АНАЛИЗИ

Започна блицкриг на управлението чрез катастрофи

Новата реалност на задаващото се преразпределение на света

Ето че поредната световна война е при нас. Вече Четвърта. Ще кажете, че не вярвате в това. „Къде са взривовете, свистенето на падащите бомби? Къде е грохотът на канонадата? Къде е кръвта на загиналия другар върху моята бойна униформа? Къде са нападенията с крилати ракети на нашите градове? Къде са епицентровете на ядрените взривове и зоните на радиоактивно заразяване?“ – ще възкликне всеки читател. Няма ги. Поне засега. Главното във войната е да се съкруши страната – жертва на агресия или даже цяла група страни. Без значение с какви методи и начини. От опита на недалечната история ни е известно, че за това съвсем не е задължително да се преминава „границата на реката“ с милионни маси танкови и механизирани части, сривайки в предутринния мрак спящите летища. Не се налага да натискаме „червеното копче“, за да се изстрелят в небето стотици балистични „Minuteman” и “Trident” с ядрени бойни глави. В ядрено-ракетната схватка победител няма да има, операторите на Четвъртата световна добре разбират това.

Каква война се разразява днес?

Войната като социален институт изпълнява няколко функции: отхвърляне на нежизнеспособните общности, преразпределение на активите, разпалване на пасионарността (масовата готовност за саможертва, по Л. Гумильов – б.пр.), привеждане в действие на „социалните лифтове“, „първичното опростяване“ на управлението и т.н. Може би е правилно да се каже в минало време – някога войната изпълняваше тези функции.

С банкрутирането на преоценените интернеткомпании (балона на доткомите), с падането на кулите-близнаци на 11 септември на същата тази 2001 година, се диагностицира общата криза на глобалния световен ред. В 2008 тази криза получи икономическо измерение, в 2013-14 – военно, доколкото „политиката на санкциите“ се явява форма на икономическа блокада, тоест инструмент на „войната на Атина“ („Война на Атина“ е термин на автора, означаващ геоикономическо стълкновение на политико-икономически стратегии чрез: доминирането в технологическите системи, промени в международните правила и международните технически регламенти, контрол над финансовите и информационни системи, международните транспортни коридори. Това е война за мозъците и за качественото население. Това е умение да се използват миграционните процеси и оранжевите революции за дестабилизиране на ситуацията в лагера на противника. – б.пр.).

Третата световна вече стихна

Между 2008-2013 година Джереми Рифкин формулира идеологема за преодоляване на кризата чрез преход към нов технологичен ред и изграждане на трансиндустриално общество след постиндустриалното.

Общите щрихи на този ред бяха определени на чернова през есента на 2014:

Производствена икономика вместо икономика на потреблението;

Постглобално устройство на света;

Автоматизирани производства и господство на изкуствения интелект в промишлеността;

Адитивни технологии;

Затворени производствени цикли, ефективно природоползване, вместо опазване на природата;

Нови формати на управление – семантично, онтологично и т.н.;

Цифрова икономика, тоест тотален контрол на държавните структури за всички транзакции.

Изграждането на трансиндустриално общество предполага решаване на редица технически проблеми, създаване на нови и разрушаване на стари социални институции, преразпределение на активите в полза на производството и организацията на създаващия се технологичен ред, промяна на баланса на силите между страните и военните блокове.

Подобни задачи винаги са се решавали чрез война.

Първата световна отблеляза прехода от века на парата и електричеството към века на авиацията и двигателите с вътрешно горене. Тя приведе към разпад Османската империя и Австро-Унгария, доведе до деградацията на Франция и Германия, загубата на цивилизационното лидерство на Великобритания и присвояването му от Съединените американски щати. Русия излезе от тази война след революция, което ѝ позволи да избегне участта на победените, да не вземе върху си греховете на победителите и, макар и с териториални загуби, да запази империята.

Втората световна война от една страна стана опит (с негодни средства) да се „преиграе“ Първата, а от друга – преход към века на атомната енергия, безотказната реактивна авиация и космоса. В хода на нещата окончателно беше ликвидиран „германският проект“, разрушена Японската империя, Италия загуби придобивките си от предишната война, Англия загуби политическа самостоятелност и се превърна в сателит на САЩ. Америка засили световното си лидерство, създаде глобална организация от нов тип, основана на принципа на логистиката и завърши войната като единствена държава-притежател на ядрено оръжие.

Но глобална организация от нов тип – на основата на марксистката онтология и комунистическата идеология – създаде и Съветският съюз. Започна противопоставянето на свръхдържавите.

Доколкото и двата противника притежваха ядрени, а от 50-те години и термоядрени оръжия, Третата световна война от самото начало се проектираше като глобална ядрена. Следва да се има предвид, че в този потенциален конфликт САЩ от самото начало и до края имаха преимущество: пълен паритет изобщо не беше достигнат, относителен паритет настъпи едва в края на 70те години. Дотогава стратегическата ситуация изглеждаше по този начин: СССР може напълно да унищожи европейските съюзници на САЩ, Съединените щати могат напълно да унищожат Съветския съюз и да оживеят, но при това да понесат неприемливи загуби.

Поводи за реална ракетно-ядрена война имаше достатъчно, но рисковете от нея се възприемаха от страните като недопустими. В началото на 80-те година Карл Сейгън и Никита Моисеев се отнесоха творчески към създалата се военно-политическа ситуация и разработиха концепцията за „ядрената зима“ – тотална климатична катастрофа, породена от глобалната война.

Моделът на „ядрената зима“ беше абсолютно херметичен – можеше да бъден доказан или опроверган, само ако се организира такава война. Но разсъжденията изглеждаха достатъчно убедително, за да приемат световните ръководители най-сетне отдавна свършения факт – Третата световна война се оказа студена. Това беше блокадна война, непредполагаща стълкновения на основните сили на главните противници. Разбира се, по степента на пасионарност на страните, се разразяваха локални конфликти. Разбира се, тези конфликти леко променяха равновесието между свръхдържавите, но съдържанието на студената война се съставляваше не от престрелките във Виетнам, Ангола или Афганистан, а от борбата на съветската геополитика с американската геоикономика. Блокада и контраблокада.

