• Бездарността на властите стана проклятие за Великобритания

Британският премиер Риши Сунак не отговори на очакванията на населението и счупи всички предишни рекорди на непопулярност, включително този, поставен от Лиз Тръс. Но проблемите, които вълнуват британците, не могат да бъдат решени нито от вероятния нов премиер, нито дори от новото правителство в лицето на лейбъристите. Великобритания няма да види щастие още дълго време.

Ако прехвърлим мистичното съзнание на английското средновековие върху съвременните британци, те вероятно ще решат, че властта им е прокълната от някаква вещица: нищо не върви добре, всичко се прецаква, неблагоприятното е навсякъде.

Шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е добър кандидат за ролята на такава вещица, тъй като във Великобритания всичко се обърка след Брекзит и конфликта с Брюксел, където бяха открито шокирани не само от „предателството“, но и от безхаберието на организаторите на референдума за излизане от ЕС. В резултат на това британците получиха изключително тежки условия за развод и все още не могат да подобрят вътрешната си икономика, намирайки се в режим на многостранна икономическа криза.

Днес дори онези, които искрено смятат фон дер Лайен за вещица (и това не са само британците), в по-голямата си част все пак не вярват, че тя е способна да причини щети. Виновен за проблемите на кораба и екипажа най-често е капитанът, а в това е и ролята на бившия премиер Борис Джонсън, който последователно въвлече Лондон в две скъпи геополитически авантюри – онзи много неподготвен Брекзит и военната конфронтация с Русия с ръцете на Украйна.

В резултат на това „старата Англия“ се пренапрегна, тъй като Джонсън черпи вдъхновение за политиката си от историческите книги, а не от реалните възможности на страната. Преглътнала последствията, управляващата Консервативна партия назначи нещастния и лъжлив премиер за виновен за всичко, но бързо стана ясно, че проблемът не е само и не толкова в Джонсън.

Неговата заместничка Лиз Тръс издържа по-малко от два месеца на премиерския стол, но това беше достатъчно за няколко фатални грешки, които накараха финансовата система на страната да полудее. Имайки предвид имиджа на Тръс като бурна, цинична и упорита, но тесногръда дама, дори хейтърите на Великобритания тогава смятаха, че с идването на сегашния премиер Риши Сунак нещата ще потръгнат.

Защото, първо, по-лошо не може да стане – негативната селекция в британския елит е достигнала дъното и трябва да се оттласне от него. И второ, Сунак беше като „новата кръв“ със „свеж поглед“, от който се нуждаеше израждащото се ръководство на страната.

Той не е англичанин, но все пак свой – продукт на Станфордския инкубатор на елитите, роден със сребърна лъжица в уста. Технократ, достатъчно умерен, за да намери общ език с всички, с които Джонсън успя да се скара (освен, разбира се, Русия, но конфликтът с Москва не беше толкова обсебващ за Сунак, колкото за Джонсън и Тръс).

И накрая, неговият основен профил беше в съответствие с ролята на счетоводител и одитор, от която британската икономика се нуждаеше след експерименти върху нея от предшествениците на Сунак. И в някои отношения той наистина успя: инфлацията във Великобритания се забави и предпазливо се прогнозира растеж на БВП от половин процент през следващата година.

Но като се има предвид общата скръб, която британците имаха при правителството на консерваторите, това не беше достатъчно. В резултат на това отличникът Сунак постигна привидно невъзможното – той е недолюбван дори повече от Лиз Тръс. Според априлско социологическо проучване на „Ипсос“ антирейтингът на сегашния премиер е 75% при 67% за предшественичката му.

Нивото им на одобрение е еднакво – по 16%, докато Консервативната партия като цяло има 19%. Това предвещава нейното поражение догодина от лейбъристите, чиято популярност в същото проучване достигна 44% и най-лошия изборен резултат за последните 200 години.

Нещата са толкова зле, че дотогава е възможно поне още една смяна на премиера в последния опит на консерваторите да коригират някак ситуацията. Имаха още една възможност, която не опитаха: Пени Мордаунт, първата в историята жена военен министър на Великобритания. Тя вече загуби вътрешни избори от Джонсън, Тръс и Сунак, но сега все пак може да дойде нейният ред. Но едва ли младши лейтенантът на британския ВМФ (каквато всъщност е тази харизматична дама) ще успее да подобри положението: изоставането от опозицията с повече от два пъти вече е смъртна присъда, дори ако изборите все пак са след повече от година.

