СВЯТ

Сверяване на часовниците: за какво Путин говори три часа с Меркел

Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел три часа обсъждаха Украйна, Сирия и Иран, говориха за икономическото значение на „Северен поток – 2“ и споделиха мнението си за сегашното състояние на отношенията между двете страни, а също така се съгласиха да развиват диалога по всички аспекти.

Срещата се проведе в крайградската правителствена резиденция Мезеберг край Берлин. Путин пристигна тук от Австрия, където беше гост на австрийският външен министър Карин Кнайсл. Според Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, министърът е поканил Путин на сватбата си още по време на посещението на руския лидер във Виена на 5 юни.

Преди разговорите Путин и Меркел направиха изявление пред пресата. Песков обясни необичайния формат с късното начало на преговорите: „Все пак е събота, не е съвсем удобно от информационна гледна точка да се правят заявления толкова късно“.

Преговорите между двамата лидери продължиха три часа и след края им Песков съобщи, че разговорът е бил задълбочен.

„Преговорите бяха продължителни. Много обстоятелствен и детайлен разговор по темите, които като цяло бяха посочени в изявлението на президента и канцлера преди началото на разговора“, заяви той пред журналисти след срещата.

В същото време Песков обясни, че общуването между Путин и Меркел е било само сверяване на часовниците и не е трябвало да постига никакво споразумение. „Нямаше за цел да се постига споразумение. Това беше много полезен своевременен разговор за сверяване на часовниците по редица спешни, активно развиващи се въпроси“, заяви той.

„Северен поток-2“

Една от основните теми на преговорите бе строителството на газовата тръба „Северен поток-2“ от Русия към Европа.

Проектът включва създаването на две разклонения газопровод с общ капацитет от 55 милиарда кубически метра газ годишно от руското крайбрежие, през Балтийско море, до Германия. Новият тръбопровод се планира да бъде изграден до съществуващия „Северен поток“ през териториалните води или изключителните икономически зони на Русия, Финландия, Швеция, Дания и Германия. Nord Stream 2 AG, оператор на тръбата, трябва единствено да получи разрешителни за строеж от Дания.

Путин и Меркел се съгласиха, че политизирането на „Северен поток-2“ е ненужно.

„Търговският характер и конкурентното предимство на този проект бяха подчертани. И Путин, и Меркел се съгласиха, че е грешно да се политизира по някакъв начин този проект“, заяви Песков пред репортерите.

„Северен поток-2“ е изключително икономически проект“, заяви руският президент в изявлението пред пресата.

Той припомни, че потреблението на руски газ в Германия непрекъснато се увеличава и през 2018 г. се е увеличило с 13%.

„Една от приоритетните области е енергетиката, това е добре известно. Германия е най-големият купувач на руски енергийни ресурси. Само през 2017 г. ние доставяхме 53,8 милиарда кубически метра газ“, заяви Путин.

Руският държавен глава добави, че тези обеми покриват повече от 30% от германския пазар.

Според данните на „Газпром“ доставките на газ за Германия от 1 януари до 15 юни са се увеличили с 13,2% (с 3,2 милиарда кубически метра) в сравнение с аналогичния период през 2017 г. В същото време, окато цяло към далечната чужбина концернът е увеличил доставките с 5,6% (пет милиарда кубометра), до 93,6 милиарда.

„През юни се навършиха 50 години от началото на доставките на газ от Съветския съюз до Западна Европа. През този период нашата страна надеждно осигуряваше непрекъснато енергоснабдяване, което допринася значително за енергийната сигурност на целия европейски континент“, заяви Путин преди началото на преговорите с Меркел.

Американската опозиция по проекта също бе обсъдена.

“Има разбиране, че, разбира се, проектът е напълно икономически изгоден, конкурентен, така че е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира, че той е предпазен от възможни неконкурентни нападки от трети страни, за да може в крайна сметка да се стигне до завършването на този проект“, заяви прессекретарят на руския президент.

„Нямаше никаква цел да се постигнат споразумения (във връзка със санкциите на САЩ). Още по-трудно е да се каже какви мерки могат да се направят, но като цяло те размениха разбирането, че проектът е необходим и трябва да бъде завършен“, добави той.

Друг обсъден аспект е продължаването на транзита на руския газ към Европа през Украйна.

Меркел заяви, че дори след стартирането на „Северен поток – 2“ Украйна трябва да запази ролята си на транзитна страна.

