ИГРИТЕ НА ГЛАДА

Актуални на Територията. В Панем всичко е прекрасно. Само терористи, комунисти, идиоти, които не виждат колко добре живеят и гадни интелектуалци, са против властта.

Гладът е важен. Да се уцели границата. Не до там, че да гладуват и умират от глад повечето, но не и до толкова, че да са независими и да могат да си позволят мнение.

Парите са важни. Липсата им води до липса на свобода и независимост. При повечето. Луди глави винаги има. Но ако в къщи те чакат деца и възрастен пенсионер, плащаш кредити и наем, не може да си позволиш друго, освен да се усмихваш и хвалиш властта. Защото в държавата на мафията ти нямаш защита. Ще останеш на улицата…заедно с децата си, със семейството си, а банките и събирачите на бързи кредити ще те докарат до самоубийство. Затова мълчиш. Въпреки че душата ти крещи!

С глада се свиква. Свикваш, че с 600-700 лева заплата не може да си позволиш да си купиш нови дрехи, износваш старите, ходиш по магазините за втора употреба, свикваш, че киното е лукс, трябва да купиш обувки на децата. Свикваш, че не можеш да си позволиш почивка през лятото, или поне не такава, каквато искаш. Свикваш да стоиш на студено, за да пестиш от тока. Да ходиш пеш, за да пестиш от билетчето.

Свикваш на мизерията. И душата ти се свива от ограниченията. Докато в един момент приемаш, че това е нормалното. Ден да мине, друг да дойде, единствената ти радост е да си пуснеш телевизора да видиш колко прекрасно живееш, да ти внушат, че всичко е наред, а усещането за абсурд и мизерия е внушение на комунистите и враговете на народа.

Интелигенцията….правеща пирове по време на чумата. Подхвърлят й се трошици от трапезата, за а осъзнае, че ако тръгне срещу властта, ще й се отнеме и тази привилегия. Настройват се едни срещу други, разделяй и владей….

Втълпява се, че ТЕ се грижат за нас, а ние сме лошият материал. Но много добре знаят как лошият жизнен стандарт оскотява, кара те да мислиш само за хляба, прави те удобен за манипулиране.

На Територията всичко е прекрасно….днес няма непроходими от пет сантиметра сняг пътища, няма закъсали коли /е, то скоро и те ще намалеят/, няма хора, които живеят със 180 лева пенсия, няма хора, които не са си получавали с месеци заплатите, няма хора, които работят при робски условия по 10-12 часа на ден.

Всичко е прекрасно! Погледнете в очите на хората днес по улицата. В погледите им ще откриете истината.

Елена Гунчева