Китай активно изкупува и разцепва Европа. Това е начинът да се оценят резултатите от неотдавнашното посещение на Си Цзинпин в редица страни от ЕС. Освен сключването на колосални търговски договори, тази визита има и политически компонент – и в този смисъл действията на Пекин очевидно помагат на Москва. По какъв начин?

Икономическата интервенция на Поднебесната в Европейския съюз започна отдавна, но до някое време не беше особено забележима. В края на краищата, тя се осъществяваше не с метода на безпардонен натиск (както правят американците), а с тихо пропълзяване в перспективни, но страдащи от липсата на нужното количество пари проекти.

“Проба на перото” на Пекин може да се счита старта във Варшава през 2012 г. на формата “16 + 1”. Това са споразуменията за търговско, икономическо и инвестиционно сътрудничество на 16 страни от Централна и Източна Европа, които някога са били социалистическия лагер (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения) и Китай. 11 от горепосочените са членове на ЕС, но тогава ръководството на ЕС не възпрепятства сключването на сделката. Напротив, въздъхнаха с облекчение: самата „Общност на 28-те“ нямаше финанси за поддържане на икономиките на държавите от източноевропейския баласт.

Китайците умеят да чакат. Почти до 2018 г. Пекин вливаше инвестициите си в Европа много предпазливо, с незабележими порции, натрупвайки дялови участия в транспортната мрежа на различни страни (главно акциите на морските пристанища на Гърция, Италия, Испания и някои други). И след като започна да оказва влияние върху политиката на превоза на товари в Стария свят, реши да насоча вниманието си към технологичните предприятия на ЕС. И в този момент, между другото много навреме, излезе на преден план инициативата на Доналд Тръмп за „връщане на величието на Америка“. Тръмп наложи високи мита върху стоки, доставяни на САЩ от Европейския съюз, като продължава да настоява европейците да купуват американски стоки на преференциални условия. Европа подскочи в търсене на изход – и тук се появи Поднебесната.

Общият обем инвестиции на китайските държавни компании и банки в страните от ЕС през 2018 г. достигна 60,4 млрд. долара (малко повече от 52,760 млрд. Евро). В сравнение с 2017 г. размерът на инвестициите се е увеличил с 82%.

“Китай реши да премине към Стария свят, смятайки, че инвестирането в него ще бъде безопасно и привлекателно нещо”, отбеляза през януари 2019-та испанският El Confidencial. – Европейските показатели изглеждат още по-значими, ако вземем предвид факта, че световните преки чуждестранни инвестиции на Китай са спаднали с повече от 45% през миналата година до 108,2 млрд. долара (около 94,52 млрд. Евро). Просто изчисление показва, че на Европа се падат 56% от общия обем средствата, инвестирани от Пекин в различни икономики по света.”

В петте най-големи държави, получили най-голямо финансиране от Китай, четири представляват Европа, а три от тях – ЕС: Португалия, Финландия, Нидерландия и Обединеното кралство. В Париж и Берлин забиха тревога: парите на азиатския гигант течаха в Европейския съюз, но покрай неговите основни „дялови участници-концесионери“ – Германия и Франция. Ангела Меркел и Емануел Макрон започнаха активно да предлагат на партньорите си по евроалианса “да се страхуват от данайците (в смисъл китайците) който носят подаръци.” Лидерите на ЕС предупреждават, че азиатските пари могат да разцепят единството на Европа – но на практика не предлагат никакви други капитали в замяна.

Оставащите на сухо при такова разделение Италия, Гърция, Унгария и другите по-малки страни, разбраха, че няма смисъл да „чакат милости“ от Европейския съюз и открито започнаха да търсят алтернативи. В списъка на първите две места бяха Китай и Русия.

Всички пътища водят към Рим

Изборът на страните за посещение на Си Цзинпин по време на пътуването из Европа от 21 до 26 март не може да се нарече случаен. Италия, с нейното дяснопопулистко правителство, днес не е просто камъче в обувката на Европейския съюз, но и практически центърът, който се противопоставя на оста Берлин-Париж. За да използват финансовите трудности на Рим, не само за да спечелят, но и за да укрепят положението си в Европа и да създадат апенински плацдарм, от който да водят по-нататъшното настъпление срещу Стария свят.

Франция е “по-малкото зло” от двата гранда в ЕС. По-податливо, поради по-малката, отколкото в Германия, икономическа стабилност, и наличието на болеви точки, които могат да бъдат натиснати. И да се влияе чрез Париж върху Берлин.

В Рим, другарят Си подписа 29 съглашения на обща стойност 2,8 милиарда евро. В днешно време, може и да не са Бог знае какви пари. Но сред тези 29 документа има един, все още не изразен с конкретни цифри, но не престава от това да бъде главния. Това е меморандум за намерение, според който Италия стана първата държава от световната G7, която се съгласи да участва в глобалния проект „Един пояс – един път”.