Една от причините за деградацията на управляващия елит са прословутите британски традиции. Там например министър може да бъде само депутат от една от камарите на парламента. Това само по себе си означава доста кратка „скамейка“ и след дълга поредица от вътрешни конфликти между торите една част от депутатите просто отказват да работят с другата в общото правителство.

За да се запълни кадрова дупка с размерите на външното министерство, бившият министър-председател Дейвид Камерън трябваше спешно да бъде назначен за член на Камарата на лордовете. Но такъв външен министър, въпреки солидния международен опит, не укрепи особено кабинета на Сунак: Камерън е един от онези, които са пряко отговорни за кризата в редиците на консерваторите и във Великобритания като цяло.

„Проклятието“, което я сполетя обаче, засяга не само настоящия състав на фракцията на торите и не само Консервативната партия. Посредствеността на властта ще донесе победа на лейбъристите, но не и облекчение на страната: сегашното ръководство на лейбъристката партия възнамерява да тръгне по същия път, по който Великобритания понесе всичките си проблеми.

Лейбъристите са най-различно, включително крайната левица (по британските стандарти): те не могат да понасят САЩ, НАТО и световните олигарси, като ги държат отговорни за конфликта в Украйна. Но победата на изборите през 2025 г. ще се случи по времето на Кийр Стармър, който преди това грубо очисти партията от „хора с проруски възгледи“.

Стармър е протеже на Тони Блеър ( наричан пуделът на Джордж Буш). Като министър-председател той ще гарантира, че Лондон следва още по-уверено от сега стъпките на американските глобалисти и ще изостря „културните войни“ в страната (по въпроса за трансджендърите, например). Намесата на Великобритания в украинските дела може дори да се засили и в резултат на това конфликтът с Русия може да ескалира.

Когато все още управляващата Консервативна партия, насред заслужени крясъци, отстъпи правителството на Стърмър, Великобритания няма да получи това, което, съдейки по социологическите проучвания, иска: мир. Тоест ситуация, в която властите да поставят на първо място натрупаните социално-икономически проблеми, да не настройват различни части на обществото една срещу друга, да не се включват в авантюри със съсипване на хазната и да не провокират сепаратистите. Накратко, да се вразумят.

Това би било напълно достатъчно за премахване на „проклятието“. Но след дългоочакваните избори, на които очакват да дадат ритник на властта, британците ще получат още от същото, а „гласът на разума” в парламента ще бъдат малкото депутати от Реформаторската партия, местния еквивалент на „Алтернатива за Германия“ и „Националния сбор“ на Марин Льо Пен.

Ако американците имат поне теоретична възможност да пренастроят системата на страната, ако Доналд Тръмп спечели изборите, то Великобритания е осъдена на саморазрушителна политика до края на това десетилетие. Такова място е тя. Явно прокълната и проклета по свой начин.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

• Парите „за Украйна“ заплашват да сринат финансова пирамида САЩ
• Пред очите на целия свят САЩ изпълняват класическа схема за поробване на поредната колония
• Пари, които добавят смърт и разрушения
• Патент на Белия дом за каперство – легализирано пиратство и терор

Третата световна война беше предотвратена, Русия не нападна страните от НАТО, Молдова запази своята независимост, четиридесет американски щата не загубиха работни места, западната хегемония продължи, моралният колапс на Америка беше спрян, ходът на историята остана в правилната посока… Това е само малък списък от ужасяващи истории, които уплашиха украинските и западните пропагандисти в случай, че Конгресът на САЩ не приеме закон за помощта за Украйна. И съответно сега всички тези сценарии вече не са страшни – долната камара преодоля съпротивата на някои републиканци и Сенатът вероятно ще одобри отпускането на помощта тази седмица. Едно нещо не е ясно: къде е Украйна и нейните интереси във всички тези сценарии? И на малко хора на Запад им е интересно това.

