СВЯТ
Меркел ще помага на Ердоган
Ангела Меркел напомня на турския президент Реджеп Ердоган, че има потенциален съюзник в Берлин, предлагайки надеждността на Германия, опитвайки се да се избегне разпространение на икономическата нестабилност.
В опита си да предпази турската икономика от враждата с президента Доналд Тръмп, Ердоган разговаря по телефона с германския канцлер в сряда, за да организира среща на финансовите министри на двете държави. И макар от Берлин все още да няма направено предложение за помощ, разговорът отразява направените залози и в двете страни, както и влиянието на Германия като най-голяма икономика в Европа, посочва Bloomberg в свой материал.
Германия иска Турция да избегне финансов срив и не може да позволи страната да изпадне в хаос, посочва анонимен източник, запознат с начина на числене на Меркел. След като войната на думи между двамата за демократичните ценности изпрати двустранните отношения между Берлин и Анкара до нова ниска точка преди година, Германия прави завой, приемайки Ердоган на официално посещение на 28 септември.
„Никой няма интерес в икономическото дестабилизиране на Турция“, заяви Меркел в Берлин по-рано тази седмица.
Германия е най-големият икономически партньор на Турция досега, като отговаря за близо 37 млрд. евро от двустранната им търговия миналата година, което включва и германските туристи в Турция. В същото време над 6500 частично или изцяло притежавани от германци компании оперират в Турция.
Сирийски бежанци
За Меркел икономическа криза в съюзника от НАТО може да изложи на риск готовността на Турция да приема сирийски бежанци и да спира движението им към Европа. Турция също така се нарежда на 16-то място сред германските пазари за износ, преди Япония и редица по-малки държави от ЕС.
Тези отношения доведоха до предупреждения от германската бизнес общност, включително и критики за опитите на Ердоган да увеличи контрола си върху централната банка в Турция и за спазването на човешките права в страната.
„Има риск от рецесия, ако финансовата стабилност не бъде възстановена“, посочва в изявление Йоахим Ланг, изпълнителен директор на Федерацията на германските индустрии в Берлин. По думите му само със стабилна политическа среда ще бъде спечелено доверието на инвеститорите.
Нацистки сравнения
На фона на продължаващите сблъсъци между Ердоган и Тръмп около задържането на американския пастор Андрю Брънсън в Турция, историята на турския президент с Меркел не помага. Миналата година Ердоган разгневи канцлера, когато сравни германските власти с нацисти заради това, че блокират митинги на негови привърженици сред турските гласоподаватели в Германия по повод референдума за разширяване на властта на държавния глава.
Сред взаимовръзките с Турция, които Меркел не трябва да забравя, е турската общност в Германия, която е съставена от 3,5 млн. натурализирани граждани и притежатели на двойно гражданство и представлява най-голямото малцинство в страната. От тях 1,3 млн. души могат да гласуват на избори в Турция.
Отношенията между Берлин и Анкара се влошиха, след като Ердоган консолидира властта си след проваления преврат от 2016 г. Напрежението ескалира, след като турските власти задържаха група активисти за човешки права и арестува германски журналист. Друг спор между двете страни накара Германия да изтегли войски от военновъздушната база на НАТО „Инджирлик“ в Турция.
„Изправени сме пред големи външнополитически предизвикателства“, заяви председателят на парламентарната група на политическото обединение на Меркел в парламента Фолкер Каудер пред вестник Rhein-Neckar-Zeitung. „Те трябва да бъдат обсъдени и само по тази причина Ердоган е добре дошъл. Но трябва да обсъдим всички проблеми“, допълни още той.
Когато двамата финансови министри се срещнат германският представител Олаф Шолц е вероятно да каже на турския си колега, че каквато и да е било подкрепа от страна на Берлин изисква „преминаване към надеждна финансова политика, която е независима, с високи лихвени проценти“, посочва Холгер Шмийдинг, главен икономист към Вerenberg.
И макар пътят на Ердоган към по-добри отношения с Европа да минава през Берлин, Германия няма да направи предложение като това за 15 млрд. долара, които Катар обеща да инвестира в Турция.
„Всяка помощ, която Германия би могла да предостави сега, би била малка в сравнение с наличните проблеми“, посочва още Шмийдинг.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