До този момент „Новият Път на коприната“ се разпростираше върху Близкия изток, Азия и Северна Африка, а сега крайната му (временно, разбира се) точка е апенинският „ботуш“. С неговите пристанища в Генуа и Триест. Италия се превръща в ключова страна за доставката на стоки от Европа към останалата част от света и от останалия свят към Европа.

Ясно е, че Китай няма да спре на това, добре че гръцкото пристанище Пирея и испанската морска врата във Валенсия са под контрола на държавни компании на КНР. За Италия „опасването“ означава да получи добър шанс да се измъкне от големите дългове (държавният дълг на страната е 131% от БВП).

Останалите 28 договора включват взаимодействие в онлайн търговията, селското стопанство, банкирането, сателитните комуникации и т.н. Италия получи шанс да оздравее икономически. Не е нужно да сте изключителен ум, за да предположите, че утре зад такъв шанс ще дойдат не малко от нейните другари по нещастие, наречени Европейски съюз. Според анализаторите на Morgan Stanley, китайските банки с държавно участие към 2027 година могат да отпуснат при преференциални условия 1,3 трилиона долара на държави и компании, които желаят да участват в проектите на „Пояса и пътя“.

Да подкупиш Париж и да предизвикаш ревност у Берлин

В Париж след това Cи влезе, би могло да се каже, на белия кон на победителя, готов да предложи своята помощ в борбата на ЕС срещу отвъдокеанските рекетьори.

Емануел Макрон, въпреки цялото си наполеоновско поведение, не рискува да преговаря с представителя на азиатския гигант самостоятелно и повика “момчетата от двора” – германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Това е красив ход: да се чувства по-уверен и да намекне на немската колежка, ние тук се грижим и за вашите икономически интереси. Цялата европейска троица в един глас информира китайския посетител, че по принцип те харесват и пояса и пътя. Но на Пекин трябва да му е ясно, че “такива въпроси не се решават в движение”.

Председателят Cи прекрасно разбира всичко и тръгна с козове под формата на предложения, които не могат да бъдат отказани. Китайският лидер подписа договор с концерна “Еърбъс” за закупуване на 300 широкофюзелажни самолети (34 милиарда евро). Китай, ако някой не знае, доскоро беше един от основните клиенти на американския “Боинг”. През 2017 г. тази компания за производство на самолети е продала на Поднебесната около 20% от продукцията си. Но …

Митническата война на Пекин с Вашингтон и два разбили се MAX на Боинг предизвикаха рязък завой на китайската авиационна сфера.

Освен това Париж и Пекин подписаха споразумения за изграждането от френцузите на вятърна електроцентрала в Китай (1 милиард евро), 10 нови морски плавателни съдове (1,2 милиарда евро), създаването на френско-китайски инвестиционен фонд (1 милиард евро), доставки на френска селскостопанска продукция и др. Общият обем на пакета възлиза на 40 милиарда евро. След това омекналият Макрон заяви, че “подписаните споразумения вдъхват надежда, че европейците скоро ще вземат участие в глобалните проекти на територията на Китай”. Си предпочете да се въздържи от коментар по този въпрос.

Няма съмнение, че Германия не е била в плановете на пътуването на китайския лидер в Европа също не случайно. Изглежда, че Си, на първо място, се надява да събуди някаква ревност на немците към французите (как така: в тях вливат пари, а в нас не?), и на второ, да се формира у Меркел разбирането, че разширяването на работата с Китай е обективна необходимост, А за сега в Берлин, по негово мнение, те все още не са готови и затова има смисъл да побутнем с „желязна ръка към щастието“ и да изчакаме докато „клиентът да узрее“.

А какво от всичко това е за нас, за Русия?

Китайска експанзия във формата, в която се осъществява, е удобна за Русия. Първо, парите на Пекин могат да укрепят отделните държави-членки на ЕС, но не обединяват съюза като цяло, а напротив, го разцепват. В края на краищата, всяка от държавите в Европа, които са в контакт с Поднебесната, действа главно в свой собствен интерес. В ситуация, в която националните приоритети стават по-високи от всички европейски, за Русия е много по-лесно да взаимодейства със специфични държави и правителства на страните от ЕС.

Второ, в засилващите се поради китайските инвестиции държави, движенията за национална самоидентификация стават все по-силни. Които, на свой ред, все по-често излизат с идеите за отмяна на наложените на Русия санкции и, че „е по-добре да се търгува с Москва, отколкото да се враждува”.

Трето, подхранваната от Китай Европа постепенно се превръща от съюзник на Вашингтон в негов съперник. И така, светът се движи към установяването на многополярност, един от полюсите на които Русия планира да стане.