Студената война разчлени СССР, социалистическото общество, световния „ляв проект“. Неин резултат беше и 5-ят технологичен ред: глобализация, икономика на потреблението, икономика на услугите. И неоспоримото военно-политическо, икономическо и културно лидерство на Съединените Американски Щати.

По този начин Третата световна война реши задачата за смяната на технологичния ред и преразпредлението на активите между старите и новите центрове на силата. Конфликтът на свръхдържавите носеше глобален характер, но въпреки това, от общоприета гледна точка, война като такава не се състоя. Имаше бавно противостоене, задушаваща блокада, информационно въздействие и на заден план на всесмирната театрална сцена – локални стълкновения в далечната периферия на света във вид на обичайни войни, със стрелба, с бомбардиране, разрушени градове и трупове на хора.

Войната стана друга.

Битката за трансиндустриалния ред: глобална гражданска

Разпадът на СССР породи концепциите за „устойчиво развитие“ и „край на историята“, реализирани във формат на глобализация. От самото начало беше ясно, че това не е за дълго и че ни чака нов етап в борбата за преразпределение на света.

Първата тънкост се състои в това, че глобализацията унищожи традиционните цикли на подеми и спадове в икономиката, описани преди едно столетие от Николай Кондратиев, което направи невъзможно съвместното съществуване (или обратното, войната) на конкуриращи се световни икономики. Следователно, новият глобален конфликт трябва да се формира около световните технологии. Това го идентифицира от една страна като преход между технологични редове, а от друга – като разглобяване на обществото на потреблението и построяване на нова производствена икономика.

Втората тънкост е свързана с цикличността на американската история: двадесетгодишна неустойчивост, четири-пет години конфликти под формата на гражданска или външна война, 15 години реконструкция и 40 години устойчиво развитие. От 2001 година САЩ встъпиха в нов цикъл. В 2020 той трябва да достигне фазата на кризиса, което предизвиква гражданска война в държавата-хегемон, тоест глобална гражданска война. Като алтернатива конфликтът може да бъде изнесен навън, както това беше направено в началото на 40-те години, но за това е нужно да се създаде силен външен противник.

Подобно нещо може да се направи, ако се разруши системата на глобализацията. Американците предприеха съответните стъпки, но „световният тероризъм“ не стана заплаха за американския начин на живот, независимо от целия предоставен му пиар.

Накрая, третата тънкост се състои в особеностите на икономиките от 5-ти ред с неговото господство на финансовите технологии над производствените и менажирането на домакинствата и здравия смисъл. В резултат на многогодишната практика за изнасяне на „мръсните“ производства зад граница, америкаците прекалено много усилиха своя конкурент Китай, придавайки му статут на „работилница на света“ и освен това претовариха своята финансова система с кредитни задължения, а икономическата – с деривативи.

Вследствие на това в света като че от само себе си се създаде макрорегионална полицентрична структура. Съединените американски щати оставаха неоспоримия военен и икономически лидер, но не можеха да използват преимуществата си в рамките на режима на глобализация. Китай напротив, се вписа прекрасно в създалия се световен порядък, ликвидира вековното изоставане и съсредоточи в свои ръце почти всичко необходимо за нов устрем, с изключение на няколко критични технологии, които Щатите удържаха за себе си, а КНР не можа да възпроизведе. Русия се „вдигна“ за търговия с въглеводород и започна да претендира за собствен проект, а Европа за първи път в многохилядната си история съумя да създаде ако не истинско единство, то най-малкото политически съюз и „пет свободи на преместването“: на хора, товари, пари, информация, услуги. Това веднага превърна ЕС в концептуален конкурент на САЩ.

При всичко това военният съюз между Русия и Китай, сключен в минала, ако не и в по-минала епоха, не беше разтрогнат, което в перспектива създаваше напрежение между първата военна държава в света и коалицията на втората и третата държава. Световната война получи напълно разбираеми и познати очертания и в тези условия рязко се повиши значението на въоръжените сили на ЕС. В рамките на структурата на НАТО те, разбира се, би трябвало да подкрепят САЩ, но НАТО все повече изглеждаше хартиена бюрократична организация, а не реален военен съюз.

С „политиката на санкции“ от 2014-2016 и последвалото й преминаване в „политика на блокада“ САЩ не решиха проблема, даже и в случай на идеално завършване на тази блокада – да кажем със смяна на политическия режим в РФ и връщане на Крим в състава на Украйна. Беше задължително в орбита да влезе блокада и на Китай, а КНР упорито продължаваше да действа „в рамките на правилата“ и не даваше необходимия повод.

Локалните войни през 2011-2019 години в Либия, Сирия и редица други страни демонстрираха технологичното преимущество на НАТО и САЩ, но от икономическа, а пък и от политическа гледна точка, се оказаха акции на провал. Стана ясно, че както Третата световна война не беше подобна на Втората, така и новата война няма да бъде съчетание между „ледена блокада“ и локални конфликти в периферията.

Като следствие на всичко това, между 2013 и 2020 г. у световните елити бавно и мъчително узрява решение. Същността му е в това, че локалните войни вече са икономически нерентабилни, тоест престанали са да бъдат адекватни инструменти за преразпределяне на ресурси. Глобална война, без значение дали е наситена ракетно-ядрена по ранната идея на Третата световна, или голяма война с ограничено използване на оръжия за масово поразяване, построена по-скоро в логиката на Втората, съдържа неприемливи рискове. И още по-лошо – голяма война отчасти позволява да се реши спора между държавите за световното лидерство, но в създалите се принципно нови условия, тя не преодолява икономическите проблеми нито със задлъжняването, нито с деривативите, нито дори с изкривяването на икономиката в посока на потреблението.

