БЛОГ

Масово гладуваме, ама не се оплакваме, защото няма кой да ни чуе!

Отворено писмо до Министър Председателя на РБ Бойко Методиев Борисов:
Господин Борисов,
Писах отворено писмо до Вас и всички отговорни органи в държавата преди две години!Изпратих го по надлежния ред,но отговор не получих,не се изненадвам защото имам поглед върху поведението Ви още като главен секретар там си бяхте на мястото, като кмет там изобщо никакъв Ви нямаше, не приемахте та се наложи секретарка и деловодител на да ме гонят по стълбите на Врабча след отказа Ви да ме изслушате, защото оставих тогава сина си Стефан човек с тежки увреждания да го гледат!

След това се намърдахте на поста Министър Председател с помощта на нас мат’ряла така ни наричахте или сте забравили!

Аз не съм, не съм и забравила случая в Перник с отвлеченото и убито момиче,за който снизходително отсякохте, че кучето намерило тялото трябва да бъде наградено с пържоли!

Разбрахме че Вие така свойски и фриволно намирате начин да се изразявате! Явно и стила на живот Ви е такъв шеговит и фриволен! Това си е Ваша работа, но когато става въпрос за държавност и смисленост Вашите шеги са неуместни! Въпреки това ще Ви кажа също с шеговит тон: Абе откъде го извадихте това човекоподобно недоразумение Валери Симеонов! И с какво право тоя господинчо ще се гаври с хора които не могат да се защитят, като моя син с тежки увреждания по рождение!

То не бяха акции шум, наказателни избивания на животни и скандали които биха свалили всяко едно правителство не и Вашето! Как не се замислихте,че няма вечни хора, но има запомнящи се и неповторими, ама Вие и обкръжението Ви не сте от тях!Е сега с това изказване на Вашия Вицепремиер ударихте дъното!Извинили сте се били!

Аз извинения като майка на сина си не приемам!

Той е много по-човек от всички вас, защото има душа и сърце!

Извинете се на своите родители живи или мъртви, че сте срам за тях!

На 1 ноември моето уж болно дете навършва 29 години, а е с акъл на 2!

Моето уж болно дете ще посрещне този свой празник пак мизерно, защото е пенсионер както и аз майка му с две инвалидни пенсии, а мисля сте информиран колко пари са това и че се изплащат на 7- мо число на месеца, а до този заветен ден масово гладуваме, ама не се оплакваме, защото няма кой да ни чуе!Аз се боря в протестното движение на родителите на хората с увреждания Системата ни убива, защото не искам подаяния и присмех, а нормален човешки живот! Всяко презрително изказване като това на председателя на народното събрание Цвета Караянчева преди време по повод на нашите черни тениски и недопускането ни в Парламента преди време, защото там не сте случайни хора и това на Валери Симеонов, че сме красиви жени с уж болни деца награждавам с двойно презрение! Като заключение ще поканя Валери Симеонов на 1 ноември на рождения ден на Стефан, може да намерят общ език, елате и Вие защото не сте наясно с нас и нашите деца, ама хич! Така че ви чакаме аз и Стефан на 1 ноември в Радомир на рожден ден!

Дрескода е черно!

Рени Григорова Евстатиева и Стефан Василев Евстатиев, град Радомир,19.10.2018 година

Моите приятели тук само мога да помоля за разпространение, защото така все някак ще стигне до адресата! На пощенски гълъби не разчитам!

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”