СВЯТ
Вашингтон ни принуждава да търсим нови съюзници
Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган изпрати своя статия на авторитетното американско издание The New York Times, в която предупреждава, че влошаването на отношенията между Анкара и Вашингтон може да доведе до това, Турция да потърси нови приятели и съюзници, които да заменят десетилетния й съюзник САЩ.
Отношенията между двете страни деградират от няколко години насам, във връзка с военната помощ на САЩ за сирийските кюрди, които Турция смята за издънка на бунтовническата „Работническа партия на Кюрдистан“ (ПКК), отказа на Вашингтон да екстрадира ислямския проповедник Фетулах Гюлен в Турция, където го смятат за организатор на неуспешния опит за преврат на 16 юли 2016 година, арестуването на християнския проповедник Андрю Брънсън от турските власти по обвинение за връзки с терористични организации, което стана и поводът за наложените от САЩ санкции срещу двама турски министри и др.
През последните шест десетилетия, Турция и САЩ бяха стратегически партньори и съюзници в НАТО. Нашите две страни се изправяха рамо до рамо срещу общите заплахи по време на Студената война и след нея. В течение на годините, Турция бързаше към помощта на Америка винаги, когато е необходимо. Нашите военнослужещи проляха кръвта си заедно в Корея. През 1962 г. администрацията на Кенеди успяла да накара Съветския съюз да премести ракетите си от Куба, в замяна на преместването на ракетите „Юпитер“ от Италия и Турция.
След терористичните атентати на 11 септември, когато Вашингтон разчиташе на приятелите и съюзниците си, за да нанесе ответен удар срещу злото, изпратихме войниците си в Афганистан, за да помогнем да се изпълни мисията на НАТО там. Съединените щати многократно и последователно не успяват да разберат и уважат тревогите на турския народ. И през последните години нашето партньорство беше поставено на изпитание от разногласия. За съжаление, усилията ни да обърнем тази опасна тенденция се оказаха безплодни. Ако Съединените щати не зачитат суверенитета на Турция и докажат, че не разбират опасностите, пред които е изправена нашата страна, нашето партньорство може да бъде застрашено. На 15 юли 2016 г. Турция беше атакувана от членове на подполната група, водена от Фетулах Гюлен, който ръководи своята организация, официално описана от моето правителство като Фетхуалистката терористична организация ,от комплекс в селските райони на Пенсилвания. Гюленистите се опитаха да направят кървав преврат срещу моето правителство.
През онази нощ милиони обикновени граждани излязоха по улиците от чувство на патриотизъм, подобно на това, което американците, без съмнение, преживяха след Пърл Харбър и атентатите от 11 септември. Двеста и петдесет невинни, включително Ерол Олкок, дългогодишният мениджър на кампанията ми и мой скъп приятел, и синът му, Абдула Тайип Олкок, платиха най-високата цена за свободата на нашата нация. Ако отрядът от убийци, който преследваше мен и моето семейство, бе успял, щях да съм се присъединил към тях. Турският народ очакваше от Съединените щати категорично да осъдят нападението и да изразят солидарност с избраното от Турция ръководство. Не го направиха. Реакцията на САЩ далеч не беше задоволителна.
Вместо да застанат на страната турската демокрация, служители на американската администрация внимателно призоваха за “мир и стабилност и приемственост в Турция.” Още по-лошо е, че няма напредък по отношение на турското искане за екстрадиране на Фетулах Гюлен на основата на двустранния договор. Друг източник на фрустрация е партньорството между САЩ и PYD / YPG, сирийският клон на ПКК, въоръжена групировка, която е отговорна за смъртта на хиляди турски граждани от 1984 г. насам и която е обявена за терористична организация от Съединените щати.
Според изчисленията на турските власти през последните години Вашингтон използва 5 000 камиона и 2 000 товарни самолета, за да достави оръжие на P.Y.D./Y.P.G. Моето правителство многократно е споделяло загрижеността ни пред американските официални лица за решението им да обучат и оборудват съюзниците на ПКК в Сирия. За съжаление думите ни не са чути и американските оръжия се използват срещу цивилни и членове на нашите сили за сигурност в Сирия, Ирак и Турция. През последните седмици, Съединените щати предприеха поредица от меркиза ескалиране на напрежението с Турция, като се позоваха на ареста на американския гражданин Андрю Брънсън от турската полиция, по обвинения в оказване на помощ на терористична организация. Вместо да зачитат съдебния процес, както призовах президента Тръмп в нашите многобройни срещи и разговори, САЩ отправиха директни заплахи срещу приятелска нация и продължиха с налагането на санкции на няколко членове на кабинета ми.
Това решение беше неприемливо, ирационално и в крайна сметка вредно за дългогодишното ни приятелство. За да не излезе, че Турция не отговаря на заплахи, ние отговорихме, като наложихме санкции на няколко американски официални лица. В бъдеще, ние ще се придържаме към същия принцип: Опитите моето правителството да бъде принудено да се намеси в съдебния процес не е в съответствие с нашата Конституция или нашите споделени демократични ценности. Турция многократно е доказвала, че може да се погрижи са собствените си работи, ако САЩ откажат да слушат.
През 70-те години турското правителство се намеси, за да предотврати клането на етнически турци от кипърските гърци въпреки възраженията на Вашингтон. Неотдавна неуспехът на Вашингтон да схване сериозността на нашите опасения относно заплахите за националната сигурност, произтичащи от Северна Сирия, доведе до две военни операции, които отрязаха достъпа на така наречената „Ислямска държава“ до границите на НАТО и изхвърлиха бойците на YPG от град Африн. Както и в тези случаи, ние ще предприемем необходимите мерки за защита на националните ни интереси. Във време, когато злото продължава да дебне по света, едностранните действия срещу Турция от страна на САЩ, наш съюзник от десетилетия, ще доведат единствено до подкопаване на американските интереси и сигурност.
Преди да е станало твърде късно, Вашингтон трябва да се откаже от погрешната идея, че нашите отношения могат да бъдат асиметрични и да се примирят с факта, че Турция има алтернативи. Неуспехът да се обърне тази тенденция на едностранчивост и неуважение ще ни принуди да започнем да търсим нови приятели и съюзници.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