Възникна и беше рефлектиран „проблемът на мащаба“: ограничената война не може да влезе в ролята на „високотехнологичен деструктор на икономиката“ по Александър Неклеса, а глобалната война се оказа твърде добър деструктор – „камък върху камък няма да остане“. По същия начин една война, даже от мащаба на Втората световна, няма да окаже никакво въздействие на пазара на труда в условията на прогресираща роботизация: освобождават се милиарди ръце, а военните загуби се прогнозират в рамките на няколко десетки милиона – разликата от двата подхода. Глобалният обмен на ядрени удари вероятно ще реши проблема с излишната работна ръка, но ще е малко радикален даже за съвременния световен елит, който между другото при подобен обмен може също да пострада.

В резултат постепенно изкристализира мнението, че войната вече не е адекватно, макар и радикално решение. Тя е или недостатъчна, или прекомерна.

Очертанията на глобалната схватка

Значи, война няма да има? Разбира се, че ще има! Но съвършено различна.

Не Първата – с пехотни атаки против картечници. Не Втората – с танкови удари и стратегически бомбардировки. Не Третата – с политико-икономическо противопоставяне, блокада и подривни операции. Всичко това впрочем ще бъде използвано, но в качеството му на фон, а не като съдържание.

На ниво държави актьорите в новата война, при това единствените, са Съединените американски щати. Основната задача, стояща пред САЩ, е преформатирането на националната икономика. Става дума най-вече за водещата позиция в 6-тия технологичен ред, а в идеалния случай – за преход към посттехнологично развитие. На Америка ще е нужно да оздрави финансовата си система, да преразпредели активите в полза на промишления капитал и да извади от играта, в краен случай временно, повярвалите в себе си Китай, Русия и ЕС.

„Преразпределние на активите“ означава рязко отслабване в 5-ти технологичен ред, тоест конфискация на финансовия капитал, преди всичко банковия. Това не може да се направи без насилствени мерки, затова става дума за „правилна“ или „съдържателна“ гражданска война. Гражданска война в държавата-хегемон, при това в условията на глобален мир, непременно ще стане глобална. „Гореща“ гражданска война американците вече са опитвали във втория цикъл от своята история (1861-1865) и нямат особено желание да повтарят този кървав експеримент. Следователно, на първо място, гражданската война трябва да бъде експортирана от „града на хълма“ (по думите на Дж. Уинтроп за месианската роля на американците – б.пр.) в световната периферия и, на второ място, самата война трябва да бъде по възможност студена.

Имаме глобална студена гражданска война. И това, уви, не е бъдещето на света, това е неговото тъжно настояще. Преди около пет години изнесох доклад „Глобалната катастрофа като оптимално решение“. Там беше формулирана една част от приведените по-горе съображения и беше направен извод, че глобалната деструкция на икономиката сега е по-удобно да се решава не чрез война, а чрез глобална катастрофа. Или с други думи, глобалната катастрофа е съвременната форма на война.

И първо започва епидемията от коронавирус. Отначало с помощта на медиите й се придават черти не толкова като на чумата от XIV столетие, колкото на някакъв невидим зомби-апокалипсис. А след това всемирната катастрофа действително се случва. Парализа на световните търговски пътища, тотално затваряне на границите, всеобща карантина, фантастичен „режим на самоизолация“ – всичко това разрушава световната икономика доста по-бързо и ефективно, от стратегическите бомбардировки, подводната блокада или ядреното съперничество на свръхдържавите от предишните велики войни. Още повече, че глобализацията свърши своята работа и икономиката на практически всички държави е прекомерно открита.

Ето че пред очите ни се късат икономически връзки. Рязко се съкращава дължината на технологичните вериги. Вследствие срива на пшеницата над света надвисва призракът на глада. Брутният вътрешен продукт, чието падане с единици от процента се възприемаше от всяка страна като национална трагедия, пада веднага с 15%, прогнозите достигат до 50 % и повече. Няпомням, че крайните показатели на Великата депресия от 1929 година бяха едва около 30% спадане на БВП.

Понеже хората са лишени от възможността да работят (това се отнася за малкия бизнес, самонаетите и много други), техните спестявания горят в пламъка на карантината. Практически всчики кредити, дадени от банките на частни лица, стават невъзвратими. Ето ви и саниране на икономиката, и ликвидиране на „финансовите балони“, и главното – преливане на активите от банковите във финансовите фондове и от тях частично към промишлеността на новия технологичен ред.

Съединените щати разбира се също страдат, но те имат план за действие, има разбиране за съдържанието на случващото се, има светлина в края на тунела. Всички ще платят, но само те ще се ползват от плодовете. Изобщо – идеална стратегия!

А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. И да отбележим, американските финансови елити, чиито интереси изразява кланът Клинтън. Те сами ще започнат война за изгубеното имущество, за изгорелите пари – за съществуването си.

Пространство на ожесточена борба

Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но не бива и напълно да се игнорира реалният свят, затова отново, както и в Третата световна война, ще има политическа опера, където на преден план ариите си ще пеят протагонистът и антагонистът, а на заден – Троя гори и мъртвите погребват своите мъртъвци.

Да направим изводи. Преди войната беше социална катастрофа. Днес социалната катастрофа стана война. Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства.

Да ги изброим. Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на зконите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опрайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война. Да отделим отделно място на информационното право, правото на медиата, правото, действащо в различните виртуални светове. Защитата на информацията. Управлението на информацията. Трансформацията на информацията.

Главното е контролът над мрежите, над мрежовите протоколи, програмните форми и работните програми. Физически контрол над сървърите, центровете за обработка на данни, мрежовите възли и интермодалните портали, свързващи виртуалното с реалността.

По-нататък ще изброим концептуалното пространство и свързаните с него семантично и онтологично пространства. И разбира се лингвистичното пространство. Според мен, медийната епидемия от коронавирус нанесе удар не само по китайската икономика, макар и нейните дългосрочни загуби да се считат по-големи, отколкото при останалите участници в играта, но и по китайския език, който постепенно започна да се възприема в света като конкурент на английския. Така че, ако САЩ постигнат своите цели в тази война, на Земята ще остане само един концептуален език – английският.

Някрая, макар и на последно място, „войната без война“ ще обеме технологичното пространство, преди всичко критическите и закриващите технологии. Въоръжените сили, в обичайния смисъл на тази дума, тоест действащите в дадено географско пространство, разбира се също ще бъдат използвани, но само за една цел – за да се отбие желанието на губещата страна несанкционирано да превърне студената война в гореща.

