АНАЛИЗИ

БСП в безтегловност!

С преименуването си в Българска социалистическа партия, носещата конструкция на българската левица се отказа от комунистическата си идеология и от марксизма като нейна основа. Тя скъса с класовия си характер и обяви, че повече няма да води класова борба, а ще участва в политическия живот като изразителка на широк кръг от българското общество, мъгляво наричано „социално онеправдани” и „хора на наемния труд”. Но и че ще работи за помирение и обединение на обществото, за слагане най-сетне край на омразите, разделенията и противоречията. Затова и бе сменено името на партия и бе възприета характеристиката от рода на „партия от социалдемократически тип” или „модерна лява партия”.

Този ход изглеждаше като предизвикан от тактически съображения, за да се намали тогавашното напрежение и се убеди Западът (а по същество капиталът), че БСП приема в страната да се реставрира капитализмът, но под името „пазарна икономика”. Партията се сбогува с революционното си минало, с класовия си характер и с антикапиталистически си дух. Внушено й бе и тя охотно се съгласи да се откаже от идеологията си, за да участва в обичайния за т. нар. „европейска демокрация” политически живот. Това за нея и за членовете й трябваше да означава, че бързо ще излезем от кризата и бедността и бидейки част от „Обединена Европа”, ще се превърнем в богата и просперираща държава на „реките от мед и масло”. Тя стана неотменна част от системата и с гордост се нарече, а и сега се нарича „системна партия”.

В много източноевропейски държави нейните посестрими комунистически работнически партии, управллявали в продължение на 45 години, бяха забранени, разпуснати и трябваше да започнат от самото начало своето ново политическо битие. БСП промени нрава си, за да запази козината си. Вместо да се случи обратното, ако всичките промени, за които стана дума, са били тактически и за да се съхрани партията за по-добри времена. По същество БСП сключи договор с капитала, задължавайки се да го брани и съхранява, в замяна на което получава достъп до властта в нейните най-различни форми. Този договор не е юридически, но е фактически сключен и се съблюдава стриктно и от двете страни. Макар че строго погледнато, капиталът го нарушава постоянно, дори като не променя намерението си да ликвидира напълно левицата или поне да я обезсили толкова, че да я обезличи напълно и я лиши от доверието на тези, на които тя по волята на историята трябва да служи. БСП (то-точно нейното ръководство) обаче не протестира ни най-малко, защото очевидно това не й пречи, а и за да не й отнемат удобното положение на „системна партия”.

Вярно е, че една лява партия не може да бъде постоянно под революционно напрежение. Това би й нанесло беди и страдания, от които ще пострада не толкова тя, колкото лявото движение и неговите носители и участници. Но дори и в периоди на относително затишие и притъпяване на класовите конфликти и противоречия стратегическата цел за отхвърляне на капиталистическата система и господството на капитала остава непроменнена. Защото тя друга няма! Пагубно е, когато стратегията и тактиката се объркват – особено когато е за сметка на стратегията.

Затова и започнах толкова отдалеч.

Днес виждаме какво донесе това смесване и колко идейно объркана и немощна е БСП в своята политическа тактика. Толкова немощна, че непрестанно губи не само членовете и симпатизантите си, но и избирателите и изобщо влиянието си в обществото. Лявата фразеология, която от време на време прозвучава в устите на нейните ръководители (особено през последната година и половина!), не замества лявата идеология и политика. Тя внася известно оживление, придава свежест и чар на говоренето и вероятно ще привлече някой друг глас на изборите, ала това не е повече от естествената ремисия в тежкото заболяване на левицата и специално на БСП.

„Системната партия” БСП сега гръмко и героично обяви, че ще „сменя модела” и представи програма на неговия демонтаж. При това не изобщо на модела на общественото и политико-икономическото устройство, по който живеем почти 30 години, а на този, който ГЕРБ е установил при своето управление. Че властта на ГЕРБ трябва да бъде свалена и че цялата днешна управляваща шайка трябва да бъде пометена и веднъж завинаги изхвърлена на политическото бунище, е несъмнено. Това управление опростачи българския свят, принизи го и го унижи със своята необразованост, неграмотност и корупция. Животът стана гнусен и нетърпим.

