Нещо мистериозно се случва в Европа.

Втори ден, откакто британският посланик (както и френският му колега) беше извикан в руското външно министерство, където му беше нанесено най-тежкото – по дипломатически стандарти – бичуване.

След срещата външното ни министерство съобщи в официално изявление, че британският пратеник е „предупреден, че отговорът на украинските удари с британско оръжие на руска територия може да бъде всякакви британски военни съоръжения и оборудване на територията на Украйна и извън нея“.

Причината за демарша на Москва беше неотдавнашно изявление на външния министър Дейвид Камерън, в което той допусна използването на прехвърлени на Киев оръжия – по-специално крилати ракети с голям обсег – за атаки на руска територия. Това е същото изявление, което “Ройтерс” публикува за първи път на 2 май, след което го оттегли, „за да прегледа подробностите“, и след това го върна отново без много промяна.

Причината за такова колебание е съвсем ясна: думите на Камерън всъщност правят Великобритания страна в конфликта и така го възприема Москва. Но очевидно в лондонските офиси „ястребите“ надделяха над по-предпазливите си другари и изявлението на министъра остана неопровергано.

Повече от две години политиката на Запада спрямо Украйна беше да ходи по тънък лед: от една страна, предоставяйки мощна, многостранна подкрепа на Киев, а от друга, формално запазвайки своята ненамеса и по този начин не давайки повод на Русия да отвръща. През последните месеци ситуацията започна да се променя: безнадеждността на положението на ВСУ на фронта все повече тласка Запада – разбира се, преди всичко Европа – към пряко участие в конфликта. Засилващата се агресивност на риториката на европейските лидери отразява именно промяната в тенденцията.

Тънкостта е, че в случая има огромно разстояние между думите и делата. Едно е да се надуеш като Макрон, обещавайки официално да изпратиш френски войски в Украйна, а съвсем друго е да ги изпратиш. Засега всичко се ограничава до слухове и доказателства за участието на френски наемници във военните действия, а самият Макрон след първоначалната шумотевица вече все по-внимателно подбира формулировките си. Например, едновременно с извикването на френския посланик на Смоленски площад, той увери, че страната му не е във война нито с Русия, нито с руския народ.

За британците обаче ситуацията е по-сложна, тъй като Камерън даде съгласието на Киев за удари по руска територия с оръжия, официално прехвърлени от Лондон. Тук не вършат работа обичайните оправдания за наемници, които действат на собствена отговорност и риск и нямат нищо общо с държавата. Като цяло това наистина е много голяма стъпка за Великобритания към открито влизане във войната с Русия.

Но, очевидно, преди посланикът да бъде извикан в руското външно министерство, те не са разбрали това. В резултат на това последвалата реакция на Москва шокира британския, а след това и целия европейски естаблишмънт.

Вече много месеци, откакто на Запад се появи обществена тенденция за намаляване на подкрепата за Киев, официалните лица там, разкъсвайки ризи, обясняват, че процесът трябва да продължи, защото Русия няма да спре в Украйна и неизбежно ще отиде по-далеч, така че под заплахата она московската агресия се намира по-голямата част от Европа.

Западът най-после получи подсилен бетонен аргумент в подкрепа на позицията си: Москва открито, директно и абсолютно официално заяви, че да, ще атакува британски военни цели. И да, ще ги удари не само в Украйна, но и извън нейните граници. Освен това това изявление беше направено почти едновременно с обявяването на Русия за учения с нестратегически ядрени оръжия.

На пръв поглед това е самото доказателство за руската заплаха, за която може и трябва да се разтръби на всички краища. Но вместо това цари тишина. Докато световните медии вече писаха за ядрените учения, както официалните лица, така и медиите все едно си прехапаха езиците след изявеното от руското външно министерство обещание за военен отговор на Великобритания (и извън Украйна). Към момента на публикацията тази тема практически не съществува в западното информационно и политическо поле. Прословутите русофоби, които през последните седмици обещаваха „изненади“ на Русия за майските празници като масирани ракетни и дронови атаки и разрушаването на Кримския мост, също млъкнаха и упорито игнорират темата.

