Американски агенти ни призовават от ТВ Студиата всички да стоим на студено и да не “ходим да правим с…..ки на Путин”
Откакто имаме четвърто служебно правителство тук се нагледах и начетох на квалификации и подигравки с новите министри. То не бяха елементарни и просташки асоциации с лични имена, външен вид, възраст и т.н. Ами да, доста е просташко и комплексарско. И, разбира се, дежурните плюВки по Радев и неговата професионална квалификация като боен пилот.
Това даже намира място и в националния ефир от дежурните говорещи глави, които в безсилието и семплостта си ползват тези квалфикации като аргументи. Неоригинално е и издава твърде примитивно ниво на “мислене”. И когато това се прави от т.нар. анализатори, кометатори, журналисти всякакви претенциозници, става още по-жалко. За пример ще дам казаното в студиото, извън ефира, от един разследващ журналист, който е достатъчно зрял и с огромни претенции. Та, той си позволи в присъствието на десет души, докато текат рекламити да призове всички да стоим на студено, но да си запазим достойнството, защото другото значело да “ходим да правим с…..ки на Путин”. Направих му остра забележка за кръчмарския тон и той се извини. Но ми остана горчивината от огромното разминаване между претенциите му и начина на публичен изказ. Е, жалко е и много, ама много елементарно и говори за твърде примитивен психичен строй. Аз не приемам, че говореното нямало значение. Не, има. Защото думите са облеклото на мисълта. Ако я има, де.
Виждам огромен проблем в това отношение – реч, наситена с агресия, на некнижовен български език, пълна с грешки, обидни квалификации и аргументи ад хоминем. Следвайки реторика научих, че има много – поне десет вида, аргументи, които да използваме. А у нас публичната реч стига именно до аргументите към личността. Това е обидно и за ползващите ги и за аудиторията. Затова съм решила, че ще се заема с оздравяване на действителността около мен в това отношение, поставяйки изискване към речта на стената ми. Това е моят дом и тук няма да допускам обиди, лични квалификации и негармотно писане. Няма да изтривам коментари – добре е да остане нещо за поколенията 🙂, но ще премахвам възможността за коментиране на този, който си е позволил да прекрачи границите на добрия тон в спора. А добър тон означава уважение и аргументи.
Няма да допускам такава реч и по отношение на хората, които не харесвам, а може би и не уважавам. Защото уважавам себе си.
Другото, което силно ме впечатлява напоследък е кресливото налагане на собственото мнение, особено от хора, които се опитват неистово да се откъснат от жилавите си корени и да ни се представят като новоразцъфнали кокичета с нежни бели качулчици, избили изпод снега. Е, няма как да стане при мен. Все пак добре помня онова време – австриецът не ми е взел ума. На тези новопокръстени демократи, а и на младите, които нямат лични спомени, ще доведа до знание и памет кой – с какъв произход и родители, отиваше да учи в източната или западната чужбина, кой и как ставаше преподавател по научен комунизъм или агент на ДС, ама от тези, които пишеха доноси, кой и как се уреждаше на хубава службичка по заслуги на мама, тате, баба, дядо или друг близък роднина АБПФК /активен борец против фашизма и капитализма/ и т.н. Помня и ще припомням редовно. Пребоядисването стана бъро и според тях лесно, но петната избиват отвсякъде. Та тези хора да ни учат на морал не може да стане. Но на евроатлантически ценности – да. Е, да, ама аз съм привърженик на общочовешките ценности и съм дълбоко убедена, че те не съвпадат с горепосочените. И няма да се притеснявам, не че досега съм се притеснявала, да го заявявам.
Не очаквам всички да са съгласни с мен, готова съм да влизам в спорове, но при посочените от мен условия. Все пак става дума за моя виртуален дом. Хубаво е, когато се аргуметираме да не забравяме, че има едно коварно достижение на цивилизацията, наречено интернет. Ако ние нещо сме позабравили, то там има достатъчно информация за нас, за нашите резили, предпочитания, залитания, членство в партии, гръмко декларирани намерения. И много данни за произхода и професионалното ни развитие. И да не се излагаме много, правейки се на по- католици от Папата, забравяйки услужливо в кой гьол и с коя жаба сме крякали.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
