ПАРИ

Защо се срива турската лира?

Кой носи вината за срива на турската лира?

Експерти смятат, че кризата няма да предизвика зараза, а само ще допринесе за увеличаването на световната икономическа несигурност

Глобално свързаната икономика може да понесе Доналд Тръмп, Владимир Путин или Реджеп Ердоган, но не и тримата заедно. Автократичният спор между САЩ и Турция предизвиква икономическа верижна реакция, напомняща неуспешни експерименти по химия в класна стая. Спирането на срива на турската лира не се очертава в близко бъдеще (в понеделник минусът бе почти девет процента), но и валутите на други развиващи се пазари (Аржентина, Южна Африка, Бразилия) отстъпват.

Валутната криза в Турция отдавна е криза на дълга и доверието и все по-малко хора вярват на президента Реджеп Тайип Ердоган и зет му (известен още като финансов министър). Това няма да промени и полицейското преследване на непопулярни според Ердоган текстове в социалните медии.

В понеделник турският президент събра турски посланици от цял свят в двореца си в Анкара и след това на обяд.

Той говори пред тях за „властващия на глобалната система“, но не посочи директно Съединените щати, макар че всички знаеха кого има предвид. Подобно на американския президент Доналд Тръмп, Ердоган обича да използва личното местоимение във второ лице, единствено число, в международната дипломация. „Не може просто да се събудиш и да кажеш – “ще увелича тези мита върху стоманата и алуминия. Това не можеш да го кажеш”, оплака се Ердоган, и за всеки стана ясно, че има предвид Тръмп. Турция е била „простреляна в гърба и краката” като партньор от НАТО, каза Ердоган, разпенвайки се. Дори намекна, че страната му е готова за война. „Държавите, които искат мир, трябва да са готови за война“, каза той. “Ние сме готови с всичко, което имаме”, допълни той.

Реакциите на турския дипломатически корпус не станаха известни. Сутринта турската централна банка все още се опитваше да забави срива на лирата и да ограничи въздействието върху местната икономика. Тя обяви, че ще предостави на турските банки достатъчно пари, за да ги стабилизира. Финансовият министър Берат Албайрак също така обеща „екшън план” за подпомагане на малките и средни предприятия, които са особено засегнати от колапса на валутата, без да дава подробности.

Ердоган също така предупреди посланиците за разпространението на “фалшиви новини” за кризата, наричайки това „предателство“, като дори заговори за „икономически терор”. Междувременно турското Министерство на вътрешните работи обяви, че ще използва закона срещу отрицателните коментари за икономическото развитие в социалните мрежи. От 7 август насам са били идентифицирани 346 потребителски акаунта в социалните мрежи, в които „разколебаването“ на лирата е коментирано по провокативен начин, припомня Sueddeutsche Zeitung.

Още в неделя Ердоган предупреди предприемачите да не отиват в банките и „да купуват чуждестранна валута”. Това би било грешка. „Укрепването на нацията е отговорност и на индустриалците и търговците“, призова той. В противен случай той ще посегне към “план Б или В”, каза Ердоган пред свои поддръжници в Трабзон, без да обясни какво има предвид. Опозиционните медии разтълкуваха думите на Ердоган като заплаха, особено след като президентът добави, че турските компании не трябва да натрупват стоки. „Трябва да ги продавате, мои приятели“, каза той. „В противен случай производителите ще трябва да плащат за това, защото за мен това е измяна“, посочи той.

На опасенията, че валутните сметки в Турция могат да бъдат блокирани, които също се разпространяват чрез социалните медии, президентският кабинет отговори с туит.

„Конфискацията на банкови сметки не стои на дневен ред”, коментира Фахретин Алтън, ръководител на комуникациите на президента. Алтън критикува някои хора, че „фабрикуват” такива послания. Проправителственият вестник Sabah писа надълго и нашироко за турци, които са отвърнали на призива на Ердоган и са обменили щатски долари, евро и злато в лири. Кметът на черноморския град Ризе Решат Кашап например продавал златните накити на съпругата си. В Ерцинкан са подарявали чай за 100 разменени долара, а в Дюшче – безплатна прическа.

Известният турски икономист Гювен Шак припомни, че стойността на лирата е спаднала със 70% през последното десетилетие, много преди сегашната криза със САЩ. Спадът започна, когато Турция спря курса на реформите през 2007 г., но най-големите загуби са от 2014 г. насам.

Кризата се влоши значително в резултат на спора със САЩ. Тръмп настоява за освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън, който е задържан в Турция от 20 месеца. Турската съдебна система го нарича „помощник на тероризма“, като 50-годишният американец отхвърля твърденията.

Турция на свой ред изисква екстрадирането на проповедника Фетхуллах Гюлен, който живее от 1999 г. в Пенсилвания. Ердоган го обвинява, че е ръководител на опита за преврат през 2016 г. Ердоган и Гюлен някога бяха съюзници, но днес споделят дълбока взаимна антипатия. Дори и много критици на Ердоган в Турция вярват, че мрежата зад Гюлен стои зад опита за преврат. Това се отразява изключително негативно на отношенията със САЩ. А освен това между двете страни съществува и спор за сирийската политика и санкциите на САЩ срещу Иран.

