По време на криза, разумният инвеститор отправя поглед към стабилни и сигурни ин­вестиции, като тези в благородните метали. Така е било, така е, и така ще бъде. Не слу­чайно 2010 г. беляза изключителен успех за повишаване цената на златото. Тя се покачи за десета поредна година, поставяйки нов рекорд, като достигна стойността от 1421 щатски долара и трикратно по-голяма до­ходност от индекса на американската фон­дова борса – Dow Jones. Самият президент на Световната банка, Робърт Зелик, заяви в изя­вление (през ноември 2010 г.), че световните икономики биха могли да използват истори­ческата стабилност на златото, като отправ­на точка в своя път към възстановяване и парична стабилност. Междувременно прави­телствата по света се опитваха да решат ико­номическите и финансовите си проблеми с печатане на пари. Редица европейски дър­жави бяха залети от протести. Думата „криза“ стана ежедневие.
Златото – инвестицията на реалиста

До скоро златото се приемаше за инвести­цията на песимиста – инвеститор, който вечно очаква икономически катаклизъм. Повечето икономисти смятат, че златото е просто една ненужна реликва от миналото и няма никак­во приложение в настоящата модерна иконо­мическа система. Въпреки това, много от тях започват да променят възгледите си, имайки предвид появилите се балони в областта на недвижимите имоти, технологиите и акциите.
Дори обикновените хора, ставайки сви­детели на колапса на най-голямата банка в света, Royal Bank of Scotland, на най-големия световен застраховател AIG, и на много дру­ги финансови институции, все повече осъз­нават нуждата от финансова сигурност, от инвестиции, които са изпитани във времето и историята,и такива, които могат да ги защи­тят от порочните практики на правителствата и на финансовите институции. До неотдавна хората вярваха, че недвижимите имоти /жи­лища и други/ дават тази стабилност и гаран­ция. Но сега след спукването на балона, ясно се вижда, че имотите са силно надценени и се очаква дълъг период на падеж.
Всъщност, можем ли да инвестираме в зла­то? Отговорът е прост: ДА! Съществува само една стабилна, ликвидна и реална по стой­ност инвестиция, която би могла да извади спестяванията ни извън порочната финан­совата система, а именно – златото! Тук, раз­бира се, визираме инвестиционното злато, което е под формата на стандартни монети и кюлчета от чисто злато. За да постигне статут на финансов актив, инвестиционното зла­то е освободено от ДДС и цената му е мно­го близка до борсовата цена на метала, като във всеки един момент има и цени за обра­тно изкупуване. Идеята за инвестиция в злат­ни бижута е погрешна, тъй като при тях се начислява ДДС, както и голяма надценка за изработката, а изкупните цени са далеч по- ниски от борсовата цена на златото.
Златото – 30 % поскъпване за 2010

Паричните политики на правителствата, базирани на нулеви лихви и печата­нето на пари доведоха до обезценка на световните валути, а цените на сурови­ните и на храните се покачи­ха значително в следствие на тази валутна обезценка. Банкерите и финансисти­те се опитват да скрият от нас истината с въвеждане­то на нови, непознати, не­ясни и непонятни термини като „количествено облек­чаване”, „стимулиращ пакет” и др., но истината е съв­сем проста – те агресивно печатат пари и ги наливат в банките, временно под­хранвайки икономиката, като създават по този начин илюзия за възстановяване­то й. Именно тази обезценка на валутите е фундаментал­ната причина за огромната възвръщаемост на златото през 2010 година.
Най-сигурно е физическо притежание на злато