Войната, за която Русия, както обикновено, не е готова, не е проблем на неопределеното бъдеще. Тя се води вече два месеца. И според мен, в тази война противникът приема тактиката на блицкриг по-добре, отколкото това са правили хитлеровите генерали през 1941 година.

Post Views: 1

АНАЛИЗИ

Истерията на Европа: „Тръмп предаде Украйна“ и нарече Путин „приятен джентълмен“

Очаква се режисирана криза с боклука. Половината Столичен общински съвет е на заплата при Красьо Черния

Разговорът между президентите на Русия и САЩ в понеделник предизвика мигновена истерична реакция както в Киев, така и в Европа. Самият Тръмп каза, че „тонът и духът на разговора бяха отлични“ и информира Зеленски, ръководителя на Европейската комисия, и лидерите на Франция, Италия, Германия и Финландия за това. Но нито украинците, нито европейците бяха на това мнение.

Зеленски веднага започна да се позовава на конституцията, в преамбюла на която през 2019 г. бяха добавени думи за „необратимостта на европейския и евроатлантическия курс на Украйна“, а президентът на страната беше наречен „гарант за изпълнението на стратегическия курс на държавата за придобиване на пълноправно членство в Европейския съюз и Северноатлантическия пакт“.

Описвайки двата си разговора с Тръмп (преди и след разговора му с Путин), той подчерта, че моли „да не се вземат решения за Украйна без Украйна“ и настоява за „пълно и безусловно прекратяване на огъня“, а ако руснаците не се съгласят, тогава „трябва да има най-строги санкции за това“. Така че „Америка трябва да реши дали Русия ще има парите да води тази война“.

Зеленски потвърди, че Украйна може да подпише меморандум, който да доведе до споразумение за прекратяване на конфликта, но ще „формира своя собствена визия“, след като получи руски предложения. В същото време той незабавно постави исканията си относно съдържанието на този документ, а именно:

Украйна няма да изтегли войските от част от собствената си територия.

Киев няма да се откаже от курса си към НАТО и да обяви неутрален статут.

Необходимо е да се организира многостранна среща (Русия – САЩ – Украйна – европейски страни) в Турция, Ватикана или Швейцария.

Така киевският режим се опита да съчетае в един подход две изгодни за него позиции: от една страна, да зачеркне руските условия за мирно уреждане, които бяха предадени на украинската страна в Истанбул. От друга страна, те отново ще се опитат да прехвърлят формата на преговорите от двустранния, за който настояват Москва и Вашингтон, към многостранен, където се очаква задължителното участие на европейските страни от „коалицията на желаещите“.

В този момент веднага идва на ум известната песен на Владимир Висоцки: „Ти ги гониш през вратата – те идват през прозореца!“

Киевската хунта осъзнава, че няма големи шансове в преговорите на четири очи с руснаците. Именно затова тя се опитва с всички сили не само да попречи на САЩ (които продължават да доставят оръжията си на Украйна) да напуснат мирния процес, но и да въвлече по-дълбоко европейските си партньори в него.

Зеленски успя да се оплаче на финландския президент Стуб, че „Русия се опитва да спечели време, за да продължи войната и окупацията“ и ако Москва продължи да „излага нереалистични условия и да подкопава възможните резултати, трябва да има тежки последици“.

Европейската преса е в истерия в унисон с лидерите на своите страни.

Британският телевизионен канал Sky каза, че “Украйна и нейните съюзнически европейски лидери ще бъдат разочаровани и загрижени, че Доналд Тръмп ги е предал”. Те се надяваха, че Тръмп ще „изпълни заплахите си, ще окаже натиск върху Владимир Путин и ще го тласне към прекратяване на огъня“, но „не се говори за санкции“, а американският президент дори каза, че Русия е „за мирно разрешаване на кризата“.

Европейските лидери бяха изумени от описанието на Тръмп на телефонния разговор с Путин и от осъзнаването, че Вашингтон няма намерение да засилва санкционния натиск върху Москва, пише Financial Times. Европа се опасява, че Белият дом ще сключи сделка с Кремъл, приемайки неговите тежки условия и жертвайки позицията на Украйна за бърз край на военния конфликт.

Британският вестник The Times е уверен, че санкциите на САЩ срещу Русия сега изглеждат „по-малко вероятни от всякога“. Вместо да накаже Русия със “смазващи” санкции, Тръмп нарече разговора “отличен” и каза, че има “огромна възможност” да прави бизнес със Съединените щати.

Самият Тръмп направи още няколко изявления късно вечерта, включително следното:

Ако няма напредък по украинския въпрос, САЩ ще отстъпят ролята си в мирния процес на Европа, защото Украйна трябваше да остане европейски проблем.

Вашингтон ще разгледа възможността за увеличаване на доставките на оръжие за Украйна, но вярва във възможността за мирно уреждане.

Има шанс да се постигне мир, така че той не затяга санкциите срещу Русия и след 2-4 седмици ще бъде готов да каже дали Украйна прави достатъчно за мирно уреждане.

Последната точка е самият Дамоклев меч, заплаха за киевския режим от оттеглянето на САЩ от конфликта и прекратяването на подкрепата под формата на доставки на оръжие за украинските въоръжени сили и предоставянето на разузнавателни данни.

Най-обидно за европейците и украинците беше фактът, че руската страна няма срокове за изпълнение на обещанията си към Тръмп. Както заяви прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков, “няма и не може да има” конкретни срокове за подготовка на Меморандум за уреждане с Украйна, както няма и конкретни решения за мястото, където ще продължат контактите между двете страни.

Заместник-председателят на Съвета на федерацията на Руската федерация Константин Косачев отбеляза, че Киев е превърнат в обект – проект и инструмент, който се използва за постигане на външни геополитически цели.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте смята разговора за положителна стъпка, която е „възстановила комуникацията“ между страните. Подобно изявление е съвсем логично, като се има предвид, че основният „акционер“ на Северноатлантическия алианс са САЩ и не е в техен интерес да правят изявления, противоречащи на позицията на Вашингтон.