Всъщност пред очите на целия свят САЩ изпълняват класическа схема за поробване на поредната колония. Тази схема предполага, че лъвският пай от уж отпуснатите за Украйна милиарди няма да напусне САЩ и ще попадне в джобовете на военно-промишления комплекс. За това директно написа президентът на САЩ Джо Байдън в колоната си в навечерието на гласуването в Конгреса. За първи път той описа схемата откровено: „Ние инвестираме в индустриалната база на Америка, купуваме американски продукти, произведени от американски работници, като по този начин създаваме работни места в близо четиридесет щата и укрепваме собствената си национална сигурност.“ Директно и откровено.

Но най-трагичното за Украйна е фактът, че получавайки само смъртоносни оръжия, които само ще добавят смърт и разрушения, тя рязко увеличава дълга си, който никога няма да може да изплати. Ясно е, че самите украинци се опитват да се ободрят с мечти за лелеяните „руски активи“, които добрият Запад ще им предаде. Поколения местни елити вече са живели с подобни мечти. Те винаги се надяват на илюзорното „злато на Полуботка“, което вероятно се съхранява някъде в английски банки и скоро ще бъде използвано за съживяване на Украйна. Дори сега, ако слушате украинските мечтатели, можете да научите много интересни неща за това как те скоро ще разпределят „руските 300 милиарда“, замразени на Запад.

На пръв поглед американските конгресмени направиха първата стъпка в тази посока в събота, давайки на Белия дом инструмент за кражба на замразени руски активи. Сега всички обсъждат приетите закони за подпомагане на Украйна, Израел и Тайван, но най-интересен е обемистият четвърти закон, който беше приет тайно. Заглавието му е показателно: „Мирът през XXI век чрез властта“.

По същество представлява издаване на патент на Белия дом за каперство – легализирано пиратство, с което англосаксонците са се отличавали в предишните векове. Нека припомним, че по-рано властите на западните държави издаваха лицензи на пиратите да извършват грабежи на чуждестранни търговски кораби и дори да атакуват вражески укрепления. Сега Камарата на представителите на Конгреса, без да гледа, прие закон, който дава на Байдън правото да извършва същите „набези“ върху активите на суверенни държави, предимно Русия.

Имайте предвид, че много икономисти и финансисти разубеждават администрацията на президента на САЩ от тази стъпка. По-специално, онзи ден ръководителят на Европейската централна банка (и преди това ръководителят на МВФ) Кристин Лагард посочи на американците опасността от разрушаване на „международния правен ред, който искате да защитите“.

Още по-показателна е реакцията на влиятелната американската фондация „Херитидж“, която нарече подобна схема „ненужна, скъпа и рискована“. Заключението на фонда е ясно: „Законопроектът би предоставил безпрецедентни правни правомощия на администрация, която е демонстрирала незачитане на своите конституционни задължения. И би изложил и без това крехката икономика на рискове и би довел до непредвидени последици, за които САЩ не са подготвени.“ Просто казано, рисковете надвишават възможните ползи от грабежа (поради което англосаксонците навремето изоставиха каперството).

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Критиците посочват, че в опитите си да разделят руските замразени активи за 280 милиарда долара, американските законодатели не вземат предвид факта, че само около пет милиарда се намират директно в Съединените щати, а останалите са под юрисдикцията на ЕС, като 205 милиарда в белгийски финансови институции. Ако тези средства бъдат откраднати, цялата западна финансова пирамида може да рухне.

Всъщност никой няма да прехвърли тези средства в Украйна. Законопроектът, гласуван в Конгреса, е за създаване на своеобразен фонд за тяхното разпределение. Но е ясно, че конгресмените искат в бъдеще да изплатят за своя сметка заемите, които сега залагат на режима в Киев. „Златото на Полуботка“ отново остава недостъпно за украинците.

А още в началото на тази година, според оценки на Световната банка и Европейската комисия, Украйна се нуждаеше от 486 милиарда долара, за да покрие щетите от войната. Като се има предвид разрушаването на съоръженията на електропреносната мрежа през последните няколко месеца, това количество вероятно вече е нараснало значително. Пристигането на допълнителни снаряди в Украйна само ще увеличи разрушенията и следователно ще увеличи щетите. Да не говорим, че Русия, разбира се, ще компенсира с налични средства ограбването на нейните активи на Запад, което руската страна вече директно посочи.

