Краят на Запада е близо, но не заради Русия, дори не заради Китай…

Западът пее лебедовата си песен, и бездарните физиономии на Мей и Джонсън са идеалните диригенти на това. Те напълно олицетворяват Запада. Като им се подиграваме, се подиграваме на самия Запад.
Но краят няма да дойде от руските атомни бомби, нито от Китай. Дългосрочно е възможно едно от тези неща да се прояви. Но по-нататък.
Сега краят ще дойде доста по-рано.
Преди да ви кажа от къде точно, нека ви кажа защо.
Какво представлява западната икономика?
Една съвкупност от… чисти консуматори. Не класическия модел – човекът е работник и с изкараните пари става консуматор.
На запад вече работници няма. Останаха само консуматори, а от десетилетия идиоти-икономисти пропагандират глупостта, наречена “икономика на услугите”.

Западното общество се състои основно от чиновници – държавни и корпоративни, които работят в офиси, по същество нищо не произвеждат, а единствено преразпределят. “Потреблението” се финансира от кредити, които ти отпускат, за да купиш всичко веднага, и след това цял живот да го изплащаш. С тези кредити се създават изкуствени работни места – основно за усвояването на самите кредити, и после с усвоеното се плащат други кредити.
От къде идват материалните блага, които хранят това изобилие?
Идват от износа на производства в трети страни, които работят “като роби”. В замяна тези страни получават от валутите на “развитите” страни, които все още си мислят, че струват нещо. Всъщност, производителите нямат нужда от долари и евра. Могат да се разплащат и в свои валути, или в злато. И тогава Западът ще остане само с хартийките си, и без стоки. Но все още хартийките се приемат за нещо ценно, и на това се крепи благосъстоянието.
Схемата е следната: Централната банка печата долари и евра. Дава ги на банките. Те обират лъвския пай от печалбата (на това сега му казваме “раздут финансов сектор”), след което раздават заплати на служителите си, но най-вече – кредити. Първото ниво на кредити са корпорациите, които обират следващия пай от печалбата. После надолу са техните подизпълнители, и така – до обикновените хора. Но дори те получават нещо. Защото големият губещ в тази схема са партньорите в чужбина, които са последни във веригата. Те получават долари и евра за реални стоки и услуги. Т.е. робуват на тия дето печатат парите.
Ето това е западната икономика – едно бутафорно благоденствие за чужда сметка.
От къде идва краят?
Той идва от едно технологично изобретение, което позволява на всеки да… емитира пари. Това е “блокчейн” технологията, която е в основата на БитКойн, ЛайтКойн, Монеро и пр. Децентрализирана система, пазена на компютрите на самите участници в нея. Без централно ръководство (Централна банка) и без регулации. А новото поколение крипто-валути – дори тотално анонимни, с непроследими транзакции.
Появата на това явление, по неудържим начин се превърща в конкуренция на книжните пари. Има съпротива, има опити за финансови атаки (от типа да напомпаш БитКойна до 20 хиляди долара и да го свалиш на 7 хиляди), но дългосрочно трендът е нагоре.
Тези електронни пари, които всеки може да емитира, и някои от които чисто пазарно ще се наложат, те ще отрежат корените на изкуствената западна икономика.
Ако производителите на реални стоки започнат да търсят “койни”, а не долари и евра, то Западът няма да има с какво да се финансира. Койните не могат да се издават неограничено. Те са вид “електронно злато”. И тогава цялата пирамида на изкуственото благосъстояние ще се срине.
Имаше очаквания, че този удар ще нанесе самото злато, което след кризата 2008 г. започна да расте нагоре. Имаше очаквания за хиперинфлация.
Но всъщност, ще има “койн-флация”. Не че другото няма да да го има. Просто това ще настъпи първо.
Разбира се, Западните общества могат да се адаптират. Но това означава отново да започнат да работят, при това за доста по-малки доходи от сега. Ще трябва да работят за онова, за което работят китайци и виетнамци, за да са им конкурентни.
Подобен бърз срив в жизнения стандарт ще предизвика социални сътресения, които могат да пометат запада. Т.е. отказът на охранените тълпи да живеят по-скромно и да работят, ще потопи този някогашен център на цивилизацията.
Времето неудържимо нахлува, а Мей и Джонсън са идиотите на агонията, която наблюдаваме…