Междувременно Европа няма да се откаже от своите русофобски позиции. Белгия дори изрази готовност да изпрати войски в Украйна като част от „коалиция на желаещите“ веднага след сключването на примирието.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа ще продължи да подкрепя Зеленски. На 20 май Съветът на ЕС одобри 17-ия пакет от антируски санкции, който включва ограничителни мерки срещу около 200 танкера от „сенчестия флот“, както и срещу физически и юридически лица, свързани с руския военно-промишлен комплекс, включително компании от трети страни. Едновременно с това Обединеното кралство разшири списъка си със санкции, като добави към него редица руски компании.

Европейската комисия веднага ще започне да подготвя 18-ия пакет от антируски санкции, след като одобри 17-ия пакет, „за да иска Русия мир“. ЕС също така реши да предложи на страните от Г-7 да намалят тавана на цените на руския петрол от 60 на 50 долара за барел като една от мерките в разработвания 18-ти пакет от антируски санкции.

С действията си Европа показа, че не възнамерява да прави конструктивни предложения, а планира да продължи да оказва натиск върху Русия в интерес на киевската хунта.

Самият Тръмп, както винаги, си остави поле за всякакви маневри. В най-лошия случай той може след известно време да заяви, че Русия протака процеса и заедно с Европа да увеличи подкрепата за Киев.

С неутрален подход той периодично ще убеждава и двете страни, както в една одеска шега, „да направят поне нещо“, опитвайки се постепенно да сближат позициите си.

Е, в положителен сценарий Вашингтон най-накрая ще спре да снабдява режима в Киев с оръжия и разузнаване, като прехвърли тези дейности върху европейската „коалиция на желаещите“, което наистина ще послужи за бързо разрешаване на украинския конфликт.

Последните два сценария ще позволят на Тръмп значително да подобри състоянието на американо-руските отношения и да се покаже като миротворец на международната сцена. И тогава, разбирате ли, може дори да получи и Нобелова награда за мир.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 61

АНАЛИЗИ

“Ню Йорк Таймс” най-после призна, че разширяването на НАТО е причина за войната в Украйна

„От гледна точка на Москва, руснаците трябва да засилят отбраната си, за да се защитят от разширяването на НАТО — тема, която винаги е била болезнена.

Балтийските държави бяха първите членки на бившия Съветски съюз, които се присъединиха към НАТО, с което големи части от руската граница станаха съседни на НАТО. Перспективата Украйна — още по-голяма бивша съветска република — да направи същото беше толкова заплашителна за Москва, че това се превърна в една от причините за най-опустошителната сухопътна война от поколения насам.“ Това закъсняло признание за началото на войната в Украйна, най-после бе публикувано в “Ню Йорк Таймс”. Ето и пълния текст на статията:

Русия засилва военните бази близо до границата с Финландия

Палатки, укрития за изтребители и складове за военна техника показват засилено руско присъствие близо до една от най-новите членки на НАТО.

Джефри Гетълман, Амелия Ниеренберг и Йохана Лемола анализираха сателитни изображения и разговаряха с експерти, за да разберат характера на руската военна активност.

Според последни сателитни снимки, руските сили засилват военните си бази и изграждат нова инфраструктура близо до финландската граница — ходове, които може да разкрият стратегията на Москва за периода след края на войната в Украйна.

Снимките, потвърдени от представители на НАТО, показват ред след ред нови палатки, нови складове за военни превозни средства, реконструкция на укрития за изтребители и постоянна строителна активност на хеликоптерна база, която досега е била почти изоставена и обрасла.

Досега тези действия изглеждат като начален етап от по-мащабно, дългосрочно разширяване, а според НАТО това не прилича на струпването на сили по границата с Украйна преди пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. Засега, Русия — ангажирана с войната в Украйна — има много малко войски по финландската граница, а финландците настояват, че това засега не представлява сериозна заплаха.

Но Финландия е една от най-новите членки на НАТО, присъединила се преди две години, и тези действия без съмнение отразяват възприятието на Москва за заплаха.

Тази 1335-километрова граница вече е най-дългата линия на контакт между НАТО и Русия. Военни анализатори прогнозират, че районът може да се превърне в гореща точка, особено като се има предвид, че значителна част от него попада в нарастващо оспорвания Арктически кръг.

Американски и финландски войски наскоро проведоха мащабно арктическо военно учение в този регион, с участието на стотици войници, които се придвижваха през горите, а финландците се плъзгаха между дърветата със ски за дълги разстояния.

Предполагаемият противник? Русия.

Финландски военни представители прогнозират, че ако високата интензивност на войната в Украйна приключи — една от целите на затруднените мирни усилия, развиващи се в Турция — Русия ще пренасочи хиляди войници към финландската граница.

Финландците смятат, че разполагат с около пет години, преди Русия да успее да изгради военни сили на заплашително ниво. Но са убедени, че това ще се случи и че броят на руските войници срещу тях ще се утрои.

„Ще говорим за значително по-високи нива на разположени войски“, казва бригаден генерал Пека Турунен, директор на финландското военно разузнаване.

От гледна точка на Москва, руснаците трябва да засилят отбраната си, за да се защитят от разширяването на НАТО — тема, която винаги е била болезнена. Балтийските държави бяха първите бивши съветски републики, които се присъединиха към НАТО, с което големи участъци от руската граница се оказаха в съседство с НАТО. Перспективата Украйна — още по-голяма бивша съветска република — да направи същото беше толкова заплашителна за Москва, че това се превърна в една от причините за най-опустошителната сухопътна война от поколения насам.

„Руската армия претърпя значително разширяване на силите“, казва Майкъл Кофман, старши сътрудник във Фондацията „Карнеги“ за международен мир във Вашингтон. „След края на войната сухопътните сили вероятно ще бъдат дори по-големи отколкото преди 2022 г. Като погледнем планираната реорганизация на военните окръзи, изглежда ясно, че ще дадат приоритет на районите, граничещи с НАТО.“

Официални представители на НАТО са съгласни.

