Независимо дали премиерът нарича журналистите “мисирки”, Валери Симеонов ги клевети или пък Волен Сидеров просто говори от парламентарната трибуна – тези думи стигат до много хора.
Езикът на политиците, за разлика от този, който използваме в частни разговори, не може да остане скрит между стените в някой хол или бар. Казаното от публичните личности се разпространява бързо и дори на живо в новинарските емисии и сутрешните блокове.
И всеки сам може да оцени нивото на езиковата им култура. Реакциите в социалните мрежи показват, че оценки не липсват. Някои хора обаче се занимават с това професионално.
Доцент д-р Надежда Сталянова от Катедрата по български език към Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“изследва политическия публичен език вече повече от 15 години. Според нея езикът на българските политици не се е променил драстично в последните години, но наблюдаваме засилване на негативните тенденции в него.
“Агресията като че ли прекрачи всякакви приемливи граници. Речта, която слушаме от участниците в българския политически живот, е принизена, враждебна, едновременно с това е нискоинформативна и манипулативна”, коментира Сталянова пред Свободна Европа.
“Скандал на махленско ниво”
По думите й речта, която се чува от публичните микрофони, е “куха“, защото е пълна с клишета, с празни фрази, които я правят трудна за проследяване и осмисляне”.
През 2019 г. по метода на асоциативния експеримент Стоянова е изследвала какви са асоциациите на студентите спрямо думата „политик“. Повечето се оказали силно негативни.
“Но интересното (и тъжното едновременно) е, че младите хора нямат и очаквания за мъдрост, професионализъм, честност или компетентност по отношение на хората, занимаващи се с политика”, коментира преподавателката. “С една дума, нашите политици са такива хора, каквито очакваме да бъдат, и това личи в начина им на говорене”.
Слушащите речта на политиците често могат да се чувстват неудобно, когато стават свидетели на словесните престрелки между тях. “Техните конфликти нерядко ни приличат на скандал на махленско ниво, намират се в ниския стилов регистър, като в тях не откриваме противопоставяне на позиции, убеждения или идеи, а обиди и откровена и нецензурирана агресия”, казва доц. Сталянова.
Надежда Сталянова и Владислав Миланов са автори на книгата “Езикови портрети на български политици и журналисти”, която предлага лингвистичен поглед върху публичната реч и регистрира тенденциите в политическото говорене като част от динамиката и развойните процеси на езика ни. В нея са описани и редица примери за нарушения речеви етикет, езиковата нетърпимост и обидната лексика.
Като “обикновения човек
Повод да потърсим преподавателката е случаят от миналата седмица, когато премиерът Бойко Борисов сравни с мисирки журналистите, които му задаваха въпроса за снетото от президента доверие към правителството.
Според доц. Сталянова Борисов отдавна се слави с фамилиарно езиково поведение, което се стреми да се доближи до битието и изказа на „обикновения човек“. Това се постига с употребата на разговорна, неформална лексика, “на места, където подобно нещо принципно е недопустимо”.
“Това е характерно за публичното му поведение повече от 10 години”, казва езиковедът. “Явно тази стратегия е печеливша, ако сметнем за отправна точка изборните резултати”.
Като човек, който изследва езика на политиците, Сталянова отчита липсата на всякаква автоцензура у премиера за “шокираща, поне в езиковото му поведение в България”.
Агресията като норма
Питам я каква е възможността това да се превърне в норма, ако в момента не възмущава никого. Тя е категорична, че това не е само възможност, а вече е реалност.
“Вече никой не се впечатлява, че на българската политическа сцена са малко хората, които умеят да завладяват аудиторията, да са силни и интересни личности, които слушаме с интерес, без значение дали споделяме възгледите им или не”, казва езиковедът.
“За нас е ежедневие да слушаме изказвания, които по никакъв начин не съблюдават речевия етикет. На мен многократно ми се е случвало образно да се плесна по челото, да изгубя ума и дума от това, което чувам от устата на политиците ни”.
