Роналдо обожаваше алкохола и пиеше дори на тренировките. Даваше интервюта срещу бира и превземаше клубовете с Виери

Когато говорим за легендарни футболисти, известни с любовта си към алкохола, се сещаме за имена като Адриано, Пол Гаскойн, Кристиан Виери. Някак си, Роналдо не попада в тази категория. За бразилеца се говори повече като за футболист, чиято кариера бе провалена от контузиите, а за самия него се знае, че обожаваше компанията на красивите жени. Но не по-малко си падаше и по пиенето.
Роналдо премина в ПСВ на 17-годишна възраст. Младокът може и да се е надявал безгрижният му живот да започне още тогава, но познавайки го, майка му и нейна приятелка пътуват и заживяват с него в Нидерландия. Майка му е строга жена и го кара да следва стриктен режим извън терена. Купоните и жените ще трябва да почакат още малко.
Но не и алкохолът. Защото Роналдо измисля любопитен начин да се сдобива с любимата си напитка – бирата. Всеки журналист, който иска да се добере до интервю с него, трябва да се бърка за няколко халби от пенливата течност, за да развърже езика на бразилеца.
Изненадани ли сте? Не бъдете. Още от малък Роналдо обича да моли за различни неща. Бъдещата велика деветка израства в бедността на фавелата и свиква да проси. Треньорът на детския отбор на Роналдо – Сан Кристован, си спомня за играча тогава: “Винаги молеше за нещо. Винаги искаше да вземе нещо от теб: пари за храна, за обувки, за каквото и да е.”
На 17 Роналдо далеч не бил скъсал с този си навик, но вече иска алкохол, вместо пари.
“Разговорите ни винаги се провеждаха в барове – разказва журналистът Робин ван Аалст. – Купувах бира след бира, тъй като знаех, че без тях Роналдо няма да говори. Беше изградил навик – изпиеше ли си бирата, започваше да си гледа часовника, сякаш беше готов да си тръгне. Това беше знак, че трябваше да му взема още една, понякога и чийзбургер.”
Кариерата (включително и алкохолната) кариера на Роналдо разцъфна през 1997 година в Италия, когато 20-годишният бразилец пристигна в Милано. Тифозите на Интер го посрещнаха като герой – десет хиляди го посрещнаха при пристигането му, а 50 хиляди се настаниха по трибуните на “Сан Сиро” за демонстрационния мач срещу Манчестър Юнайтед.
В Милано вече е различно. Роналдо е без майка си, която посещава сина си само по няколко пъти в годината, а през останалото време живее обратно в Бразилия. От по-близките му хора около него е само агентът му Джовани Бранкини. И той далеч не се опитва да спира алкохолните му пориви: “Моята работа е да ти печеля пари. Твоята – да играеш футбол. В останалото време прави, каквото си поискаш.”
И Роналдо го правеше. Времената бяха такива, че го позволяваха.
Най-довереният му партньор в запоите е Кристиан Виери. “Заедно с Роналдо в Интер организирахме такива запивки, че всички останали ни завиждаха”, пише Виери в автобиографията си “Наричайте ме Бомбардировача”.
Стане ли 10 вечерта, Роналдо и Виери, обичайно заобиколено с красиви жени, започват обиколката си по нощните заведения. Тя започва от ресторант “Крако” на ул. “Виктор Юго”, където вечерят и подгряват с няколко аперитива. След това пред тях е целият нощен живот на Милано.
Всичко се комбинира и приема заедно. За да може ефектът да бъде максимален: водка с енергийни напитки, кайпириня (известен коктейл в Бразилия), шампанско и, разбира се, любимата на Роналдо бира. По време на тези пиянски нощи Роналдо не жали количествата. “Той не обичаше да пробва. Просто обожаваше вкуса на алкохола”, споделя бразилският полузащитник Вампета, който е и близък приятел на Феномена.
