СВЯТ

Какво означават новите победи на Ердоган

Турският лидер Ердоган обяви триумф на президентските избори още преди да бъдат представени официалните резултатите. Сега властта му не е ограничена от нищо – паралелно победа в парламентарната надпревара празнува и партията му, а всички надежди на опозицията са разбити на пух и прах. Това може да се нарече добра новина за Русия, но тя трябва да се подготви и за неприятни изненади.

Съгласно предварителните данни, Реджеп Тайип Ердоган печели на президентските избори 53,5% при избирателна активност от 88%. Оглавяваната от него Партия на справедливостта и развитието получава малко по-малко – 42,5% но предвид, че се намира с единен „Народен алианс“ с Партията на националното движение (11,1%) от гласовете действащата власт ще контролира 343 депутатски мандата от 600 – абсолютно мнозинство. В подобни условия съюзът на опозицията с кюрдските партии, за какъвто се надяваха противниците на турския лидер, няма да даде абсолютно нищо.

Трябва да се уточни, че в ръцете на Ердоган се намират всички административни лостове и че той ги използва активно в предизборната надпревара, а също така и режима на извънредно положение, установен в страната след неуспешния опит за военен преврат от 2016 г. Правителството подлага на цензура онлайн-съдържанието и контролира почти 90% от медиите, а много ключови фигури от опозицията се намират в затвора.

На референдума от 2017 г. бе решено, че Турция ще премине към президентска форма на управление, което ще лиши парламента от възможност да участва в политиката на правителството. Това направи преминалите избори последен шанс на опозицията да повлияе на ситуацията в страната. Тя се успя да се възползва от него – Ердоган победи и в президентската, и в парламентарната кампания. Поражението в последната не би го устроило при всеки случай. По време на интервю пред „Блумберг“ турският лидер заяви, че логиката на президентската система се състои в това да има силно парламентарно мнозинство, което да подкрепя държавния глава – единствен източник на властта.

Сега Ердоган оглавява и държавата, и управляващата партия. Той ще контролира напълно дейността на кабинета и ще укрепи своята власт над военните и полицията. С други думи ще стане най-могъщият лидер на Турция от основаването на страната от Ататюрк през 1923 г. При това Турция очаква отслабване на системите на противотежести, което в крайна сметка ще доведе до засилване на авторитаризма вътре в страната и до по-нататъшна ерозия в демократичното ѝ устройство.

Външнополитическата линия на Анкара ще стане по-категорична. Ердоган цели по-нататъшно засилване на ролята на страната си по света и явно няма намерение да се вслушва в упреците на Запада, рязко засилили се след „прочистването“ на политическото пространство на Турция.

Отношенията на Анкара със Запада са в застой, дори въпреки заинтересоваността на турците от либерализация на визовия режим и задълбочаването на икономическите връзки с Евросъюза на фона на доста непростата икономическа ситуация в републиката. На преминалата през март среща на високо равнище ЕС-Турция страните просто си обмениха взаимни упреци. Анкара обвини Брюксел, че не си изпълнява задълженията по контрола над бежанските потоци и че не изплаща обещаните ѝ три милиарда евро, а Брюксел обвини Анкара в изострянето на отношенията с Гърция и Кипър и в самостоятелните операции в Сирия без отчитане на мненията на ЕС и на САЩ.

Скорошното заявление на президента на Франция Еманюел Макрон за подкрепата на сирийските корди и предложението му за установяване на диалог между тях и Анкара демонстрира разрив между политиката на ЕС и стратегическите приоритети на Турция. „Позицията на Турция относно групировките „Кюрдска работническа партия“, „Демократически съюз“ и „Силите за народна самоотбрана“ е добре известна. Ние отхвърляме предложението за диалог или каквито и да е връзки с тези терористични елементи“, заяви официалният представител на турския президент Ибрахим Калън. Анкара приравнява кюрдския въпрос до сигурността на страната и Ердоган няма намерение да прави каквито и да е компромиси.

