СВЯТ
Газовите амбиции на Полша я скарват с цяла Европа
Газовият въпрос провокира конфликти на Полша не само с Русия, но и с редица други европейски страни. Уж Варшава трябва да е доволна – тя получи редица нови източници на газ и дори се надява да диктува условията си на пазара в бъдеще. Защо тогава поляците предявяват все повече претенции по газовия въпрос, включително към своите съседи и Брюксел?
Още на 1 ноември Полша започна да получава газ от Норвегия по Балтийския газопровод. Поради технически проблеми (газопроводът все още се настройва), капацитетът на “Балтийската тръба” беше ограничен. Според оператора на норвежката газова система “Газко” през ноември дневните доставки не са надвишавали 6,3 милиона кубически метра на ден – и това е само 20% от капацитета на Балтийския газопровод. Такива доставки са почти един и половина пъти по-ниски от сегашния внос на реално руски газ в Полша от Германия (10 милиона кубически метра на ден) – на реверс през газопровода Ямал-Европа, който Полша пое насилствено под контрол.
Експертите започнаха да говорят за това, че на полската държавна газова компания ПГНиГ просто ѝ липсва капацитетът на норвежките находища, в които тя е придобила дял. Онзи ден обаче беше обявено, че още на 30 ноември доставките по “Балтийската тръба” ще достигнат пълен капацитет – до 10 милиарда кубически метра газ годишно.
Ръководството на ЕС и Полша възлагат големи надежди на новия газопровод. „Балтийската тръба” е ключов проект за гарантиране на сигурността на доставките в региона и резултат от политиката на ЕС, насочена към разнообразяване на газовите източници. Газопроводът ще играе важна роля за смекчаване на последиците от настоящата енергийна криза“, каза по-рано европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон.
А във Варшава смятат, че ще успеят поне частично да заемат мястото в европейската газопреносната система, което преди принадлежеше на Русия. „Ерата на руското господство в газовия сектор е към своя край. Епоха, белязана от изнудване, заплахи и изнудване“, каза полският премиер Матеуш Моравецки на церемонията по откриването на обекта.
Важни входни точки за синьо гориво към полската територия са терминалът за втечнен природен газ в “Свиноуйсце” (20 милиона кубически метра на ден), “Балтийска Тръба” и “Ямал-Европа”. ВПГ ще стане основният източник на гориво за Полша в близко бъдеще. Според ПГНиГ от 2023 г. те ще имат договори с компании от Катар и САЩ за общ обем над 11 милиарда кубически метра годишно. Газ се доставя и за Полша чрез интерконектор с Чехия – повече от два милиона кубически метра на ден.
Освен това скоро ще започне да действа 10-годишен договор на ПГНиГс норвежката държавна компания “Екинор” за доставка на около 2,4 милиарда кубически метра газ годишно. Впрочем и полските политици тук не са съвсем доволни. Те са възмутени, че Норвегия продава газ на Европейския съюз на най-високите цени и печели, според тях, от своите съюзници в НАТО.
Полският премиер Матеуш Моравецки наскоро призова норвежките власти да споделят “прекомерни” доходи с режима в Киев – и обвини властите на северната държава, че косвено печелят от конфликта. Норвежците обаче не се съгласиха с тези упреци – и отказаха да споделят.
Струва си да припомним, че самите полски власти реагираха агресивно на предложението на Европейската комисия за “газова солидарност”, изисквайки съседите в общността да споделят гориво в случай на извънредна ситуация. Тоест в случая Варшава демонстрира ярък пример за двойни стандарти.
И все пак защо поляците решиха да предявят претенции към норвежците? Политологът Станислав Стремидловски, специалист в Полша, отбелязва, че това не е първият път, когато Моравецки засяга тази тема.
„През май тази година той вече обърна внимание на „рекордните приходи“ на норвежците от търговията с въглеводороди, след като кризата в бившата Украинска ССР навлезе в остра фаза. Но това се дължи на факта, че Варшава по това време преговаряше с Осло относно запълването на строящия се норвежко-датско-полски тръбопровод “Балтийска тръба” с газ, тоест просто се пазареше за най-добра цена. Но в последните дни на септември Моравецки участва в тържественото пускане на тръбата, която започна да функционира на 1 октомври. Договорите изглежда са подписани“, заявява Стремидловски.
Обяснявайки това поведение на Варшава, експертът се позовава на френския геополитик Тиери Мейсан, който отбеляза, че ако „преди ЕС беше доминиран от германската индустрия, използваща руски газ, сега ще бъде доминиран от Полша, използваща норвежки газ“.
Поляците обаче са загрижени, че норвежкият газ не отговаря на ценовите критерии, желани от Варшава. Поляците решително изграждат своята “енергийна империя” – те не се колебаят да се държат агресивно, пъдейки конкуренти и предявявайки претенции дори към онези страни, с които са свързани с многомилионни договори.
Друг интересен нюанс. Европейската комисия наскоро разработи механизъм за защита на бизнеса и семействата в ЕС от скокове на цените на газа, който може да влезе в сила от 1 януари 2023 г. За тази цел се предлага да се определи таван на цената на енергийните носители на ниво от 3000 долара за хиляда кубически метра (съответстващи на 275 евро за мегаватчас). Подобни планове предизвикаха недоволство сред някои страни от ЕС, които смятаха това решение за неуспешно.
А Полша също беше в първите редици на възмутените – правителственият ръководител на страната Матеуш Моравецки нарече предложената от ЕК максимална цена на газа за твърде висока. Моравецки припомни, че Полша е една от първите, които се изказаха и подкрепиха въвеждането на газова регулация на ниво ЕС. По думите на премиера обаче последните предложения на Европейската комисия у него предизвикват “смесени чувства” и той е много притеснен. Според премиера “номерът не е да поставиш летвата много високо и да кажеш, че цената няма да се вдигне”, а “да запазиш цената на приемливо ниво в днешната криза”.
Тъй като поляците придобиват големи запаси от газ не само за себе си, но и за продажба, те трябва да създадат точки не само за влизане, но и за излизане на синьото гориво от тяхната територия. И през ноември Варшава направи първите стъпки в тази посока. Тя започна да доставя газ до балтийските страни чрез газопровода ГИПЛ, свързващ Полша с Литва. През него се доставят до 3 милиона кубически метра дневно. И ако “Балтийската тръба” работи на пълен капацитет, тогава Полша ще може да увеличи многократно доставките си за балтийските страни, които също се отказаха от руски газ.
В бъдеще Полша би искала да продава своя газ на Германия, страната с най-голямата индустрия в ЕС.Но, разбира се, изпълнението на тези наполеонови планове зависи изцяло от това дали поляците са сгрешили в изчисленията си за Балтийския газопровод и отвъдморския ВПГ, от това дали ще получат необходимите количества синьо гориво от тях.
И тук за пореден път става ясно, че Полша е един от основните бенефициенти от катастрофата на “Северен поток”. Колкото по-труден е достъпът до Европа за руски газ, толкова повече Варшава печели от това.
И в тази връзка е ясен и страхът от война с Русия, който беше открит от полския президент Анджей Дуда по време на разговор с майтапчиите Вован и Лексус. Полша вярва, че скоро, използвайки газовия лост, ще стане една от най-влиятелните държави в ЕС – войната може само да разбие всичко това.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