Миналия петък Тръмп обяви в туит удвояване на митата върху стоманата алуминия от Турция, което доведе до силно ускоряване на спада на стойността на лирата. Също така в нощта срещу понеделник по време на сесията на източноазиатските пазари стойността на валутата се срина още повече до рекордно ниско равнище: един долар струваше временно в понеделник 7,24 лири.

Европа също реагира. „Федералното правителство наблюдава със загриженост развитието. Германия иска икономически просперираща Турция. Това е и в наш интерес”, каза канцлерът Ангела Меркел в Берлин в понеделник, но също така призова за независимостта на Турската централна банка.

А последното е под въпрос. Местните спешни мерки не бяха достатъчни за ограничаване на кризата. Турската централна банка обеща да следи отблизо финансовия пазар и да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури финансова стабилност. Оттук нататък централната банка ще вкара повече пари на пазара и ще осигури краткосрочно 10 млрд. лири, 6 млрд. долара и злато. На финансовите пазари обаче се очаква централната банка да продължи да повишава основната лихва – ход, който ще бъде необходим, за да се ограничи „инфлацията беглец“, но Ердоган блокира в продължение на месеци.

„Той все още не е разбрал, че неговите абсурдни идеи за паричната политика и очевидната му намеса в делата на централната банка са в основата на тази криза“, твърдят валутните експерти на Commerzbank в свой анализ. „За да може лирата да се стабилизира устойчиво, президентът Ердоган ще трябва да преосмисли радикално позициите си”, смятат те.

В понеделник обаче не изглеждаше, че той ще ги послуша, а ефектите от турската криза се разпростряха над чуждестранни банки, други развиващи се пазари и икономики в еврозоната. Валутите и активите на други развиващи се пазари бяха подложени на натиск, тъй като доларът се повиши. Руската рубла се срина през миналата седмица с повече от шест процента, южноафриканският ранд достигна най-ниското си ниво от юни 2016 г. Валутите на Мексико, Индонезия и Индия също бяха на отрицателна територия.

Повишаването на лихвените проценти в САЩ и перспективата за по-строга паричната политика в средносрочен план в еврозоната вече допринесоха за спада на валутите на нововъзникващите пазари. Ако капиталовите потоци започнат да напускат тези страни, това ще има отрицателното въздействие върху техните курсове. Турската криза ускори този ефект.

Ако кризата остане ограничена до Турция, тя не би могла да повлияе негативно на европейските банки като цяло, или на испанската BBVA по-специално. Повечето банки хеджират до голяма степен риска си, пишат анализатори от американската банка Citigroup. Дори ако BBVA отпише целия си бизнес в Турция, това ще доведе до загуба в размер на милиарди, но съществуването на банката няма да бъде застрашено.

Засега рисковете от заразяване за глобалната икономика също изглеждат управляеми. „Опасността от пожар смятам за ограничена”, казва Карстен Бржески, главен икономист на ING Diba. „Турската икономика не е достатъчно важна в международен план, за да предизвика сериозна криза”, посочи експертът. Тя ще допринесе само за увеличаването на световната икономическа несигурност, пояснява още той.

Post Views: 7

ПАРИ

Как Хърватия се бори безуспешно със спекулативното покачване на цените след влизането си в еврозоната

Влизането в еврозоната създаде възможности за безпринципно увеличение на цените в ресторантите, бензиностанциите, търговците на дребно и телекомуникационните доставчици, но инфлацията на национално ниво в Хърватия остана непроменена.

Хърватското правителство следеше отблизо различни показатели за инфлация и въведе няколко мерки, които колективно ограничиха спекулативното увеличение на цените. Краткосрочната цел за спиране на злоупотребите с еврото беше постигната: правителствените мерки – особено работата на Комисията за защита на потребителите – обърнаха пиковете на цените от септември до ноември 2022 г. и сигнализираха, че увеличаването на цените чрез спекула ще бъде наказано. Средносрочната цел също беше постигната с допълнителни мерки през 2025 г.: инфлацията на храните в Хърватия се доближи до средната за еврозоната до април 2023 г., когато световните цени на храните отново се повишиха в началото на 2025 г. Това наложи да се предприемат допълнителни мерки, тъй като таваните на цените не можеха да предотвратя нов ценови скок. Тези мерки не бяха свързани с приемането на еврото, а по-скоро с общоевропейско увеличение на цените на храните поради геополитическа нестабилност и заплахи от тарифи.

Мониторинг на показателите за инфлация

Индикатор

Какво се случи след влизането на Хърватия в еврозоната?

Инспекции

През първите две седмици Държавният инспекторат е установил неоправдани надценки в 40% от посетените от него магазини и е наложил значителни глоби.

Проверки

Отделна проверка на място две седмици по-късно все още показва, че 25% от търговците на дребно са увеличили спекулативно цените.

