• Плачи, Клоун човекоядец, дадоха ти пари
• Клоуна Зеленски се превърна в смъртна присъда за собствената си страна.

Камарата на представителите на САЩ гласува да отпусне 61 милиарда долара за поредния пакет военна помощ за Украйна. Първите доставки, според “Вашингтон Пост”, може да започнат само след седмица.

Такова бързане е разбираемо – ВСУ наистина се оказаха в изключително трудна ситуация: руското настъпление след превземането на Авдеевка не можеше да бъде спряно, а по цялата линия на фронта едва ли има направление, където ситуацията за украинските войски е поне задоволително.

Ситуацията в тила не е много по-добра – няколко дни активни атаки срещу украинските ТЕЦ бяха достатъчни, за да останат в изправност само три от 13-те ТЕЦ, които бяха в Украйна преди началото на конфликта. Разбира се, този тип централи представляват около 25% от цялото производство на електроенергия, но тенденцията определено накара човек да се замисли: ако почти четвърт от производството може да бъде прекъснато за няколко дни, то останалите три , независимо от Русия,, няма да издържат дълго.

Неприятностите на украинските власти обаче не свършват дотук. Последните ракетни атаки и удари с дронове показаха, че украинската ПВО е изправена пред сериозни трудности: има недостиг на боеприпаси и ефективността се влошава.

Следователно за режима на Зеленски забавянето е като смърт. И украинското президентство вероятно сега бурно празнуват резултатите от гласуването в Камарата на представителите.

Но радостта на властите едва ли се споделя от условния Тарас, когото в същото време служителите на наборните комисии опаковат в миниван някъде в Кировоград, за да го изпратят на фронта. Или неговият 26-годишен приятел Микола, който се крие от мобилизация в дачата – в края на краищата, според новия закон, той вече има пряк път към окопа край Часов Яр.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

И двамата сигурно са видели флашмоба „Аз съм ухилянт” в социалните мрежи, в който техни по-успешни сънародници нагледно демонстрират, че животът на един украински тарикат, успял да напусне страната, е не само много по-дълъг, но и по-цветен отколкото животът на някой, който не е успял да напусне страната“. За хора като Тарас и Микола пакетът от помощи, приет от Американската камара на представителите, е сигнал, че няма да могат да си поседят. Това е „платено“ за американските интереси – ще трябва да мрат.

За Украйна отдавна вече не става въпрос за победа или поражение в конфликта с Русия – ако е възможно връщане към границите от 1991 г., то няма да е към тези от август. Единственият въпрос е колко още украинци ще умрат, когато неизбежното се случи. Вашингтон не е готов да предаде Украйна на Москва в жизнеспособно състояние, но вече разбира, че ще трябва да я предаде. Затова сега Белият дом ще направи всичко, за да продължи конфликта. Подходът е прост: колкото повече украинци умрат на фронта, толкова по-малко руснаци ще стават. Колкото по-изтощена е Украйна, толкова по-малко ползи ще донесе на Русия.

Точно преди пет години и два дни, по време на дебат с Порошенко, Зеленски каза фразата: „Аз съм вашата присъда“. И никой от тези, които ги гледаха на живо, тогава не можеше да си представи колко верни са тези думи. Зеленски наистина се превърна в смъртна присъда, но не и за Порошенко, който остана не само свободен, но и в украинската политика – ако това, разбира се, може да се нарече политика. Зеленски се превърна в смъртна присъда за собствената си страна.

Украински пропагандисти активно прокарват идеята, че Украйна ще остане в историята. И тук може би трябва да се съгласим с тях. Поколения деца в училищата по света ще бъдат обучавани за страна, която имаше огромен потенциал, но умря, защитавайки интересите на другите, опаковани като мечта за „дантелени бикини и ЕС“.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Калина Андролова разговаря с Костадин Костадинов. Акценти от интервюто:

– Няма нормален човек в България, който да възприема Русия като заплаха, подчертавам – нормален. Да, има хора, които смятат, че Русия е заплаха за нас, но те не са нормални. И точно те представляват заплаха за общото психично здраве на нацията.

– В изтеклия документ се коментира, че в България има много силно проруско лоби, затова подаряването на оръжие на Украйна ще се представя като модернизация. Тоест даваме старото въоръжение, купуваме ново. Периодът, в който можем да получим американските „Патриот“, е между пет и седем години. Ако дадем нашите С-300 на украинците, то седем години ние ще стоим без противовъздушна отбрана. В този документ става дума и за прехвърлянето към Украйна на ракетни комплекси „Точка“, които България притежава. Това са всъщност касетъчни бомби. Но ние имаме ангажимент към ООН да ги унищожим.

– България няма място в съюз, който застрашава националната ни сигурност. Този съюз е неравностоен. Българският народ следва да бъде питан за НАТО. Защото най-голямата заплаха за нас е, че можем да бъдем вкарани в чужда война без да искаме.

– Ние ще разговаряме с всяка една политическа партия без ДПС. Понеже ДПС не са партия, а са етно-политическа мафия и заплаха за националната сигурност. Ще разговаряме с всяка една партия за провеждането на референдум за членството на България в еврозоната.

– Тези откровени инфантили ПП/ДБ не могат да си представят, че службите не са стартъп!

– Големият въпрос е защо Атанасов е все още на свобода. Два пъти призовах да бъде арестуван. Само си представете какво щеше да се случи, ако аз бях на неговото място. Атанасов каза, че лично е предложил Живко Коцев за главен секретар на МВР, защото е изключително кадърен, а Коцев се оказа сниман с пачки, с пудели, с престъпници в доста интимна среда и атмосфера. И в крайна сметка финишира като обвиняем и клиент на прокуратурата.

– Г-н Костадинов, знаете ли дали сме подарили или продали вече на Украйна някаква част от нашите зенитно-ракетни комплекси С-300?

– Все още не сме дали зенитно-ракетни комплекси. Но изтече информация в медиите, че началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на България адмирал Евтимов и Христо Гаджев, който е председател на Комисията по отбрана в парламента, са имали среща с посланика и с военното аташе на Украйна. Инициативата е била от наша страна и е ставало дума за предоставяне на тежко въоръжение на Украйна, в това число и на С-300. Най-лошото от всичко е, че в материала, който изтече, е описан и броя на ракетите, с които България разполага. Което е сериозно, защото това е класифицирана информация, държавна и военна тайна. При изслушване в парламента на началника на отбраната Евтимов точно по този повод беше зададен такъв въпрос и аз оттам знам точната бройка на ракетите. И в един момент тази информация се вижда в документ, публикуван в интернет. Как да подложим автентичността на информацията на съмнение, като има пълно съвпадение на данните.

– Е как държавни тайни (видове и количества оръжия) се коментират без отговорност с украинци, изтичат в медиите, в интернет и пр.?

– Очевидно руснаците са прихванали през техни агенти в Украйна информация за разговорите, които са водени между нашите хора и украинския посланик и военното им аташе, и съответно са ги публикували. В този документ става дума за даряване на танкове, на гаубици, на самоходни артилерийски установки, на миномети, на огромно количество боеприпаси за всяко едно от тези въоръжения. И това, че се обсъжда такава чувствителна информация и откровена държавна тайна с представители на чужда държава за съжаление не е новост. Преди две години, ако не се лъжа, украинският посланик, който беше тук по онова време, каза в телевизионно участие, забележете, с колко оръжия разполагаме, тежки артилерийски установки. И посочи, че именно това оръжие може да им го дадем. И ние от „Възраждане“ пуснахме сигнал в прокуратурата. След което скоропостижно в рамките на десет дни този украински посланик беше отзован. И дойде сегашният посланик Олеся Илашчук.

– В този материал става ли ясно какво решение е склонно да вземе ръководството на българската държава по коментираното въоръжение?