„Смятам, че дори след старта на „Северен поток-2“ Украйна трябва да изпълнява своята роля в газовия транзит към Европа. И аз съм много доволна, че успяхме да започнем преговорния процес по тази тема“, заяви тя.

Путин увери, че „Северен поток – 2“, „не затваря възможността за продължаване на транзита на руски газ през територията на Украйна“, но направи уговорката, че транзитът през Украйна трябва да бъде „икономически във всеки смисъл на думата“.

„Бих искал да отбележа, че най-важното е украинският транзит, който е традиционен за нас, трябва да съответства с икономическите изисквания, да бъде икономически във всеки смисъл на тази дума“, заяви той.

„Говорихме като цяло за международната търговия и икономическите отношения, изразихме общата загриженост за непредсказуемостта на решенията, по-специално в областта на митата, приети от някои държави, като цяло обсъдихме опасенията, че подобни решения в крайна сметка могат да имат много негативни последствия като цяло за системата на търговско-икономическите връзки“, заяви Песков пред журналистите.

Украйна.

Лидерите на Русия и Германия отделиха голямо внимание на политическия аспект на украинската тема.

Като цяло се размениха мнения относно положението в Украйна. Те изразиха съжаление във връзка с пълното буксуване на процеса по прилагането на Минските споразумения. Изрази се загриженост относно несигурните перспективи по продължаването на изтичащия закон за особения статут на Донбас, което е достатъчно важен елемент от Минските споразумения“, заяви Песков след преговорите.

Според самия Путин, разрешаването на въпроса „не напредва, като трябва да се подчертае липсата на алтернатива на осъществяването на Минските споразумения. Ние отбелязахме нашия интерес от работата в Нормански формат и от конкретна група, готовността и занапред да оказваме съдействие на специалната мониторингова мисия на ООН“.

„Надявам се, че ще можем да продължим напред в тази посока“, добави руският президент.

Меркел каза преди преговорите, че те трябва да обсъдят изпращането на мироопазващи сили на ООН в Украйна.

„Днес ще говорим за възможността за създаване на мисия на ООН, която да изиграе ролята си в мирния процес (в Украйна). Германия е готова да носи отговорност тук“, заяви тя.

Германският канцлер също изрази надежда, че към началото на учебната година в Украйна ще се установи примирие.

„Ние вече работим усилено за това. Минските споразумения остават. Въпреки че трябва да констатираме, че все още нямаме стабилно примирие. Надявам се сега, в началото на новата учебна година, да направим нов опит да осигурим примирие“, допълни тя в изявление пред пресата.

Сирия

Путин и Меркел обсъдиха подробно проблемите на Сирия, включително включващия формат на разрешаването на конфликта.

„Много подробно говорихме по сирийските въпроси… Бе засегната темата за политическото решение в Сирия, темата на включващия формат на политическо решение. Това е с участието на всички“, заяви Песков.

Путин заяви преди преговорите, че в Сирия трябва първо да се помогне на тези области, в които бежанците могат да се върнат, включително от европейските страни.

„Важно е да се засили хуманитарната компонент в сирийския конфликт, искам да кажа, на първо място, предоставянето на хуманитарна помощ на сирийския народ и да се помогне на тези райони, където бежанците, пребиваващи в чужбина, могат да се върнат“, допълни руският президент.

„Разбира се, нямам предвид европейски държави в този случай, въпреки че някои хора от Европа може би ще се върнат. Позволете ми да ви напомня, че в Йордания има милион бежанци, милион бежанци има Ливан, в Турция три милиона. Това потенциално е огромна тежест за Европа, така че е най-добре да се направи всичко, за да могат тези хора да се завърнат у дома“, заяви той.

Според държавния глава за завръщането им в действителност са необходими прости неща. „Да се помогне за възстановяването на водоснабдяването, канализацията, да се помогне за възстановяването на здравеопазването – най-основните неща. Мисля, че всички се интересуват от това, включително и Европа“, изброи той.

Веднага след преговорите „Путин отбеляза постепенно развиващото се завръщане на бежанците, настоявайки европейските столици да допринесат за това този процес да бъде необратим“, заяви Песков.

Държавните глави обсъдиха и четиристранния формат на преговорите за Сирия – Турция, Франция, Германия и Русия.

През юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че срещата на високо равнище на лидерите на Турция, Русия, Германия и Франция ще се състои на 7 септември в Истанбул. Според него на дневен ред са Сирия и другите регионални проблеми. Песков в петък заяви пред репортери, че засега няма такова заседание в дневния ред в съгласувана форма. Високопоставен източник, запознат с преговорите, каза пред РИА Новости, че Москва е готова да участва на срещата, организирана от Анкара.