Алкохолните турове по нощните заведения на Виери и Роналдо се проточват до ранните часове на следващата сутрин. Първите часове след събуждането винаги са кошмарни за Бобо. “Едва си поемах въздух, а коремът ме свиваше. В същото време Роналдо сърбаше капучиното си и ми се присмиваше”, призна веднъж Виери.
Бразилецът бързо свиква с пиенето по барове, но това не му стига. Затова измисля начин да пие и по време на тренировки.
Още в първите си дни в Интер Роналдо изумява всички не само с футбола си, но и с любовта си към газираните безалкохолни. Бразилецът пие кола постоянно, дори на почивката на мачовете и на тренировки. Това му е позволено (само на него), след като в продължение на няколко седмици умолява старши-треньора Луиджи Симони, който обявява: “За мен всички сте равни. Всички с изключение на един. Само на него (Роналдо) позволявам да пие “Кока-Кола”.”
След това Роналдо започва да се разнася из клубната база с пластмасова чашка с или няколко шишета с кола напълно необезпокояван. Единственият проблем е, че газираната напитка в тях далеч не е кола, а тъмна бира. “Това ми помогна много, когато бях малък. Криех бира в бутилки от кола и никой в клуба така и не разбра” призна си най-накрая Роналдо в едно интервю пред бразилския вестник Folha de S.Paulo.
Същият трик бразилецът използва всяка пролет, когато дойде време за карнавала в Рио. За да не бъде сниман постоянно от бразилските журналисти, докато се наслаждава на карнавала, Роналдо крие алкохола си в бутилки от кола.
90-те години бяха магическо време за футбола. В Италия дори президентите на клубовете не се интересуваха от алкохолните запои на играчите си. Напротив – някои направо ги насърчаваха. Разбирането тогава беше – колкото по-бурен е нощният живот, включително и в женска компания, толкова по-добри бяха звездите на терена след това.
Роналдо се разбираше отлично с Масимо Морати в Интер, защото каквото и да правеше по баровете и в хотелската си стая бразилецът, на терена продължаваше да твори. Още в първия му сезон в Италия “нерадзурите” завършиха втори в Серия “А”, като спечелиха и Купата на УЕФА, побеждавайки друг италиански отбор на финала – Лацио.
Единствено Мирча Луческо се опита да укроти страстта на Роналдо. Румънецът се опита да вкара нападателя в правия път в продължение на няколко месеца, но напразно: “Роналдо обичаше не само бирата, но живота, като цяло, във всичките му проявления. Често сме говорили за това. Той ми отговаряше само: “Мистер, аз съм на 23 и искам да изживея всяко едно удоволствие.”
В петте си години в Италия Роналдо разви вкус и към виното. Като и с него се научи да прекалява. Във всеки аспект. Бразилецът започва да колекционира скъпи бутилки вино, като има такава подарена дори от папа Йоан Павел II. Въпреки това не се прави на разбирач и си признава, че просто обича да пие от гроздовата напитка: “Изобщо не ги разбирам тези етикети.”
В краткото си време в Интер Роби Кийн се присъединява към бразилската жилка и запива често с Роналдо и Вампета. Веднъж ирландецът и Вампетa по погрешка изпиват виното подарък от папата, а когато Роналдо побеснява, те му отговарят: “Съжаляваме. Но не беше кой знае какво. Имаше вкус на оцет.”
След като Бразилия спечели световното първенство през 2002 година, където Луиш Фелипе Сколари държеше юздите здраво, цената на Роналдо скочи неимоверно и Реал Мадрид плати 45 милиона евро за него. Виери остана в Италия, а и вече бе носил фланелката на “белите”, а на “Сантяго Бернабеу” Роналдо се събра с дългогодишния си приятел Роберто Карлош. В негово лице Феномена отново имаше приятел по чашка, а двамата се сплотяващ още повече, чак до степен Карлош да заяви в едно интервю: “Спал съм в една стая с Роналдо повече, отколкото с жена си.”
