Увеличените военни разходи неизбежно ще влошат икономическата криза в Европа

На 21-22 март в Брюксел се проведе поредната среща на върха на лидерите на страните от Европейския съюз. Дневният ред на срещата беше обширен. Обсъдиха въпроса как да се разпоредят със „замразените“ активи на Русия. Повдигна се въпросът как да се затегнат антируските санкции.

Стои и въпросът за разрешаването на ситуацията в Близкия изток. Относно евентуалното членство на нови страни в ЕС (Украйна, Молдова). Те също така обсъдиха ситуацията с продължаващите протести на европейските фермери, причините за които бяха напливът на селскостопански продукти от Украйна в резултат на премахването на митата от Европейския съюз.

Но, струва ми се, военните въпроси бяха с най-висок приоритет. Първо, въпросите за военната помощ на режима в Киев. Второ, въпросите на милитаризацията на европейската икономика.

Участниците в срещата потвърдиха ангажимента на ЕС за пари за оръжия за Киев в размер на 50 милиарда евро през следващите четири години, включително ангажименти за военна помощ на стойност 5 милиарда евро тази година.

Те се опитаха да свържат въпроса за военните разходи с кражбата на „замразените“ руски активи. Конфискацията на такива активи в полза на Украйна беше окончателно изоставена, беше обсъден само вариантът за използване на доходите от „замразените“ активи.

Европейският комисар по външните работи и политиката на сигурност фашизирания Жозеп Борел предложи 90% от приходите от замразените руски активи да бъдат изпратени в Европейския фонд за мир за плащане на доставките на оръжия за Киев, а останалите 10% да бъдат прехвърлени в бюджета на ЕС за подкрепа на украинската военна промишлиност.

По въпроса за руските активи обаче нямаше пълно единодушие. Ирландия, Люксембург и Малта смятат, че правната разработка на въпроса е недостатъчна. А Унгария смята, че средствата трябва да се харчат не за оръжие, а за възстановяването на Украйна.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и редица други радикални брюкселски служители създадоха атмосфера на военна психоза на срещата. Те призоваха за ускорена подготовка на Европа за война и прехвърляне на икономиката на ЕС на „военна основа“. Мишел обяви необходимостта от удвояване на военното производство на ЕС до 2030 г.

Редица участници в срещата заявиха, че техните страни дори са готови да изпратят свои военни в Украйна за участие в бойни операции. Очевидно те са били повлияни от френския президент Еманюел Макрон, който още преди срещата на върха предположи, че западните страни могат да изпратят войски в Украйна в бъдеще.

За милитаристичната лудост, в която се проведе срещата на върха, може да се съди отчасти по коментарите на унгарския премиер Виктор Орбан. Той беше шокиран от военните настроения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. „Чувствам се като в друга галактика заради военната атмосфера“, описа Орбан атмосферата на срещата.

Унгарският премиер изрази опасения, че редица европейски държави наистина могат да изпратят войски в Украйна през следващите месеци. Орбан също така свърза въпроса за европейския милитаризъм с предстоящите избори за Европейски парламент: „Би било по-добре избирателите в Унгария и други европейски страни да изпратят в Брюксел повече политици, подкрепящи мира, и по-малко политици, подкрепящи войната.“

На срещата на върха в Брюксел отново беше озвучена такава болезнена тема като нивото на военните разходи в страните от Европейския съюз. Но това ниво все още се счита за недостатъчно. Повечето европейски страни трябва да се подчиняват на директивите не само на ЕС, но и на НАТО, тъй като те са членове на този военно-политически блок.

Още през 2006 г. министрите на отбраната на НАТО решиха да отделят най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, за да продължат да гарантират военната готовност на Алианса. По това време общият БВП на страните от НАТО без Съединените щати е приблизително равен на БВП на САЩ. Но военните разходи на страните от НАТО без Съединените щати бяха само половината от военните разходи на Съединените щати. Явен дисбаланс, който трябваше да бъде коригиран.