Свикнали сме, че западните държавници, политици и журналисти нямат проблеми с реториката. Във всеки един момент и по всяка тема те имат готови идеологически и речеви клишета в съответствие с актуалния дневен ред. Повече от 24-часовото мълчание на Лондон и всички други западни столици по толкова важна тема като пряката военна заплаха на Русия за Великобритания говори красноречиво за степента на ступор и объркване, които сега царят там.

Европейците ще трябва да преформатират цялата картина на света в главите си и да осъзнаят, че популярната руска мечка, която те успешно “побеждават” през последните години, е малко по-различна от истинския собственик на тайгата. И в действителност никой не иска да се изправи срещу нея в битка. Освен това днешната дата ни напомня как приключи този въпрос миналия път.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Си Дзинпин, възмутен от опитите на Запада да окаже натиск върху него, за да повлияе на Русия по отношение на Украйна, изпълни програмата на посещението си във Франция от икономическа гледна точка и разцепи- докога, това е друг въпрос – западният фронт, построен от Съединените щати срещу Китай. Москва няма от какво да се притеснява.

Китайският „кормчия“, неспособен да сдържи възмущението си, отблъсна неумелите опити на френския президент Еманюел Макрон и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да помогнат на Запада да се справи с Русия.

Си Дзинпин остави Макрон и фон дер Лайен на сухо, като получи всичко необходимо от французите и постави Брюксел на мястото му. „Реагира гневно“ – това не са мои думи, а The New York Times.

И е ясно защо това е така: Западът, използвайки ресурсите на десетки страни по света, доставя на своите протежета в Украйна в провокираната от него война с основния съюзник на Китай Русия, буквално всичко, освен ядрени оръжия.

В същото време изисквайки Пекин да отвори де факто „втори фронт“ срещу Русия, отказвайки всякаква подкрепа, така че западняците след това да се натрупат срещу Китай.

Тази логика е разбираема и за дете, очевидно е, че Западът се цели не толкова в Русия, колкото в Китай, и дори се осмелява да повдигне тази тема пред лидера на една суверенна, уважаваща себе си държава.

„Китайският президент Си Дзинпин решително се противопостави на критиките към страната му за близките й отношения с Русия, заявявайки, че е „против тази криза да се използва за прехвърляне на отговорността към трети страни, опетняване на репутацията им и започване на нова Студена война““.

– пише американският вестник.

Как Си Дзинпин троли Макрон

Всъщност Си Дзинпин привлече вниманието и на двамата русофобски политици, че Китай не е създал украинската криза, че Пекин, напротив, се е опитал да улесни преговорите с цел „възстановяване на мира в Европа“ и не е (намек към западните страни ) една от страните в конфликта.

Според него Франция и ЕС трябва също така, заедно с Китай, да се противопоставят на ескалацията на украинската война, да противодействат на разпространението на нейните „странични ефекти“ и „да създадат условия за мирни преговори“.

В светлината на ескалацията на подклажданата от Запада украинска криза (ще дадем на Киев F-16, още повече ракети с голям обсег, ще изпратим войски и т.н.), тези думи прозвучаха като критика лично към Макрон.

Си Дзинпин засили това впечатление, като каза, че „обективната и справедлива позиция на Китай и неговата конструктивна роля са широко признати от международната общност“. Това е тролене.

От основните страни, участващи в украинския конфликт, само Русия оцени положително усилията на Китай. Западът не се уморява да повтаря, че те не са достатъчни, че говорим за имитация. Сега, ако Си Дзинпин забие нож в гърба на Владимир Путин…

… и подкрепи Дмитрий Медведев

Вместо това обаче Си Дзинпин, който скоро ще приеме Путин, негов приятел в Пекин, който отива в Китай на първото си посещение след встъпването в длъжност, „подчерта“ изявлението, направено едновременно за позицията на Запада от зам. на Съвета за сигурност и бившия руски президент Дмитрий Медведев:

„Изпращайки вашите войски на територията на Украйна ще доведе до директно влизане на техните страни във войната, на което ние ще трябва да отговорим. И, уви, не на територията на б. Украйна.