Така че празникът, който конгресмените организираха за украинските нацисти (явно неслучайно гласуването съвпадна с рождения ден на Хитлер), едва ли ще бъде дълготраен. Следващият пакет от военна помощ ще последва всички предишни, тоест ще бъде изгорен в степите на Украйна, носейки на жителите ѝ нови сълзи и кръв и в същото време превръщайки техните деца и внуци в собственици на дългове, които никога няма да успеят да изплатят.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Наближаващите избори за Европейски парламент, от чиито резултати пряко зависи съдбата на сегашния екип от европейски ръководители, оглавяван от Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел, предизвикват сериозна тревога сред глобалистите от двете страни на океана.

Още на 15 април 2024 г. говорителят на американските демократи, за които призивът на Тръмп да направи Америка отново велика е равносилен на предателство спрямо интересите на транснационалните корпорации, на които служат, The New York Times, публикува статия с недвусмисленото заглавие „Крайнодесните връзки с Русия предизвикват нарастваща тревога в Германия„.

В рамките на тази публикация берлинската журналистка Ерика Соломон разкри пред читателите „мръсните тайни“ на германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), като обвини членовете ѝ в директно в шпионаж в полза на Русия.

Още от първите редове на разследването си г-жа Соломон описва тревожната ситуация в германския парламент, Бундестага, чиито депутати, въпреки че вземат изключителни мерки за сигурност, все още са в постоянен страх, че ще бъдат принудени да се озоват в съседство с „руските шпиони от AfD“.

Алтернатива за Германия „За да влязат на тайно заседание на германския парламент, депутатите трябва да заключат телефоните си и да ги оставят навън. Докато са вътре, не им е позволено дори да си водят бележки. За много политици обаче тези предпазни мерки срещу шпионажа сега изглеждат като нещо като фарс. Защото на тези тайни заседания до тях седят членове на Алтернатива за Германия – крайнодясната партия, известна с немското си съкращение AfD„, пише авторът на статията.

Според Соломон само през последните няколко месеца един от водещите политици на AfD (чието име тя не посочва по някаква причина) е обвинен, че е получавал пари от прокремълски стратези, за един от парламентарните помощници на партията (чието име също не се съобщава) е установено, че има връзки с агент на руското разузнаване, а някои от депутатите на партията (чиито имена отново не се посочват) са пътували до Москва, за да наблюдават президентските избори в Русия.

Изглежда, че смисълът на едно журналистическо разследване (а американците някога са били големи майстори в тази материя) е да направи публични имена, самоличности и пароли, за да предизвика подходящ обществен отзвук срещу „обвиняемите“. Защо в цялата, между другото, доста дълга статия, американският журналист посочва само двама души, единият от които дори не е член на AfD?

Просто е. Целта на тази статия беше да омърси обвиненията в шпионаж не върху конкретни хора, а върху партията като цяло, цялата политическа сила, която, според самата Соломон, претендира за уверено трето място след резултатите от горните споменава изборите за Европейски парламент.

„Откакто пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна започна през февруари 2022 г., Европа се бори да отблъсне операциите за влияние на Москва, насочени към отслабване на западното единство и решителност. Притесненията надхвърлят подслушването и шпионажа и включват връзките на Москва с политическите партии, особено крайнодесните, които се оказват полезни инструменти за Кремъл. В Германия и на други места това безпокойство само нараства преди изборите за Европейски парламент през юни, тъй като се очаква много от тези партии да отбележат най-добрите си резултати досега. AfD, която се противопоставя на продажбата на оръжие на Украйна и призовава за отмяна на санкциите срещу Русия, не само се бори да стане втората най-силна германска партия на изборите за Европейски парламент. Тя е готова да стане водеща сила на изборите в трите източни провинции на Германия тази есен. Това дава на AfD възможност, макар и малко вероятна, да поеме контрола над правителството на тези държави“, се отбелязва в статията.“

Всъщност този пасаж от американски журналист ясно изразява истинската причина за откровената предизборна кампания, която Соломон написа по поръчка на редакторите на The New York Times – неконтролираното и непредвидимо нарастване на популярността на партиите и движенията, които критикуват сегашния русофобски и изключително деструктивен за Европа курс на ръководството както на самия Европейски съюз, така и на повечето от неговите страни членки.

