БЛОГ

ВИКТОРЕ, ТРЪГНИ СИ!

Виктор не трябва и не може да търпи такова отношение и подигравка. Идва момент, когато не е удобно да питаш. Идва момент, когато не трябва да питаш. И идва момент, когато ти се подиграват, че си там където трябва да задаваш въпроси. Това е моментът, в който журналист трябва да си тръгне.

Може би трябва това писмо да не е към Виктор Николаев – а до Борисов, който пусна кучетата си да плашат всеки и всичко. От Президента, до водещи и репортери. Наглостта на управляващите има писмено разрешение от най-високо ниво – но това е друга битка.

Бил съм на мястото на Виктор Николаев. Вярвам, че не трябва да се изнасят проблемите на телевизионната кухня. Вярвам, че този път (заради обществения отзвук) броудкастърът му ще го защити. Но ситуацията от тази сутрин е такава, именно защото журналистите са безкрайно лоялни към работодателите си. Не друго. Наглостта има политически еквивалент, а журналистическото търпение сякаш няма край. Или има?! Но тогава пак са виновни журналистите.

Един път Виктор е виновен, че се държат с него така. После ще е виновен, че си е тръгнал, защото условията, в които се прави журналистика у нас е чудовищна. Чудовищна е заради Ани Цолова. Чудовищна е заради Васил Иванов, и е чудовищна заради Сарелска, един бивш шеф на новините. Чудовищна е заради публицистиката изцяло. Всички те, както и други, както и публицистиката си отидоха тихо. Рано или късно и Виктор ще го направи. Ще го направи също така тихо, като мен и много други. Защото мениджърите на големите телевизии не могат да озаптят кучетата на политическата класа. Или да озаптят директно кучкаря.

Аз постъпих така и затова днес броудкастърът търси да си отмъсти жестоко и неумолимо. Но няма такава клауза в нито един договор – да си лоялен на работодател, който е подчинен на сериозно прогнилата политическа класа. Обвинявам директно мениджърите на големите телевизии за това, което прави един депутат с един водещ. Водещ, който мениджърите ще успокояват всеки ден – ще обещават, че такава ситуация като сутрешния блок на Виктор с Гочоолу и Дочоолу на политическата класа е ефир – няма да се повтори.

Лъжат те, Викторе. Един път като се случи – това се повтаря всеки ден. Колко месеца ще изтърпиш? И какъв проект, свързан с мода, усмивки и лайф-стайл ще ти предложат, замисли се? Като на Ани ли? Журналистите се усмихват, търпят и мълчат. Не е заради продажността си или за да свършат работа някому. Правят го, защото са лоялни към професията и йерархията. После съжаляват.

Но по-добре да съжаляваш, че си си тръгнал, отколкото да съжаляваш, че си останал.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”