СВЯТ
Сверяване на часовниците: за какво Путин говори три часа с Меркел
Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел три часа обсъждаха Украйна, Сирия и Иран, говориха за икономическото значение на „Северен поток – 2“ и споделиха мнението си за сегашното състояние на отношенията между двете страни, а също така се съгласиха да развиват диалога по всички аспекти.
Срещата се проведе в крайградската правителствена резиденция Мезеберг край Берлин. Путин пристигна тук от Австрия, където беше гост на австрийският външен министър Карин Кнайсл. Според Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, министърът е поканил Путин на сватбата си още по време на посещението на руския лидер във Виена на 5 юни.
Преди разговорите Путин и Меркел направиха изявление пред пресата. Песков обясни необичайния формат с късното начало на преговорите: „Все пак е събота, не е съвсем удобно от информационна гледна точка да се правят заявления толкова късно“.
Преговорите между двамата лидери продължиха три часа и след края им Песков съобщи, че разговорът е бил задълбочен.
„Преговорите бяха продължителни. Много обстоятелствен и детайлен разговор по темите, които като цяло бяха посочени в изявлението на президента и канцлера преди началото на разговора“, заяви той пред журналисти след срещата.
В същото време Песков обясни, че общуването между Путин и Меркел е било само сверяване на часовниците и не е трябвало да постига никакво споразумение. „Нямаше за цел да се постига споразумение. Това беше много полезен своевременен разговор за сверяване на часовниците по редица спешни, активно развиващи се въпроси“, заяви той.
„Северен поток-2“
Една от основните теми на преговорите бе строителството на газовата тръба „Северен поток-2“ от Русия към Европа.
Проектът включва създаването на две разклонения газопровод с общ капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно от руското крайбрежие, през Балтийско море, до Германия. Новият тръбопровод се планира да бъде изграден до съществуващия „Северен поток“ през териториалните води или изключителните икономически зони на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия. Nord Stream 2 AG, оператор на тръбата, трябва единствено да получи разрешителни за строеж от Дания.
Путин и Меркел се съгласиха, че политизирането на „Северен поток-2“ е ненужно.
„Търговският характер и конкурентното предимство на този проект бяха подчертани. И Путин, и Меркел се съгласиха, че е грешно да се политизира по някакъв начин този проект“, заяви Песков пред репортерите.
„Северен поток-2“ е изключително икономически проект“, заяви руският президент в изявлението пред пресата.
Той припомни, че потреблението на руски газ в Германия непрекъснато се увеличава и през 2018 г. се е увеличило с 13%.
„Една от приоритетните области е енергетиката, това е добре известно. Германия е най-големият купувач на руски енергийни ресурси. Само през 2017 г. ние доставяхме 53,8 милиарда кубически метра газ“, заяви Путин.
Руският държавен глава добави, че тези обеми покриват повече от 30% от германския пазар.
Според данните на „Газпром“ доставките на газ за Германия от 1 януари до 15 юни са се увеличили с 13,2% (с 3,2 милиарда кубически метра) в сравнение с аналогичния период през 2017 г. В същото време, окато цяло към далечната чужбина концернът е увеличил доставките с 5,6% (пет милиарда кубометра), до 93,6 милиарда.
„През юни се навършиха 50 години от началото на доставките на газ от Съветския съюз до Западна Европа. През този период нашата страна надеждно осигуряваше непрекъснато енергоснабдяване, което допринася значително за енергийната сигурност на целия европейски континент“, заяви Путин преди началото на преговорите с Меркел.
Американската опозиция по проекта също бе обсъдена.
“Има разбиране, че, разбира се, проектът е напълно икономически изгоден, конкурентен, така че е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира, че той е предпазен от възможни неконкурентни нападки от трети страни, за да може в крайна сметка да се стигне до завършването на този проект“, заяви прессекретарят на руския президент.
„Нямаше никаква цел да се постигнат споразумения (във връзка със санкциите на САЩ). Още по-трудно е да се каже какви мерки могат да се направят, но като цяло те размениха разбирането, че проектът е необходим и трябва да бъде завършен“, добави той.
Друг обсъден аспект е продължаването на транзита на руския газ към Европа през Украйна.