Анализ

Анализът на ЕЦБ установи едномесечен скок в някои цени през януари 2023 г., но общото увеличение на инфлацията през този месец беше само 0,3%.

Проучване

Академично проучване отдава 16% от инфлацията в началото на 2023 г. при храните, хотелите и дрехите на закръгляване, свързано с еврото, без да открива цялостно въздействие върху инфлацията.

Мерки за неутрализиране на спекулативно увеличение на цените

Периоди

Мерки

юли – декември 2022 г.

Задължително показване на всички цени в местна валута и евро.

януари 2023 г.

Блиц инспекции и глоби; заплаха за увеличаване на ДДС на секторно ниво. На Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Данъчната администрация е наредено да обявят нарушителите и да глобяват.

февруари 2023 г.

Стартиране на мобилното приложение „Движение на цените” и денонощната гореща линия „Hello, Inspector”.

септември 2023 г.

Ценови таван за 30 основни продукта (хляб, месо, мляко, брашно, олио, птици, някои хигиенни артикули).

февруари 2025 г.

Списъкът с ценови ограничения е разширен до 70 стоки, обхващащи повече месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и домакински консумативи.

юни 2025 г.

Задължение за всички търговци на дребно да публикуват ежедневно ценоразпис.

Мерки от 2025 г. за ограничаване на безпринципното поведение на търговците.

Регламентът за таван на цените беше разширен през февруари 2025 г. до 70 артикула и остава в сила до март 2026 г. През 2025-2026 г. правителството премина от фиксирани тавани към инструменти за прозрачност и конкуренция. Те включват ежедневно електронно оповестяване на цените и целенасочена подкрепа на доходите за нуждаещи се семейства.

Post Views: 84

ПАРИ

Европейската централна банка все още изразява резерви към напъните на Борисов и Пеевски

Западни медии: Европейската централна банка все още изразява резерви към България

Световни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г..

Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише в. „Файненшъл таймс“. През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.

Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва „Файненшъл таймс“.

Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. Например те трябва да покажат, че инфлацията е под контрол и не надхвърля 1,5 % от средната в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, пише още „Файненшъл таймс“.

България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. През април обаче инфлацията се забави до 3,5 % и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава „Файненшъл таймс“.
Изданието „Политико“ също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.

Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва „Политико“.

Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде „временен“, заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, добавя „Политико“.

Суарди също така поздрави България за „сравнително гъвкавите и ефективни“ пазари на труда и „много ниския“ държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още „Политико“.

Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва „Политико“.

Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя „Политико“.

Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието.

Германският в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.

ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вият член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.

В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на „качеството“ на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои „изисквания“, свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.

„Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го „подпомага аналитично“, допълва изданието.

Германското сп. „Шпигел“ обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.

Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва „Шпигел“. В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.
През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли „Молотов“ и яйца, пише още „Шпигел“.

Проруската националистическа опозиционна партия „Възраждане“ обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.

Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция „Мяра“ от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва „Шпигел“.

Германското списание цитира и резултатите от анкета на „Галъп интернешънъл Болкан“ от втората половина на май, които показват, че 33% от респонеднтите „са склонни да виждат ползи“ от въвеждането на еврото. За разлика от тях 33% „по-скоро се опасяват от недостатъци“, а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 162

ПАРИ

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до историческо дъно

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до рекордно ниски нива, което поражда прогнози, че колкото повече се разширява индустрията, толкова повече цените им и съответно приходите им ще паднат, съобщи Bloomberg.

Най-голям е спадът в Испания, където т.нар. степен на улавяне, ключов измерител на рентабилността на активите от възобновяема енергия, е средно само 7% досега този месец, според данни на London Stock Exchange Group Plc. Това е спад спрямо 43% преди година.

„Най-големият рисков фактор за разширяването на възобновяемите енергийни източници е намаляващата рентабилност в соларния сектор“, коментира Натали Герл, водещ енергиен анализатор в LSEG. „По-ниските темпове на улавяне подкопават бизнес казуса за слънчевата енергия, излагайки на риск политическите слънчеви цели“.

Испания е отбелязала скок на слънчевия си капацитет над 50 гигавата, което е шест пъти повече, отколкото преди десетилетие, според BloombergNEF. Бързият растеж отразява по-широка европейска тенденция, движена отчасти от рязкото намаляване на разходите за соларните паркове.

Когато производството на електроенергия надвишава търсенето, това е проблем, защото обемът на батериите, включени в мрежите, все още не е наваксал бума на възобновяемите енергийни източници. Тъй като произведената енергия не може да се съхранява, свръхпредлагането изпраща цените на електроенергията – понякога дори под нулата.

Т.нар. ниво на улавяне в Испания е най-ниското ниво в Европа и би било още по-ниско, ако соларните централи не трябваше да намалят производството си този месец. Тази промяна съвпадна с увеличаването на газовата енергия, за да се стабилизира мрежата след общонационалното спиране на тока през април, причинено от свръхпроизводството на зелена енергия.