Кой взе решение България да се откаже от националната си валута, когато съдбата на еврото не е сигурна!

Решението за отдаването на националния монетарен суверенитет на Република България – е голям, фундаментален национален въпрос; въпрос на националната икономическа сигурност.

Искам да попитам – кой взе това фундаментално решение?

Министерски съвет!? – даже и там решението е взето само на едно заседание, където финансовият министър е представил позицията на финансовото министерство без никакъв сериозен дебат на плюсовете и минусите от това решение.

Народното Събрание!? – този въпрос там не е разглеждан.

Основната опозиционна партия БСП!? – Няма огласена официална позиция на БСП по този въпрос.

Президентът!? – Не е огласил своя позиция.

Национален Референдум!? – няма.

Питам, как при демократичната структура на институциите в България – бе взето това решение.

След като всички в своите дълбоко “патриотични” речи споменават по три пъти минимум думата “суверенитет”?

Как България кандидатства да се откаже от своята национална монетарна единици и от своя валутен суверенитет и да влезе в Еврозоната, когато самата Еврозона е в голям ремонт, чийто бъдеще и мащаби се решават тепърва; когато самият МВФ заявява официално, че “покривът на къщата, наречена Еврозона, трябва да се поправи”, когато именно на днешната Среща на Върха се дискутират мащабите и разходите за този ремонт?

Как ние чукаме да влезем в тази къща, която се ремонтира?

Когато съдбата на тази наднационална валутна единица не е сигурна?

Когато една Италия (страна-членка на Еврозоната) от стартът на еврото в 2001 г. досега (при инфлационно коригирани и съпоставими показатели) има днес един немръднал от 2001 г. до 2016 г. БВП.

Когато самата Еврозона като цяло не показва никак добри резултати. От 2008 до 2016 г. реалният БВП на цялата еврозона е нараснал общо за 8 години само с 3%.

Когато в 2000 г. при въвеждането на Еврото, американската икономика бе само с 13% по-голяма от европейската (и то даже преди присъединяването на редица други европейски страни), то в 2016 г. американската икономика е вече с 26.3% по-голяма от европейската.

Когато при растеж от 2.4% в 2017 г. далеч не достатъчен да компенсира щетите от кризата, днес в 2018 г. Еврозоната отново е болна и й се търси подходяща терапия.

Даваме ли си сериозна сметка за това – готова ли е днешна България да отдаде своят монетарен суверенитет на Еврозоната и на ЕЦБ?

Всички мълчат. Но, дано това мълчание не ни струва прескъпо – да не е утре цената за една още по-бедна България.

Десетки пъти предупредих за това!