АНАЛИЗИ

БСП в безтегловност!

С преименуването си в Българска социалистическа партия, носещата конструкция на българската левица се отказа от комунистическата си идеология и от марксизма като нейна основа. Тя скъса с класовия си характер и обяви, че повече няма да води класова борба, а ще участва в политическия живот като изразителка на широк кръг от българското общество, мъгляво наричано „социално онеправдани” и „хора на наемния труд”. Но и че ще работи за помирение и обединение на обществото, за слагане най-сетне край на омразите, разделенията и противоречията. Затова и бе сменено името на партия и бе възприета характеристиката от рода на „партия от социалдемократически тип” или „модерна лява партия”.

Този ход изглеждаше като предизвикан от тактически съображения, за да се намали тогавашното напрежение и се убеди Западът (а по същество капиталът), че БСП приема в страната да се реставрира капитализмът, но под името „пазарна икономика”. Партията се сбогува с революционното си минало, с класовия си характер и с антикапиталистически си дух. Внушено й бе и тя охотно се съгласи да се откаже от идеологията си, за да участва в обичайния за т. нар. „европейска демокрация” политически живот. Това за нея и за членовете й трябваше да означава, че бързо ще излезем от кризата и бедността и бидейки част от „Обединена Европа”, ще се превърнем в богата и просперираща държава на „реките от мед и масло”. Тя стана неотменна част от системата и с гордост се нарече, а и сега се нарича „системна партия”.

В много източноевропейски държави нейните посестрими комунистически работнически партии, управллявали в продължение на 45 години, бяха забранени, разпуснати и трябваше да започнат от самото начало своето ново политическо битие. БСП промени нрава си, за да запази козината си. Вместо да се случи обратното, ако всичките промени, за които стана дума, са били тактически и за да се съхрани партията за по-добри времена. По същество БСП сключи договор с капитала, задължавайки се да го брани и съхранява, в замяна на което получава достъп до властта в нейните най-различни форми. Този договор не е юридически, но е фактически сключен и се съблюдава стриктно и от двете страни. Макар че строго погледнато, капиталът го нарушава постоянно, дори като не променя намерението си да ликвидира напълно левицата или поне да я обезсили толкова, че да я обезличи напълно и я лиши от доверието на тези, на които тя по волята на историята трябва да служи. БСП (то-точно нейното ръководство) обаче не протестира ни най-малко, защото очевидно това не й пречи, а и за да не й отнемат удобното положение на „системна партия”.

Вярно е, че една лява партия не може да бъде постоянно под революционно напрежение. Това би й нанесло беди и страдания, от които ще пострада не толкова тя, колкото лявото движение и неговите носители и участници. Но дори и в периоди на относително затишие и притъпяване на класовите конфликти и противоречия стратегическата цел за отхвърляне на капиталистическата система и господството на капитала остава непроменнена. Защото тя друга няма! Пагубно е, когато стратегията и тактиката се объркват – особено когато е за сметка на стратегията.

Затова и започнах толкова отдалеч.

Днес виждаме какво донесе това смесване и колко идейно объркана и немощна е БСП в своята политическа тактика. Толкова немощна, че непрестанно губи не само членовете и симпатизантите си, но и избирателите и изобщо влиянието си в обществото. Лявата фразеология, която от време на време прозвучава в устите на нейните ръководители (особено през последната година и половина!), не замества лявата идеология и политика. Тя внася известно оживление, придава свежест и чар на говоренето и вероятно ще привлече някой друг глас на изборите, ала това не е повече от естествената ремисия в тежкото заболяване на левицата и специално на БСП.

„Системната партия” БСП сега гръмко и героично обяви, че ще „сменя модела” и представи програма на неговия демонтаж. При това не изобщо на модела на общественото и политико-икономическото устройство, по който живеем почти 30 години, а на този, който ГЕРБ е установил при своето управление. Че властта на ГЕРБ трябва да бъде свалена и че цялата днешна управляваща шайка трябва да бъде пометена и веднъж завинаги изхвърлена на политическото бунище, е несъмнено. Това управление опростачи българския свят, принизи го и го унижи със своята необразованост, неграмотност и корупция. Животът стана гнусен и нетърпим.