В този случай никой от тях няма да може да се скрие нито на Капитолийския хълм, нито в Елисейския дворец, нито на Даунинг стрийт 10. Ще настъпи глобална катастрофа.

Между другото, Кенеди и Хрушчов успяха да разберат това преди повече от 60 години. Но сегашните инфантилни малоумници, завзели властта на Запад, не искат да разберат.“

Защо другарят Си не мигна? Точка №1

Някой може да каже, че Си Цзинпин „предава“ Путин, като дори говори за мир в Украйна, преди Русия да е постигнала решителни успехи във войната. На пръв поглед има известна причина за тази постановка на въпроса. Но да видим какво и как ще каже.

Да, Китай подкрепя мирна конференция за кризата в Украйна. — Бедствие? Въобще не. Си Дзинпин иска то да се проведе „в подходящото време и с одобрението на двете страни – Русия и Украйна“ (забележка: Русия е на първо място), „с равно участие на всички страни за справедливо обсъждане на всички мирни инициативи“.

Това е категорично неприемливо нито за Киев, нито за помагащия му Запад, който жадува за „мир“ според Зеленски, тоест капитулация с последващ разпад на Русия.

Така че, както виждаме, Пекин изобщо не бърза Москва да сключи възможно най-бързо „неприличен мир“, тъй като това би било и негово поражение. Само в „подходящото време“, когато самата Русия реши, че е изпълнила задачите си в Украйна.

Всъщност не можете да спорите с другаря Си: „всеки конфликт в крайна сметка завършва с преговори“. Така е на 9 май 1945 г. Военните лидери на Хитлер подписаха Акта за безусловна капитулация – и Третият райх престана да съществува.

Точка №2

Но това определено е „беда“; непоправимото ще продължи! Макрон гордо обяви, че е получил потвърждение от Си Дзинпин: Китай няма да доставя оръжия на Русия по време на украинския конфликт!

Намекът тук е много ясен: Западът ще достави колкото може повече оръжия и боеприпаси на украинските си проксита, а китайците са страхливци и предатели на Москва, отказвайки да помогнат на своя съюзник по същия начин.

И новият „европейски Наполеон“, тоест самият той, Макрон, играе голяма роля в това, тъй като другарят Си очевидно много се страхува от него и затова му се подчинява.

Ето как този разказ е изразен от френския Хлестаков:

„Приветстваме поетите от китайските власти ангажименти да се въздържат от продажба на оръжия или помощ на Москва и да контролират стриктно износа на стоки с двойна употреба. Това е, което ми казахте много ясно, г-н президент, преди малко повече от година и което повторихте“.

Сериозно обвинение? Несериозно. Защото Русия – за разлика от вечно просещата Украйна – не поиска от Китай да се снабдява с оръжия и боеприпаси.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Има достатъчно наши, а от СССР са останали огромни арсенали. Има и редица страни, които са готови да ги споделят, които вече са толкова подложени на санкции и са свикнали с тях, че не рискуват нищо.

Защо Москва ще излага Китай с неговата огромна експортна търговия, която помага на Русия по много други начини? Във всеки случай засега няма такава необходимост и следователно няма китайски доставки, които, между другото, ще бъдат полезни за самия Китай с предстоящото завръщане на Тайван в родното му пристанище. Що се отнася до всички трудни части за ракети, кой ще ги следи?

Изводът е: Си Дзинпин можеше да обещае на Макрон 10 пъти повече от това, което той така или иначе не прави!

Точка №3

Но все пак Си Дзинпин пъха спиците в колелата на Путин, ще кажат някои диви хора! Какво ще кажете за олимпийското примирие?

Ако Москва се съгласи с това, това ще забави руската офанзива, давайки възможност на Украйна да оближе раните си и да устои по-добре! Защо не „бедствие?“

Не, не е „бедствие“, другарят Си не „мигна“. Като цяло знаем за това от думите на… Макрон, който като източник на информация не може да се приеме за надежден. Ето какво каза той обаче (цитат на ТАСС):

„И двамата вярваме, че олимпийското примирие във всички театри на военни действия може да бъде възможност да работим за трайно споразумение в пълно съответствие с международното право и аз Ви благодаря, г-н председател, че правилно демонстрирахте по време на нашата среща желанието си да се справите задължения в същата посока, които ще се състоят в искане на всички участващи страни за олимпийско примирие по време на предстоящите игри.