Ала ГЕРБ не е случайно явление. Тази партия е последният засега политически продукт на установения модел на корпоративната държава. Тя е създадена от капитала, за да го крепи и поддържа, да отстранява от пътя му и най-малките препятствия, да му служи и го облагодетелства. Като всеки подобен политически проект и той е с определен „срок на годност”. Срокът на годност на ГЕРБ изтича и е необходима замяна. Системата ще измисли и други проекти, за да се възпроизвежда и съхранява. Този е изхабен и негоден повече за употреба. Сега само се уточнява механизмът на процедурата и главният неин изпълнител.

И нима това ще е БСП?

Като се замисли човек, май ще открие логика в подобен въпрос. Затова толкова епично трябваше да прозвучи словото на Корнелия Нинова на последния конгрес, на който бе прогласен курсът към „смяна на модела” и за „лявата алтернатива на България”. Сега ще цитирам тази „лява алтернатива”: „Всичко, което е реалистично и може да бъде постигнато и обезпечено с държавните финанси и европейските програми, се свежда до три основни принципа: намаляване на социалното неравенство и подкрепа на солидарността за справедливо разпределяне на тежестта от реформите, освобождаване на социалните сфери от първостепенно значение за жизнеността на нацията от корпоративните зависимости, преодоляване на регионалните диспропорции. По-специално: “въвеждане на прогресивно подоходно облагане при гарантиран необлагаем минимум; “повишаване на тавана на осигурителния доход; “отмяна на търговския статут на държавните и общинските болници; “премахване на принципа “Парите следват ученика” в образователната система; “преференциална държавна финансова подкрепа за изоставащите и бедстващите региони на страната.” Това е черно на бяло същността на т. нар. „лява алтернатива”, огласена на 28 октомври 2017 г.

Приемам, че тези мерки вероятно ще отворят някакви възможности за развитието на икономиката, а от там и на социалната дейност. Но какво реално ще промениш, когато регистрираш болниците не по търговския закон, а по закона за народното здраве, щом ще оставиш непокътната здравната система, която изцяло е изградена върху пазарни принципи, превърнали здравето в скъпо струваща стока? Или каква полза да направиш нова схема, по която парите да отиват в образованието, когато самото образование е на такова унизително равнище, толкова опорочено и опростачено, разрушено и задължено да подготвя не умни, знаещи и нравствени млади хора, а такива, които успешно да намират мястото си „на пазара на труда”? Като сменя модела, БСП ще овладее ли насилието и престъпността сред младите; ще ги направи ли възпитани, духовно богати, родолюбци, морални и състрадателни хора? Защото какво като увеличиш заплатите в системата на БАН и университеттите, когато няма пари за научни изследвания, а завършващите висше образование са неподготвени, неграмотни, без национално съзнание, обременени от неолибералната идеология и соросоизма, заради което напускат страната и не желаят повече да се върнат в нея? Да не питам дали ще се възстановява националната държава, за да стане тя и социална; ще започне ли изграждането на нов тип общество, основано не на егоизма на личното аз, а на истинската солидарност и състрадателност, взаимопомощ, нравствени добродетели и любов между хората? Не виждам това да е записано като мярка за „смяна на модела”. Пък и едва ли една „системна партия” е способна на това.

Тази „смяна на модела” е като да се пооправят перата в пораздърпаната перушина. Никога нищо не се постига, когато се започва от краката, за да се стигне до главата. Никоя политика не е успешна, щом не следва някаква генерална линия, няма стратегическа цел и не засяга същността на проблемите в една обществена система, а раздава удари във въздуха и си служи с леви думи, а нехае за леви действия. Друго, друго трябва да се говори и прави днес, за да кажем, че ще се сменя моделът.

Реалната обществено-политическа промяна, която да доведе до „смяна на модела”, не е по силите на политическия козметик и егоцентрик. За нея е необходима друга биография, друго съзнание, друга подготовка, друго време.

И без съмнение – други хора!

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news