Финансовата криза от 2007-2008 г попречи на много държави да се съобразят с този стандарт на НАТО. Военните разходи в повечето европейски страни по време на кризата и следващите години намаляват в относително изражение, а в някои страни и в абсолютно изражение.

Военните разходи на европейските страни членки на НАТО през 2014 г. възлизат на 1,47% от общия им БВП. Освен това дисбалансът между военните разходи на САЩ и военните разходи на останалите членове на блока спрямо САЩ се увеличи.

На среща на върха в Уелс през 2014 г., след като Руската федерация беше обявена за враг на Запада (след връщането на Крим на Русия) и нестабилността в Близкия изток се увеличи, лидерите на НАТО приеха документ („Ангажиментът“), който отново изискваше изтегляне на военните разходи на страните-членки на блока до ниво от поне 2% от БВП.

А на тези страни, които бяха далеч от този показател, беше наредено поне да спрат да намаляват дела на военните разходи в БВП. Също така за първи път беше определен стандарт за структурата на военните разходи. В редица страни лъвският дял от военните разходи се падат на изплащането на заплати на военнослужещите, пенсии на ветерани, изграждане и поддръжка на военни съоръжения, закупуване на храна, конвенционални превозни средства, горива и смазочни материали и др. А разходите за закупуване на нова техника и оборудване и още повече за развитието й могат да се измерят с няколко процента.

С такава структура не се извършва модернизация на въоръжените сили. За да се гарантира, че тези средства се изразходват по най-ефикасния и ефективен начин за придобиване и разгръщане на усъвършенствани способности, съюзниците от НАТО се съгласиха поне 20% от разходите за отбрана да бъдат разпределени за закупуване на ново базово техническо оборудване. Това включва и свързаните с това научноизследователска и развойна дейност (R&D), които се считат за критичен показател за модернизацията.

На срещата на високо равнище във Вилнюс през 2023 г. лидерите на НАТО се споразумяха за нов ангажимент за инвестиции в отбраната, като се ангажираха с постоянен ангажимент да инвестират най-малко 2% от БВП в отбраната всяка година (без отстъпки за изоставащите страни).

Те също така потвърдиха, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се запълнят съществуващите пропуски и да се изпълнят изискванията във всички области на военната сигурност. Новото обещание за инвестиции в отбраната призовава страните от НАТО да се ангажират с 20% от годишните разходи за отбрана и закупуване на нова базова техника, включително и за научноизследователска и развойна дейност.

Разбира се, всички ключови решения в НАТО се инициират и прокарват от Вашингтон. Европейските страни членки на НАТО всъщност се оказват под контрола не на Брюксел, а на Вашингтон. А последното решение във Вилнюс не е препоръка за европейците, а строга директива.

Може би само няколко страни-членки на ЕС избягват тези директиви: Австрия, Ирландия, Кипър, Малта, защото не са членове на НАТО. Доскоро тези директиви бяха избягвани и от Швеция и Финландия, но сега те се присъединяват към военния блок и се оказват под двоен натиск: ЕС и НАТО. В момента от 32 страни членки на НАТО, 23 страни са членки на ЕС.

Прави впечатление, че централата на НАТО и основните институции на Европейския съюз се намират на едно място – в Брюксел. За да осигурят още по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, на 10 януари 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха декларация за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството.

Между другото, не всички членове на НАТО са членове на Европейския съюз. Ясно е, че ЕС не може по дефиниция да включва САЩ и Канада. Всичко е ясно с Великобритания, която умишлено напусна ЕС. Но има страни от НАТО, които обикновено се наричат европейски или „почти европейски“, които все още са извън ЕС: Албания, Исландия, Северна Македония, Норвегия, Черна гора, Турция.

Разбира се, за НАТО би било по-удобно тези страни да станат част от Европейския съюз. Това би улеснило прокарването на решенията на военния блок в тези страни. НАТО е невидимият ходатай за приемането на тези страни в Европейския съюз. Особено силно се ходатайства за Турция, която, както знаете, има втората по големина армия в НАТО след САЩ.