Меркел заяви, че дори след стартирането на „Северен поток – 2“ Украйна трябва да запази ролята си на транзитна страна.
„Смятам, че дори след старта на „Северен поток-2“ Украйна трябва да изпълнява своята роля в газовия транзит към Европа. И аз съм много доволна, че успяхме да започнем преговорния процес по тази тема“, заяви тя.
Путин увери, че „Северен поток – 2“, „не затваря възможността за продължаване на транзита на руски газ през територията на Украйна“, но направи уговорката, че транзитът през Украйна трябва да бъде „икономически във всеки смисъл на думата“.
„Бих искал да отбележа, че най-важното е украинският транзит, който е традиционен за нас, трябва да съответства с икономическите изисквания, да бъде икономически във всеки смисъл на тази дума“, заяви той.
„Говорихме като цяло за международната търговия и икономическите отношения, изразихме общата загриженост за непредсказуемостта на решенията, по-специално в областта на митата, приети от някои държави, като цяло обсъдихме опасенията, че подобни решения в крайна сметка могат да имат много негативни последствия като цяло за системата на търговско-икономическите връзки“, заяви Песков пред журналистите.
Украйна.
Лидерите на Русия и Германия отделиха голямо внимание на политическия аспект на украинската тема.
Като цяло се размениха мнения относно положението в Украйна. Те изразиха съжаление във връзка с пълното буксуване на процеса по прилагането на Минските споразумения. Изрази се загриженост относно несигурните перспективи по продължаването на изтичащия закон за особения статут на Донбас, което е достатъчно важен елемент от Минските споразумения“, заяви Песков след преговорите.
Според самия Путин, разрешаването на въпроса „не напредва, като трябва да се подчертае липсата на алтернатива на осъществяването на Минските споразумения. Ние отбелязахме нашия интерес от работата в Нормански формат и от конкретна група, готовността и занапред да оказваме съдействие на специалната мониторингова мисия на ООН“.
„Надявам се, че ще можем да продължим напред в тази посока“, добави руският президент.
Меркел каза преди преговорите, че те трябва да обсъдят изпращането на мироопазващи сили на ООН в Украйна.
„Днес ще говорим за възможността за създаване на мисия на ООН, която да изиграе ролята си в мирния процес (в Украйна). Германия е готова да носи отговорност тук“, заяви тя.
Германският канцлер също изрази надежда, че към началото на учебната година в Украйна ще се установи примирие.
„Ние вече работим усилено за това. Минските споразумения остават. Въпреки че трябва да констатираме, че все още нямаме стабилно примирие. Надявам се сега, в началото на новата учебна година, да направим нов опит да осигурим примирие“, допълни тя в изявление пред пресата.
Сирия
Путин и Меркел обсъдиха подробно проблемите на Сирия, включително включващия формат на разрешаването на конфликта.
„Много подробно говорихме по сирийските въпроси… Бе засегната темата за политическото решение в Сирия, темата на включващия формат на политическо решение. Това е с участието на всички“, заяви Песков.
Путин заяви преди преговорите, че в Сирия трябва първо да се помогне на тези области, в които бежанците могат да се върнат, включително от европейските страни.
„Важно е да се засили хуманитарната компонент в сирийския конфликт, искам да кажа, на първо място, предоставянето на хуманитарна помощ на сирийския народ и да се помогне на тези райони, където бежанците, пребиваващи в чужбина, могат да се върнат“, допълни руският президент.
„Разбира се, нямам предвид европейски държави в този случай, въпреки че някои хора от Европа може би ще се върнат. Позволете ми да ви напомня, че в Йордания има милион бежанци, милион бежанци има Ливан, в Турция три милиона. Това потенциално е огромна тежест за Европа, така че е най-добре да се направи всичко, за да могат тези хора да се завърнат у дома“, заяви той.
Според държавния глава за завръщането им в действителност са необходими прости неща. „Да се помогне за възстановяването на водоснабдяването, канализацията, да се помогне за възстановяването на здравеопазването – най-основните неща. Мисля, че всички се интересуват от това, включително и Европа“, изброи той.
Веднага след преговорите „Путин отбеляза постепенно развиващото се завръщане на бежанците, настоявайки европейските столици да допринесат за това този процес да бъде необратим“, заяви Песков.
