БЛОГ

Затова и я направиха европредседателка. Щото хубаво лъже.

Наскоро трябваше да мина с кола през Швейцария. Влязох от Франция и на Базел две млади швейцарски полицайчета ми махат да спра. Викам си – опа, видяха български номер и се почна.

Но не. Питат ме къде отивам. На устата ми беше да им кажа – вас какво ви засяга, но все пак учтиво им отговорих – Италия. Те викат – завий тука надясно. Мислех, че ще ме проверяват нещо, но се оказа, че там стои един чичка и лепи винетки. Преди мен имаше една чешка кола, видях, че подадоха 50 евро и аз направих така.

Човекът взе парите, върна ми 10 евро и 4 франка и залепи отляво на стъклото годишна швейцарска винетка. Други няма. Като го сметнах в български пари, излезе, че една винетка струва 70 лева. За швейцарците това е смешна сума, за нас, българите са си пари. Особено пък за едно само минаване. Но никой не ме е канил, сам дойдох, както се казва.

Самите швейцарски пътища са разкош, повечето – магистрали, и макар движението да е натоварено, се кара относително леко.

Вече към Италия се минава и през тунела Сен Готард, стария, 16 км и половина и за моя изненада там не ми искаха пари.

В същото време в България за една магистрала и половина, общо не повече от 700 км и с обща дължина на тунелите, която едва достига тази на Сен Готард, винетката е 97 лева.

Лилето Павлова преди няколко години, в битността си на министър на благоустойрството, се кълнеше, че винетките няма да поскъпват и само след няколко дни ни сурвакаха с новата цена. Затова и я направиха европредседателка. Щото хубаво лъже.

Мисля си, че ако имахме швейцарските пътища, управляващата каста нямаше да се посвени да ни друсне 200 лева за винетка, а Бойко и прилежащите му медии щяха да ни обясняват как хубавото е с пари и че все пак ни е много евтино.

Това е разликата между швейцарския и българския капитализъм.

В Швейцария са наясно, че за да има мир и просперитет, цените трябва да са справедливи, хората да са доволни от труда си и да си гледат живота вместо ката ден да блокират пътища и да протестират.

В България властта смята, че е в законното си право да те одере, а на всичкото отгоре иска и благодарности.

Какво друго да кажа.

Related Topics:блог българия

Up Next

Предимството да си глупак

Don't Miss

ДА ИЗБЯГАШ ОТ МАЙКАТА АЛКОХОЛИЧКА И ПРОСТИТУТКАТА НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ!

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”