– Говори се за това, че тъй като в България има много силно проруско лоби, подаряването на това оръжие, повтарям подаряването на това оръжие, или евентуалното му закупуване на преференциални цени трябва да се представи като част от модернизационния процес, който е необходим за българската армия. Тоест даваме старото въоръжение, купуваме ново. Обаче се оказва, пак според този документ, че периодът, в който ние можем да получим американски зенитно-ракетни комплекси „Патриот“, е между пет и седем години. Значи, ако дадем нашите на украинците, за което се настоява, то в период от пет до седем години ние ще стоим без противовъздушна отбрана. На тази среща, пише в документа, е ставало още дума да предоставим на Украйна и 57 танка Т-72. А ние имаме 80. Това означава да дадем две трети от танковете си. Ето това е състав на престъпление от НК, а именно – държавна измяна. За момента не е ясно дали ще даваме това, което ни искат, но документът е от дата 7 февруари. Не е ясно към настоящия момент какво точно се случва. Аз като прочетох декларацията по тази тема в парламента, заявих, че ще чакам да видя в рамките на няколко дни дали прокуратурата ще се самосезира. Ако не се самосезира, тогава ще я сезираме ние, за да започне проверка! Трябва да има проверка, защото не изключвам възможността всичко това да е някаква партенка, някаква лъжа. Възможно е. Води се информационна война. Само че органите са длъжни да проверят това.

– След като поставихте тази информация в парламента, Гаджев отрече да се е срещал с украинския посланик.

– Да, отрече. Но беше изключително притеснен. Аз отдавна не съм го виждал толкова притеснен и смутен. Даже много меко казано беше притеснен. И веднага след като заяви, че такава среща не се е случвала, Гаджев излезе от парламента и се върна чак след няколко часа.

– Отдавна ни натискат да дадем С-300. През парламента ли ще мине едно такова решение или вече сме във форсмажор, когато властта взема каквито си иска решения, скривайки истината от народа?

– Би трябвало през парламента да мине. Обаче тук има една малка подробност. Трябва да се намали мобилизационният резерв на българската армия. Защото ние разполагаме с определено оръжие спрямо конкретен човешки капацитет. И в един момент мобилизационният резерв може да се окаже, че няма да бъде 150 хиляди, а примерно 100 хиляди. Това не са точните цифрите, просто давам примерно сравнение. При съкращаване на мобилизационния резерв се съкращава и въоръжението. Като се съкрати въоръжението, то става ненужно, излязло от употреба. И в този случай то много лесно може да бъде прехвърлено на трета страна. Но в този документ, за който си говорим, става дума и за още нещо много интересно. За прехвърлянето към Украйна на ракетни комплекси „Точка“, които България притежава. Това са всъщност касетъчни бомби. Ние имаме поет ангажимент към ООН да ги унищожим. А в тази изтекла информация се говори, че американското посолство е обещало да съдейства така, че ракетите да се разглобят, да се закарат в Украйна и там да се сглобят отново. Тоест говорим за измама спрямо ООН.

– Наблюдаваме тенденция и в Европа за изопачаване и маскиране на решения, свързани с войната в Украйна. Всяка власт се опитва да прикрие непопулярни решения от своите граждани. Имаме несъобразяване, имаме недемокрация.

– В Европа и не само в Европа демокрацията отдавна е опаковка на една диктатура. Реално погледнато. По времето на кабинета „Петков“ България не изнасяше за Украйна, а изнасяше за фирми, чиито складове се намираха на украинско-румънската граница и на украинско-полската граница. На десет километра по-навътре през границата въоръжението просто се прехвърляше в Украйна и това е. Корнелия Нинова се оправдаваше тогава, че тя няма как да знае какво се случва с оръжието, което ние изпращаме. И че фирмата-купувач може да го препродаде. Това вече беше откровена лъжа, защото оръжието е чувствителна стока. И за да не се случи така, че българско оръжие да попадне на място, където ние ще носим отговорност, винаги в договорите се дава изрично разрешение или не се дава разрешение за износ към трети страни. Или се обяснява, че може да се изнесе оръжието само по определен списък. Но в нашия случай договорите бяха подписвани без такава клауза. Което развързваше ръцете на получателя на нашата стока. Той получава стоката от нас, легално купена, всичко е законно и след това може да си я продаде. Ако в договора беше записано, че не може да се продава не само на Украйна, а и на други трети страни, тогава нямаше да може да се продава.

– Ние продаваме ли или подаряваме оръжие на Украйна?!

– Продаваме, да. Но и подаряваме. Подарихме повече от 100 БТР-а, за които на всичкото отгоре платихме и да бъдат закарани до Украйна. Подарихме и платихме изпращането. Между другото, когато започна съкращаването на българската авиация след 1990 г., беше казано, че няма нужда от толкова много самолети в България, защото вече сме си купили модерните (тогава) С-300 и тези комплекси ще пазят небето над София. С този мотив бяха ликвидирани двете авиобази, в Габровница и Доброславци. И всъщност София, която имаше не една, а две изтребителни ескадрили, които пазеха небето на столицата, сега няма и един военен самолет. Това, което ни пази, са С-300. За които именно се настоява да ги дадем на Украйна.

– „Възраждане“ вдига идеята за референдум за излизане от НАТО? Това звучи ли наистина реалистично?!

– Да. Въпросът е, че когато се присъединихме към НАТО, никой не ни каза, че в следващите двайсет години няма да можем да излезем. И когато ние четохме договора за НАТО преди няколко години, видяхме че става въпрос за клауза, която е изключително обвързваща и чакахме да дойде датата през март 2024 г., за да заявим ясно своето намерение. За разлика от антидемократичния елит, който управлява Европа и изобщо по-голямата част от света, ние от „Възраждане“ искаме народът да бъде питан и да живеем в една реална, истинска, действаща демокрация. Независимо от това какво би казал народа на един референдум, нашето мнение ние ще го защитаваме. То е съвсем ясно. Че България няма място в един съюз, който застрашава националната ни сигурност особено в момента. Това първо. И второ. Този съюз е неравностоен. Ние нямаме равностойни партньори. Ние имаме господари. А аз не искам България да има господари. Аз искам България да има съюзници и партньори. И точно поради тази причина искаме да се организира референдум! Ние ще защитаваме нашата позиция, но българският народ следва да може да се изкаже, той трябва да бъде питан. Защото най-голямата заплаха за нас е, че в момента можем да бъдем вкарани в чужда война без да искаме. Просто ще ни вкарат във войната.

– Как отговаряте на това, че подобно искане може да се определи като популизъм, че практически няма да бъде позволено да се провежда такъв референдум?

– Напротив, може да се проведе такъв референдум. Ако „Възраждане“ спечели изборите на 9 юни, веднага след това ще организираме референдум. Нашите опоненти отдавна свикнаха да наричат демокрацията популизъм. За тях демокрацията е опасна. Когато започнахме да събираме подписи и ги събрахме за запазване на българския лев, същите опоненти казаха, че референдумът е много опасен. Защото по този начин, казаха, Хитлер бил дошъл на власт, с референдум. Просто хората, които ни критикуват, са изключително неграмотни. И се наложи да им припомням, че Хитлер не е дошъл на власт с референдум, а чрез избори. И ако за тези хора референдумите и изборите са много опасни, какво означава това?! Че трябва да бъдат забранени ли?! Същите тези хора редовно говорят и за забрани и разпускане на партии. Особено по отношение на „Възраждане“. Ще припомня, че същите хора организираха абсолютно безпрецедентен процес по забрана на „Възраждане“. И ние една година бяхме под ударите на прокуратурата и разследвани от ДАНС. Това беше през 2020-2021 г. Ще припомня, че имаше и втори опит за забрана, когато т.нар. „интелектуалци“, 120 човека, които не са всъщност интелектуалци, а са известни столични грантаджии и обикновени майкопродавци, повтарям майкопродавци (!) подадоха сигнал в прокуратурата срещу нас. И искаха „Възраждане“ да бъде забранена. Прокуратурата им отказа. Те обаче не се отказват и обжалват. Така че в момента сме в трета процедура по забрана. Хипотетично прокуратурата може да реши да уважи този сигнал и да започне процедура по забрана. Макар че като юрист не мога да си представя как ще започне втора процедура по един и същи казус. Не можеш да бъдеш съден два пъти за едно и също нещо, това е златен принцип в правото, всеки го знае.