„Този формат беше споменат. Решихме, че на експертно ниво, на ниво асистенти, диалогът в този формат ще продължи, така че в дългосрочен план можем да повишим нивото на комуникация“, разказа Песков.

Иран

Трета външнополитическа тема, на която се спряха главите на двете държави, стана Иран.

И двамата се изказаха за запазване на иранското ядрено споразумение, от което САЩ по-рано излязоха.

„Изключително важно е да се поддържа това многостранно споразумение, одобрено от Съвета за сигурност на ООН, насочено към укрепване на регионалната и глобалната сигурност и на режима за неразпространение на ядрените оръжия“, каза Путин.

„Искаме да запазим СВПД, но ние със загриженост следим дейността на Иран, независимо дали става въпрос за ракетната му програма или за ситуацията в Сирия”, заяви Меркел на свой ред.

Споразумението между Иран и шестте международни посредници (Русия, САЩ, Великобритания, Китай, Франция, Германия) бе сключено през юли 2015 г. То налага ограничения върху развитието на ядрената програма на Иран в замяна на премахването на икономическите и финансови санкции. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в началото на май, че Вашингтон излиза от него. САЩ възстановиха мащабните санкции срещу Иран, които преди това бяха прекратени като част от сделката.

Диалогът

Меркел и Путин обсъдиха и въпросите за двустранното сътрудничество като цяло, говорейки за продължаване на диалога.

„Според мен спорните въпроси могат да бъдат решени чрез диалог, затова се радвам, че мога да приема като гост в Мезеберг г-н Путин“, заяви Меркел.

Путин отбеляза, че Русия отдава голямо значение на развитието на сътрудничеството с Германия в политическата, икономическата и другите сфери.

„Изхождам от факта, че ще обсъдим състоянието и перспективите на търговските и икономически отношения“, заяви той и подчерта, че Германия е един от водещите партньори на Русия.

Путин и Меркел „обсъдиха подробно двустранните отношения, отбелязаха със задоволство нарастващата динамика на взаимния търговски оборот“, обяви Песков след преговорите. „През миналата година отбелязахме много добър растеж – ръст от 23%. Тази тенденция продължава и тази година“, допълни прессекретарят.

Руският президент говори и за развитието на културните и хуманитарни връзки между двете страни.

„Сътрудничеството в областта на културата и хуманитарната сфера се развива, много дейности се проведоха в рамките на годината регионално-общинското партньорство. Есента щафетата минават към година, посветена на научно-образователното партньорство. През 2019 г. В Германия се планира мащабна концертна програма, която се нарича „Руски сезони“, заяви той.

“Възстановяват се и контактите по линия на парламентите на двете страни… работи се по инициатива за създаване на голяма междупарламентарна комисия с участието на руската Държавна Дума и на Бундестага“, добави президентът.

Както каза Песков, двамата лидери са обсъдили и сътрудничеството с гражданското общество.

„Те говореха за необходимостта от разширяване на диалога чрез гражданското общество, беше обсъден и „Петербургския диалог“. Интересът към този формат от двете страни е потвърден. Путин също говори, а Меркел се съгласи с него относно важността на научния обмен, включително и в областта на високите технологии. Страните показаха достатъчно голям интерес към засилването на контактите в тази област“, заяви президентския прессекретар.

„Путин редовно комуникира с представители на едрия германски бизнес, възнамерява да продължи тази практика. Известни са някои проекти на големи германски компании за разширяване на присъствието им на руския пазар. Путин потвърди интереса ни към подобно взаимодействие, към такова сътрудничество“, съобщи Песков.

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺 Путин е обяви прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.

🇷🇺 Пълното изявление от Кремъл:

Руският президент Владимир Путин, вземайки предвид хуманитарните аспекти, обяви прекратяване на огъня по време на честването на 80-годишнината от Победата. Ще бъде в сила от полунощ на 7 май до полунощ на 11 май, като през това време всички военни операции ще бъдат преустановени.

Русия очаква украинската страна също да реагира съответно.

В случай на нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Украйна, въоръжените сили на Руската федерация ще предприемат адекватни мерки.

Руската страна потвърждава готовността си за мирни преговори без предварителни условия, насочени към разрешаване на коренните причини за украинската криза и конструктивно сътрудничество с международните партньори.