Хората постепенно за­почват да осъзнават съ­ществената разлика между физическото притежаване на злато и това на хартия, и затова все повече са же­лаещите да го притежават физически. Инвеститорите започват да прозират ис­тината, че когато златото е реален, физически актив, не се излагат на риска от­срещната страна да не из­пълни задължението си да им достави метала.
Всъщност, стойността на златото не се променя. Това, което се променя, е покупателната стойност на валутите, с които се изра­зява цената му. Въпреки че цената на златото е колеб­лива, всъщност не се про­меня стойността на златото, а стойността на валутите. Стабилността на валутите е просто илюзия. Например, през 2009 г. и 2010 г., прави­телството на САЩ драстич­но обезцени долара чрез увеличаване на парична­та маса, купувайки 1,5 три­лиона от собствените си облигации с новонапечата­ни пари. Освен това, аме­риканското правителство допълнително планира да закупи държавни облига­ции на стойност още 600 милиарда долара през пър­вата половина на 2011 г., финансирайки по този на­чин най-големия дефицит в историята си. Този про­цес е известен като „моне­тизация” (от английския глагол „monetize”). Моне­тизацията представлява процес, при който, поради излишък в предлагането на държавни ценни книжа от дадено правителство на международните пазари и недоверие от страна на ин­веститорите, централната банка сама закупува обли­гациите на хазната с ново­напечатани пари. Казано съвсем опростено и раз­бираемо, държавата се фи­нансира с печатане на пари. Резултатът е неизбежен – бързо-растяща инфлация и сриваща се валута.
Ниските лихви и дълго­вите проблеми на западния свят стимулират търсенето на злато.
През изминалата 2010 го­дина, кризата на територия­та на Европейския съюз бе само една от многото при­чини, които ориентираха цената на златото нагоре. Федералният резерв, със своите опити да монетизи­ра дълга на правителство­то чрез поредното печатане на пари, подтикна множе­ство финансови институции и централни банки да за­купуват злато. Огромното търсене от страна на Китай издигна статуса на златото, като сериозна инвестиция в азиатския блок. Основопо­лагащата причина за това, за жалост, се корени в поли­тиката на нулевите лихвени нива от страна на САЩ. Ну­лева лихва означава, че па­рите не носят доходност, а в същото време се обезценя­ват. За инвеститора, това си е чиста загуба, при това га­рантирана! Защо да се ин­вестира в нещо, което носи гарантирана загуба? Затова разумният инвеститор из­бира инструменти с реална стойност, като благородни­те метали, а не обезценява­щите се книжни пари без покритие. Всъщност, това е и основната причина от ве­кове насам да се изисква парите да имат покритие, за да не могат правителствата да се финансират с печата­не на пари и по този начин сами да ги обезценяват.
Златото е идеалната ал­тернативна инвестиция, именно защото е в огра­ничено количество, има реална стойност и е непод­властно на влиянието на правителствата.
Златото през 2011

Възходящата тенден­ция в цената на златото ще е налице и през идните го­дини. Търсенето на метала продължава да расте, до­като предлагането е стро­го ограничено. Годишният добив на злато е минима­лен, въпреки покачващите се цени. Стойността на зла­тото е изключително ста­билна, понеже годишният добив е едва около 1% от наличното злато, по офи­циални данни на Световния златен съвет. Дори, ако до­пуснем, че годишният до­бив се удвои, нещо което на практика е абсолютно не­възможно, предлагането на злато ще се увеличи само с 2% и почти не би повлияло на стойността му. Ограниче­ното предлагане на злато е основна причина за стабил­ната му стойност.
Икономически растеж или спад

Също толкова важен е и фактът, че правителства­та по света продължават да прилагат парични и фи­нансови политики, които обезценяват техните на­ционални валути, както в САЩ, така и в Европа, Япо­ния и Китай. За съжаление, в момента всички прави­телства по света, без нито едно изключение, обезце­няват валутите си. Доларът ще продължава да бъде все така уязвим, а възмож­ностите за ускоряване на инфлацията – все така ре­ални. Въпреки увещания­та за икономически растеж и оптимистичните прог­нози, структурните про­блеми, които са дълбоко вкоренени във финансова­та система и пред които са изправени правителствата на САЩ, Европа и Япония, все още не са преодолени, а реални решения липсват. Когато широката публика осъзнае истината за функ­ционирането на глобална­та финансовата система, търсенето на злато ще се увеличи значително, а це­ната му ще е с посока на­горе, доближавайки се до реалната си стойност, тъй като в момента златото все още е силно подценено.
За съжаление, Европа и САЩ така и не намериха ефи­касно решение на своите финансови и икономически проблеми през изминалата година, вследствие на което през тази година проблеми­те се задълбочиха. По-скоро наблюдавахме постоянното отлагане на нужните мерки за справяне с възникналата криза. Увеличи се задлъж­нялостта на държавите и пе­чатането на пари, а с това нарастнаха и проблемите. Тези политики, водени от почти всички правителства по света, ще доведат до до­пълнителното задълбочава­не на кризата през идните години и ще гарантират по­качващи се цени на златото.
Ценови колебания