– Добре, да предположим, че държавата ни излиза от НАТО. Как виждате възможността за отбрана спрямо потенциални агресори, още повече че имаме многовековни отношения с наш съсед, който е много мощен, имам предвид Турция, имаме друг вид отношения с друг съсед от другата страна на Черно море, имам предвид Русия и т.н.?! Какво ще ги спре?

– Нека не забравяме, че България е в НАТО от двайсет години. Преди това, от 1990 г. до 2004 г., България е абсолютно независима държава. И в онзи момент никой не питаше кой ни пази… Кой ни пазеше между 1990 и 2004 г.? Аз ще припомня. Пази ни този, който е записан в българската Конституция. А именно българската армия! И аз бях от тези пазители и бранители на отечеството, когато служих в казармата през 2002 г. Апропо, армията ни тогава беше 45 хиляди души. Сега в момента е 15 хиляди. Тоест имаме намаляване на армията ни три пъти за последните 20 години откакто сме влезли в НАТО. Излиза, че откакто сме влезли в НАТО нашият отбранителен потенциал намалява, вместо да се увеличава. А в същото време според пропагандистите държавата ни е забогатяла през този период. Твърди се, че през последните двайсет години сме забогатели двойно повече. Ситуацията е парадоксална. От една страна, държавата е забогатяла, от друга страна, се казва, че сме малка и бедна страна и не можем да имаме силна армия. При условие, че когато бяхме по-бедни през 2004 г. имахме 45-хилядна армия. Нещо не излиза сметката. Истината е, че България може да поддържа своя собствена армия, истината е, че имаме всички обективни условия да направим така, че България да затвори отбранителния си цикъл, което ще рече да има своя собствена армия със свое собствено въоръжение. Както беше до 1989 г. Да, това нещо ще струва пари. Но то струва пари и в НАТО. В момента България отделя 1.6% от БВП за отбрана. А по изискванията на НАТО ние трябва да отделяме минимум 2%. Ние дори натовските изисквания не ги изпълняваме. Същевременно армията ни е малка и небоеспособна. Начинът да се възстанови и то много лесно, без кой знае какви големи инвестиции, е да се възстанови наборната военна служба. Като се запази, разбира се, и професионалният елемент.

– Това за наборната служба няма ли според Вас да отблъсне електорат?

– Казвам го изрично и го натъртвам още веднъж. Трябва да се възстанови наборната военна служба. Има информация, че самото НАТО подготвя такава програма за връщане на наборната служба в държавите, които те наричат прифронтови държави, тоест държавите, които са срещу Русия. А иначе, по отношение на Турция и Русия, ще кажа, че няма нормален човек в България, който да възприема Русия като заплаха, подчертавам – нормален. Да, има хора, които смятат, че Русия е заплаха за нас, но те не са нормални. И точно те представляват заплаха за общото психично здраве на нацията. Турция е друго нещо. Тя наистина представлява заплаха особено с неоосманистката политика на Ердоган. Обаче парадксът е, че ние сега с Турция сме съюзници. Мотивът – дайте да не излизаме от НАТО, защото Турция ще ни нападне, ми прилича на следното: дай да плащаме всеки месец рекет на рекетьора, защото иначе ще ми подпали заведението. Пред България има две възможности за избор. Или продължаваме да се държим като жертва, или започваме да се държим достойно. Аз предлагам да започнем да се държим достойно! България не е малка държава. България е средна държава. България е държава, която можеше допреди 30 години да издържа самостоятелно 150-хилядна армия и чийто мобилизационен резерв тогава беше 800 хиляди души. Иначе казано в условия на военен конфликт България можеше да извади под оръжие 950 хиляди мъже. И въпросът, който трябва всички да си зададем е защо стана така? Нали сме в НАТО?! Нали НАТО гарантира сигурност. И ако някой каже, че не можем да излезем от НАТО, защото не можем да се пазим, тогава дайте да напишем в Конституцията, че не българската армия пази територията на държавата, ами американската армия с нейните военни бази. И да напишем също така, че България не е държава, а американска колония.

– Доктрината на военно партньорство на САЩ през НАТО е такава, че тя парадоксално демилитаризира всички останали, въпреки че изисква 2% разходи за въоръжаване. Съвсем съзнателно САЩ дадоха най-голям икономически тласък на Германия и Япония след Втората световна война, именно защото имат органичаване да се милитаризират, записано в конституциите им.

– Те не наричат това васалитет, а партньорство. При тях всичко е евфемизъм – войната е мир, свободата е робство и т.н. САЩ победиха Германия и Япония. И направиха така, че тези държави десетилетия наред да не забравят това, че са победени. Много е интересен статутът на Германия. САЩ все пак подписват мирен договор с Япония. Договорът от Сан Франциско от 1951 г. С Германия обаче няма такъв мирен договор. Германия де юре все още е окупирана държава в състояние на война. Германия не е подписала мирен договор със своите победители. Същевременно СССР се изтегли от Източна Германия след Студената война. Обаче САЩ не се изтеглиха. Британците не се изтеглиха. Дори французите имат военни бази в Германия, което малко хора знаят. Френски военни бази, наследство от следвоенната окупация. Всичко това поставя под въпрос самата държавна правосубектност на Германия. Що за държава е тази, която има чужди войски на своя територия, които не е искала. Германия няма договор, с който тези войски да са настанени. Те просто не са си тръгнали.

– Светът е в особено очакване за идването на Тръмп на власт. И той е много строг по отношение на това дали САЩ трябва да поемат ангажимент за защитата на Европа и до каква степен. Прогнози сочат, че САЩ бавно се изтеглят от Европа и въпросът е на кого са планирали да я оставят. В стремежа на всяка цена да не е на руснаците, може да се окаже, че е на арабите.

– Не е ясно дали Тръмп ще спечели изборите. Аз му стискам палци. Защото смятам, че този човек е последният шанс на световния мир. В противен случай администрацията на Байдън няма да се поколебае да ни вкара в Трета световна война. Най-трагичното в цялата ситуация е, че Байдън няма да разбере, че е вкарал държавата си в трета светова война. А и да го разбере, след това ще го забрави много бързо. Така че светът се надява Тръмп да спечели изборите. Но дори да спечели изборите, изобщо не е сигурно, че той ще изтегли САЩ от Европа. По-скоро той заявява, че може да извади САЩ от НАТО. Но САЩ със своето икономическо и военно влияние няма да си тръгнат толкова бързо от Европа. Това ще бъде процес. И в този процес трябва да си зададем въпроса дали ще има плавно прехвърляне на власт, т.нар. транзиция, или ще има сътресения. Аз съм склонен да мисля, че ще бъде по-скоро второто.

– САЩ изпитват стрес, че след края на Студената война започна естествено икономическо взаимодействие и сливане между Русия и Европа. И се заеха да предотвратят тази симбиоза по различни начини. Включително през стратегия за миграционни вълни, които подменят християнската тъкан на Европа.