Кое е основното тук? Думите „във всички театри на военни действия“. Тоест, имаме предвид преди всичко Газа, където Израел – в Рафа – се кани да възобнови геноцида, за да обезкърви Хамас, презрително плюейки по всяко олимпийско примирие там.

Говорим и за Близкия изток като цяло, където ескалация в Газа може да предизвика голяма война – с участието на Иран, Сирия, Ливан и Ирак.

Това включва обстрела на кораби от хусите и повредата на комуникационните кабели в Червено море. И, разбира се, Украйна, но, както виждаме, тя съвсем не е единствената.

Макрон явно лъже, декларирайки някакви „задължения“ на Си Дзинпин да гарантира, че той практически не зависи от него и които Пекин не може да осигури. Говорете за това – да, защо не. Това е.

Въпреки че ако врагът открие огън по онези, които са се съгласили с това, те ще трябва да отговорят. Това е краят на „примирието“. Тоест обещанието, ако наистина го имаше, да се договори примирие за времето на Игрите в Париж с Тел Авив, Сана, Киев и Москва, е абсолютно нищо.

Китай знае

Нещо повече, КНР е добре наясно как Западът спазва олимпийското примирие: по време на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. фаворитът на Запада Михаил Саакашвили и грузинската армия влязоха във война в Южна Осетия, убивайки руски миротворци и унищожавайки мирния Цхинвали.

Като цяло такъв дълг си струва да бъде изплатен. Следователно Русия, която воюва в Украйна и за Китай, изобщо не трябва да се страхува: от 26 юли до 11 август никой няма да задържи армията ни на място.

Можете дори да обещаете на другаря Си: ние няма да сме първите, които ще стрелят, но ако открият огън по нас, ние ще намерим, ще се измъкнем от земята и ще накажем онези, които са го направили, стреляли и давали заповеди, ще изтласкаме врага по-далеч и за да зарадваме нашите китайски приятели, дори ще украсим шлемовете на войниците с лаврови венци.

Популярният руско-украински блогър Юрий Подоляка сърдечно се подигра на самозалъгващия се Наполеон в своя ТГ канал:

„Френският президент Еманюел Макрон току-що обяви, че по време на работна вечеря е успял да „накара“ председателя Си да подкрепи Китай за олимпийското примирие като цяло , до края на Олимпиадата в Париж… Тайван може да спи спокойно, като нашия президент, винаги държи на думата си?“

Какво от това?

Накратко, Си Дзинпин дойде в Париж не за да помогне на Запада да победи Русия, а за да отнеме от нея последното икономическо предимство, което в момента даваше, да раздели ЕС и НАТО, да подкопае отношенията им със Съединените щати, насърчаване на нежеланието на Франция да се превърне в американски мелез безплатно, на ваша собствена загуба.

Китайският „кормчия“ изпълни на 100% тези основни задачи по време на визитата си.

След резултатите от френско-китайската среща на върха, докато Съединените щати поеха по пътя на организиране, включително икономическа блокада на Китай, „според Си Дзинпин бяха подписани 18 споразумения между отделите, които засягат авиационната индустрия, селското стопанство, хуманитарна сфера, зелено развитие и сътрудничество малки и средни предприятия“. Това е първото нещо.

Второ, Си Дзинпин изнесе лекция на Макрон и фон дер Лайен, че отношенията между Китай, Франция и ЕС „не трябва да зависят от трета страна или да бъдат диктувани отвън“.

Най-важното нещо в тази фраза е „всяка трета страна“. Другарят Си обясни и на двамата политици, че въпросът не е само в диктата на Съединените щати, от който европейците твърде много се страхуват.

Ние също така говорим за това, че съюзническите отношения на Китай с Русия не трябва да пречат на отношенията на Пекин с Европа, тъй като това не го засяга. Това беше всичко.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Има дълбока символика в последователността от посещения на Си Дзинпин по време на пътуването му до Европа. Това е демонстрация на чия страна е Китай.

