Няма начин да сме родени, за да плащаме сметки и да умрем!

Цитатите четем от книги, филми, публикации, списания, на известни личност, на изгряващи звезди, на анонимни автори.

Но всеки от нас има една любима фраза, която го вдига във всеки един момент от мрачното му състояние и положение. Това е моята!

Много главоболия ми създава тя, признавам си. Взимам прибързани решения, защото просто живея за мига. Впускам се в много и различни ситуации с главата напред, без да се замисля и за секунда. Споря с хората като си знам своето и просто не позволявам никой да ми налага мнението си и мирогледа си. Много сме така, зодия ли е, характер ли е, възпитание ли е.

Но просто не мога да си представя, че съм на този свят, за да работя за някой, пък дори и за себе си, да чакам заплата, да плащам сметките си и накрая … край, finito, the end.

Опитвам се всекидневно да си набия в главата, че не живея, за да работя, а работя, за да живея. Да видя неща, които не съм видяла, да вкуся от живота, да намирам само положителната черта на всеки един момент от живота ми. Вече не съм тинейджърка и ми се наложи да порасна. Все бягах от тази отговорност, живеех си както ми харесва, припечелвах пари от тук и там, но не става и винаги така. Трябва да се работи, няма спор, но междувременно нямам ли и един ден в седмицата сред чудесиите на света, то смятам, че съм се провалила.

Не се опитвам да наложа мнението си върху когото и да е било, просто се надявам някой да се припознае в написаното от мен и да обясни как се справя с темпераментния си и приключенски характер.