Като се има предвид това, не е изненадващо, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21-22 март т. г. военните въпроси бяха на първо място в дневния ред. Срещата отбеляза напредък в увеличаването на военните разходи на НАТО през 2023 г. в сравнение с 2022 г.

През 2023 г. военните разходи на страните-членки на НАТО възлизат на 1,26 трилиона долара, в сравнение с 1,18 трилиона долара през 2022 г. Увеличението за годината възлиза на около $80 млрд. Приблизително половината от това увеличение е осигурено от САЩ, другата половина – от всички останали страни-членки на блока; почти цялата втора половина на увеличението е осигурено от страните-членки на ЕС.

Тежестта върху Съединените щати намаля донякъде през годината. Ако през 2022 г. те са съставлявали 69,6% от военните разходи на блока НАТО, то през 2023 г. те се оказват равни на 68,3%. Но това все още е дори малко по-високо, отколкото в началото на този век, когато Вашингтон започна да се бори с този дисбаланс в НАТО.

В продължение на много години Съединените щати също бяха на първо място сред страните от НАТО по отношение на размера на военните разходи спрямо БВП. Те никога не са падали под нивото от 3%, а в някои години надхвърлят 4 и дори 5%. Например през 2009 г. цифрата е била 5,32%.

През последните години понякога някои европейски страни достигат или дори надхвърлят нивата на САЩ. Така през по-миналата година Гърция неочаквано зае първо място по показателя, измествайки САЩ на второ място. А миналата година Полша надмина САЩ.

Ще дам данни за размера на военните разходи спрямо БВП за всички страни от НАТО през 2023 г. (%; в низходящ ред; в скоби – цифрата за 2022 г.):

Полша 3,90 (2,40)

САЩ 3,49 (3,45)

Гърция 3,01 (3,86)

Естония 2,73 (2,16)

Литва 2,54 (2,47)

Финландия 2,45 (1,68)

Румъния 2,44 (1,72)

Унгария 2,43 (1,82)

Латвия 2,27 (2,08)

Великобритания 2,07 (2,16)

Словакия 2.03 (1.81)

Франция 1,90 (1,88)

Северна Македония 1,87 (1,62)

Черна гора 1,87 (1,41)

България 1,84 (1,62)

Хърватия 1,79 (1,82)

Албания 1,76 (1,21)

Холандия 1,70 (1,63)

Норвегия 1,67 (1,51)

Дания 1,65 (1,38)

Германия 1,57 (1,49)

Чехия 1,50 (1,34)

Португалия 1,48 (1,42)

Италия 1,46 (1,51)

Канада 1,38 (1,22)

Словения 1.35 (1.25)

Турция 1,31 (1,36)

Испания 1,26 (1,07)

Белгия 1.13 (1.19)

Люксембург 0,72 (0,62)

От 30-те страни, 24 държави са увеличили относителното ниво на военните разходи през годината. Шест държави са с понижен рейтинг (Гърция, Обединеното кралство, Хърватия, Италия, Турция, Белгия). През 2022 г. 7 държави са изпълнили стандарта на НАТО за относителното ниво на военни разходи (поне 2% от БВП).

През 2023 г. броят на тези страни се увеличи до 11. От тях 8 държави бяха членки на ЕС: Полша, Гърция, Естония, Литва, Румъния, Унгария, Латвия, Словакия. Други 15 страни членки на ЕС не отговарят на стандарта.

На срещата на върха в Брюксел бяха дадени обещания тази година да бъде спазен стандартът на НАТО за военни разходи от 2 процента от страните от ЕС. Вярно, не е много ясно: от всички страни без изключение или ще бъде 2% като цяло за целия европейски „колхоз“.

Трудно е да си представим, че такива изостанали страни като Люксембург, Белгия, Испания, Португалия и Италия могат да увеличат военните разходи с един и половина до два пъти за една година. Дори в Германия има сериозни съмнения, че ще успее да достигне необходимия стандарт.