Добри Божилов

Краят на Запада е близо, но не заради Русия, дори не заради Китай…

Западът пее лебедовата си песен, и бездарните физиономии на Мей и Джонсън са идеалните диригенти на това. Те напълно олицетворяват Запада. Като им се подиграваме, се подиграваме на самия Запад.
Но краят няма да дойде от руските атомни бомби, нито от Китай. Дългосрочно е възможно едно от тези неща да се прояви. Но по-нататък.
Сега краят ще дойде доста по-рано.
Преди да ви кажа от къде точно, нека ви кажа защо.
Какво представлява западната икономика?
Една съвкупност от… чисти консуматори. Не класическия модел – човекът е работник и с изкараните пари става консуматор.
На запад вече работници няма. Останаха само консуматори, а от десетилетия идиоти-икономисти пропагандират глупостта, наречена “икономика на услугите”.

Западното общество се състои основно от чиновници – държавни и корпоративни, които работят в офиси, по същество нищо не произвеждат, а единствено преразпределят. “Потреблението” се финансира от кредити, които ти отпускат, за да купиш всичко веднага, и след това цял живот да го изплащаш. С тези кредити се създават изкуствени работни места – основно за усвояването на самите кредити, и после с усвоеното се плащат други кредити.
От къде идват материалните блага, които хранят това изобилие?
Идват от износа на производства в трети страни, които работят “като роби”. В замяна тези страни получават от валутите на “развитите” страни, които все още си мислят, че струват нещо. Всъщност, производителите нямат нужда от долари и евра. Могат да се разплащат и в свои валути, или в злато. И тогава Западът ще остане само с хартийките си, и без стоки. Но все още хартийките се приемат за нещо ценно, и на това се крепи благосъстоянието.
Схемата е следната: Централната банка печата долари и евра. Дава ги на банките. Те обират лъвския пай от печалбата (на това сега му казваме “раздут финансов сектор”), след което раздават заплати на служителите си, но най-вече – кредити. Първото ниво на кредити са корпорациите, които обират следващия пай от печалбата. После надолу са техните подизпълнители, и така – до обикновените хора. Но дори те получават нещо. Защото големият губещ в тази схема са партньорите в чужбина, които са последни във веригата. Те получават долари и евра за реални стоки и услуги. Т.е. робуват на тия дето печатат парите.
Ето това е западната икономика – едно бутафорно благоденствие за чужда сметка.
От къде идва краят?
Той идва от едно технологично изобретение, което позволява на всеки да… емитира пари. Това е “блокчейн” технологията, която е в основата на БитКойн, ЛайтКойн, Монеро и пр. Децентрализирана система, пазена на компютрите на самите участници в нея. Без централно ръководство (Централна банка) и без регулации. А новото поколение крипто-валути – дори тотално анонимни, с непроследими транзакции.
Появата на това явление, по неудържим начин се превърща в конкуренция на книжните пари. Има съпротива, има опити за финансови атаки (от типа да напомпаш БитКойна до 20 хиляди долара и да го свалиш на 7 хиляди), но дългосрочно трендът е нагоре.
Тези електронни пари, които всеки може да емитира, и някои от които чисто пазарно ще се наложат, те ще отрежат корените на изкуствената западна икономика.
Ако производителите на реални стоки започнат да търсят “койни”, а не долари и евра, то Западът няма да има с какво да се финансира. Койните не могат да се издават неограничено. Те са вид “електронно злато”. И тогава цялата пирамида на изкуственото благосъстояние ще се срине.
Имаше очаквания, че този удар ще нанесе самото злато, което след кризата 2008 г. започна да расте нагоре. Имаше очаквания за хиперинфлация.
Но всъщност, ще има “койн-флация”. Не че другото няма да да го има. Просто това ще настъпи първо.
Разбира се, Западните общества могат да се адаптират. Но това означава отново да започнат да работят, при това за доста по-малки доходи от сега. Ще трябва да работят за онова, за което работят китайци и виетнамци, за да са им конкурентни.
Подобен бърз срив в жизнения стандарт ще предизвика социални сътресения, които могат да пометат запада. Т.е. отказът на охранените тълпи да живеят по-скромно и да работят, ще потопи този някогашен център на цивилизацията.
Времето неудържимо нахлува, а Мей и Джонсън са идиотите на агонията, която наблюдаваме…

Добри Божилов