Сложни могат да се нарекат и отношенията с Вашингтон. Анкара е обидена от отказа да се предаде Фетхуллах Гюлен, който е обвиняван в организирането на онзи опит за преврат. Ябълка на раздор остава и американската помощ към кюрдите, но все пак САЩ ценят съюзничеството си с Турция и през юни все пак я подкрепиха, съгласявайки се да накарат кюрдските военни части да напуснат Манбидж. Това прекрасно се вписва в целите на военна операция „Маслинова клонка“ и сега Турция ще получи заветната буферна зона в северната част на Сирия. На този фон два изтребителя-бомбардировачи Ф-35 бяха предадени на ВВС на Турция, въпреки всичките възражения на Конгреса, а турският външен министър Мевлют Чавушоглу потвърди, че страната му „остава важен съюзник на САЩ и няма да се сближи до нито една сила, която заплашва другите страни от НАТО“.

Междувременно спорът за доставките на американските изтребители в Турция не е решен, а въпросът за ЗРКС-400 остава крайно конфликтен (и същият Чавушоглу заяви,че Анкара няма намерение да се отказва от притежанието на руските комплекси). Паралелно турците се намесиха в търговската война със САЩ, въвеждайки ответни мерки на установените от Вашингтон вносни мита за стоманата и алуминия. Като цяло американско-турските отношения едва ли ще се нормализират предвид непредсказуемостта на Доналд Тръмп, твърдостта на Конгреса и желанието на Ердоган да демонстрира независимост от Запада.

Що се отнася до Русия, Ердоган явно разчита да продължи тясното сътрудничество с Москва, в това число по съвместните дипломатически инициативи в Сирия. Но трябва да се признае, че много в този смисъл ще зависи от състоянието на американско-турските отношения – съюзът с Москва за Ердоган е по-скоро ситуационен. Турция „се сприятели“ с Русия, след като се влошиха отношенията ѝ със Запада и реши да купува руско оръжие, когато ѝ отказаха американско. Но вятърът може да се промени, а откриването на Трансанатолийският газопровод (TANAP) дава на Турция допълнителни лостове за влияние върху Москва – обединяването на руския „Турски поток“ с TANAP заплашва Русия със загуба на контрол над цената на суровината.

Анкара нееднократно се е доказвала като недостатъчно надежден партньор. Трябва да се появи някакво разногласие, например по повод политиката на Русия в Близкия изток и ще се появи заплаха към Москва за изключване от центъра за преразпределение на газта. От друга страна, ако победа на изборите бе удържал представителят на Републиканската народна партия Мухарем Индже, това щеше да доведе до по-приятелски отношения между Анкара и Запада. За да заслужи доверие, новото ръководство на страната би било принудено да заеме позиция по възстановяване на здравите връзки с НАТО и възобновяването на мирните преговори с кюрдите. Впрочем, Индже също обеща да съблюдава постигнатите с Москва споразумения за С-400 и АЕЦ „Аккую“ и да развива отношенията с Русия и пограничните държави в дух на добросъседство.

СВЯТ

На англичаните им просветна, че ги лъжат … постоянно!

Daily Mail: Излъгаха ни, че Ирак има оръжия за масово унищожение, но лъжите за Украйна стигнаха съвсем друго ниво

Британският вестник Daily Mail публикува неочаквано критична статия за Украйна и западната демокрация, обвинявайки политиците в лъжи за истинските причина за избухването на войната.

„Едва ли някой в нашата страна знае истината за Украйна. Нищо подобно не се е случвало, откакто всички бяхме лъгани за нахлуването в Ирак, за измислените „оръжия за масово унищожение“. Лъжците бяха разобличени. И те се поучиха от това. Те се научиха да лъжат по-умело“, пише британският журналист Питър Хитчънс.

„Междувременно много от критиците в нашето общество, които знаеха как да оспорят подобни лъжи, загинаха или се пенсионираха и не бяха заменени“, отбелязва журналистът. Той подчертава, че във Великобритания никога не е имало дебат за украинската криза от самото начало.

