ПАРИ

Бизнеспроектът на Доналд Тръмп по отношение на европейците

Преди последната среща на НАТО от 11 и 12 юли служба „Галъп“ и изследователски център „Пю“ подготвиха доклади, от които следва, че в страните членки на НАТО съществуват сериозни съмнения по отношение на ефективността на Северноатлантическия алианс.

Най-забележимо е критичното настроение в Гърция и Турция. Сред жителите на Елада 57% от допитаните признават своето „неодобрително отношение към Алианса. В Турция такива се оказват още повече – 58%. Одобрително се отнасят към НАТО едва 23% от допитаните в Турция и 33% в Гърция.

В другите страни членки съотношението между симпатията и антипатията не е толкова лошо за Брюксел, но и там значителна част от обществото се отнася към членството на своята страна в този военен блок доста хладно. Не одобряват дейността му 40% от допитаните в Испания, 34% във Франция, 27% в Италия, 25% в Германия, 22% в Унгария и, което е особено любопитно, 23% в САЩ.

Трябва внимателно да проследим американската статистика. Повече от половината допитани в САЩ така или иначе не са доволни от дейността на НАТО. От тях 48% смятат, че Северноатлантическият алианс прави „твърде малко“ за решението на глобалните проблеми, а 5% че прави във въпросната област „твърде много“ (!). Последната категория, най-вероятно се съставя от закоравелите изолационисти. Подобно разпределение на настроенията в Америка дава на Доналд Тръмп коз при диалога с европейските партньори. За Тръмп международните политически проблеми са начин по-скъпо да се продадат американските стоки и услуги, а също ще снижи разходите за собствените данъкоплатци-избиратели. „Политиката – това са бизнесмени, работещи за по-големи бизнесмени и това никога няма да се промени“, – тази уми на известния американски комедиант Уди Харелсън успешно характеризират подхода на настоящия президент на САЩ към световните политически дела.

За европейските държави, които са членки на НАТО, техните собствени политически изчисления (и фобии) са първични, за които са готови да направят финансови и икономически жертви, които по-специално се изискват от „санкционна война“ срещу Русия.

Основното искане на Доналд Тръмп към партньорите на САЩ по НАТО остава повишаването на равнището на националните военни разходи до уговорените на срещата на високо равнище на Алианса в Уелс показатели от не по-малко от 2% от БВП. Сега въпросният критерий се изпълнява едва от пет страни-членки на НАТО. Най-високият показател на военните разходи (3,5% от БВП) през 2018 г. демонстрира САЩ, а на второ място преживялата в последните години тежка финансово-икономическа криза Гърция (2,27%). В диапазона от 2 до 2,14% от БВП държат своите разходи за отбрана Естония, Великобритания и Латвия. Полша и Литва имат намерение тази година да се приближат плътно до показателя (1,98 и 1,96% от БВП съответно).

Тази категория не включва Германия, където правителството разпределя за нуждите на военните около 1% от националния БВП. Според „Дойче Веле“ Берлин вече е уточнил във Вашингтон, че максимумът на по който може да се разчита, са разходи за отбрана от 1,5% от германския БВП до 2024 г. Това изобщо не очакваното от привърженика на бизнес-подхода към проблемите на сигурността Доналд Тръмп. На 11 юли на срещата на високо равнище в Брюксел той предложи на съюзниците в Алианса да увеличат разходите за отбрана до 4% от БВП. В резерв Тръмп също имаше коза на директната заплаха за оттеглянето на САЩ от НАТО, ако разходите на европейците не бъдат увеличени. Според Тръмп този въпрос може да бъде решен дори без одобрението на Конгреса на САЩ.

