ПАРИ

Китай помага на Русия да разцепи Европейския съюз

Китай активно изкупува и разцепва Европа. Това е начинът да се оценят резултатите от неотдавнашното посещение на Си Цзинпин в редица страни от ЕС. Освен сключването на колосални търговски договори, тази визита има и политически компонент – и в този смисъл действията на Пекин очевидно помагат на Москва. По какъв начин?

Икономическата интервенция на Поднебесната в Европейския съюз започна отдавна, но до някое време не беше особено забележима. В края на краищата, тя се осъществяваше не с метода на безпардонен натиск (както правят американците), а с тихо пропълзяване в перспективни, но страдащи от липсата на нужното количество пари проекти.

“Проба на перото” на Пекин може да се счита старта във Варшава през 2012 г. на формата “16 + 1”. Това са споразуменията за търговско, икономическо и инвестиционно сътрудничество на 16 страни от Централна и Източна Европа, които някога са били социалистическия лагер (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения) и Китай. 11 от горепосочените са членове на ЕС, но тогава ръководството на ЕС не възпрепятства сключването на сделката. Напротив, въздъхнаха с облекчение: самата „Общност на 28-те“ нямаше финанси за поддържане на икономиките на държавите от източноевропейския баласт.

Китайците умеят да чакат. Почти до 2018 г. Пекин вливаше инвестициите си в Европа много предпазливо, с незабележими порции, натрупвайки дялови участия в транспортната мрежа на различни страни (главно акциите на морските пристанища на Гърция, Италия, Испания и някои други). И след като започна да оказва влияние върху политиката на превоза на товари в Стария свят, реши да насоча вниманието си към технологичните предприятия на ЕС. И в този момент, между другото много навреме, излезе на преден план инициативата на Доналд Тръмп за „връщане на величието на Америка“. Тръмп наложи високи мита върху стоки, доставяни на САЩ от Европейския съюз, като продължава да настоява европейците да купуват американски стоки на преференциални условия. Европа подскочи в търсене на изход – и тук се появи Поднебесната.

Общият обем инвестиции на китайските държавни компании и банки в страните от ЕС през 2018 г. достигна 60,4 млрд. долара (малко повече от 52,760 млрд. Евро). В сравнение с 2017 г. размерът на инвестициите се е увеличил с 82%.

“Китай реши да премине към Стария свят, смятайки, че инвестирането в него ще бъде безопасно и привлекателно нещо”, отбеляза през януари 2019-та испанският El Confidencial. – Европейските показатели изглеждат още по-значими, ако вземем предвид факта, че световните преки чуждестранни инвестиции на Китай са спаднали с повече от 45% през миналата година до 108,2 млрд. долара (около 94,52 млрд. Евро). Просто изчисление показва, че на Европа се падат 56% от общия обем средствата, инвестирани от Пекин в различни икономики по света.”

В петте най-големи държави, получили най-голямо финансиране от Китай, четири представляват Европа, а три от тях – ЕС: Португалия, Финландия, Нидерландия и Обединеното кралство. В Париж и Берлин забиха тревога: парите на азиатския гигант течаха в Европейския съюз, но покрай неговите основни „дялови участници-концесионери“ – Германия и Франция. Ангела Меркел и Емануел Макрон започнаха активно да предлагат на партньорите си по евроалианса “да се страхуват от данайците (в смисъл китайците) който носят подаръци.” Лидерите на ЕС предупреждават, че азиатските пари могат да разцепят единството на Европа – но на практика не предлагат никакви други капитали в замяна.

Оставащите на сухо при такова разделение Италия, Гърция, Унгария и другите по-малки страни, разбраха, че няма смисъл да „чакат милости“ от Европейския съюз и открито започнаха да търсят алтернативи. В списъка на първите две места бяха Китай и Русия.

Всички пътища водят към Рим

Изборът на страните за посещение на Си Цзинпин по време на пътуването из Европа от 21 до 26 март не може да се нарече случаен. Италия, с нейното дяснопопулистко правителство, днес не е просто камъче в обувката на Европейския съюз, но и практически центърът, който се противопоставя на оста Берлин-Париж. За да използват финансовите трудности на Рим, не само за да спечелят, но и за да укрепят положението си в Европа и да създадат апенински плацдарм, от който да водят по-нататъшното настъпление срещу Стария свят.