– Русия е част от Европа. И европейската цивилизация свършва във Владивосток. Това е истината. Благодарение на руската експанзия през 16, 17 и 18 век европейската цивилизация достига на изток в една непрекъсната и огромна сухопътна полоса до брега на Тихия океан. И това е факт, най-голямата европейска държава е Русия. Големият въпрос е как Европа се променя демографски, защото процесите там са много напреднали. Оосбено в западната част. На практика има много места, където европейците вече не могат да се забележат на терена. Аз самият като пътувам из държавите в Западна Европа на моменти изобщо не се усещам да съм в Европа.

– Европа го пожела това нещо, тя го прегърна, пусна го при себе си да се случи.

– И на нас ще ни се случи. Скоро слушах една персона от работодателска организация в туризма, която обясняваше, че трябва да внесем работници от Непал и Бангладеш, тъй като тук хората искали стартова заплата от 1200 лева, и какво било това нещо. Нашите „робовладелци“, защото те са робовладелци, а не работодатели, живеят с мисълта, че работникът им е длъжен и трябва да му подхвърлят не заплата, а милостиня. Нашите „робовладелци“ не осъзнават, че по този начин повтарят грешките на техните колеги от Западна Европа. Защото навремето те така внесоха в буквалния смисъл хора от своите бивши колонии, от Африка, Близкия Изток и др. с идеята, че те ще им работят изключително евтино. Те наистина им работиха евтино, но след това започнаха да се възпроизвеждат. Станаха много, започнаха да искат по-големи заплати, спряха да работят второто и третото поколение и стигнахме до тази ситуация, в която сега се намира Европа.

– Това е така. Но стратегията за откъсването на Европа от Русия минава и през нарочно създавана миграция с инструментите на такива парадокси като Ислямска държава, като приключване на някои диктатури в арабския свят и въвеждането на държавите в умишлен хаос пр.

– САЩ имат един много сериозен проблем с България. България не може да възприеме Русия като враг. Пак повтарям, че в България няма нормален човек, който да възприема Русия като враг. И в такъв случай, като не могат да променят българския народ, тогава трябва да унищожат българския народ. И процедурата, която изпълняват вече 35 години, е много успешна. Ние загубихме една трета от нашето население. А иначе по отношение на темата за Русия и Европа, всъщност тук не става въпрос дали да оставят Европа на руснаците, а дали да оставят Европа със руснаците. Защото тук има разлика. Русия поддържаше изключително равностойни и взаимноизгодни отношения с държавите от Западна Европа. Тези отношения бяха на принципа – съюз, ресурси и технологии. Ресурсите на Руската федерация с технологиите на Европа успяваха да се срещнат по средата и да постигнат много сериозни резултати, от което икономиките на Западна Европа растяха изключително много благодарение на евтините енергоносители. А пък икономиката на Руската федерация се превърна в една от най-бързоразвиващите се десет икономики в света благодарение на притока на капитали от Западна Европа, строежа на нови индустриални мощности и пълна регенерация на индустриалното оборудване, което беше оцеляло от съветската епоха. Последва това, че Русия успя да създаде най-голямата си външна и геополитическа победа, а именно създаването първоначално на съюза БРИК, който после стана БРИКС, а сега вече е БРИКС плюс. Нещо, което не се отразява много, защото американците гледат с пренебрежение на Русия. Когато започна кризата в Украйна през 2013 г., Обама каза, че Русия представлява регионална сила. Само че тази регионална сила създаде един съюз, който е много по-голям като територия, като население и като БВП от Г-7, което е любимото дете на глобалния политически елит. Така тази „регионална“ сила успя да създаде многополюсен свят. САЩ не можеха да толерират това, защото виждаха, че реално властта им се изплъзва. А Руската федерация се почувства силна да решава проблемите, които бяха отлагани през годините поради нейната слабост, незрялост и пр., защото Русия има и много грешки в своята политика. И когато руснаците се почувстваха достатъчно силни, за да вземат реванш след продължилите 30 години унижения, се стигна до войната в Украйна.

– САЩ сякаш се опитват да се измъкнат от войната в Украйна и по-конкретно вече насаждат Европа в една война, за която буквално я принуждават. Европа не желаеше война, но Европа беше вкарана във война, засега само с финансиране и разбиване на икономиката, с огромни щети и безпътица.

– Не смятам, че САЩ се оттеглят от войната в Украйна. Американците винаги са имали този маниер, ако могат да вадят кестените от огъня с чужди ръце. Когато започна разгарянето на големия конфликт в Индокитай, т.нар. Виетнамска война, и когато започнаха да пристигат все повече и повече ковчези в САЩ, тогава американската администрация започна политика на виетнамизация на войната, което ще рече виетнамците да си водят войната с виетнамски войски. И започнаха да дават милиарди на местната държавна и военна машина на Южен Виетнам с идеята да обучат тяхната армия да се бие със Северен Виетнам. Но това не им помогна и в крайна сметка загубиха войната. Защото Южен Виетнам нямаше кауза. Той беше на практика окупирана от американците територия. Същото нещо ще се случи и с Украйна. Защото огромната част от населението на Украйна много добре знае и разбира какво се случва в украинската държава. Населението преживя преврата през 2013-2014 г., който беше рамкиран като някаква градска демократична революция, цветна, кадифена, а всъщност си беше откровен преврат. Населението вижда и какво се случва в момента. Зеленски вече не е легитимен президент. Мандатът му изтече и той отмени изборите. Как се нарича държава, в която президентът отменя изборите и казва: аз ще управлявам докогато реша?! Това е фашистка хунта. И сега френският президент говори за изпращане на френски войски в Украйна. То вече има френски войски и дори дават жертви, но той по-скоро говори за легализиране на френското присъствие там. Така че САЩ няма да се изтеглят от войната в Украйна, по-опасното е, че ако продължи да управлява администрацията на Байдън, тя няма да позволи Русия да спечели. Което наистина изправя света на ръба на трета световна война. Именно затова пак повтарям, че Тръмп е последният шанс на мира. Ако не спечели Тръмп, а спечели Байдън, наистина Бог да пази земното кълбо!

– Как Ви изглежда реформата, която ПП/ДБ искат в службите, и как ще коментирате изказванията на Атанасов по отношение на шефа на военното разузнаване?!

– Реформата на ПП/ДБ е много простичка. Махаме чуждите хора и слагаме наши хора. Те не го и крият, те казват: „Тези хора са едни и същи, които работят в службите от 35 години“. Тези откровени инфантили ПП/ДБ не могат да си представят, че службите не са стартъп! В службите един кадър се изгражда десетилетия. Той не може да си научи професията в университета. Няма специалност агентура, разузнавачество и шпионаж. И това, което говорят ПП/ДБ, е меко казано обидно за всички професионалисти в службите, доколкото такива са оцелели след всичките безбройни чистки през последните 35 години. Това, което лицето Атанасов прави с опита да вербува служители на военното разузнаване, е само върха на айсберга. Двамата служители са били обект на вербовка като негови хора, апропо, подчертавам „негови“ хора, лоялни само и единствено на него. Даже не на партията му, а на него лично. Документът го има в деловодството, аз го прочетох от парламентарната трибуна. Големият въпрос е защо Атанасов е все още на свобода. Два пъти призовах да бъде арестуван. Само си представете какво щеше да се случи, ако аз бях на неговото място.

– О, да, това е ясно. Избирателите дават ли си сметка каква степен на девалвиране на държавността има у нас, ако някой излиза и заявява, че военното ни разузнаване работи за Русия. И го прави, за да спечели политически дивиденти?

