Лесно може да се пропусне заявлението на САЩ за търговията в Китай, което Белият дом публикува в събота, в самия разгар на кралската сватба. Но трудно е да се скрие, че Китай изглежда, че май печели търговската война срещу Президента, засега.

В заявлението се говори, че след няколко дни преговори китайците са се съгласили „съществено да намалят дефицита на търговския баланс със САЩ в размер на 375 млрд. долара с Китай и че детайлите ще бъдат разработени по-късно. Това бе съвсем неопределено.

Обърнете внимание, че Китай не е съгласен на определената сума. В петък главният икономически съветник на Тръмп Лари Кудлоу разкритикува журналистите, че китайците са се съгласили да намалят дефицита не „по-малко“ от с 200 млрд. долара. Китай бързо опроверга това и ден след официалното заявления няма конкретна сума, което ми се струва, че е победа за китайците.

Как върви борбата за интелектуалната собственост? Реалната битка с китайците трябва да се е заключвала именно в борбата с кражбата на интелектуалната собственост, за която говори администрацията на Тръмп, която продължава години и струва на икономиката на САЩ между 225 и 600 милиарда долара годишно. Тръмп трябваше да застави китайците да прекратят кражбата на тайни и технологии в САЩ. На този фронт заявленията бяха кратки и пестеливи, сочещи, че и двете страни са се разбрали да „засилват сътрудничеството“ (дипломатичен начин да се каже, че нищо няма да се прави) и че Китай „ще проведе съответните поправки по патентното си право. Засега не е ясно дали това ще се случи (и дали Китай ще съблюдава някакви си нови закони“.

Реакцията за обявеното бе основно отрицателна, дори и сред хората, които са обичайно съюзници на Тръмп. Дан ДиМицо, бивш генерален директор на стоманолеярна, който бе голям привърженик на тарифите за стомана и алуминий на Тръмп, публикува на профила си в „Туитър“ скоро след заявлението: „Недостатъчно. Време е ръкавиците да се свалят“. А след това „Дали президентът не отстъпи? Китай и приятелите му, изглежда спечелиха“. Водещият на „Фокс Бизнес“ Лу Добс обобщи ситуацията така: „Китайците говорят, че няма сделка“.

Сенатор Марко Рубио написа в „Туитър: „Защо чиновниците в САЩ винаги се хващат на китайската хитрост“. Търговският репортер на Wall Street Journal Боб Дейвис написа, че големият извод е, че „Китайците победиха администрацията на Тръмп“.

Ето кратко изложение на многото точки, по които Китай, изглежда, че е удържал връх:

„Китайските „отстъпки“ бяха такива, които той планираше да направи при всеки случай“. Китай има една от най-бързо растящите икономики и средни класи на света. Китайските фабрики и градове се нуждаят от повече енергия, а на хората е нужно повече месо. Не е странно, че Китай заяви, че се интересува от покупката на повече енергия и селкостопанска продукция от САЩ. Администрацията на Тръмп се опитва да изобрази това като победа, защото САЩ ще могат да продават повече на Китай, но е почти сигурно, че китайците при всички случаи щяха да купуват всичко това.

Това, което Тръмп получи от китайците, е „сделка, която Китай може да предложи на всеки президент на САЩ“, заяви Бред Сецер, експерт по Китай в Съвета за международни отношения. „Китай трябва да внася определено количество енергия от някой и да внася храна за животни или месо за удовлетворяването на вътрешното си потребление“.

Съгласно данните на правителството, Китай купува около 20 милиарда долара селскостопанска продукция годишно и газ и петрол за седем от САЩ. Дори ако Китай удвои и утрои покупките на тези стоки, той не може да достигне дори близо до 200 милиарда долара за съкращаване на търговския дефицит.

САЩ са се съгласили да прекратят повишаването на тарифите. Китайските официални лица в родината си представиха преговорите като победа, съобщават държавните медии, че САЩ са се съгласили „да не започват търговска война и да прекратят въвеждането на мита един срещу друг. Китайските медии нарекоха това най-важния резултат от преговорите.

Министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин потвърди, че тарифите сега ще бъдат „преустановени“.

Да,, хубаво е, че и двете страни няма да навлизат в търговска война, но китайците щяха да загубят повече от митата. Администрацията на Тръмп се отказва от тарифната заплаха в размер на 150 милиарда долара срещу Китай – това е добра „плячка“ за китайците.

Китай има лостове за натиск преди срещата на високо равнище със Северна Корея. Тръмп иска срещата на високо равнище със Северна Корея на 12 юни да премине добре. Това би било огромен пробив за САЩ и за целия свят и значително постижение на неговата администрация. Китайците разбират, че Тръмп се нуждае от тях, за да помогнат за това и те, както се съобщават, очакваха Тръмп да бъде по-склонен за търговия, докато въпросът за Северна Корея е на предна линия. Тръмп също изрази готовност да отмени ограниченията върху китайската техническа компания ZTE, което бе неочаквано за мнозина.

„Разривът в търговията в САЩ или Китай на този етап единствено ще провали взаимния прогрес в Северна Корея“, заяви Тери Хайнс, управител на изследователската и консултантска компания Evercore ISI.

Слабо вероятно е да има нови ограничения върху китайските инвестиции в САЩ. Другата китайска цел бе да се получи възможността за повече инвестиране в САЩ. Предполагаше се, че Мнучин ще работи над силни препятствия за китайските инвестиции в Америка, още една рязка мярка, за да покаже на китайците, че ако не играят честно и не позволят на американските компании пълноценно да функционират в Китай, то Америка няма да бъде толкова открита за китайските компании и капитали.