Франция е “по-малкото зло” от двата гранда в ЕС. По-податливо, поради по-малката, отколкото в Германия, икономическа стабилност, и наличието на болеви точки, които могат да бъдат натиснати. И да се влияе чрез Париж върху Берлин.

В Рим, другарят Си подписа 29 съглашения на обща стойност 2,8 милиарда евро. В днешно време, може и да не са Бог знае какви пари. Но сред тези 29 документа има един, все още не изразен с конкретни цифри, но не престава от това да бъде главния. Това е меморандум за намерение, според който Италия стана първата държава от световната G7, която се съгласи да участва в глобалния проект „Един пояс – един път”.

До този момент „Новият Път на коприната“ се разпростираше върху Близкия изток, Азия и Северна Африка, а сега крайната му (временно, разбира се) точка е апенинският „ботуш“. С неговите пристанища в Генуа и Триест. Италия се превръща в ключова страна за доставката на стоки от Европа към останалата част от света и от останалия свят към Европа.

Ясно е, че Китай няма да спре на това, добре че гръцкото пристанище Пирея и испанската морска врата във Валенсия са под контрола на държавни компании на КНР. За Италия „опасването“ означава да получи добър шанс да се измъкне от големите дългове (държавният дълг на страната е 131% от БВП).

Останалите 28 договора включват взаимодействие в онлайн търговията, селското стопанство, банкирането, сателитните комуникации и т.н. Италия получи шанс да оздравее икономически. Не е нужно да сте изключителен ум, за да предположите, че утре зад такъв шанс ще дойдат не малко от нейните другари по нещастие, наречени Европейски съюз. Според анализаторите на Morgan Stanley, китайските банки с държавно участие към 2027 година могат да отпуснат при преференциални условия 1,3 трилиона долара на държави и компании, които желаят да участват в проектите на „Пояса и пътя“.

Да подкупиш Париж и да предизвикаш ревност у Берлин

В Париж след това Cи влезе, би могло да се каже, на белия кон на победителя, готов да предложи своята помощ в борбата на ЕС срещу отвъдокеанските рекетьори.

Емануел Макрон, въпреки цялото си наполеоновско поведение, не рискува да преговаря с представителя на азиатския гигант самостоятелно и повика “момчетата от двора” – германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Това е красив ход: да се чувства по-уверен и да намекне на немската колежка, ние тук се грижим и за вашите икономически интереси. Цялата европейска троица в един глас информира китайския посетител, че по принцип те харесват и пояса и пътя. Но на Пекин трябва да му е ясно, че “такива въпроси не се решават в движение”.

Председателят Cи прекрасно разбира всичко и тръгна с козове под формата на предложения, които не могат да бъдат отказани. Китайският лидер подписа договор с концерна “Еърбъс” за закупуване на 300 широкофюзелажни самолети (34 милиарда евро). Китай, ако някой не знае, доскоро беше един от основните клиенти на американския “Боинг”. През 2017 г. тази компания за производство на самолети е продала на Поднебесната около 20% от продукцията си. Но …

Митническата война на Пекин с Вашингтон и два разбили се MAX на Боинг предизвикаха рязък завой на китайската авиационна сфера.

Освен това Париж и Пекин подписаха споразумения за изграждането от френцузите на вятърна електроцентрала в Китай (1 милиард евро), 10 нови морски плавателни съдове (1,2 милиарда евро), създаването на френско-китайски инвестиционен фонд (1 милиард евро), доставки на френска селскостопанска продукция и др. Общият обем на пакета възлиза на 40 милиарда евро. След това омекналият Макрон заяви, че “подписаните споразумения вдъхват надежда, че европейците скоро ще вземат участие в глобалните проекти на територията на Китай”. Си предпочете да се въздържи от коментар по този въпрос.