С пристигането на бразилеца в Реал Мадрид започнаха да действат нови правила – след тренировка целият отбор ходеше на вечеря заедно, а масите бяха заредени с бири. По време на гостувания предпочитаният алкохол е виното, който задължително присъства с храната вечерта преди мача.
В средата на първото десетилетие от новия век Реал Мадрид сменяше доста често треньорите. И всеки трябваше да намери подход към Роналдо. Единствено Висенте дел Боске разбра гения на бразилеца и се съобрази с графика му, изтегляйки тренировките чак за 17:30 ч.
Но не всички бяха толкова находчиви. Хосе Камачо се опита да го превъзпита и искаше отборът да тренира от 10:30 ч. сутринта, като насрочваше занимания и за седем сутринта. Може би, не е изненадващо и че изхвърча от “Бернабеу” след само шест мача.
Вандерлей Люксембурго пък искаше да се отърве от алкохола и го забрани на целия отбор. Виното и бирата изчезнаха, но изведнъж всички играчи на “кралете” заобичаха газираните напитки.
През 2006-а, когато Фабио Капело пое Реал, бе изумен от факта, че съблекалнята на “белите” вонеше на алкохол – нещо, от което се оплакваше и Рууд ван Нистелрой. Роналдо пък вече се бе изпуснал и тежеше 96 кг. Капело също забрани алкохола, но Роналдо, Карлош и Робиньо вече не слушаха никого и продължиха със запоите си, уж тайно от останалите.
По-късно тогавашният спортен директор Предраг Миятович призна, че Роналдо и Робиньо често са се появявали на тренировъчната база във Валдебебас с тежък махмурлук. Заради това Капело реши да се отърве от Феномена и го прати в Милан, като по този начин спаси и 18-годишния Марсело от токсичното му влияние.
“Той беше невероятен футболист, но внасяше лоша атмосфера в отбора. Постоянно беше по партита и правеше, каквото си поиска. Когато продадохме Роналдо, атмосферата се подобри”, каза Капело. И бе прав. През втората част на сезона Реал навакса девет точки изоставане от Барселона и стана шампион. В края на кампанията Роберто Карлош и самият Капело също си трътгнаха от “Бернабеу”.
В Милан, вече 30-годишният Роналдо бе символ на фриволния начин на живот. През лятото на 2007-а младият Алешандре Пато получи място в съблекалнята между Кака и Феномена. Изглеждаше така, все едно на рамената му са кацнали ангел и дявол. “От едната ми страна беше Кака, който беше религиозен и живееше скромно – спомня си Пато. – От другата бях съблазняван от Роналдо, жените и партита му. Не знаех какво да избера!”
След като приключи с Европа, Роналдо се завърна в Бразилия, където спечели купата с Коринтианс, а през февруари 2011-а прекрати кариерата си. И беше спокоен, защото: “Вече мога да правя, каквото си пожелая. След няколко дни ще отида на карнавала и най-накрая няма да трябва да се крия. Ще си сипя любимата бира и няма да я крия в бутилка от кола.”
Огромна част от кариерата на Феномена премина, освен в отбелязването на голове, в купони с алкохол и цигари и забежки с красиви модели. През 2018-а самият Роналдо осъзна, че трябва да намали темпото и за девет месеца спря вредната грана, цигарите и алкохола. Дори се свърза с психолог, който да му помага, но не остана доволен.
“Измами ме – твърдеше Роналдо. – Трябваше да се откажа от едно нещо, а не от трите наведнъж. Това е много трудно. Но все пак успях да издържа девет месеца чист.”
В днешни дни Роналдо изглежда позабавил темпото и вече готов да се наслаждава на алкохола в малки количества. В разгара на карантината легенди на Реал Мадрид си организираха онлайн среща, по време на която бразилецът разсмя всички с отговора си на въпрос как е английският му: “Горе-долу. Но се подобрява доста, когато пия вино!”