БЛОГ

Краят на наивноста

Това ли е краят на наивността?

Видяхте ли сега какво направихте бедни, грозни жалки политици като Меркел?

Вие, които лишихте гражданите си от инстинкта и самосъхранението, поканихте убийците на концерта си.

Те не искат да има музика. Те не искат да има картини.

Те не искат жените да са облечени леко, защото не можели да се въздържат.

Те искат средновековно правосъдие.

Те искат опонентите си мъртви.

Те убиват, заради Аллах.

Те убиват жени и деца.

Те са враговете на невинните.

Говорил съм с тях, с бъдещите убийци на Европа.

Те не искат катедрали, те не искат да работят.

В техния живот, в техния рай и техния ад няма такова нщо като човешки прогрес и производство.

Вие си мислите наивно, че те идват в страните ни да работят.

Вие си мислите, че музиката може да ги натъжи или развесели.

Вие си мислите, че бягат от ятаган.

А те носят ятаган.

Но те, познавам ги, не са страшни.

Страшни са европейската налудност и наивност, стигаща до кресчендо.

Сега отново либералите ще заговорят как не трябва да променяме политиките си и начина на живот.

Вчера председателят на европейския Парламент каза, че не е “доволен от параметрите на разселването”.

О, блажени идиоти. В този един милион непознати, които пуснахте в къщата си има поне сто хиляди, които искат да отидат на концерт с Калашников. И всеки от тях ще убие по сто човека.

Идва време да се броят жертвите на най-глупавата война, допусната от евроидиотизма. Няма друга дума.

Европа е къщичка от карти, в която вие пуснахте смъртта.

Днес започва официално краят на Европа. Точно като къщичка от карти, една по една страните ще затворят границите си. В капан ще се окажат стотици хиляди – местно население и пришълци. Идва весело време.

А на нас, като фронтова страна утре ни трябват смелост и политики, които нямат нищо общо с предателството на европейската идея. На нас ни трябват мъже и решителност. Именно, за да се спре нелепото измиране на невинни и най-важното – да не загубим свободите си.

Гответе се.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”