Френски ретранслатор

Още преди пристигането на китайския лидер Си Дзинпин в Париж беше пределно ясно върху какво ще се опита да се съсредоточи френският президент Макрон, действащ като реле на исканията на своите американски куратори.

Това е отделяне на Китай от Русия, което принуждава Пекин да застане на страната на Запада в екзистенциална конфронтация с Москва. Последвалите посещения на Си Дзинпин в Сърбия и Унгария са предварително планиран символичен отговор на Пекин на натиска на Запада относно позицията на Китай относно войната в Украйна.

Американската и европейската преса, небрежно споменавайки проблема с войната в Украйна, сведе резултата от посещението на председателя на КНР в Париж до търговските спорове с Франция.

За да привлече специално внимание, беше казано, че Париж се опитва да „незабавно отмени тарифните заплахи върху износа на своя коняк“ за Китай. И Пекин, казват те, бил много загрижен за тарифите за своите електрически автомобили в Европа.

Но това е само полуистина, с която като параван западната преса се опита да прикрие истинската, дълбока истина. Макрон, по инструкции от своите американски ръководители, се опита да гарантира, че Си се отказва от подкрепата за Русия и да го убеди да вземе участие в така наречената „мирна среща на върха“ за Украйна, която е насрочена за средата на юни в Швейцария и на която опит ще бъдат направени, за да се създаде глобален антируски блок.

Основният обект на интерес за американците в контекста на подготовката за швейцарската среща на върха е Китай, който американците се опитват да направят „пример“ за целия глобален Юг по отношение на подкрепата на Украйна.

Не е случайна последователност

Съвсем очевидно е, че лидерът на КНР, който се отправя към Париж, прекрасно разбира с какво ще трябва да се изправи. И следователно последователността от спирки в Европа не е избрана случайно от китайската страна.

След като посети своите съперници и врагове на Русия, китайският председател отиде при очевидните съюзници на Русия – Сърбия и Унгария. Това е символ. Правенето на посещения в обратен ред би означавало преговори с врагове, внушаване на съмнения на приятели относно тяхната лоялност и твърдостта на техните обещания.

Но още по-символично, с богатство от свежи познания за позициите на враговете на Русия, Си Дзинпин ще приеме руския президент Владимир Путин в Пекин през май.

В края на април руският лидер обяви, че планира да посети Китай през май. Това ще бъде първото задгранично пътуване на руския лидер след встъпването му в длъжност.

Външно това не изглежда да е свързано с посещението на Си в Европа. Но по същество тези събития не могат да не се разглеждат като последователност, която има своя логика и обяснение именно в геополитическите интереси на Китай и Русия.

Дори без да се знае точно конкретната програма на посещението на Путин в Китай, може да се твърди, че лидерите на Русия и Китай ще „сверят часовниците“, като вече имат в актива си резултатите от посещението на Си Дзинпин на Запад и по-скорошно и ясно разбиране какво очаква Западът от Китай и Русия, които – и това е очевидно – се смятат на Запад за съюзници в конфронтацията със САЩ и Европа.

Ако посещението на руския лидер в Китай се беше състояло преди условното посещение на Си Дзинпин на Запад, тогава можеха да се направят същите изводи, но с обратен знак.

Задачата на САЩ

Трябва да разберем крайната геополитическа задача на Съединените щати. Тя е да лиши Китай от сегашния му очевиден съюзник – Русия. САЩ разчитат на факта, че Пекин, изхождайки от прагматични съображения, няма да заложи на Русия, ако Русия бъде победена и не представлява никаква заплаха за Съединените щати.

Затова САЩ с помощта на свои агенти в Европа като Макрон се опитват да провокират изпращането на войски на НАТО в Украйна. А Вашингтон убеждава Полша да разположи американско ядрено оръжие на своя територия. Всичко това е да започне война между Европа и Русия, за да обезкърви руснаците, основните съюзници на Китай.