„Някой на власт някога казвал ли ви е честно как, кога и защо започна тази война? Не. Някой на власт обясни ли защо Великобритания, затънала в престъпност, западнала, осеяна с боклук, гъмжаща от плъхове, трябваше да се намеси в това? Никога. Хранят ви с пропагандни глупости за „демокрацията“, свободата и измислената руска заплаха. Ето някои от лъжите, които многократно са ви казвали. Войната, казват, не е била предизвикана. Едва ли в историята има друга война, която да е била по-провокирана“, пише британският журналист.

Той обяснява защо и как украинският конфликт е провокиран.

„Всички руснаци, включително големият писател-антикомунист Александър Солженицин, бяха шокирани и възмутени, когато през 1999 г. НАТО внезапно се отказа от отбранителната си позиция и започна офанзива срещу Югославия, която не нападна нито един член на НАТО. Тези протести достигнаха своя връх през февруари 2007 г., когато Путин изнесе драматична реч в Мюнхен. Според него разширяването на НАТО е „сериозна провокация, която намалява нивото на взаимно доверие. Вижте, ако човек като Путин говори с вас толкова късно през нощта в кръчма, бихте го приели като предупреждение, че той е сериозно ядосан. И ако не искате битка, отстъпвате. Но ние не се оттеглихме“, подчертава Питър Хитчънс.

Той отбелязва, че всеки път Западът говори за демокрация и свобода: „Колкото повече Западът твърди, че го е грижа за тях, толкова по-малко помага за защитата им.“ Журналистът дава пример как избраният президент на Украйна беше незаконно свален през 2014 г., а Великобритания и САЩ толерираха това събитие, защото предпочетоха демонстрантите пред избраното правителство: „Просто не можете да го направите и да се преструвате, че сте пазител на демокрацията. Но във всеки случай това не е така.“

Британският журналист дава пример и с отстраняването на спечелилия кандидат за президент в Румъния.

„Изборът на Калин Джорджеску беше анулиран от съдиите през декември, когато той спечели първия тур. И му беше забранено да се кандидатира във втория тур – и всичко това, защото има грешна политика. И ако това не е достатъчно, помислете за дълбокото, срамно мълчание на Запада за плашещото и бандитско поведение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Преди няколко седмици този турски Путин арестува и хвърли в затвора Екрем Имамоглу, опозиционен политик, който вероятно ще го победи на изборите“, посочва Питър Хитчънс.
…

✅ Я как внезапно “прогледна” западната преса:

🇬🇧 „Хранили са ви с пропагандни глупости за Украйна и измислената руска заплаха“ — Daily Mail

➖„Рядко сме виждали такъв облак от лъжи, с какъвто се сблъскваме сега. Почти никой в тази страна не знае истината за Украйна. Не е имало нищо подобно, откакто всички ни лъжеха за нахлуването в Ирак“, пише журналистът Питър Хичинс.

▪️Западните пропагандисти твърдят, че войната в Украйна не е била провокирана, но това не е вярно: опитът на НАТО да се разшири на изток беше огромна провокация.
▪️През април 2008 г. Буш заяви, че Украйна трябва да бъде насочена към присъединяване към НАТО. Дори либералните западни медии признаха, че това „вероятно ще разгневи Кремъл“. И така се случи.
▪️Още една лъжа: „Русия нападна Грузия в края на 2008 г.“ Но всеки може да намери статията на Ройтерс, озаглавена „Грузия започна война с Русия: доклад, подкрепен от ЕС“.
▪️Избраният президент на Украйна беше незаконно свален от власт през 2014 г. Великобритания и Съединените щати одобриха това срамно събитие.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Страшно! С всички произтичащи от това последствия!