Понеделник е крайният срок за Мнучин „да съобщи за прогреса“ по отношение на инвестиционните бариери. Сега изглежда, че тези ограничения също са преустановени, според лобист, запознат с обсъжданията, който не е упълномощен публично да говори за приетите от администрацията решения и говорещ при условия за запазена анонимност.

Дерег Сисър, експерт по Китай в Правния американски институт по предприемачество , който миналата година консултира ръководството на Тръмп за търговията с Китай, също смята, че Мнучин няма да настоява тази седмица за някакви по-нататъшни препятствия пред китайските инвестиции в САЩ.

„Мнучин никога не е имал намерение да препоръчва нещо сериозно, доколкото знам“, заяви Сисър.

Нулева вреда върху високотехнологичните планове на Китай. В заявлението в събота се говори много малко за защитата на интелектуалната собственост и нищо за промените на плановете на Китай по високотехнологичния ръст и доминиране (планът на президента на Китай Си Дзинпин „Китай 2025). Когато администрацията на Тръмп изначално представи на Китай списък искания, тя включи такива, според които Китай трябва да се съгласи да прекрати субсидирането на своите технологически компании.

Би било малко вероятно САЩ да заставят Китай да промени плана си за икономически ръст, но това е още едно напомняне, че китайците са дали някакви отстъпки в тези неща, които не са принципни за Китай.

Изглежда, че Китай побеждава, но това е само началото. Това е само първи рунд в дългите преговори между двете страни по търговията и това се подчертава от различни секретари и съветници. Дори и Кудроу заяви в неделя, че това все още не трябва да се нарича сделка. Много може да се промени, когато Си и Тръмп се срещнат лице в лице.

Но засега китайците пробутват на Тръмп „сделка“, която няма да промени силно тяхната позиция. Но има надежда, че Тръмп ще издържи и ще постигне повече.

Ще дам някои свои лични мисли по този повод.

Дайте да видим какво съм говорил по-рано за търговската война между САЩ и Китай и какво може да се прогнозира въз основа на теорията за паразитизма и матриците на енергобаланса:

САЩ и Китай са твърде силно свързани един с друг и затова не могат да преминат към истинска търговска война. При опита на Тръмп да нанесе сериозен ущърб върху американската икономика, могъщият еврейски юмрук ще го стисне за тестикулите и ще му обяснят, че по –добре да мълчи и да приема закони за Холокоста и посолствата, а не да вреди сериозно на американско-китайската търговия.„

Китай има значително по-силна позиция в преговорите, така че самата Америка е по-заинтересована от Китай в запазването на външнотърговския дефицит. Каквото и да мисли и да казва главният клоун на планетата.

САЩ физически не са способни да намалят външнотърговския дефицит с изключение на варианта за намаляването му. Ето го постоянно повдигания въпрос за търговията с интелектуална собственост. Тоест – вие както и преди ни доставяте целия спектър стоки, а ние увеличаваме доставката на продукция от Холивуд и прочее никому ненужна постиндустриална смет. Но от това щастие китайците ще се опитат да се спасят, а както и казах, позицията им на преговорите е по-силна.

Дори разговорите за увеличаването на търговията на селскостопанска продукция и месо няма да приключат почти с нищо. За да се продаде някакъв ресурс на Китай, трябва да се отнеме от някой афроамериканец или овца. А това е невъзможно, защото афроамериканците и овцете ще започнат масово да измират от това. Същото се отнася до търговията с въглища, газ и петрол. Увеличаването на американските продажби в Китай ще бъде незначително и задължително ще се съпроводи с увеличаването на разходите в самата Америка, тоест външнотърговският дефицит ще расте и в бъдеще.

Във връзка с ръста на цените на петрола, с който Тръмп няма да се бори за момента, се случва преразпределяне на „богатства“ вътре в Америка от съвършено паразитните класи към остатъците на добиващия отрасъл (частично паразитен). На този фон Тръмп не може да вдигне тарифите за китайски стоки дори не с проценти, защото това, комбинирано с ръста на цените на бензина силно и рязко ще удари по жизненото равнище на основното американско население.

Понеже външнотърговския дефицит на Америка ще расте, грубо в разрез с риториката на Тръмп, то и реалното влияние на политиката на Тръмп върху ръста на промишлеността на Америка ще бъде на равнището на статистическата грешка.

Възможно е, че реалната цел на Тръмп е шоковото падане на жизненото развитие на американското население, за да се върне конкурентоспособността на промишлеността. Мисълта като цяло е вярна, но закъсняла с 15-20 години и затова мъртвородена.„

От страни това прилича на театър на абсурда, защото Китай се бори уж напрегнато за правото безплатно да продава ресурси на Америка, а тя бяга от това щастие. Всъщност Америка се бори (безнадеждно и закъсняло) за спасението на своята промишленост и следователно за своята страна. А Китай се бори за правото да бъде прокси-страда за събиране и предаване на данъци в Америка. Голяма част от дефицита се формира не на територията на Китай, а за сметка на търговията на Китай с други страни.

След дълги преговори страните ще успеят да открият варианти, при които реалното положение на нещата няма да се промени, но така или иначе за вътрешна употреба и двете страни ще обявят своята победа. При това в средносрочна перспектива икономиката на Китай ще се развива, докато тази на Америка ще деградира.