Цената на златото ще про­дължава да търпи значи­телни колебания през 2011 г. Въпросът не е дали ще има сериозни колебания, а до каква степен. По всич­ко личи, че ще продължават благоприятните условия за закупуването му. Статис­тиката показва, че най-ни­ските годишни стойности в цената на златото обикно­вено се достигат през ме­сеците януари и февруари, като това се е случвало в 6 от изминалите 10 години. Благоприятната тенденция е била налице до май ме­сец във всички спомена­ти години, с изключение на 2008г. Важно е да се разбе­ре, че това са съвсем естест­вени колебания, подобно на сезонните колебания в климата. Разбира се, няма как да правим категорич­ни прогнози за остатъка от 2011 г., но все пак не бива да пренебрегваме сезонност­та в цените. Именно зато­ва и предупреждаваме, че ако цената на златото пад­не през идните няколко ме­сеца, това би било съвсем нормално и би представля­вало идеална възможност за закупуване.
Прогнозата за 2011 г. включва и сериозна тен­денция, свързана със заси­лени колебания при много от световните валути. Това означава, че златото, както и другите суровини и хра­ни, измервани в щатски до­лари или в други валути, ще се повлияят от колеб­ливия характер на светов­ните валути. Ако приемем, че най-ниската очаквана цена на златото за тази го­дина би била в порядъка на $1,300-1,400, то всяка цена под тази, би представлява­ла перфектна възможност за купуване.
Неуморната печатница

Ще запомним 2010 г. и с това, че Китай намали заку­пуването на държавни об­лигации на САЩ и увеличи закупуването на злато. От своя страна, Федералният резерв започна активно да печата пари и да изкупува държавните облигации на САЩ. Именно това печатане на пари в САЩ подтикна Ки­тай да увеличи златните си резерви за сметка на дола­ра. Това е доста добре за зла­тото и доста зле за долара.
Проблемът с прекомер­ното печатане на пари ще става все по-очевиден през 2011 година и това ще се проявява най-вече в обез­ценяване на долара. А това означава растящи цени на нещата от първа необходи­мост – храна, енергия, ре­сурси. Вече сме свидетели на повишените цени на не­фта и пшеницата, както и на всички суровини и ресурси. Също така, ще станем сви­детели и на ускоряване на потребителската инфлация през 2011 и 2012 г. Макар че хиперинфлацията е рядко събитие и е малко вероятно да се прояви в краткосро­чен план, трябва да имаме предвид следното – всич­ки 30 документирани слу­чаи на хиперинфлация (над 50% месечна инфлация) са били предизвикани от без­контролни дългови кризи и решаването им чрез печа­тане на пари.
Заключение

В крайна сметка всяка една световна валута е гу­била битката срещу злато­то. Златото е единственият ресурс, чието предлагане не може да се увеличи, за да се финансира бюджетът. По своята същност злато­то е с ограничено количе­ство и цената му се покачва с повишаване на паричната маса, не защото стойност­та му расте, а защото пада стойността на парите. Кол­кото повече пари има във финансовата система, тол­кова по-висока е цената на златото, отразявайки зало­жената инфлация във все­ки необезпечен паричен модел. През последните 10 години цените на щатски­те акции са се покачили с 16 %, а тези на златото са се покачили с 380 %.
В тези размирни и кри­зисни времена е добре да се запитаме колко пари би­хме поверили на финансо­вата система, дали можем да й се доверим, и коя е най-надеждната форма на спестяванията ни.