„Когато войната в Украйна приключи“, казва високопоставен представител на НАТО, „Русия ще пренасочи войски все по на север.“

Русия вярва, че Арктика и достъпът до нея са ключови за статута на велика сила, добавя той, пожелал анонимност поради чувствителността на темата.

Според сателитни изображения, руски хеликоптери са се върнали в база близо до Мурманск — пристанищен град в Арктическия кръг — след като не са били разположени там в продължение на две десетилетия.

Тъй като украински дронове атакуват летища из цяла Русия, руското командване е преместило част от своите ресурси на север, за да излезе извън обсега им. Това ги е доближило значително до територията на НАТО.

Според сателитни изображения десетки руски бойни самолети наскоро са били забелязани на военновъздушната база Оленя, също разположена в Арктика и на по-малко от 160 километра от финландската граница. Други скорошни активности включват над сто нови палатки, които са се появили преди около година в Каменка — руска база на по-малко от 65 километра от Финландия.

„Те разширяват бригадите си в дивизии, което означава, че частите близо до нашите граници ще нараснат значително — с хиляди войници“, казва Емил Кастехелми, анализатор от финландската организация Black Bird Group, която следи военното развитие на север и в Украйна.

Г-н Кастехелми, който е анализирал десетки скорошни сателитни изображения за The New York Times, казва, че следващите няколко години може да донесат сериозни промени по финландската граница — в зависимост от това кога и как ще приключи войната в Украйна.

В Алакурти, също близо до Финландия, и в Петрозаводск, малко по-далеч, руснаците са изградили нови сгради, които могат да подслонят поне десетки превозни средства. Активността се е увеличила и на други места — наскоро се появиха нови палатки и военно оборудване на база, разположена на около 130 километра от Естония.

Финландците имат една стара поговорка: „Русия никога не е толкова силна, колкото изглежда, и никога не е толкова слаба, колкото изглежда.“

Затова финландските военни ръководители подхождат с типичната си сдържаност към струпването на сили.

„Увеличението на военните сили в нашите близки райони ще се случи, когато боевете в Украйна утихнат“, казва Яне Куусела, директор по отбранителната политика във финландското Министерство на отбраната.

Колко време ще отнеме това, по думите му, той не знае.

Но добавя: „За това трябва да сме подготвени.“

Джефри Гетълман е международен кореспондент на The New York Times, базиран в Лондон, и отразява глобални събития. Работи за вестника повече от 20 години.

Амелия Ниеренберг е репортер по актуални новини за The Times в Лондон и отразява международни събития.

Източник: The New York Times

Коментари

НАТО трябваше да се разпусне още през лятото на 1991г., когато се разпусна Варшавският договор, за да има мир и благополучие в Европа. Но нАТО е създадено като агресивна войнолюбива и вредна за Европа организация, шест години преди създаването на Варшавския договор и няма да се саморазпусне, докато не бъде тотално унизена от враговете, които сама си създава.

Зле ли им беше на финландците, когато руските бази близо до границата им бяха изоставени?

Ако САЩ не се разпаднат след предстоящата им гражданска война и ако се научат най-накрая да строят ледоразбивачи де.

Дебели пръсти

Не се кахъри, колега, със сигурност онези викинги с по-малко зъби в устата и особено след няколко халби бира го произнасят “Шпицберкен”…

Как да се разпусне организацията, която е победител в студената война!? Все едно след края на ВСВ да се разпусне червената армия за да има мир и благополучие в Европа!

Колко “победители” в разни войни са се изредили на тая земя да се правят на вечни и велики.

Велик ден в историята на човечеството! Някакви пропагандисти признали очевАдното. Утре ще се окаже, че водата е мокра, а Земята кръгла!

земята може и да е плоска, но никой не ни позволява да го разберем, който самолет или кораб нерегламентирано се опита да пътува към северния или южния полюс бива спрян принудително от военни и върнат под претекст, че ако откаже ще открият огън

Това разширяване на НАТО е крайна сметка разшири на бандеро-нацистите гевреците хахаха

Как не ги е срам, какво си позволяват тия руснаци, да си защитават границите! Айде от утре още санкции!

Фин…ците на ски и пушки …..биатлон…новата св.война ще бъде около 30-40часа….кви ски кви бази……

И аз си мисля, че руснаците няма да се церемонят с финландците, както с украинците (всъщност руснаци), а ще действат, както действа сега Израел! И ножа опре ли до кокала, ще използват термояренно оръжие! Просто им се чудя на финландците, къде им е акъла та се наместиха сами точно в центъра на мушката на руснаците, когато толкова години си живеха в прекрасни съседски отношения, след като руснаците им простиха съюзничеството с фашистка Германия по време на Втората световна война! Но така е, който забравя поуките на Историята е осъден да ги изживее (дали ще ги преживее също не е ясно) отново!

От години се учудвам на тъпотията на финландците.Но заради нея те напълно си заслужават някоя тактическа ядрена ракета,ако продължават с простотиите си.

горе на снимката с бръснатите подмишници ДАЛИ ЗНАЕ за какво става дума? Остава като аргумент в полза на натото да сложите и снимки на джендърчетата – вероатните негови войници. ПЪЛНО БЕЗУМИЕ от страна на запада и то няколко безумни нежелани политици там като макарончо, стъръмърморко и т.н. Добавям и обезумелите от ненавист към Русия кая калас от държавата със столица Естония, батутаджийката от Германия и т.н.

дигат плакати някъде на запад, ама… днес в Щатите гласуваха да репатрират хаитянците и украинците… 200 000 ще си ходят, много от тях към фронта.

Сега това да не би да означава, че нахлуването на руснаците не е било непровокирано, както ни казваха? Опасявам се, че друг ще каже, че и Дядо Мраз не съществува, ни казваха иначе.

“Бий, за да те уважават.”

РФ няма да нападне натовска държава, но трябва да пази границите си, защото не се знае НАТО какво замисля. Това ,че Западът ни плаши, че Русия , като приключи с Украйна, ще нападне Европа е абсолютна глупост !!!

