ПАРИ

Бандитите от ППитата оставиха 306 хиляди българи с пенсии под линията на бедност от 413 лв.

– Увеличението от юли ги е намалило само с 12 600 души

– От 1 януари социалните помощи трябва да са обвързани с нея

306 хил. българи получават пенсии под линията на бедност от 413 лв. През миналия месец те са били 318 600 души, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Така увеличението на пенсиите от 1 юли е намалило броя им с 12 600.

Това са хора с минимални пенсии при непълен стаж, за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. В групата попадат и хората, които взимат пенсия, която не е свързана с трудова дейност – социалната пенсия за старост и инвалидност, за особени заслуги, персонални. Както и част от българите, които получават пенсия по европейски регламенти и международни договори.

На 1 октомври предстои ново преизчисляване в две стъпки. Първо ще се определи условен размер на пенсията към годината на отпускането ѝ, който се увеличава с процент за всяка следваща календарна година. Той ще е равен или на процента на нарастване на средния осигурителен доход за страната, или на този на инфлацията – според това кой процент е по-висок.

За всички години след 2008-а средният доход дава по-голям процент. Единственото изключение е през 2010 г., когато доходът е нараснал с 2,8%, а инфлацията е била 3%.

Очаква се тогава средната пенсия да достигне 722 лева, като увеличение на размера на пенсията да получат 719 000 българи.

Изчисленията на НОИ показват, че след 1 октомври пенсионерите с доход под линията на бедност ще намалеят още и ще са 304 хил. Правителството в оставка предложи от догодина тя да се вдигне с 91 лв. Така линията на бедност да стане 504 лв. от следващата година.

Както “24 часа” писа, това ще повиши доходите на 670 хил. хора с увреждания и на още 96 200 бедни българи, които са на помощи. В момента 1,532 млн. души живеят с доходи под линията на бедност.

Голяма част от тях обаче не получават помощи от държавата, защото пари се отпускат главно според гарантирания минимален доход, който е 75 лева.

Предвижда се от 1 януари 2023 г. социалното подпомагане да се обвърже именно с линията на бедността.

През тази година се очаква социално подпомагане да получават 63 хил. души. С обвързването на помощите с линията на бедност техният брой ще се увеличи до 115 хил. през 2025 г. Точните размери на новите помощи обаче ще се разпишат в правилника за прилагане, който тепърва ще се изготвя.
Разчетите показват, че за промяната през следващите три години ще са нужни допълнителни над 301 млн. лв. За догодина това ще струва още 70,3 млн. лв., през 2024 г. – 105,3 млн. лв., а през 2025 г. -125,4 млн. лв.

Основната причина за промяната е, че едно от условията за получаването на пари от плана за възстановяване и устойчивост е социалните помощи да се обвържат с линията на бедност. Такива препоръки към нашата държава имаше и от ЕК през последните години.

Относителният дял на българите, които са в риск от бедност, е сред най-високите в ЕС. Според “Изследване на доходите и условията на живот” (SILC), провеждано от НСИ, 1/3 от населението над 60 г. възраст у нас са били в риск от бедност през 2020 г., а 32,1% от цялото население са се намирали в риск от бедност и социално изключване.

88 хил. се пенсионирали през 2021 г., само 6069 с първа и втора категория

88 264 са българите, които са се пенсионирали през миналата година. Това е с 3291 повече спрямо 2020 г., но с близо 10 хиляди по-малко от 2008 г., показва анализ на НОИ.
Лични пенсии са получили 72 936 души, а наследствени – 15 328. Едва 48 358 са били новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст.
Броят на пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати при непълен осигурителен стаж, е бил 11 294, което е с 11,7% повече в сравенние с предходната година. Средният им осигурителен стаж е бил 22,8 години.

През миналата година 5894 хора са предпочели намалена пенсия до живот, защото не им е достигала до една година, за да стигнат до изискуемата възраст.

6069 пък са били новите пенсионери, които са работили при условията на първа и втора категория труд. Броят им е намалял с 345 спрямо предходната година. В първа категория попадат миньорите, водолазите, пилотите, парашутистите и др. А във втора – шофьорите на автобуси, ватманите, работниците, които работят с опасни химикали, и др.

През 2021 г. 20 754 души са получили пенсии за инвалидност.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Post Views: 18

Related Topics:българия пари финанси

Up Next

Колко струва на всяко българско семейство отиващите си измамници!

Don't Miss

Петролът с 20% надолу, но бензинът с 30% нагоре

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.