– Краят на тази профанизация е на 9 юни. Това е хубава, превратна дата в българската история в буквалния смисъл на думата. Така че край на това трябва да се сложи на 9 юни. Защото няма друга дата, която можем да изчакваме. Повече така не може! Нямаме време за губене! Относно безотговорните приказки на Атанасов, се оказа, че техният човек в МВР, за който Атанасов каза, че лично го е предложил, че е изключително кадърен, че го подкрепя, Живко Коцев, се оказа сниман с пачки, с пудели, с престъпници в доста интимна среда и атмосфера. И в крайна сметка финишира като обвиняем и клиент на прокуратурата. Така че всички тези приказки на Атанасов за военното разузнаване издават нещо друго. Че те са имали информация, че предстои да излезе тази разработка на ДАНС за митниците. Разработката на ДАНС е от две години. И тези инфантили непрекъснато се доказват, че са такива. Слушах скоро едно създание от тях, което постави въпроса защо след като ДАНС са знаели за канала преди две години, не са го прекъснали веднага. Ами защото две години са нужни, за да се разплете целия канал и да се стигне до всички участници. Когато разбереш, че има такова нещо и думнеш веднага първия, няма да стигнеш до корена. Най-вероятно Атанасов е получил в последния момент информация, че предстои нещо да се случи срещу тях и затова са атакували превантивно на принципа, че атаката е най-добрата защита.

– „Възраждане“ какво иска от ЕС? Как да бъде реформиран?!

– Не реформиран. Няма нужда от реформи. Аман от реформи! Искаме да бъде деволюиран. И обяснявам какво означава това. Да се върне обратно към корените си. ЕС е замислен като икономическа и културна общност. Точка! Свободно движение на хора и капитали? Добре. Културно общуване? Добре. Но нищо повече.

– Тоест да няма Урсула, която да ни налага решения как да управляваме държавата си, дали да затваряме тецовете си, как да образоваме децата си и пр.

– Стига толкова Урсули! Урсула е диагноза. Вече не е име. Тя се превърна в нарицателно все повече и повече, клеймо за ЕС. Ние ще направим всичко необходимо с нашите представители в европейския парламент и много ще разчитаме да всеки един от тях да предприемем постъпки за предоговаряне на членството на България. Да, това е процес и ние знаем, че няма как да стане бързо и лесно. Но ако не успеят усилията ни за предоговаряне, ще инициираме референдум в България за напускане на ЕС. Това са двата варианта. Или предоговаряне, или напускане. И напускане едва след като си получим всички пари, които сме инвестирали, защото в момента ние сме нетен донор на ЕС. Загубите ни от членството са много по-големи от плюсовете.

– Как ще го обясните това на средния гражданин, който не е толкова политизиран, може би не чете толкова много книги, но пътува и работи свободно в ЕС и неговото усещане е, че в ЕС е много хубаво, че членството има много и всевъзможни предимства, а извън ЕС държавата ще загине в изолация?

– Българският народ свързва ЕС само и единствено с две блага – свободното пътуване и възможността да работи в Западна Европа. Свободното пътуване никой няма намерение да го премахва, макар че ние все още не пътуваме съвсем свободно, защото не сме изцяло и напълно в шенген. А що се отнася до работенето на запад, ние смятаме, че е крайно време българите, които работят на запад, да се върнат в България. Не може едно от основните предимства на членството в ЕС да бъде това, че имаш възможност свободно да станеш евтина работна ръка и да миеш чинии например в Холандия. Това е просто пагубно за нашата държава. Хората знаят това, че не е добре, но го осъзнават като плюс, защото си мислят, че за тях е възможна опция за работа. Макар че дори да не сме в ЕС, същите хора пак ще могат да работят в ЕС, защото евтината работна ръка е необходима, независимо дали идва от Африка или Източна Европа. Отделно от всичко това, ЕС не е никакво предимство за българската икономика, тъкмо напротив, имаме огромни щети. За информация препоръчвам на все още четящите избиратели книгата на доц. Благовест Георгиев, „Членството на България в ЕС. Баланс на ползите и вредите“. Горещо я препоръчвам! Тази книга е изцяло статистико-социологически документ. Ще разберете какво производство има България по време на влизането си в ЕС (храни, стоки, услуги). И след двайсет години членство в ЕС може да се сравни отново какво производство има България. То е в пъти по-малко. Причината е проста – европейските стоки влизат без защитни мита, те убиват българското производство, много малка част от него оцелява, и сега оцелялото продължава да умира. Най-елементарното нещо, което може всеки да направи, е да влезе в магазините и да види колко са българските стоки. В хранителните ни магазини почти няма български стоки. Дори и бобът ни е внос. С либерализацията на пазара на електроенергия икономиката ни ще стане още по-неконкурентоспособна. България им е нужна като суровинен придатък. Нищо повече. Работниците от тецовете „Марица-Изток“ протестират срещу несправедливото положение и това, че ще ги закриват принудително, и после отиват на изборите и гласуват за тези, които им затварят тецовете!

– Как си представяте, че тази България, която виждаме сега, може някога да се въздигне? Вярвате ли, че може да се възстанови? В малките градчета има само аптеки, клонове на мобилни оператори, банки, хазарт и бързи кредити. Нищо друго. Огромна мизерия, несъответна на държава от ЕС.

– Отговарям. С програма за реиндустриализация! И с програма за преодоляване на регионалните дисбаланси на демографската катастрофа. Какво бих направил аз? Имаме Българска банка за развитие. Бих й увеличил капитала десет пъти. Бих създал няколко фонда в ББР, които да са насочени именнно в посока на реиндустриализация. Бих създал и програма за репопулация на страната ни. А също така и програма за ревитализация на селските райони. Такава програма съществува между другото в ЕС, но България не се възползва от нея изобщо. Бих създал диференцирана данъчна ставка за отделните региони на държавата. Нещо, което в момента българското и европейското законодателство забраняват. Но ние трябва да се преборим за тези неща, защото държавата ни умира! В момента европейското законодателство казва така: всички сте равни! Да, но не всички сме еднакви. Че сме равни, равни сме, но не сме еднакви. Не може да третираш жителя на община Бойница във Видинско, която има 700 души население и е най-бедната община в цяла Европа, както третираш жителя на община Люксембург. Да, тези жители на общини са равни в своите базови права, но са различни във всяко едно друго отношение. Навремето идеята на ЕС беше да се постигне т.нар. европейска кохезия, тоест изравняване. Лека полека забравихме за тази кохезия, има още някакви остатъци от тези фондове до 2027 г. и край. Всяка държава ще се оправя сама със своите проблеми. И неслучайно Макрон каза, че трябва да се замислим за Европа на две или дори три скорости. Но това вече не е ЕС. Това са всъщност едни европейски съединени щати, в които имаме силно ядро, развита мантия около ядрото и една опърпана периферия, от която само се дърпа и и се гледа да се разположат бежански лагери. Питате ме и ви казвам: Да, вярвам, че България може да се възстанови! Историята се пише от хора, които имат вяра. Вярващите са тези, които печелят. Става дума за хората с кауза! Вярата е тази, която преобръща светове, която преобръща историята. Затова казвам, че вярвам, че можем да въздигнем, да възстановим България, да я направим по-силна! И ще направим това.

– Еврозоната! Още един лост за контрол. Губим ли суверенитет?