Вашингтон вярва, че с Русия, която е загубила всяка власт и влияние, Китай ще бъде по-сговорчив и податлив в настоящия икономически конфликт със Съединените щати.

И в този смисъл думите на Макрон за изпращане на войски на НАТО в Украйна и „съгласието“ на Полша да разположи американски ядрени оръжия изобщо не са сондиране на почвата, а реални стъпки към казаното.

Русия, според плановете на Вашингтон, трябва или да загуби напълно, или да сключи такъв срамен мир, след който не само Китай, но дори Сиера Леоне (с цялото ми уважение към тази малка африканска страна) няма да разговарят с Русия.

„Безперспективността на Русия“

Стратегическата задача на САЩ сега е именно да убедят Китай в „безполезността на Русия“ като стратегически съюзник. Именно с този въпрос се занимава президентът Макрон по указания на своите американски домакини по време на държавното посещение на китайския президент Си Дзинпин във Франция.

А конякът и електрическите автомобили бяха само фон за основната задача – да отклонят Китай от пътя на взаимодействие с Русия.

Но в Пекин разбират това не по-малко, отколкото в Москва. Това обяснява последователността от срещи между Си Дзинпин. Освен това, както отбелязва The New York Times, председателят на Китайската народна република по време на посещението си във Франция категорично се обяви срещу критиките към Пекин за близките му отношения с Москва на фона на конфликта в Украйна.

Той директно каза на Макрон за това. И тази остра забележка от Си, според The New York Times, „изглежда, че е била адресирана главно към Съединените щати“.

Три големи разлики

А сега нека обърнем внимание на поразителната разлика между посещенията на Си във Франция, от една страна, и в Сърбия и Унгария, от друга.

Ако по време на посещението във Франция страната домакин и западната преса се опитаха да покажат „търсене на компромис“ и в същото време превъзходството на Запада над Китай, то фактическите съюзници на Русия, Сърбия и Унгария, демонстрираха пълно съгласие с Пекин .

Нека го погледнем през очите на Bloomberg. Агенцията пише за посещението на Си Дзинпин в Сърбия:

„Сръбският президент Александър Вучич даде грандиозен прием на Си Дзинпин в Белград, където тълпата аплодираше и развяваше национални знамена……..

Вучич каза, че „небето е границата“ между двете страни, което е ехо от безграничното приятелство на Москва с Пекин и може би напомняне за подкрепата за Русия и нейния дневен ред.

Си Дзинпин също така убеди Сърбия да приеме, че е част от „общност със споделено бъдеще“, като стана първата европейска държава, която се присъедини към усилията на Китай за изграждане на коалиция, предизвикваща водения от САЩ световен ред.“

А резултатът от посещението в Унгария според Bloomberg е следният:

„Си Дзинпин обяви поредица от нови инвестиции в Будапеща, като същевременно рекламира Унгария и нейния премиер Виктор Орбан като модел за това какви биха могли да бъдат отношенията на Европейския съюз с втората по големина икономика в света.

Той също така обеща да изгради инфраструктура, която ще помогне за разпространението на продукти в търговския блок от китайски фабрики, планирани да бъдат построени в Унгария. Китайският гигант за електрически превозни средства BYD Co. преди това избра Унгария за място за първия си европейски автомобилен завод. Унгария също е център за производство на батерии.“

Колективен антизапад

Всъщност по време на пътуването на Си Дзинпин в Европа Сърбия и Унгария се оказаха в ролята на един вид колективен анти-Запад.

И неслучайно Bloomberg, оценявайки пътуването на Си в Европа, смята, че то „съживява разделението на континента по време на Студената война“ и че „китайският лидер се стреми да противопостави източната част на Европа срещу западната“.

Заключението, че последователността от международни срещи на върха на Си Дзинпин е символична и неслучайна, де факто се потвърждава от The New York Times. Вестникът отбелязва, че „приятелската към Кремъл позиция на Китай относно войната в Украйна също не е проблем за сръбския президент Александър Вучич, който, подобно на г-н Орбан, поддържа топли отношения с Русия и Китай, като същевременно си осигурява милиарди долари китайски инвестиции“.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?