Няма съмнение, че Германия не е била в плановете на пътуването на китайския лидер в Европа също не случайно. Изглежда, че Си, на първо място, се надява да събуди някаква ревност на немците към французите (как така: в тях вливат пари, а в нас не?), и на второ, да се формира у Меркел разбирането, че разширяването на работата с Китай е обективна необходимост, А за сега в Берлин, по негово мнение, те все още не са готови и затова има смисъл да побутнем с „желязна ръка към щастието“ и да изчакаме докато „клиентът да узрее“.

А какво от всичко това е за нас, за Русия?

Китайска експанзия във формата, в която се осъществява, е удобна за Русия. Първо, парите на Пекин могат да укрепят отделните държави-членки на ЕС, но не обединяват съюза като цяло, а напротив, го разцепват. В края на краищата, всяка от държавите в Европа, които са в контакт с Поднебесната, действа главно в свой собствен интерес. В ситуация, в която националните приоритети стават по-високи от всички европейски, за Русия е много по-лесно да взаимодейства със специфични държави и правителства на страните от ЕС.

Второ, в засилващите се поради китайските инвестиции държави, движенията за национална самоидентификация стават все по-силни. Които, на свой ред, все по-често излизат с идеите за отмяна на наложените на Русия санкции и, че „е по-добре да се търгува с Москва, отколкото да се враждува”.

Трето, подхранваната от Китай Европа постепенно се превръща от съюзник на Вашингтон в негов съперник. И така, светът се движи към установяването на многополярност, един от полюсите на които Русия планира да стане.

Post Views: 1

ПАРИ

Изпратиха писмо до лидерите на ЕС и ЕЦБ: Евростат да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България

Европейската статистическа служба Евростат трябва да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г., който е един от критериите за влизане в еврозоната.

За това призовават български общественици, които изпратиха писмо до ръководството на всички европейски институции, Евростат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавните ръководители на всички страни-членки в ЕС. В писмото, подписано от икономиста доц. Григор Сарийски, Весела Станчева от Сдружение „Завера“, Росен Миленов и други общественици, пише още:

„Обръщаме се към Вас, като активни участници в процеса на присъединяване на България към еврозоната, с цел да предотвратим допускането на грешка, която ще коства много както на България, така и на ЕС. Както знаете, на 4 юни 2025 г. се очаква публикуването извънреден конвергентен доклад за готовността на България за приемане на еврото от страна на Европейската комисия и имаме сериозни опасения за адекватността на изводите в този доклад, тъй като са налице всички основания да считаме че те ще почиват на некоректни данни за състоянието на българската икономика.

Излизащата в публичното пространство официална информация, касаеща инфлацията и бюджетния дефицит, са неверни, в което лесно можете да се убедите от най-прости съпоставки, като например между темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък между данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор.

Всичко това се случва в условията на целенасочено натрапване по всички обществени медии на едностранчива и спорна информация, без възможност за изразяване на алтернативно мнение или провеждане на каквато и да било експертна дискусия, което по същество дискриминира поддръжниците на другата теза и по този начин навлиза в разрез с основополагащите принципи на ЕС, разписани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз и чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС.

Нещо повече. Почти всички социологически анкети показват че преобладаващите нагласи в българското общество не подкрепят приемането на единната валута в краткосрочен порядък и единственият начин да се разреши този въпрос по справедлив и демократичен начин е чрез провеждане на национален референдум. През 2023 г. над 604 000 български граждани заявиха желанието си да бъде проведен такъв, но органите на държавната власт не се съобразиха с тяхното искане, въпреки че то изпълняваше всички условия за това.

Това потъпква основните демократични принципи, върху които почива идеята за изграждане на ЕС и отчуждава българското общество от идеята за Европа. Все повече хора живеят с убеждението че общността е прекъснала връзка със своите основополагащи принципи и преминава в режим на тоталитарно управление, като това убеждение се засилва особено след като през 2023 г. в публикувани скандални записи между членове на партия ПП (впоследствие част от управляващата коалиция) се спомена, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е поела ангажимент пред Кирил Петков, заемащ поста министър-председател на България (между декември 2021 г. и август 2022 г.) че ще се опита да съдейства на България да заобиколи критериите за присъединяване към еврозоната и тя да бъде одобрена независимо от степента на готовност.