Затова на срещата на върха, наред с уверенията за изпълнение на задълженията си към НАТО, бяха направени предложения как това да стане в днешните условия, когато Европа всъщност е в състояние на икономическа депресия. В допълнение към предложенията за използване на „замразените“ активи на Русия за тези цели, от които вече настръхнаха всички, имаше и други. Много оригинални.

Например Еманюел Макрон изложи идеята за издаване на паневропейски облигации (т.е. задължения не на отделни държави, а на целия ЕС) за развитие на военната индустрия в Европа. Възможността за издаване на съвместни отбранителни облигации на ЕС се подкрепя от Франция, Естония, Полша, но „по-пестеливите страни“ – Германия, Холандия и Австрия – са категорично против тях.

EUОbserver съобщава за друга инициатива: „Страни като Германия и Холандия предлагат пенсионните фондове да поемат част от разходите чрез увеличаване на инвестициите в отбранителния сектор.“ Представители на някои пенсионни фондове казаха пред EUObserver, че не са наясно в какво точно трябва да инвестират. „Ние не купуваме оръжия и боеприпаси и не поръчваме танкове“, отбеляза един от тях.

Участниците в срещата също се обърнаха към Европейската инвестиционна банка, като я призоваха да превърне кредитирането на отбранителната индустрия в свой основен приоритет.

Резултатите от срещата бяха обобщени от Politico в статията „Лидерите на ЕС са разделени относно това как да финансират оръжия“. Той цитира един европейски служител след срещата на върха на лидерите в Брюксел: „Нека бъдем честни: нищо реално не е решено относно финансирането на отбраната.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Ротацията се провали, защото ГЕРБ и ДПС решиха, че не са готови да се разделят със 100% влияние в регулаторите и съдебната власт, които имат в момента, коментира в сряда съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов.

“Ние показахме, че се борим за това страната да излезе от корупционното блато, в което е затънала. Това може да стане само през институционални реформи. Това сложихме на масата с нашето предложение за споразумение. Именно за него ще искаме мандат от избирателите – да ни дадат силата да наложим този дневен ред”, каза Иванов пред бТВ.

Стана ми абсолютно ясно, че няма да има ротация в момента, в който отказахме офертата ГЕРБ-ДПС да получат 2/3-ти от регулаторите и позициите в съдебната власт – без никакъв процес, без никакви гаранции за независимост, прозрачност, за обществено участие, за конкурентност. В момента, в който сложихме на масата проект на Меморандум с именно тези гаранции, последваха остри реакции от ГЕРБ и самовзривяване от Делян Пеевски. Тогава стана ясно, че условията, които предлагаме, са неприемливи за тях, добави още той.

Оттам нататък последваха множество епизоди, в които ГЕРБ целенасочено взривяваха преговорите и търсиха начини и поводи този процес да бъде прекъснат. Самото неучастие на г-н Борисов в преговорите издаваше камуфлажния характер на цялото мероприятие, смята Иванов.

Не бива да забравяме, че съществуването на това правителство стана възможно на база на сложен компромис и от двете страни. Този компромис имаше за цел да ни изкара от изключително тежката политическа криза. Беше предвиден за 18 месеца и нямаше никакви основания след 9 месеца да се иска цялостното му предоговаряне по този начин. Този компромис предвиждаше, че може да има смяна на министри само при взаимно съгласие. Не е новина, че многократно сме искали оставката на министъра на МВР. Няма листчета, на които се пише кабинет – постига се съгласие. Ние не получихме това взаимно съгласие за МВР, каза още той.

Ротацията се провали, защото ГЕРБ и ДПС решиха, че не са готови да се разделят със 100% влияние в регулаторите и съдебната власт, които имат в момента, коментира в сряда съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов.

“Ние показахме, че се борим за това страната да излезе от корупционното блато, в което е затънала. Това може да стане само през институционални реформи. Това сложихме на масата с нашето предложение за споразумение. Именно за него ще искаме мандат от избирателите – да ни дадат силата да наложим този дневен ред”, каза Иванов пред бТВ.