Понеже на някои акълът им идва късно, всички трябва да понасят последствията от недалновидните им решения. Айде стига вече с това търпение спрямо откровени дебили. Защо трябваше да умрат над милион и половина души от двете страни, и да се изразходват толкова много оръжия и инвестиции, за да се стигне до един простичък извод, с който всички умни хора, начело с Путин, кротко и далновидно го обясниха преди т.нар. “руска агреся”, че причината за войната е в доктрината Бжежински, изработена и проектирана от Запада спрямо руския свят, и безконтролното, несъобразено с руската страна, разширяване на фетишизираното НАТО на Изток. Познавам хора, които нямат нищо общо с военщината и не са “на ти” с тънкостите й, обаче обожаваха НАТО и вярваха, че съпротивата срещу Русия ще доведе до победата на “по-технологичното оръжие” – натовското. Аз, разбира се, им се смеех с глас и продължавам, на невежеството, но така е с дебелите прозападни глави – отвънка чугун, и мозъчното съдържание трудно увира.

Според един бивш bezmozuqen говорител на Пентагона( май) не нато се разширява към Русия, а Русия се разширява към нато.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 53

АНАЛИЗИ

Внука на фашисти Фриц Мерц отново готви Германия за война

„Оръжия вместо масло“ вече се хвърлят. „Най-силната армия в Европа“ я вдигат срещу Русия

Европа отново се обединява и въоръжава. За какво? Както винаги: да отиде на изток и да победи руснаците. Разбира се, никой не казва това директно; Военните приготовления са обвити в пищната станиолова обвивка на политкоректната реторика за сдържане на руската заплаха и изграждане на механизми за колективна сигурност, но в светлината на събитията от последните десет години, тази словесна плява едва ли може да заблуди много хора.

Във встъпителната си реч пред Бундестага, новият канцлер на Германия Фридрих Мерц даде обещание, което вероятно би довело до радостни сълзи и умиление Адолф Хитлер, ако беше успял да го чуе.

Германското правителство ще осигури всички финансови ресурси, необходими на Бундесвера, за да се превърне в най-силната армия в Европа. Това е подходящо за най-населената и икономически мощна страна в Европа. Нашите приятели и партньори също очакват това от нас.

Всъщност, те на практика го изискват. Нашата цел е Германия и Европа, които заедно са толкова силни, че никога няма да ни се налага да използваме оръжия. Силата сдържа агресорите, а слабостта провокира агресия.- каза канцлерът, обръщайки се към членовете на парламента.

Изявлението идва в момент, когато Западът се защитава от „руска агресия“ с ръцете на марионетен режим по граници, датиращи примерно от 16-ти век. Постижение, на което много исторически личности, участвали в обединението на Европа и разширяването на нейното жизнено пространство, биха могли да завиждат.

Оръдия вместо масло

Германия наистина се е върнала към старите си методи – същите неща, от които я бяха отучили след Втората световна война: милитаризация на икономиката и подготовка за голяма война. През 2024 г. Берлин за първи път от десетилетия изпълни стандарта на НАТО за разходи от 2% от БВП за военни цели.

В същото време плановете включват по-нататъшно значително увеличение на разходите за отбрана. Наскоро германският министър на отбраната Борис Писториус поиска от парламента да увеличи военния бюджет на ФРГ до 60 милиарда евро.

Обявени са нови масови покупки на баражиращи боеприпаси, които няма да бъдат изпратени в Украйна, а ще бъдат незабавно доставени на войските. Германците много внимателно изучават опита на украинските въоръжени сили в създаването на „стена от дронове“ и възнамеряват да го приложат във въоръжените си сили. За тази цел компанията Rheinmetall изгражда специален завод в Кил.

Като част от структурната реформа беше решено кибервойските да бъдат обособени като отделен клон на въоръжените сили, в който ще бъдат наети 5 хиляди специалисти. Продължават тестовете на роботизирания бронетранспортьор Mission Master и безекипажното самоходно оръдие RCH 155, което е способно да заеме позиция, да стреля по врага и да се оттегли обратно в тила без нито един човек на борда.

В същото време германските компании, предимно Rheinmetall, увеличават производството на снаряди, барут и взривни вещества. При това сериозна част от производството се намира извън Германия, в неутрални страни като Швейцария и Южна Африка, тоест извън обсега на руските ракети в случай на голяма война.

Честно казано, трябва да се отбележи, че обемите на производство все още не са впечатляващи: новият завод в Унтерлюс е способен да произвежда около 16 хиляди снаряда на месец, тоест малко повече от дневното потребление на нашата армия през 2024 г. Но това е само началото – производството ще се разшири; Германците винаги са знаели как да увеличават производството на оръжия.

През март тази година правителството постигна създаването на инфраструктурен фонд от 500 милиарда евро, средствата от който ще бъдат изразходвани за развитие на индустрията и инфраструктурата. Непосредствената цел, според същия Писториус, е Германия да се превърне в лидер в производството на дронове в Европа до 2026 г.

И, разбира се, германците не биха били себе си, ако не бяха построили пътища и военни бази. В Източна Германия е стартирана програма за реконструкция на 10 ключови моста, които след модернизиране би трябвало да могат да издържат на преминаването на колони от тежка бронирана техника. Летището Нобиц също се модернизира, за да може да приема военнотранспортни самолети с тежко оборудване.

Като цяло, начинът, по който действат германците, разкрива старата закваска на опитни континентални хищници, на нацията, родила оперативното изкуство и разбираща добре, че логистиката и производството са в основата на всичко.

Не ни забравят и нас: в Литва се изгражда базата Руднинкай, която постепенно се въвежда в експлоатация сега и ще бъде напълно завършена през 2027 г.

Досега най-проблемният въпрос за германците е въпросът с личния състав. Планът за увеличаване на броя на бойците на Бундесвера до 200 хиляди се провали: вместо да се увеличи броят на личния състав, той реално беше съкратен. Какво да се каже, това е цената на високото потребление и културата на едно постгероично общество.