– Всичко губим. На 12 април „Възраждане“ проведе международна конференция в София под мотото „Новите лидери на Европа“. Присъстваха представители от девет европейски държави. Всички бяха категорично против еврозоната. Една част от тях бяха представители на държави – членки на еврозоната. Като Нидерландия и Словакия. Мотивът им е, че в момента, в който са влезли в еврозоната, те са загубили своята собствена финансова независимост. Държавите от еврозоната или по-скоро една голяма част от тези държави не контролират своята финансова политика. Миналата седмица аз и водача на европейската листа на „Възраждане“ Станислав Стоянов имахме среща с видния френски политик Никола Дюпон-Енян в неговия офис във френския парламент. Той каза: „Пазете лева като зеницата на очите си! Защото еврото е смърт за икономиката. Откакто Франция влезе в еврозоната, тя отстъпи икономически много повече на Германия в сравнение с преди.“ Този френски политик направи следното заключение относно загубата на френския франк: „Нас ни излъгаха! Това е. Не допускайте да ви излъжат и вас!“ Затова казвам на избирателите, че на 9 юни отиваме на своеобразен референдум какво искаме да получим. Ние ще разговаряме с всяка една политическа партия без ДПС. Понеже ДПС не са партия, а са етно-политическа мафия и заплаха за националната сигурност. Ще разговаряме с всяка една партия за провеждането на референдум за членството на България в еврозоната. Европейският проект всъщност представлява една голяма финансова и пиар политическа пирамида, ако мога така да се изразя. В момента, в който влезем в еврозоната, ние спираме да печатаме собствени пари. И ако утре Европейската централна банка каже, че няма да ни даде пари, какво се случва?! Помним случая в Гърция, когато искаха да си връщат драхмата. Но интересният момент е, че има механизъм за излизане от ЕС, разписан в Лисабонския договор, но няма механизъм за излизане от еврозоната. Това е затвор без изход, капан.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

– За седем месеца Израел причини три пъти повече жертви, отколкото руснаците и украинците, взети заедно, за повече от две години и Израел не постигна абсолютно никакъв резултат по отношение на целите, които си беше определил. Представете си, че британците успяха да спрат тероризма, без да сринат до основи Белфаст, че италианците успяха да ограничат “Червените бригади”, без да разрушат Флоренция или Торино и следователно самата стратегия, прилагана от Израел, за да се бори с тероризма, просто няма никакъв смисъл и може само да разпали напрежението между палестинци и израелци, което е легитимно впрочем. Следователно трудно можем да разберем израелския подход и именно затова озаглавих, или по-скоро поставих подзаглавието “Поражението на победителя” на моята книга. Ако се смята за победа броят на убитите хора, тогава вероятно може да се говори за победа. Но ефектът от тези разрушения, от тези кланета на цивилното население, защото когато използват бомба от 2 тона, за да ударят един човек, знаем, че извършват клане, това абсолютно не стои като въпрос. Следователно това е ситуация, в която дори и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дългосрочната стратегия води до поражение на Израел.

– Израел нищо не спечели в тази история, още повече, че тук се намесват и други феномени. Първо, тя показа Израел в светлина, която никой не е очаквал на Запад. С право или не, винаги сме смятали, че Израел е бил страна жертва, че е страна, произлязла от жертвите на Холокоста, но днес виждаме, че това е страна, която е брутална, която не спазва международното право и която, в крайна сметка, отива отвъд онова, което можем да толерираме по отношение на човешките права и на хуманитарното право. В резултат на това Израел загуби много. Отново с право или не, неслучайно много евреи в САЩ и Европа, но особено в САЩ, видяха, че е заплашена самата им общност, защото щетите или престъпленията, извършени от Израел, се отразяват на цялата общност. Това се засилва от факта, че Израел е смятан за недосегаем и дори нямаме право да го критикуваме, ако щете. Мисля, че това дългосрочно ще има негативен ефект върху цялата еврейска общност, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване, в лекцията си “Газа, Израел, Иран и Швейцария”, изнесена миналата седмица в Женева.

– Добър ден, Жак Бо!

– Добър ден!

– Имаме огромното удоволствие да ви посрещнем днес тук, в Женева, за да изнесете лекция за настоящата ситуация в Палестина седем месеца след началото на тази война срещу палестинското население с 34 хил. цивилни жертви, с масово унищожение на инфраструктури, с 14 хиляди убити пеленачета, бебета, деца. Как виждате днешната ситуация?

– Както знаете, аз съм военен, но преди всичко бивш член на разузнаването, така че анализирам нещата с погледа на стратег и човек, който се опитва да разбере ситуациите. Днес установявам, че за седем месеца Израел причини три пъти повече жертви, отколкото руснаците и украинците, взети заедно, за повече от две години и че Израел не постигна абсолютно никакъв резултат по отношение на целите, които си беше определил. Победата или неуспеха се дефинират спрямо целите, които сме си поставили, и целите, които бяха определени от Израел, а именно разбиването на Хамас, разбиването на командните структури на Хамас, връщането на заложниците – всичко това не беше направено и имаше огромен брой жертви, въпреки че никоя от тези цели не беше постигната. Когато все пак тези цели бъдат постигнати, това ще бъде на цена, която военният, какъвто съм аз, не може да одобри. Представете си, че британците успяха да спрат тероризма, без да сринат до основи Белфаст, че италианците успяха да ограничат “Червените бригади”, без да разрушат Флоренция или Торино и следователно самата стратегия, прилагана от Израел, за да се бори с тероризма, е просто стратегия, която няма никакъв смисъл и която може само да разпали напрежението между палестинци и израелци, което е легитимно впрочем. Следователно трудно можем да разберем израелския подход и именно затова озаглавих, или по-скоро поставих подзаглавието “Поражението на победителя” на моята книга. Ако се смята за победа броят на убитите хора, тогава вероятно това може да се говори за победа. Но ефектът от тези разрушения, от тези кланета на цивилното население, защото когато използват бомба от 2 тона, за да ударят един човек, знаем, че извършват клане, това абсолютно не стои като въпрос. Следователно това е ситуация, в която дори и да я нарекат победа, тя е на такава цена, че дългосрочната стратегия води до поражение на Израел.

Всъщност в една книга, която написах още през 2003 г., озаглавена “Асиметричната война или поражението на победителя”, анализирах проблема с втората Интифада и още в нея констатирах, че Израел прилага стратегия, която дългосрочно може само да влоши ситуацията, т.е. тя не може да реши проблема, което ме отведе до две възможни заключения: или израелците са глупави, което не мисля, че е така, или са коварни. Слушателят може сам да избере заключението. Но мисля, че има – и това се вижда днес в противовес на изявленията на израелските ръководители, които бяха подети от Южна Африка в нейната пледоария в Международния съд на ООН, тези речи сочат, че има умишлено желание на Израел да отиде отвъд онова, което нормално би било необходимо, за да постигне целите, които си е поставил. Има умишлено желание да опразни Газа, ако ми позволите този израз. Идеята за геноцид няма да я използвам, защото знаете, че Международният съд на ООН досега говореше само за “допустимост на геноцид”, а Международният съд е този, който трябва да установи наличието на геноцид, но във всеки случай има военни престъпления, престъпления срещу човечеството и точно това наблюдаваме в момента.

Така че смятам, че Израел нищо не спечели в тази история, още повече, че тук се намесват и други феномени. Първо, тя показа Израел в светлина, която никой не е очаквал на Запад. С право или не, винаги сме смятали, че Израел е бил страна жертва, че е страна, произлязла от жертвите на Холокоста, но днес виждаме, че това е страна, която е брутална, която не спазва международното право и която, в крайна сметка, отива отвъд онова, което можем да толерираме по отношение на човешките права и на хуманитарното право. В резултат на това Израел загуби много. Отново с право или не, неслучайно много евреи в САЩ и Европа, но особено в САЩ, видяха, че е заплашена самата им общност, защото щетите или престъпленията, извършени от Израел, се отразяват на цялата общност. Това се засилва от факта, че Израел е смятан за недосегаем и дори нямаме право да го критикуваме, ако щете. Мисля, че това дългосрочно ще има негативен ефект върху цялата еврейска общност, защото някои смятат, че ако международната общност не е способна да накара Израел да спазва реда и справедливостта, те трябва да го накарат да ги спазва и почти навсякъде наблюдаваме увеличаване на антисемитските актове. Аз осъждам всички расистки актове, каквито и да са те, независимо дали са антиарабски, антиеврейски, срещу когото и да са, и ако бяхме честни и бяхме помогнали на Израел да спазва международното право, вероятно някои индивиди нямаше да поемат инициативата да го накарат да спазва справедливостта или това, което те смятат за справедливост. Следователно има ситуация, която е дълбоко дестабилизираща, не само за Израел и неговия регион, но и за международната общност като цяло. И това е особено видимо, защото толкова силно сме вярвали, че Израел е в пълното си право, че днес падането е още по-ниско. Както казваше Гьоте “Колкото по-високи са планините, толкова по-дълбоки са долините” и точно това е ситуацията, в която се намира днес Израел. Хората падат отвисоко.