Ала ГЕРБ не е случайно явление. Тази партия е последният засега политически продукт на установения модел на корпоративната държава. Тя е създадена от капитала, за да го крепи и поддържа, да отстранява от пътя му и най-малките препятствия, да му служи и го облагодетелства. Като всеки подобен политически проект и той е с определен „срок на годност”. Срокът на годност на ГЕРБ изтича и е необходима замяна. Системата ще измисли и други проекти, за да се възпроизвежда и съхранява. Този е изхабен и негоден повече за употреба. Сега само се уточнява механизмът на процедурата и главният неин изпълнител.

И нима това ще е БСП?

Като се замисли човек, май ще открие логика в подобен въпрос. Затова толкова епично трябваше да прозвучи словото на Корнелия Нинова на последния конгрес, на който бе прогласен курсът към „смяна на модела” и за „лявата алтернатива на България”. Сега ще цитирам тази „лява алтернатива”: „Всичко, което е реалистично и може да бъде постигнато и обезпечено с държавните финанси и европейските програми, се свежда до три основни принципа: намаляване на социалното неравенство и подкрепа на солидарността за справедливо разпределяне на тежестта от реформите, освобождаване на социалните сфери от първостепенно значение за жизнеността на нацията от корпоративните зависимости, преодоляване на регионалните диспропорции. По-специално: “въвеждане на прогресивно подоходно облагане при гарантиран необлагаем минимум; “повишаване на тавана на осигурителния доход; “отмяна на търговския статут на държавните и общинските болници; “премахване на принципа “Парите следват ученика” в образователната система; “преференциална държавна финансова подкрепа за изоставащите и бедстващите региони на страната.” Това е черно на бяло същността на т. нар. „лява алтернатива”, огласена на 28 октомври 2017 г.

Приемам, че тези мерки вероятно ще отворят някакви възможности за развитието на икономиката, а от там и на социалната дейност. Но какво реално ще промениш, когато регистрираш болниците не по търговския закон, а по закона за народното здраве, щом ще оставиш непокътната здравната система, която изцяло е изградена върху пазарни принципи, превърнали здравето в скъпо струваща стока? Или каква полза да направиш нова схема, по която парите да отиват в образованието, когато самото образование е на такова унизително равнище, толкова опорочено и опростачено, разрушено и задължено да подготвя не умни, знаещи и нравствени млади хора, а такива, които успешно да намират мястото си „на пазара на труда”? Като сменя модела, БСП ще овладее ли насилието и престъпността сред младите; ще ги направи ли възпитани, духовно богати, родолюбци, морални и състрадателни хора? Защото какво като увеличиш заплатите в системата на БАН и университеттите, когато няма пари за научни изследвания, а завършващите висше образование са неподготвени, неграмотни, без национално съзнание, обременени от неолибералната идеология и соросоизма, заради което напускат страната и не желаят повече да се върнат в нея? Да не питам дали ще се възстановява националната държава, за да стане тя и социална; ще започне ли изграждането на нов тип общество, основано не на егоизма на личното аз, а на истинската солидарност и състрадателност, взаимопомощ, нравствени добродетели и любов между хората? Не виждам това да е записано като мярка за „смяна на модела”. Пък и едва ли една „системна партия” е способна на това.

Тази „смяна на модела” е като да се пооправят перата в пораздърпаната перушина. Никога нищо не се постига, когато се започва от краката, за да се стигне до главата. Никоя политика не е успешна, щом не следва някаква генерална линия, няма стратегическа цел и не засяга същността на проблемите в една обществена система, а раздава удари във въздуха и си служи с леви думи, а нехае за леви действия. Друго, друго трябва да се говори и прави днес, за да кажем, че ще се сменя моделът.

Реалната обществено-политическа промяна, която да доведе до „смяна на модела”, не е по силите на политическия козметик и егоцентрик. За нея е необходима друга биография, друго съзнание, друга подготовка, друго време.

И без съмнение – други хора!

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 0

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 1

АНАЛИЗИ

Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.

Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.

За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”

Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.

“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”

Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.

“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.

От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?

Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.

Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.

В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.

Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.

Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.

Николай Бареков

Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!

Стоян Демиревски