Странна тишина цари в лагера на Патриотичния фронт

Странна тишина цари в лагера на Патриотичния фронт, въпреки че в последните 24 часа се случиха две събития, които само преди година щяха да доведат до патриотарски протести срещу македонизма и неоосманизма.

Вчера вицепремиерът Каракачанов и военният министър на Македония Радмила Шекеринска дадоха съвместна пресконференция, на която имаше …преводач от македонски език.

В столицата на България преводач правеше най-нелепия превод в света, превеждайки югозападния български диалект на български език. Не, Каракачанов не беше подменен. Това е същият Каракачанов, някога гневно критикуващ телевизиите, които в репортажите си от Скопие нелепо превеждаха т.нар.македонски език.

Лидерът на ВМРО слушаше превода с подчертано внимание и като египетски сфинкс здраво бе затворил устатата си. И как няма да я затвори, като вече е мастит вицепремиер и министър на отбраната! Заради Майка България войводата сви знамето на ВМРО, призна македонския език и се прероди в системен политик, загърбил битката с македонизма заради евроатлантическите ценности. Е, и заради директивата от Чичо Сам Македония спешно да се телепортира в НАТО.

Докато Каракачанов умно мълчеше и жадно попиваше кудкудякането на македонския преводач, на българо-турската граница турски граничари зверски пребиха български гражданин и то на … българска територия. Нашата прокуратура вече реагира, турската страна даже се извини с половин уста, но нито Каракачанов, нито Сидеров, нито Симеонов отвориха уста, за да осъдят този безпрецедентен акт на агресия.

Защо ли е туй оглушително мълчание в редиците на Патриотичния фронт? Защо ли тримата патриоти мълчат, вместо да крещят?

Как хубаво го е казал Алеко Костантинов в „Разни хора, разни идеали“: „Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене…И иди, че не бъди патриот, иди после това, че не съчувствувай на македонците…“