Още преди няколко години, докато живеех в Съединените щати, установих, че младите американски евреи се чувстват все по-дистанцирани спрямо Израел, защото още по онова време, т.е. преди десетина години, когато живеех в НюЙорк, смятаха, че Израел се е отдалечил от ценностите, които те смятат, че могат да се очакват от една модерна демокрация. Така че днес наблюдаваме още по-голямо отчуждение от онова, което видяхме през последните двадесет години, и днес забелязваме, че подкрепата за Израел, дори политическата подкрепа, спада. Все още има страх, вероятно американски натиск, натиск от някои страни, за да продължи да се оказва някакво подобие на подкрепа, но виждаме, че населението, народният здрав разум, хората забелязват, че не подкрепяме добрия, а подкрепяме някой, който не зачита правата на другите.

С тази криза действително се разкри несправедливостта, на която са подложени палестинците още дори преди съществуването на Израел. Винаги се връщам към това – работех в Обединените нации и познавам резолюциите на ООН. Резолюция 181 на Обединените нации беше легитимната основа за създаването не на държавата Израел, а на две държави, дори бих могъл да кажа на три държави, тъй като Йерусалим трябваше да бъде независима единица, т.е. имаше три единици – една арабска единица, една еврейска единица – все още не се говореше за Израел по това време -, и отделна единица Йерусалим. Тези три единици трябваше да бъдат създадени, зачитайки правото на народите да разполагат със самите себе си – и това е точно определено в резолюцията – чрез референдуми. Но по онова време еврейските милиции, които бяха там, много добре разбираха, че само с една трета от населението, която е еврейска по произход, и две трети, които са с арабски произход, един референдум никога не би позволил на евреите да имат своя държава, защото арабите бяха поддръжници на държавата Палестина, т.е. една държава, в която мирно, интелигентно и хармонично съжителстват двете общности. Тъй като арабите имаха мнозинство, това трябваше да се вземе със сила.

Често съм цитирал в книгите си резолюция 181, но никога не съм я чел внимателно и операцията на палестинците – не казвам само на Хамас, тъй като няколко групировки са свързани с тази операция, така че това е палестинска операция – операцията от 7 октомври ми даде повод да се върна към тази резолюция и да я разгледам малко по-внимателно и да забележа, че всъщност от 1947 г., т.е. преди самото съществуване на Израел, не е било спазено нито едно решение на ООН и че всъщност от 1947 г. е създадена ситуация на отричане на международното право, която систематично се поддържа. В крайна сметка тези отричания са се натрупвали, за да се стигне до ситуацията в Газа – въпреки че ако гледаме нашите медии, всичко е започнало на 7 октомври, в действителност 7 октомври е моментът, в който чашата прелива, но всички капки са се събирали в течение на близо 80 години несправедливост и отказ на международната общност да приложи правото, което тя самата е установила. Припомням ви, че Обединените нации бяха създадени през юли 1945 г., във време, когато все още Западът беше във война, с идеята да установи международна общност, основана на правото. И големият урок от Втората световна война не е, че трябва да бъдем срещу този или онзи, а спазването на международното право. Това е големият урок от Втората световна война. Примерът с Палестина впрочем ни показва, че от 1947 г. Западът отрича международното право, което сам искаше да създаде като основа на международните отношения за в бъдеще, именно за да не се повтори Втората световна война.

– Жак Бо, вие сте работили в продължение на няколко години за Обединените нации, също за няколко международни инстанции. Как виждате презрението на Израел към резолюциите на ООН, към решенията на Съвета за сигурност и предварителното решение на Международния съд на ООН, дори презрение към конвенциите за защита на дипломатическите органи? Израел атакува иранското консулство в Дамаск. Как гледате на това и как го обяснявате? Това е пълно безразличие, пълно презрение.

– Палестинският конфликт се роди в началото на Студената война, т.е. в епоха, когато Изтокът и Западът се сблъскаха чрез посреднически сили. Въпреки факта, че Израел беше подкрепян до създаването си от Съветския съюз, от момента, в който беше създаден, Израел разбра, че неговият интерес е по-скоро от страната на Запада, а Западът разглеждаше Израел като свой преден бастион в Близкия изток. Оттогава се създаде връзка, особено между САЩ и Израел, заради която се приемаха почти всички лудории на Израел, защото той играеше стратегическа роля в този регион. Това беше предният бастион на Запада в един много променлив пейзаж, защото той премина от социализма към панарабизма, върнаха се към едното и другото, накратко това е много сложна ситуация, която западните страни не разбираха особено, защото там има логика, която надвърля картезианската логика, която твърдим, че имаме на Запад. В резултат на това западните страни винаги са смятали, че Израел е необходима част за тяхната способност да налагат волята си в Близкия изток. Би могло да са каже, че всички инициативи, които се развиха впоследствие между САЩ и различни арабски страни, се основаваха на тази връзка с Израел. Поради това Израел си спечели форма на безнаказаност, която му позволи да превишава това, което ние разбираме като международно право. Това е парадоксално, защото Израел се представя по-скоро като демокрация, отколкото като правова държава, това е доста интересна констатация, защото той не представлява правова държава, и западните страни свикнаха с тази ситуация, приемайки форма на изключителност, която се оправдаваше със стратегическото му положение. Проблемът е, че наистина толерирахме Израел, който се държи не само спрямо палестинците, но и спрямо другите страни като цяло, защото в случая говорим за операцията “Ал Акса”, за отношенията между Израел и палестинците, но Израел наистина от 1948 г. прилага политика за сигурност, основана на агресивността, основана по-скоро на страха от него, отколкото на сътрудничество. Ливан беше нападнат, Египет беше нападнат, Йордания беше нападната, Сирия беше нападната и т.н. и това е причината, поради която резолюция 242 на ООН задължи Израел да върне окупираните територии. И дори границите на Израел, границите, които по принцип приемаме, са граници де факто, но не и граници де юре, тъй като Израел отказа да определи границите си, поради което неговото положение в Близкия изток се възприема с много тревога от другите, защото те си дават сметка, че това са граници, предназначени да бъдат подвижни, защото не са спрели някъде, както правят всички други страни на земята. Ще подчертая по този повод, че Израел беше приканен многократно от Обединените нации да определи границите си и той последователно пренебрегна тези призиви.

Следователно това е страна, основала политиката си на сигурност на страха, а не на желанието за сътрудничество. Интересно е, че точно след началото на операцията “Ал Акса” някои израелски ръководители ядосано установиха, че рискуват повече да не ги уважават, защото повече няма да се боят от тях и това е доста симптоматично.

В книгата си правя сравнение между политиката за сигурност на Швейцария и израелската политика за сигурност, които са две малки страни, обградени от големи сили. Швейцария днес смята съседите си за приятели, но дълго време ги смяташе за неприятелски държави. Но политиката на Швейцария винаги е била да поддържа със съседите си приятелски отношения, белязани от стабилност, те винаги са смятали, че е по-добре да се разбираш със съседите си, отколкото да се конфронтираш с тях. Израел, който е в същата стратегическа ситуация, реши, че съседите му трябва да се страхуват от него. Но с палестинската операция от 7 октомври изведнъж беше съсипан митът за тази непобедимост, което впрочем не е новост, тъй като още през 2006 г. , след израелската интервенция в Ливан, “Хизбула” постигна истински успех. Спомня си заглавието на The Economist, който сложи на корицата си “Nasrallah wins the war”, т.е. “Насрала спечели войната”. Спомняме си обаче, че Южен Ливан беше буквално опустошен от израелските удари. Това означаваше, че има тактическа победа, но стратегическо поражение и точно същата е ситуацията днес. Вероятно поради тази причина, за да се върна към вашия въпрос за иранското посолство в Дамаск, Израел се опита да наддава. През тези 80 години Израел имаше за повтаряща се политика да се опитва да въвлече западните страни в конфликта.