Решенията на проблема са съвсем очевидни: спад в жизнения стандарт и засилена патриотична пропаганда. В края на краищата, именно германците са измислили лозунга „оръдия вместо масло“ (Kanonen statt Butter) – и те се връщат към него. Този обрат обаче ще отнеме известно време. Самото германско ръководство многократно е заявявало, че се готви за бойни действия до края на 20-те – началото на 30-те години на нашия век.

Подготвят се за последната война?

Още по-голямо усърдие, но и доста по-малко обмисляне демонстрират поляците в тяхната подготовка за война с руснаците. Центърът за анализ на световната търговия с оръжие (CAMTO) изчисли, че до края на 2024 г. Полша се е превърнала в световен лидер по отношение на реалния обем на вноса на оръжие.

Не е най-богатата страна, населението й е от 36 милиона, но тя е заела 6,4% от общия обем на вноса на оръжия и военни продукти в света, като по този показател е по-напред и от Индия, Саудитска Арабия, Австралия и Япония. В същото време Варшава вече няколко години купува оръжия с бързи темпове.

По мнението на експертите, през последните три години поляците са похарчили 15,625 милиарда долара за чуждестранни оръжия (12,8% от общата сума в световен мащаб). Което е доста много за толкова малка държава с не най-добрата икономика.

Полското правителство грабва всичко, до което може да се добере от световния пазар на оръжия: танкове Abrams (116 бройки от старата модификация и 250 от най-новата), хеликоптери Apache, изтребители-бомбардировачи F-35, РСЗО HIMARS, зенитни системи Patriot PAC-3, южнокорейски танкове K2PL и далекобойни 155-мм самоходни оръдия K9, огромен брой бронирани машини клас MRAP, шведски самолети AWACS, турски безпилотни летателни апарати Bayraktar TB2. Придобиват се големи количества планиращи бомби, тактически ракети, ракети „въздух-земя“ и „въздух-въздух“.

Самите поляци са добре запознати със страничните ефекти от подобни разнообразни покупки, но очевидно вече не могат да се спрат – планът трябва да бъде изпълнен.

Изводите от демонстрирания от Варшава подход обаче съвсем не са забавни – и то в еднаква степен както за поляците, така и за руснаците.

Полша възнамерява да получи по-голямата част от тези оръжия в периода 2027-2029 г. – точно по времето, когато Европа и НАТО планират да започнат война с Русия. Както виждаме от примера на Украйна обаче, обслужването на такъв пъстър „зоопарк“ от техника е ужас за тиловите части и бюджета. Тоест, никой не се готви да използва всичко това в ученията с години. Цялото това оборудване се подготвя за въвеждане в експлоатация, непосредствена „работа“.- отбелязва каналът „Два Майора“.

Какво остава в крайна сметка

Не е възможно дори накратко да се разгледа военното развитие във всички европейски страни и дори в групата на техните лидери в рамките на една статия, затова просто ще отбележим: обединението срещу Русия се превърна в истински интегриращ фактор.

В съответствие с този курс, дори вечният ренегат, Великобритания, реши да подпише споразумение за отбрана с Европейския съюз. И това е въпреки факта, че съвсем наскоро Лондон напусна ЕС с голям скандал – за да бъде приятел със САЩ.

Някои хора играят голяма роля в този процес и са готови да жертват много , като Полша и Германия; други страни възнамеряват да осигурят високотехнологично покритие. Например, Франция ясно е поела курс да замени САЩ като „голям брат“: за тази цел Париж вече работи по въпроса за разполагането на ядрените си оръжия в Германия и се е ангажирал да построи най-големия военен кораб в историята на Европа – ядрен самолетоносач с водоизместимост 78 000 тона.

Британците, след като не успяха да възродят флота си, са отговорни за изграждането на мрежа от контакти с останалата част от Европа и действат като посредник в отношенията на приятелство и омраза между ЕС и американците.

Брюксел, като столица на наднационално образувание, подписва двустранни споразумения за отбрана с малките държави, за да не може никое „джудже“ да избегне общата съдба.

Работата е в разгара си по всички фронтове. Единството е нарушено само от няколко отцепнически държави: Унгария, Словакия и Сърбия. Останалата част от континента работи усилено, за да изгради сградата на една наистина обединена и могъща Европа, същия този Четвърти райх.

Доста иронично е, че въпросът за подкрепата на Украйна всъщност се превръща за Европа във въпрос за запазване на собствената ѝ субектност и може би на идентичност като такава. Историята на събитията през последните години достигна нов разклон и по-нататъшният ѝ ход зависи от това дали европейските политици ще успеят да намерят решителност и воля да вземат самостоятелни и трудни решения.- попита през февруари военно-аналитичният канал Atomic Cherry.

Изглежда, че решенията на европейските лидери през последните месеци дават много ясен отговор: стара Европа е преминала поредното кръстовище и твърдо е поела по отдавна познатия път на външна експанзия.

Доста трудно е да се предвидят събитията през следващите десет години, но е съвсем очевидно, че една от най-трудните задачи, пред които са изправени европейските елити сега, е милитаризацията на обществата под техен контрол, привикването на населението към идеята за неизбежността и необходимостта от война с руснаците . Така формираните маси сами ще създадат политическа инерция, насочена към война с Русия.

Според тяхното разбиране, мирът е, когато те победят Русия и Русия приеме условията, които са ѝ наложени. Това е светът, както те го разбират. Тоест става точно като при Оруел: говорят за мир, което означава война. Чуваме много за създаването на тези и други коалиции. И няма и дума за някакъв мир.

Можем да четем и да си правим заключения. Генералният секретар на НАТО Рюте заявява, че дори след прекратяване на огъня в Украйна няма да има нормализиране на отношенията на НАТО с Русия. Генерали и политици в Германия казват: трябва да сме готови за война през 2029 г. с Русия, трябва да възобновим наборната военна служба. Това са песните им, думата „мир“ се подмята просто като димна завеса, а под нея има нещо друго – война,- отбеляза политологът Юрий Светов в разговор с Царград.

Европа се нуждае от война с Русия, поне от продължителна конфронтация, за да се превърне в независим геополитически субект, сравним по възможности и тежест със САЩ и Китай, което означава, че победата над Украйна не е краят на нашата борба, а само изход към следващото ниво.