СВЯТ
FT: “Това е максимумът, който ще получите” – САЩ дават на Украйна 5 месеца, за да оправдае доставките на оръжие
Огромните доставки на оръжие за Украйна изглежда са близо до своя пик, пише Financial Times след разговори за следващата фаза на войната с 10 висши служители от страни съюзници на Киев. В същото време за много от тях септември изглежда критичен момент, след който при едни или други условия ще е необходимо да се започне мирно уреждане.
Финансови ограничения в САЩ
Европейците са все по-притеснени, че САЩ няма да могат да осигурят същата финансова подкрепа в предизборната година, както досега. Отпуснатите от Вашингтон 48 милиарда долара през 2022 г. ще изтекат през септември, когато приключва фискалната година в САЩ. Новият финансов пакет ще изисква гласуване в Конгреса тази есен на фона на започващата кампания за президентските избори, които ще се проведат през ноември 2024 г.
Докато Джо Байдън уверява, че е готов да помогне на Украйна, колкото е необходимо, проучванията на общественото мнение показват, че подкрепата за подобна позиция в американското общество намалява, особено сред републиканците. Освен това политиците в Съединените щати сега спорят за тавана на националния дълг: средствата за финансиране на държавните разходи в бюджета са на изчерпване и ако не бъдат разрешени нови заеми, може да се стигне до дефолт на правителството още в началото на юни, предупреди в понеделник министърът на финансите Джанет Йелън.
Затова Вашингтон смята следващите пет месеца за критичен период, през който Украйна трябва да покаже, че предоставените ѝ милиарди не са били пропилени и да постигне значителен успех на бойното поле, казали пред FT няколко европейци, които постоянно обсъждат украинската ситуация с Белия дом.
Според един от тях „за Америка е важно да продаде тази война като успех, включително у дома, за да докаже, че всички тези пакети с помощ са допринесли за успешната украинска офанзива“.
„Никой не знае дали САЩ могат да продължат да предоставят съпоставими с досегашните средства занапред“, казал друг високопоставен европейски служител: „Не можем да предоставяме същото ниво на подкрепа завинаги“. Според него сегашното ниво може да се задържи година, може би две, но не повече.
Въпреки че председателят на Камарата не представителите в Конгреса, републиканецът Кевин Маккарти (който каза през 2022 г., че Украйна не трябва да разчита на „чек на приносител“) наскоро изрази пълната си подкрепа за нападнатата страна, Доналд Тръмп, най-вероятният републикански кандидат за президент, не го е направил. В интервю за Си Ен Ен миналата седмица той отказа да каже дали иска Украйна да спечели войната и отново направо заяви, че като президент може да спре войната за 24 часа.
Прицел към септември
Някои виждат септември 2023 г. като важна времева граница, отчасти защото през този месец ще се проведат срещата на Общото събрание на ООН и срещата на върха на лидерите на Г-20. На тези срещи и двете страни в конфликта ще бъдат подложени на голям дипломатически натиск.
„Ако дойде септември и Украйна не постигне значими победи, международният натиск (върху Запада) да я принуди да влезе в преговори ще бъде огромен“, казва друг служител. „Същото е в сила и за Русия, ако украинската контраофанзива накара нейните (войски) да бягат.“
Съюзниците на Украйна се надяват, че контранастъплението със западни оръжия ще бъде успешно и това ще принуди Владимир Путин да преговаря за условията за прекратяване на конфликта. Това също ще отвори възможност за преговори на Киев, казват някои от администрацията на Байдън. На Киев общо взето му дават да разбере, че “това е максимумът, който можете да получите“, каза друг европейски служител за нивото на военна подкрепа: “Бюджетът на САЩ вече няма гъвкавостта да продължи да изписва чекове, а европейските военни заводи вече работят с пълно натоварване.”
До края на февруари съюзниците на Украйна са обявили повече от 67 милиарда долара военна помощ, според Института за световна икономика към университета в Кил. Пикът беше през декември – 24 милиарда долара.
От друга страна е нярно, че през последните седмици, докато Украйна се готви за контранастъпление, последваха множество нови изявления. Така САЩ отпуснаха 350 милиона долара през март, 2,6 милиарда долара през април и още 300 милиона долара в началото на май (това беше вече 37-ият пакет от помощи). Полша и Словакия изпратиха над 20 изтребителя МиГ-29 през април. Германия сега формира най-големия пакет от началото на войната за 2,7 милиарда евро (2,9 милиарда долара). А Великобритания и Франция през последните дни обещаха да доставят ракети с обсег около 250 км и други видове оръжия, включително дронове, зенитни ракети, танкове и т.н.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








