Газовият въпрос провокира конфликти на Полша не само с Русия, но и с редица други европейски страни. Уж Варшава трябва да е доволна – тя получи редица нови източници на газ и дори се надява да диктува условията си на пазара в бъдеще. Защо тогава поляците предявяват все повече претенции по газовия въпрос, включително към своите съседи и Брюксел?

Още на 1 ноември Полша започна да получава газ от Норвегия по Балтийския газопровод. Поради технически проблеми (газопроводът все още се настройва), капацитетът на “Балтийската тръба” беше ограничен. Според оператора на норвежката газова система “Газко” през ноември дневните доставки не са надвишавали 6,3 милиона кубически метра на ден – и това е само 20% от капацитета на Балтийския газопровод. Такива доставки са почти един и половина пъти по-ниски от сегашния внос на реално руски газ в Полша от Германия (10 милиона кубически метра на ден) – на реверс през газопровода Ямал-Европа, който Полша пое насилствено под контрол.

Експертите започнаха да говорят за това, че на полската държавна газова компания ПГНиГ просто ѝ липсва капацитетът на норвежките находища, в които тя е придобила дял. Онзи ден обаче беше обявено, че още на 30 ноември доставките по “Балтийската тръба” ще достигнат пълен капацитет – до 10 милиарда кубически метра газ годишно.

Ръководството на ЕС и Полша възлагат големи надежди на новия газопровод. „Балтийската тръба” е ключов проект за гарантиране на сигурността на доставките в региона и резултат от политиката на ЕС, насочена към разнообразяване на газовите източници. Газопроводът ще играе важна роля за смекчаване на последиците от настоящата енергийна криза“, каза по-рано европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон.

А във Варшава смятат, че ще успеят поне частично да заемат мястото в европейската газопреносната система, което преди принадлежеше на Русия. „Ерата на руското господство в газовия сектор е към своя край. Епоха, белязана от изнудване, заплахи и изнудване“, каза полският премиер Матеуш Моравецки на церемонията по откриването на обекта.

Важни входни точки за синьо гориво към полската територия са терминалът за втечнен природен газ в “Свиноуйсце” (20 милиона кубически метра на ден), “Балтийска Тръба” и “Ямал-Европа”. ВПГ ще стане основният източник на гориво за Полша в близко бъдеще. Според ПГНиГ от 2023 г. те ще имат договори с компании от Катар и САЩ за общ обем над 11 милиарда кубически метра годишно. Газ се доставя и за Полша чрез интерконектор с Чехия – повече от два милиона кубически метра на ден.

Освен това скоро ще започне да действа 10-годишен договор на ПГНиГс норвежката държавна компания “Екинор” за доставка на около 2,4 милиарда кубически метра газ годишно. Впрочем и полските политици тук не са съвсем доволни. Те са възмутени, че Норвегия продава газ на Европейския съюз на най-високите цени и печели, според тях, от своите съюзници в НАТО.

Полският премиер Матеуш Моравецки наскоро призова норвежките власти да споделят “прекомерни” доходи с режима в Киев – и обвини властите на северната държава, че косвено печелят от конфликта. Норвежците обаче не се съгласиха с тези упреци – и отказаха да споделят.

Струва си да припомним, че самите полски власти реагираха агресивно на предложението на Европейската комисия за “газова солидарност”, изисквайки съседите в общността да споделят гориво в случай на извънредна ситуация. Тоест в случая Варшава демонстрира ярък пример за двойни стандарти.

И все пак защо поляците решиха да предявят претенции към норвежците? Политологът Станислав Стремидловски, специалист в Полша, отбелязва, че това не е първият път, когато Моравецки засяга тази тема.

„През май тази година той вече обърна внимание на „рекордните приходи“ на норвежците от търговията с въглеводороди, след като кризата в бившата Украинска ССР навлезе в остра фаза. Но това се дължи на факта, че Варшава по това време преговаряше с Осло относно запълването на строящия се норвежко-датско-полски тръбопровод “Балтийска тръба” с газ, тоест просто се пазареше за най-добра цена. Но в последните дни на септември Моравецки участва в тържественото пускане на тръбата, която започна да функционира на 1 октомври. Договорите изглежда са подписани“, заявява Стремидловски.

Обяснявайки това поведение на Варшава, експертът се позовава на френския геополитик Тиери Мейсан, който отбеляза, че ако „преди ЕС беше доминиран от германската индустрия, използваща руски газ, сега ще бъде доминиран от Полша, използваща норвежки газ“.

Поляците обаче са загрижени, че норвежкият газ не отговаря на ценовите критерии, желани от Варшава. Поляците решително изграждат своята “енергийна империя” – те не се колебаят да се държат агресивно, пъдейки конкуренти и предявявайки претенции дори към онези страни, с които са свързани с многомилионни договори.

Друг интересен нюанс. Европейската комисия наскоро разработи механизъм за защита на бизнеса и семействата в ЕС от скокове на цените на газа, който може да влезе в сила от 1 януари 2023 г. За тази цел се предлага да се определи таван на цената на енергийните носители на ниво от 3000 долара за хиляда кубически метра (съответстващи на 275 евро за мегаватчас). Подобни планове предизвикаха недоволство сред някои страни от ЕС, които смятаха това решение за неуспешно.

А Полша също беше в първите редици на възмутените – правителственият ръководител на страната Матеуш Моравецки нарече предложената от ЕК максимална цена на газа за твърде висока. Моравецки припомни, че Полша е една от първите, които се изказаха и подкрепиха въвеждането на газова регулация на ниво ЕС. По думите на премиера обаче последните предложения на Европейската комисия у него предизвикват “смесени чувства” и той е много притеснен. Според премиера “номерът не е да поставиш летвата много високо и да кажеш, че цената няма да се вдигне”, а “да запазиш цената на приемливо ниво в днешната криза”.

Тъй като поляците придобиват големи запаси от газ не само за себе си, но и за продажба, те трябва да създадат точки не само за влизане, но и за излизане на синьото гориво от тяхната територия. И през ноември Варшава направи първите стъпки в тази посока. Тя започна да доставя газ до балтийските страни чрез газопровода ГИПЛ, свързващ Полша с Литва. През него се доставят до 3 милиона кубически метра дневно. И ако “Балтийската тръба” работи на пълен капацитет, тогава Полша ще може да увеличи многократно доставките си за балтийските страни, които също се отказаха от руски газ.

В бъдеще Полша би искала да продава своя газ на Германия, страната с най-голямата индустрия в ЕС.Но, разбира се, изпълнението на тези наполеонови планове зависи изцяло от това дали поляците са сгрешили в изчисленията си за Балтийския газопровод и отвъдморския ВПГ, от това дали ще получат необходимите количества синьо гориво от тях.

И тук за пореден път става ясно, че Полша е един от основните бенефициенти от катастрофата на “Северен поток”. Колкото по-труден е достъпът до Европа за руски газ, толкова повече Варшава печели от това.

И в тази връзка е ясен и страхът от война с Русия, който беше открит от полския президент Анджей Дуда по време на разговор с майтапчиите Вован и Лексус. Полша вярва, че скоро, използвайки газовия лост, ще стане една от най-влиятелните държави в ЕС – войната може само да разбие всичко това.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