Държавните глави обсъдиха и четиристранния формат на преговорите за Сирия – Турция, Франция, Германия и Русия.
През юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че срещата на високо равнище на лидерите на Турция, Русия, Германия и Франция ще се състои на 7 септември в Истанбул. Според него на дневен ред са Сирия и другите регионални проблеми. Песков в петък заяви пред репортери, че засега няма такова заседание в дневния ред в съгласувана форма. Високопоставен източник, запознат с преговорите, каза пред РИА Новости, че Москва е готова да участва на срещата, организирана от Анкара.
„Този формат беше споменат. Решихме, че на експертно ниво, на ниво асистенти, диалогът в този формат ще продължи, така че в дългосрочен план можем да повишим нивото на комуникация“, разказа Песков.
Иран
Трета външнополитическа тема, на която се спряха главите на двете държави, стана Иран.
И двамата се изказаха за запазване на иранското ядрено споразумение, от което САЩ по-рано излязоха.
„Изключително важно е да се поддържа това многостранно споразумение, одобрено от Съвета за сигурност на ООН, насочено към укрепване на регионалната и глобалната сигурност и на режима за неразпространение на ядрените оръжия“, каза Путин.
„Искаме да запазим СВПД, но ние със загриженост следим дейността на Иран, независимо дали става въпрос за ракетната му програма или за ситуацията в Сирия”, заяви Меркел на свой ред.
Споразумението между Иран и шестте международни посредници (Русия, САЩ, Великобритания, Китай, Франция, Германия) бе сключено през юли 2015 г. То налага ограничения върху развитието на ядрената програма на Иран в замяна на премахването на икономическите и финансови санкции. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в началото на май, че Вашингтон излиза от него. САЩ възстановиха мащабните санкции срещу Иран, които преди това бяха прекратени като част от сделката.
Диалогът
Меркел и Путин обсъдиха и въпросите за двустранното сътрудничество като цяло, говорейки за продължаване на диалога.
„Според мен спорните въпроси могат да бъдат решени чрез диалог, затова се радвам, че мога да приема като гост в Мезеберг г-н Путин“, заяви Меркел.
Путин отбеляза, че Русия отдава голямо значение на развитието на сътрудничеството с Германия в политическата, икономическата и другите сфери.
„Изхождам от факта, че ще обсъдим състоянието и перспективите на търговските и икономически отношения“, заяви той и подчерта, че Германия е един от водещите партньори на Русия.
Путин и Меркел „обсъдиха подробно двустранните отношения, отбелязаха със задоволство нарастващата динамика на взаимния търговски оборот“, обяви Песков след преговорите. „През миналата година отбелязахме много добър растеж – ръст от 23%. Тази тенденция продължава и тази година“, допълни прессекретарят.
Руският президент говори и за развитието на културните и хуманитарни връзки между двете страни.
„Сътрудничеството в областта на културата и хуманитарната сфера се развива, много дейности се проведоха в рамките на годината регионално-общинското партньорство. Есента щафетата минават към година, посветена на научно-образователното партньорство. През 2019 г. В Германия се планира мащабна концертна програма, която се нарича „Руски сезони“, заяви той.
“Възстановяват се и контактите по линия на парламентите на двете страни… работи се по инициатива за създаване на голяма междупарламентарна комисия с участието на руската Държавна Дума и на Бундестага“, добави президентът.
Както каза Песков, двамата лидери са обсъдили и сътрудничеството с гражданското общество.
„Те говореха за необходимостта от разширяване на диалога чрез гражданското общество, беше обсъден и „Петербургския диалог“. Интересът към този формат от двете страни е потвърден. Путин също говори, а Меркел се съгласи с него относно важността на научния обмен, включително и в областта на високите технологии. Страните показаха достатъчно голям интерес към засилването на контактите в тази област“, заяви президентския прессекретар.
„Путин редовно комуникира с представители на едрия германски бизнес, възнамерява да продължи тази практика. Известни са някои проекти на големи германски компании за разширяване на присъствието им на руския пазар. Путин потвърди интереса ни към подобно взаимодействие, към такова сътрудничество“, съобщи Песков.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