Въпреки че лидерите на европейските държави и да бяха готови за натиска на американския лидер, те не можаха да му се противопоставят. „Хората днес са активизирали своите усилия така, както никога не са правили. Запомнете тези цифри: те увеличиха разходите с 33 млрд. долара“, така коментира президентът на САЩ най-важния за себе си резултат от форума на НАТО. „Силният натиск на президента Тръмп върху колегите му от страните-членки на НАТО да отделят повече за отбрана се увенча с успех… когато тези страни се ангажираха да изхарчат 33 млрд. долара тази година“, подчерта „Вашингтон Таймс“. А пресслужбата на Белия дом съобщи за резултата от посещението на шефа си в Брюксел още по-категорично: „Мисията е изпълнена: Президентът Тръмп получи съгласието на членовете на НАТО да похарчат повече за отбрана“.

Европейските медии, коментирайки резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел, всъщност признаха поражението на европейците в конфронтацията с Доналд Тръмп. „Очевидно е, че американският президент иска да използва срещата, за да представи сметката на европейските си партньори след сериозните несъответствия по време на последната среща на Г-7 в Канада и търговската война, разгръщана от него с Европа … Основният въпрос на срещата е финансов. През 2014 г. страните от НАТО поеха ангажимента в Кардиф до 2024 г., за да отпускат 2% от своя БВП за отбрана. Но това е малко вероятно да се случи … Различията остават“, пише, по-специално, испанският La Vanguardia.

В Америка също признават за сериозните различия и от двете страни на Атлантическия океан, въпреки че те оценяват степента на вината на всяка страна по различен начин. Така опониращият републиканска администрация „Вашингтон поуст“ изразява загриженост, че „многократните намеци“ на президента Тръмп, че НАТО е „остаряло“ и членовете му се отнасят небрежно с американската щедрост, рискуват да отслабят обществената подкрепа към Северноатлантическия алианс, който се хвърля на помощ след нападенията от 11 септември.

Въпреки това, бизнес-проектът на Доналд Тръмп по отношение на европейците не се ограничава до манипулирането с военните разходи. Важното за 45-ия президент на САЩ не е икономията, а печалбата. И тази печалба, според него, може да бъде извлечена от европейския газов пазар.

Related Topics:новини свят финанси

Up Next

Facebook се срина

Don't Miss

ЕС призова Китай , Русия и САЩ да предотвратят търговските войни

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Оттеглнето на Клаус Шваб от Световния икономически форум бележи провала на глобалистите

Соченият за лидер на глобалистите, Клаус Шваб, архитектът на антиутопичния дневен ред на Световния икономически форум, обяви, че се оттегля от борда на глабалистката организация.

Това бележи края на една ера за Шваб, който се застъпваше за противоречиви политики като ядене на буболечки, кампании за масова ваксинация, контрол на населението и политики за намаляване на промените в климата, цифрова валута на централните банки и много други политики, подобни на тези в Китай.

Междувременно културните промени в Северна и Южна Америка сигнализират за нарастващо движение към традиционни ценности, отслабвайки идеологическата хватка на форума в Давос върху правителствата, неправителствените организации, корпорациите, църквата и обществото.

„След скорошното ми съобщение и когато навършвайки 88 години, реших да се оттегля от позицията на председател и като член на Борда на настоятелите незабавно“, написа Клаус Шваб в изявление.

Той подаде оставка като изпълнителен директор преди една година, като бившият норвежки външен министър Борге Бренде пое ежедневните операции. Световният икономически форум заяви, че заместник-председателят Питър Брабек-Летат е бил назначен за председател на борда временно и че е назначена комисия за търсене на заместник.

„Във време, когато светът претърпява бърза трансформация, необходимостта от приобщаващ диалог за справяне със сложността и формиране на бъдещето никога не е била по-критична. Бордът на настоятелите на Световния икономически форум подчертава важността да остане непоколебим в своята мисия и ценности като посредник за напредъка. Въз основа на своята доверена роля форумът ще продължи да събира лидери от всички сектори и региони, за да обменят информация и да насърчат сътрудничеството“, се казва в изявление на Световния икономически форум.

Оставката на Шваб идва три месеца, след като президентът Тръмп каза на глобалистите на годишната им среща през 2025 г в Давос, Швейцария: „Америка се завърна“.