни бомби и 250 000 тона обикновени бомби с цел “стабилизация на ранното съветско настъпление”, т.е. – неутрализиране. В първия ден трябва да бъдат унищожени 20 млн. съветски граждани и 85% от промишлеността на СССР. Общ брой на авиоатаките – 6000.
Втора фаза: мащабни настъпателни операции по всички линии на фронта с всички родове войски.

Трета фаза: настъпление на 114 дивизии от запад, а от юг, по северозападното крайбрежие на Черно море – 50 дивизии. Цел – унищожение на въоръжените сили на СССР в Европа. Крайна цел – капитулация на СССР и на неговите съюзници.
Четвърта фаза: установяване на контрол и налагане на условията за капитулация.
Участници: 164 дивизии и 20 милиона военни от НАТО.
Планът разделя СССР на 4 “района на отговорност”. Първи: Западна част; Втори: Кавказ-Украйна; Трети: Урал-Западен Сибир-Туркестан; Четвърти: Източен Сибир-Забайкалие – Приморие. Районите се разделят на 22 “подрайона на отговорност”. Две американски дивизии се разполагат в Москва и по една – в Ленинград, Минск, Мурманск, Горки, Куйбишев, Киев и още 15 града.
Набелязани цели при бомбардировките – 1000. Само в Москва – 179 цели, в Ленинград – 145. Резултат – пълно унищожение.
На пълно унищожение подлежат Пекин, Източен Берлин и Варшава.
Общ брой на жертвите на СССР – неизчислим. След 300 атомни бомби резултатът е 300 Хирошими. Планът предвижда целенасочено и хладнокръвно унищожение на 40 млн. цивилни граждани на СССР.

Ж) 3 юли 1979. Операция “Ал Кайда”. Президентът Картър подписва първата (не и последна!) директива за тайна помощ на муджахидините в Афганистан. “Съгласно официалната версия помощта на ЦРУ за муджахидините започна през 1980 г., т.е. след влизането на Съветската армия в Афганистан на 24 декември 1979. Истината е друга: президентът Картър подписа първата директива за тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул на 3 юли 1979. Тази секретна операция беше отлична идея. Нейната цел беше да примамим руснаците в афганския капан” – Бжежински в интервю за Le Nouvel Observateur през 1998 г..
Журналистът: “Не съжалявате ли, че съдействахте на ислямския фундаментализъм, че снабдявахте с оръжие и консултирахте терористи?”. Отговор: “За какво да съжалявам? Какво е по-важно за историята на света? Някакви талибани или падането на Съветската империя? Няколко разбунени ислямисти или освобождението на Централна Европа и краят на Студената война?!”.
Между юли и декември 1979 г. Бжежински снове из Афганистан, позира в дружески разговори с Осама бин Ладен, има и видеозаписи, на които държи речи пред “няколко разбунени ислямисти”: “Ние знаем вашата дълбока вяра и ние сме уверени, че вие ще победите. Тази земя (сочи към СССР) на север е ваша земя и вие ще я завоювате! Аллах акбар!”.

З) 8 март 1983. Доктрината “Evil empire” (Империя на злото). Автор – Роналд Рейгън. След 5 години вече не мисли така. Но какво от това.

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news