Стана ми абсолютно ясно, че няма да има ротация в момента, в който отказахме офертата ГЕРБ-ДПС да получат 2/3-ти от регулаторите и позициите в съдебната власт – без никакъв процес, без никакви гаранции за независимост, прозрачност, за обществено участие, за конкурентност. В момента, в който сложихме на масата проект на Меморандум с именно тези гаранции, последваха остри реакции от ГЕРБ и самовзривяване от Делян Пеевски. Тогава стана ясно, че условията, които предлагаме, са неприемливи за тях, добави още той.

Оттам нататък последваха множество епизоди, в които ГЕРБ целенасочено взривяваха преговорите и търсиха начини и поводи този процес да бъде прекъснат. Самото неучастие на г-н Борисов в преговорите издаваше камуфлажния характер на цялото мероприятие, смята Иванов.

Не бива да забравяме, че съществуването на това правителство стана възможно на база на сложен компромис и от двете страни. Този компромис имаше за цел да ни изкара от изключително тежката политическа криза. Беше предвиден за 18 месеца и нямаше никакви основания след 9 месеца да се иска цялостното му предоговаряне по този начин. Този компромис предвиждаше, че може да има смяна на министри само при взаимно съгласие. Не е новина, че многократно сме искали оставката на министъра на МВР. Няма листчета, на които се пише кабинет – постига се съгласие. Ние не получихме това взаимно съгласие за МВР, каза още той.

“Два пъти предложихме да се върнем към оригиналната формула за ротация единствено на премиера и вицепремиера. ГЕРБ също предложиха това, но без подписване на споразумение. Защо? Защото споразумението казва, че г-н Пеевски ще загуби контролния пакет в регулаторите и съдебната власт, а това явно не може да се допусне.

Накрая получихме едно писмо, което приличаше на бракоразводна жалба, написана така, че да попадне в „Съдебен спор“. Представете си – най-голямата партия ГЕРБ били натискани, обиждани, шантажирани, заплашвани. И нито един политически аргумент. Въпросът е дали носим политическа отговорност пред страната или търсим повод да се обидим. Въпреки всички провокации, не прекъснахме процеса на преговорите. ГЕРБ го направиха.

“Г-н Пеевски казал, че Христо Иванов иска избори. Христо Иванов иска съдебната власт и регулаторите да се попълнят с независими хора, в конкурентен и прозрачен процес. Искам никой да няма право на първа брачна нощ и на гарантирано поставяне на котки в чували. Това искам. Ако на някого това не му харесва и смята, че, за да защити правото си на първа брачна нощ и на гарантирано посочване на свои хора, трябва да закара страната на избори, това е негова отговорност”, каза още Иванов.

Той смята, че настоящото управление показа, че ГЕРБ не могат да взимат самостоятелни решения без разрешението на Пеевски.

“Параф на Пеевски не сме искали, не ни е нужен. Но той през цялото време е необходим на ГЕРБ”, заключи той.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Проф. Иво Христов: Военният конфликт ще се разрасне и ще бъде жесток. След атентата в „Крокус“ залозите рязко се вдигнаха

„Наблюдаваме събития без прецедент в човешката история. Става дума за бъдещето на човешката цивилизация. С терористичния акт в Подмосковието беше премината една драматична точка на пречупване.“ Това заяви социологът и геополитически анализатор проф. Иво Христов в предаването „Не се страхувай!“ с водещ Васил Василев по телевизия Евроком.

Той е на мнение, че историята никога не се повтаря. „Първо, ние никога не сме имали такова нещо в миналото като глобализиран свят. Следователно конфликтите, които в момента се разграничават и се разгръщат, имат глобално измерение. Те могат да се развиват в конкретни точки, физически и географски – Украйна, Близкия Изток. Но те имат измерения, които са глобални, планетарни.“

„Второ, става въпрос за бъдещето на човечеството и на човешката цивилизация, и за това в каква форма тя ще продължи. Залогът е огромен“, продължава социологът.