Вие без съмнение сте наясно, че всякакви минали, настоящи и бъдещи нарушения на правилата и заобикаляне на критериите за присъединяване към еврозоната не водят до нищо добро. Влизането на една неподготвена страна, каквато в случая се явява България би представлявало не само риск за нов гръцки сценарий и катастрофа за икономиката ни, но би застрашило самата еврозона, особено на фона на засилващите се турбуленции. Очевидно е, че ако в настоящото си състояние на пълна липса на готовност България бъде приета в еврозоната, тя ще повтори гръцкия сценарий. Въпросът е дали при сегашната неблагоприятна икономическа обстановка и бързопроменящи се геополитически условия страните-членки могат да си позволят нова криза на единната европейска валута?

Призоваваме Ви да вземете под внимание обстоятелството, че приемането на България сега ще вдигне всички дисциплиниращи ограничения на валутния борд и ще запрати страната във водовъртежа на дългова спирала по прищевките на всеки политик, който съзнателно или не е склонен да заложи бъдещето на България в името на личните си облаги.

Адресираме настоящото писмо до ключовите институции в Европейския съюз с молба за критичен анализ и преглеждане на предоставените от българското правителство и БНБ данни във връзка с поискания на 25 февруари 2025 г. извънреден конвергентен доклад от страна на българското правителство и управителя на БНБ до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Анализът, изготвен от тези две институции е основна стъпка при оценката за готовността на една страна за присъединяването към валутния съюз и предвид допуснати в миналото грешки при изчисленията, които доведоха до присъединяването на страна, която не бе подготвена за валутния съюз, с настоящото писмо се обръщаме и към статистическа служба към Европейската комисия.

Призоваваме Евростат да извърши проверка на начина, по който е формиран и изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г. В тази връзка припомняме разследването на Евростат за допуснатите от Гърция грешки през 1997 до 1999 г., които тогава доведоха до погрешна оценка при изчисление на държавния дефицит. Въз основа на представените по-ниски цифри, през 2000 г. ЕС реши, че Гърция ще се присъедини към еврозоната през 2001 г. и цената за тази грешка се изплаща и до днес от всички граждани на ЕС.

Искрено се надяваме че здравомислието в Парламента на Европа и Съвета на Европейския съюз ще надделее и при гласуването ще се спре не само потъпкването на демократичните принципи и волята на българските граждани, но и потенциалната заплаха от нова дългова криза в самата еврозона“, предупреждава писмото до европейските институции.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 2

ПАРИ

Китай и САЩ си отмениха взаимно високите мита и запазиха ставката от 10%

Днес беше публикувано съвместно изявление след китайско-американските преговори, които се проведоха през почивните дни в Женева, като страните се споразумяват за следното.

Първо, САЩ ще коригират адвалорните данъци върху китайските стоки (включително от Хонконг и Макао), определени с Изпълнителна заповед № 14 257 от 2 април 2025 г., като въвеждането на 24-процентната ставка ще бъде отложено за 90 дни, но същевременно ще запазят митата от 10% върху китайските стоки.

Второ, САЩ ще отменят допълнителните мита върху вносните китайски стоки според Изпълнителните заповеди № 14 259 от 8 април и № 14 266 от 9 април тази година.

Китай от своя страна ще коригира адвалорните данъци върху американските стоки, определени от разпоредбата № 4 от 2025 г. на Тарифната комисия на Държавния съвет, като влизането в сила на 24-процентните мита ще бъде отложено за 90 дни, същевременно ще запазят митата от 10% върху американските стоки, и ще бъдат отменени допълнителните мита върху тях според разпоредбите № 5 и № 6 на комисията.

Второ, Китай ще прекрати или отмени нетарифните ответни мерки срещу Съединените щати, които бяха въведени на 2 април тази година.

Двете страни ще създадат механизъм за по-нататъшни консултации по търговско-икономически въпроси. От китайска страна в него ще участва вицепремиерът Хъ Лифън, а от американска министърът на финансите Скот Бесент и търговският представител Джеймисън Гриър.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.