ДЪРЖАВАТА КАТО ГАРАНТ ЗА СОБСТВЕНОСТТА

Въпрос: Ако държавата е добър стопанин в продължение на 50 години и после позволи да се разграби всичко налично и после пак е добър стопанин още 40 години… ще се доверите ли на тази форма на собственост?!?
___
Отговор:
Държавата, когато е държава, има извоювано и защитавано право да взема полезни и разумни решения в своя полза, на своя територия, за своя народ, познато под името суверенитет. Само когато имаш това право, вземаш такива решения и провеждаш такива политики.

Като резултат от това право част от решенията са за механизми за регулация на качеството на управлението от държавните чиновници. Тоест – имаш регулация на тези отдолу към тези отгоре. И тези отгоре се отчитат на тези отдолу, защото само от тях зависи положението в общството и доходите на тези отгоре.

И именно затова от 1944-1989 се градеше. Заради отговорността на тези отгоре пред тези отдолу.

Когато обаче собственикът стане друг, а именно: чуждестранни корпорации, държави, и граждани, и когато си колония, то тогава колониалната администрация е длъжна да се отчита за качеството на управлението си не пред туземците, а пред външните началници. Тоест, тази отговорност променя “вектора на тягата си” и се насочва само към външните началници.

В тези условия всички престъпления и безотговорности на колониалната администрация към туземците са безплатни и безнаказани за тях, защото наказанията и поощренията произтичат от външните началници, а не от туземците. Туземците, техните сънародници, просто нямат думата. Няма никакви механизми, по които да упражнят натиск и да изискат отговорност от тези “отгоре”: външно-управляемите “управляващи”.

Съответно, в условията на колония и унищожена държава, държавност, и държавна собственост туземното население и даже колониалните администратори нямат никако право на крупна частна собственост.

Повтарям, ако не сте разбрали – в колонията частната собственост за туземците, дори и по-заможните (в очите на бедните туземци) е забранена чисто институционално от колонизатора.

И това не са просто думи, а цяла институционално заредена и подготвена технология: всички, които възприемате като български олигарси, са с изнесена офшорна регистрация и офшорно кредитиране на дейността си, и са в чужда юрисдикция.

Преведено на прост човешки език – те са просто изпълнителни наемни директори на активите, като собствеността над тези активи е единствено и само на колонизатора, в юрисдикцията на метрополията.

Тоест, когато в колонията се каже “защита на частната собственост” се има предвид защита само на частната собственост на колонизатора, изнесена в офшорна регистрация, в негова юрисдикция, а не защита на правото на частна собственост на туземците или дори на туземни олигарси.

И това е очевидно – в условията на колония частната и дори личната собственост на туземците е напълно беззащитна – както за битовата престъпност, така и за институционалната – колониалните юридически беззакония по отнемането на имуществото и рейдърското отнемане и ограбване на фирменото имущество и на правата на собственост над фирмени активи е именно заради колониалния статус, липсата на държава и държавна собственост, и липсата на суверенитет.

Без държавна собственост, без държава, без суверенитет не може да бъде гарантирана и защитена не само частната собственост на дребните производители и на дяловия капитал на български предприятия и граждани в средните предприятия, но дори и личната собственост на гражданите.

Очевидният извод е:
Само държавата, държавността (суверенитета) и държавната собственост са гарант за това право на собственост на частниците и на гражданите.