На 9 септември медиите пак ще ни разказват за “Преврата”
Преврат, осъществен от кого? От комунистите? Не, превратът е замислен и извършен от военни, начело с Кимон Георгиев! В обявеното от него ОФ правителство участват съпартийците му – водещи фигури от “Звено” – партия на военните от БА с антинацистки възгледи. Участват Социал-демократическата партия, особено активните и многобройни партийци на БЗНС, политически независими министри. Комунисти са една пета от министрите. Днес отново ще се разгарят глупави страсти и ще се оплаква падането на нацизма в България. От кого идат най-силните вопли? От Демократична България, официално финансирана от САЩ – бизнес влияние, забранено и преследвано от българския закон. През 1944 г. американците се радват не по-малко на излизането на България от нацистката Ос, а дотогава ни бомбардират, за да падне нацистката власт в България.
Аз питам: Влизането на генерал Дьо Гол в Париж две седмици по-рано преврат ли беше? ДА! Свалянето на пронацисткото френско правителство от Виши преврат ли беше? Да. Съпротивата на Франция, която и до днес се чества масово, какъв състав имаше? Тя се състоеше от две трети комунисти и една трета голисти. Първите месеци след август 1944, колко французи колаборационисти уби Съпротивата само по подозрение в пронацистки действия? Близо 70 000. Без съд и присъда.
Колко човека осъди френският Народен съд с обвинения в нацизъм? 100 000. От тях – произнесени около 3000 смъртни присъди. Някой издига ли паметник във Франция на осъдените нацисти? За нищо на света! Същото е положението в Нидерландия, Белгия. В Италия само убитите без съд и присъда са 100 000.
Сменяме темата и се опитваме да отговорим на въпроса, какво щеше да стане, ако на 9 септември 1944 г. не беше извършен преврат в България.
Тук ви представям, преразказани, част от стенограмите от дипломатическите разговори между Съюзниците (октомври 1944, Москва), както и спомени на Чърчил за тия дни на 1944 година. От тях става ясно, че ако Червената армия не беше влязла в България, Великобритания и САЩ са готвели турски армии със същата цел. Различията между съюзниците спрямо България остават висящи до 10 октомври 1944 г., когато се провеждат преговорите в Москва. В тях участват Чърчил, Идън, Кер и Бърнс, от една страна, и Сталин, Молотов и Павлов – от друга. В хода на преговорите Сталин е попитал дали съсредоточените 26 турски дивизии в Тракия са били насочени срещу България, на което е получил положителен отговор от англичаните.
Съдбата на България отново е обсъждана детайлно на състоялите се на 10 и 11 октомври в Москва преговори между министрите Идън и Молотов. Идън е настоявал българите да бъдат накарани да се чувстват – въпреки новото правителство, не като победители, а да бъдат държани отговорни за своите минали престъпления. На срещата на 10 октомври Чърчил предлага на Сталин в евентуалните “зони на отговорност” да се възприеме едно преобладаващо влияние от 90% “за нас” в Гърция и равно зачитане на интересите – 50/50, в Югославия”.
По отношение на България договореното съотношение е било 90% за Русия и 10% “за другите”. На другия ден, на срещата Идън – Молотов, то е обсъждано отново. През февруари 1945 г., в Ялта, тримата Големи потвърждават окончателно това разпределение. Факт е, че десетина дни след обесването на Никола Петков, а това е чак през 1947 г., САЩ, за първи път откакто са във война с България, възстановяват дипломатическите си отношения с нас.
Ако смяната на властта не беше станала на 9 септември 1944 г., Чърчил щеше да си отмъсти на българите, които нарича “хиените на германския военен тигър”. Щеше да последва трагедията с гражданската война в Гърция 1946-1949 г. Тогава гръцката партизанска армия, воювала срещу хитлеристката окупация е смазана от дебаркиралите британски войски и с допълнителното участие на 5000 американски “съветници”. А пък териториите на юг от Дупница щяха да бъдат дадени на Гърция.
Само благодарение пак на Русия си оставаме в границите.
Но, да не останете с впечатлението, че ще ви представя 9 септември 1944 г. еднопосочно! Към тази дата, макар мнозинството комунисти да са честни и безкористни, има ярка група от безскрупулни убийци и най-обикновени крадци. Бащата на Филип Боков, Георги Боков е откровен палач и садист, същото може са се каже и за Лев Главинчев, Антон Югов. Любимият на земеделците лидер Никола Петков изготвя проект за концлагери за противниците на БЗВС. Пеко Таков е прост крадец и квартирен разбойник, чийто ген се изяви и у сина му. А пък сбърканият му внук Калоян Таков, писал неприлични смс на момчета студентчета, е превърнат в морална икона от другите “избрани внуци” от червената номенклатура, пребоядисани във фашисти.
В онези времена – към септември 1944 г., на ул. “Московска” 37 живее адвокатът Петър Гудев, защитавал неедин комунист преди 9.09. 1944. На 10 септември вечерта Пеко Таков и дружина влизат в дома му с автомати и карат семейството и гостите му да предадат всичките си бижута. Това е един само пример за другата страна на медала.
Все пак, нищо не може да се сравни с палежите, с изтезанията и убийствата на антифашисти, на техни семейства и домове в периода 1923-44 година от фашистките, а после и пронацистките правителства. “Жертвата” на комунизма Богдан Филов – един завършен, класически нацистки военопрестъпник е толкова жертва, колкото Гьобелс е “жертва” на Антифашистката коалиция СССР – САЩ – Великобритания.
Спорът по тези въпроси отдавна би трябвало да е приключил, но точно САЩ днес подтикват своите местни храненици да го подклаждат с цел унищожаване на българската държавност.