– Именно затова следващият ми въпрос е какво мислите за израелската ескалация към Иран? Към какво се стреми Нетаняху, предизвиквайки Иран, и как гледате на иранския отговор?

– Както казах преди малко, Израел винаги се е опитвал да замеси Запада. Още с аферата “Лавон”* в Египет в началото на 50-те години на ХХ век, Израел атакува американските и британски интереси чрез терористични актове, за да накара западните страни да се ангажират повече в Египет. това предизвика експулсирането на голяма част от еврейската общност от Египет, защото се смяташе, че тя е пета колона на Израел. Това предизвика скандал в израелските разузнавателни служби, в АМАН, военното разузнаване, който стана известен като аферата “Лавон”.

След това, през октомври 1983 г., беше извършен атентатът в Бейрут от ливански милиции, за които никога не се разбра кои са. Днес ги приписват на “Хизбула”, но в действителност никога не научихме за кого става дума, навремето се говореше за “Ислямски джихад”, но не се споменаваше “Хизбула”, днес го споменават. Според бившия агент на Мосад Виктор Островски, който пише в мемоарите си, че израелците са знаели за съществуването на този проект за взривяване на сградата на американските морски пехотинци в Бейрут, но не са го казали на американците, така че американците да се почувстват длъжни да се замесят в региона, което американците не направиха. Днес имаме почти същия феномен с тази атака срещу посолството на Иран.

По въпроса за иранския отговор, не мисля, че е бил театрален или че е бил минимален. Мисля, че иранците отговориха с точност, прозорливост и интелигентност, които досега не сме виждали в региона. Тоест иранците знаят, че един отговор може да послужи за претекст за американските ястреби, за да се намесят в Иран, и може би дори за израелците, за да нанесат удари. Затова те си казаха “трябва да реагираме, уверявайки се, че американците няма да се намесят”. Имало е преговори с посредничеството на Оман и тук цитирам статия на “Файненшъл таймс” от 12 април, т.е. публикувана ден преди иранската атаката или би трябвало да кажа отговор, и явно иранците са установили контакт с американците по две причини. Първата е, за да покажат, че техният отговор ще бъде ограничен и няма да се впускат в безгранична война срещу Израл. И второ, за да се уверят, че американците няма да се намесят в този конфликт. И точно това направиха. Тяхната операция беше идеално замислена и идеално изчислена по една проста причина – те искаха да атакуват три-четири цели. Едната от базите беше базата “Неватим” в Южен Израел. Втората е базата “Рамон”, но вероятно не военновъздушната част, а разузнавателната база, тъй като “Рамон” е база на израелските разузнавателни служби, която координира въздушната дейност в целия юг, включително в района на Газа. Има още една или две цели. Има трима възможни кандидати за тези цели. Първият е щабът на разузнаването на израелските военновъздушни сили в Тел Авив. Вторият е базата в Мерон, западно от Голан, която е база на израелското разузнаване, тя е противовес на базата “Рамон” на юг, която позволява да се координират военновъздушните действия и по-конкретно ударите срещу иранското посолство в Дамаск. И третият възможен кандидат е базата в планината Хермон, която всъщност е база на електронното разузнаване, базирано в окупираните Голански възвишения, това всъщност е сирийска територия, което позволява да се наблюдават всички всички електронни дейности в цялата зона на Южен Ливан и района чак до Дамаск. Изявленията, които бяха направени и от едните, и от другите, не позволяват да разберем кой от тези трима кандидати е бил цел, но един от тях е бил ударен.

За да могат иранците да ударят тези три цели, техните ракети не трябваше да бъдат прехващани. За да не бъдат прехванати техните ракети, те изпратиха примамки. И когато израелците казват, че са ударили 99% от апаратите, изпратени от Иран, в действителност те са ударили примамките, т.е. първата вълна от въздушни дронове, които са пристигнали с относителна ниска скорост, тръгнали са пет часа по-рано от иранска територия, летели са пет часа и които стигнаха – някои бяха прехванати по-рано, други бяха прехванати над израелска територия. Следва втората вълна от крилати ракети, които бяха остарели крилати ракети, които се движеха с относителна бърза скорост, но бяха лесни за прехващане от израелците. И след това идва третата вълна, съставена от два вида балистични ракети – балистични ракети от старо поколение, които можеха лесно да бъдат прехванати, по-конкретно от израелските системи Ароу 2 и 3, а освен това и по-сложни ракети, които са по-нови и маневрени в последната фаза. Когато погледнем видеата, които бяха качени, забелязваме, че именно тези последни ракети, които са били изпратени в много малко количество, действително са достигнали целите си. Когато иранското командване казва, че 50% от ракетите, които са изпратили, са достигнали целите си, мисля, че то има предвид 50% от тези последни ракети. Това са сложни ракети, вероятно са изпратили между 15 и 20 и тези, които са достигнали целите си, са половината от изпратените. А останалите са били предназначени да бъдат унищожени. Така че когато Западът и Израел казват, че са унищожили 99%, вероятно това е вярно, но това, което знаем, е, че една част от изпратените от Иран ракети дори не са имали експлозивен заряд, те са били предназначени да бъдат унищожени.

Така че това е забележително добре проведена операция, забележително добре изчислена, която е засегнала единствено целите, които Иран е искал да засегне, без да коства нито един човешки живот. Това наистина е постижение. На Запад беше представено като неуспех, защото казаха, че 99% са били прехванати. В действителност това, което беше прехванато, е било предназначено да бъде прехванато. И ако, да речем, 300 ракети или 300 летателни апарати са били изпратени, Израел и неговите съюзници, тъй като се намесиха американците, както и британците, французите и йорданците, това означава, че съюзниците е трябвало да използват 300 ракети, за да унищожат тези обекти. Следователно една част от израелския потенциал е бил изчерпан с този удар, без да има никакъв ефект, тъй като целите, определени от иранците, бяха ударени. Така че ако помислим добре и ако анализираме задълбочено тази операция, това е забележителен ирански успех. Сега мога да разбера защо предпочетоха, особено американците, да представят това като ирански неуспех, така че израелците да не си отмъстят. Това е възможност, която не изключвам, защо се опитаха да омаловажат победата.

Вторият удар, който беше извършен от дронове или летателни апарати, не всички бяха определени, но главно дронове в района на Исфахан, там имаше много смесен успех, тъй като очевидно всички тези апарати бяха прехванати от иранската противовъздушна отбрана. Мисля, че всъщност ставаше дума да се създаде илюзията за успех, за да се предотврати Израел да отиде по-далеч. Някои споменаха, че това всъщност са милиции, ръководени от американците, които са изпратили тези летателни апарати срещу Иран, така че Израел да не изпитва нуждата да си отмъщава. Дали знаем истината? Не знам, това е хипотеза, не знам каква е реалността. Знае се, че е имало атака, че тя е била осуетена и че това позволява на всеки един да запази достойнството си в тази история и вероятно това е добра война, ако искаме да избегнем истинска война в региона.

– Благодаря, Жак Бо, че приехте нашата покана, винаги е удоволствие да ви посрещнем!

– Благодаря ви!

Със съкращения

Автор: Espoir et Dignité

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?