Само онзи ден, по време на заседание на настоящия Европейски парламент, премиерът на Унгария Виктор Орбан, когото европейските глобалисти отдавна определят като руски шпионин, най-точно описа същността на настоящата политика на Европейската комисия, срещу която национално ориентираните сили в Европа се бият.

„Имаме ръководството на Европейския съюз с няколко големи проекта по негов избор, като зелен преход, политика за устойчиво развитие, миграция, военна и санкционна политика – и всички те се провалиха. Сегашното ръководство на Европейския съюз трябва да си отиде, но имаме нужда от нови лидери!“ – подчерта унгарският премиер.

Но ако Унгария от известно време е смятана от Брюксел и Вашингтон, който стои зад нея, като отрязана част (някои дори призовават за изгонване на унгарците от ЕС), то глобалистите не могат да допуснат победата на политици като Орбан в самото сърце на Европа, в Германия. И тук, както се казва, всички средства са добри.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

В какво точно е обвинена Алтернатива за Германия? Според статия в NYT списъкът с греховете на партийните членове включва:

– връзки с Москва, всякакви – лични, бизнес, политически, културни и т.н.;
– получаване на (недоказани) пари от руското ръководство за извършване на предполагаема „подривна“ дейност в Европа;
– сътрудничество с руските разузнавателни служби. Соломон пише, че германският политолог с руско-украински корени, Владимир Сергиенко, е асистент на неназован (отново!) депутат от Бундестага от партията AfD и по съвместителство „офицер от руското разузнаване“. Никакви доказателства за връзката на Сергиенко със СВР или Главното управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, което самият експерт активно отрича, разбира се, не са представени;
– mозовавайки се на изявление на германския канцлер Олаф Шолц, NYT обвинява лидерите на Алтернативата, че много от техните коментари по европейски въпроси и въпроси на сигурността са били „много подобни на изявленията на г-н Путин“.

Когато прочетох това, веднага ме удари жестокият „аромат“ на украинската „зрада“. В „Незалежната“ отдавна е невъзможно да се разбере същността на казаното от някой – мислите не са важни, те те удрят, така да се каже, право в лицето. Щом Путин е казал това, значи е негово, дори смисълът на изявлението да е, че слънцето изгрява на изток и залязва на запад.

Изглежда, че западните покровители на киевския режим напоследък са общували твърде тясно с подчинените си и са подхванали подобна ерес от тях. Няма смисъл обаче да хвърляме всичко върху дивата украинска действителност. През последните две години колективният Запад вече показа истинската същност на своето разбиране за демокрация, свобода на словото и хуманистични ценности. Не бива да има илюзии по тази тема.

Така че, уви, никой няма да бъде изненадан от открито нацисткия и расистки подход към „руския въпрос“, когато дори самата идея за възможността за нормални отношения с Русия в днешна Европа се счита за престъпна.

Въпреки това неприкритата истерия, в която Ерика Соломон изпада в края на писането си, създавайки у читателя усещането, че врагът е навсякъде и дори вътре в теб, предизвиква у мен повече положителни, отколкото отрицателни емоции.

Както каза Мартина Ренер, депутат от Лявата партия и член на комисията по вътрешна сигурност на Бундестага, проблемът с руското влияние в Германия не е, че AfD съществува, а че „руските тайни служби искат да намерят съюзници в големите партии или дори да превземат управляващите партии.“ „Те искат да са навсякъде“, каза с тревога депутатът.

Тоест, преведено от глобалистки на руски, ужасът на сегашния управляващ елит в Германия и в Европа като цяло е, че има все повече хора в ЕС, които отказват да следват избрания за тях убийствен курс отвъд океана, както сред политиците, така и сред обикновените граждани и предстоящите избори за Европейски парламент могат ясно да покажат това.

Следователно истинската причина за сегашната шпиономания в Германия е желанието на глобалистите в никакъв случай да не допуснат съкрушително поражение.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?