„На трето място, ясно е, че залогът е дали досега управляващите и господстващи сили в света ще продължат своето господство в сегашните или в други форми, или това господство ще бъде редуцирано, или пък направо премахнато. Ако това е така, кои ще го направят, в каква форма и какво ще последва след това?“, казва Иво Христов.

Според него се намираме в етап на приключване на старата епоха, докато новата още не е дошла. „Намираме се някъде в междуцарствието“, обяснява проф. Христов.

„След атентата в Подмосковието светът наистина не е същият. Една драматична точка на пречупване беше премината“, отбеляза проф. Христов и поясни:

„Езикът е само външна демонстрация на промяната на отношението, промяната на организацията и промяната на начина, по който въобще Русия оттук нататък ще процедира в ситуацията, в която се намира. Мисля, че ни чакат много тежки времена, военният конфликт ще се разрасне и ще бъде жесток. Досега той беше действително удържан в рамките на конфликт с ниска и средна интензивност.“

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

По думите му оттук нататък залозите рязко са се вдигнали.

„Има едно високомерие и самочувствие в част от тези, които се смятат за елита на света. Те смятат, че всички козове се намират в техния ръкав, че разполагат с целите необходими ресурси и информация, воля и организация за налагане на тяхната визия за света. Смятат, че държейки средствата за масова информация, те държат картините на света и могат да ги налагат безнаказано на целия останал свят и в този смисъл са безнаказани. Нищо такова няма да има. Ето защо това самозабравяне на част от управляващите и световни елити в света в момента ще ни излезе през носа не само на нас, но и на тях“ коментира проф. Иво Христов.

„Няма да има недосегаеми“, категоричен е анализаторът.

„Израстнаха няколко поколения инфантилни хора. Огромна част от благоденствието на Европа не е тяхна заслуга, а на поколенията преди тях, които са рискували живота и здравето си, които са били предприемчиви, кото са били жестоки – които са заграбили и завоювали голяма част от света, но които са имали качеството да го направят. Тези паразитират върху резултатите на техните предци. Те си мислят, че този прекрасен свят им се дължи. И за секунда не могат да си представят, че тй може да приключи буквално. Мислят си, че това са страшилки. Нямат морално-волевите качества, защото са израстнали генерации, на кото най-големият им проблем е къде точно ще си изкараме отпуската това лято. Това е драмата на тези хора, които не си дават сметка, че безплатно е само сиренето в капана за мишки“, каза проф. Иво Христов. Според него „това не са хора, които могат да изнесат жертви, да воюват“ и затова, например, най-големият противник на връщането на задължителната казарма във Франция е френският гнералитет. Висшите военни си дават сметка, че ако това стане ще ддат оръжие на 40% мигранти и техни наследници, които могат да го обърнат срещу страната, която ги е подслонила.

Заради това последните войни, кото води Запазът са прокси войни, посочи той. И припомни, че в Първата световна война са унищожен 45% от аристокрацията на Великобритания и затова тази война на Острова се нарича и до днес Великата война. Французите пък са толкова съкрушени от Първата световна война, че във Втората се предават за 40 дни.

България закономерно се движи към своя финал, смята още анализаторът. Според него обществото се е несъстояло както по върховете, така и долу. Но българите имат здрав скептицизъм, изтъкна проф. Христов. „Ние сме аташирани към голямата база в Констанца (на НАТО) и втората голяма база – в Александруполис. Ние сме важна транзитна територия. Това сме вече ние. Ние приключихме нашето държавно съществуване дори като полунезависима държава. А какви негодници са командировани да изпълняват тази непосредствена задача (на управлението) е подробност от пейзажа и въпрос на репертуар на театъра“, продължи проф. Христов.

Запитан сменя ли се сценаристът, той отговори: „Има усещане за прехвърляне на отговорности от главния сценарист на подизпълнител. Този подизпълнител в момента трябва да отговаря за „реда и тишената на територията“, както се е казвало едно време в Османската империя. Но според мен и той се е видял в чудо. Но великите сили толкова ни презират, че им е все тая качеството на персонала, който ще изпълнява задачата. Стига задачата да бъде изпълнена.“

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?