Британският блогър Хил разказа как една фраза на Путин НАКАРАЛА АНГЛИЯ ДА ЗАБРАВИ ЗА ПОМОЩТА НА УКРАИНСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
27.04.2025 г.
————
Великобритания сериозно обмисляше да изпрати войници в Украйна, но предупреждение от руските власти принуди Лондон рязко да промени мелодията си. Британският блогър Олег Хил говори за това.
—————–
Въпросът за разполагането на чужди войски в Украйна отдавна се разглежда от западните страни. Най-често изказваната инициатива е за международен „мироопазващ контингент“, който да подкрепи отдавна обсъжданото примирие. Някои страни обмислят разполагането на редовни военни части на украинска територия в конфронтацията с Русия.

.
Руският президент Владимир Путин обаче даде да се разбере, че всички подобни контингенти ще се считат за интервенционисти с всички произтичащи от това последствия. Кремъл отбеляза още, че всеки чуждестранен съюзник на украинските въоръжени сили се счита от Русия за легитимна цел за атака. Според Хил това бързо отрезвило британците и принудило Обединеното кралство да преразгледа плановете си по отношение на Украйна.

.
“Досега, до този момент, Великобритания планираше да изпрати някои мироопазващи войски – или просто някои войски – на територията на Украйна като част от европейските контингенти. Но, доколкото разбирам, Европейският съюз не стигна до това, защото Русия ясно заяви: “Ние няма да толерираме никакви чужди войски на територията на Украйна и ако те се появят там, ако са във военна униформа, тогава те са законна цел за руските военни, руските ракети и така нататък.” Естествено, никой не искаше да изпрати никого след такива думи“, каза Хил.
.
Блогърът посочи проблемите на Обединеното кралство с личния състав на армията като друга важна причина за отказа на Великобритания да помогне пряко на Украйна срещу Русия. Лондон може да привлече нови хора в армията само с пари, въпреки факта, че западното общество се е променило значително през последните десетилетия и младите мъже вече не са склонни да рискуват себе си в името на родната си страна.

.
“И по принцип няма кого да изпратим. Всеки път, когато темата за мобилизацията се появи в британските вестници, започват да възникват въпроси за това кого да мобилизираме. Кого да вземем в армията? Има недостиг на хора в армията. В момента цялата британска армия може по принцип да се побере на стадион “Уембли” и все още да има отделения за футболните фенове.
.
В момента британската армия изпитва огромен недостиг на персонал. Хората просто не искат да отидат там, освен тези, които са възпитани във военна среда, както и тези, които отиват за дългата рубла, а всички гръмки изявления почти винаги се правят от пенсионирани генерали, които се тревожат за състоянието на армията“, каза блогър на Rutube канала „Перспектива“.

.
Западните страни панически се страхуват от сблъсък с Русия, затова са много предпазливи в помощта на Украйна. Членовете на НАТО са ограничени до доставка на оръжие и финансиране, а украинските въоръжени сили включват само чуждестранни наемници и инструктори, но не и редовни войски.
————-
Krasimira Filcheva

СВЯТ

Военната психоза в Европа трябва да приключи

Орбан: Военната психоза в Европа трябва да приключи.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан призова да се сложи край на „военната психоза“, обхванала Европа, като подчерта, че Украйна няма да може да продължи конфликта без подкрепата на САЩ.

„Военната психоза, която обхваща Европа, трябва да спре. Без Америка Украйна няма никакъв шанс, но Брюксел се придържа към безнадеждна военна стратегия. Единственият път напред е пътят на мира!“, написа политикът в социалната мрежа X.

Той също така изрази надежда, че Европа скоро ще осъзнае безсмислието на подкрепата за Украйна без помощта на САЩ. Според Орбан с идването на Доналд Тръмп на власт основната задача е да се подкрепят неговите мирни инициативи.

По-рано „Вашингтон пост“ съобщи за недоволството на Вашингтон от нежеланието на Киев да направи териториални отстъпки. Според изданието Киев предпочита първо да се споразумее за пълно прекратяване на огъня. Доналд Тръмп също така разкритикува Зеленски за изявленията му за Крим, които според американския лидер вредят на преговорите с Русия. Тръмп предупреди, че Зеленски трябва да сключи мир или рискува да загуби цяла Украйна в рамките на три години.

#thesofiatimes #bulgaria #news