Хиляди хора излязоха в София, Русе и още много градове, за да запалят свещ в памет на жестоко убитата тв водеща от Русе Виктория Маринова.
Те бяха в пъти повече, отколкото хората, които се ангажират с каквито и да е политически протести през последните години. И това е съвсем нормално.
Пръскане против хлебарки
Хората не вярват на политиците – управляващи и опозиционни. Отдавна не ги вълнуват празнословието им. Кухите им фрази са им омръзнали до болка. Неслучилата се промяна след #ДАНСwithme ги е обезверила – тези, заради които излязоха на улицата, отново ги управляват и им се присмиват.
Това, което изкара хората (леви, десни и всякакви) на улицата, е едно ужасно престъпление – недоверието в институциите и начина на функциониране на цялата държавна машина. Усещането, че истината за пореден път ще бъде покрита с дебел слой прах под поредния изфабрикуван скандал и поредната димка, съчинена в изгода на властта. Щампована с „ШОК“, „Бомба“ и „Ексклузивно“ в официозите на управляващите. Тази схема проработи в куп други случаи, които потресоха обществото и след това тихичко отшумяха.
За трагедията край Своге, при която загинаха 20 души, обвиняем все още е само шофьорът. Никой не търси отговорност от строителя за качеството на асфалта и за липсата на качествени мантинели. Тази история е още прясна и се помни, но други взеха да се позабравят. Например сделката на теменужкината дружка Гинка за ЧЕЗ и свързаната с нея продажба на ТЕЦ Варна, с която почетният председател на ДПС Ахмед Доган официално стана бизнесмен. Ами неразкритото убийство на собственика на Лактима Петър Христов?
Списъкът е много по-дълъг.
Само намесата на президента Румен Радев спря лобистката поправка „Домусчиев“ в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която трябваше да спести на шефа на КРИБ плащането на 55 млн. лева неустойки за неизпълнени ангажименти по договора за покупка на Български морски флот.
Нали вече забравихме и безпрецедентния срив на Търговския регистър, който изчезна за две седмици? И изобщо дали всичко е възстановено или има удобно изчезнали фирмени данни?
Майките на деца с увреждания, инвалидните колички, които бутат и черните им тениски „Системата ни убива“ отдавна не са новина. Както и разхищенията на стотици милиони левове в нагласени обществени поръчки в полза на близки до властта бизнесмени.
Това щеше да се случи и с аферата Джи Пи Гейт, по която неслучайно работата започна едва след убийството на Виктория Маринова. И след размахания пръст от Брюксел този път да внимаваме повече.
Вчера говорител на ЕК съобщи, че Комисията е поискала данни от България за злоупотреба със структурни фондове по повод съмненията за нарушения около обществени поръчки в строителството у нас. От Брюксел изрично уточниха, че възприемат съвсем сериозно всички изразени подозрения за злоупотреба с еврофондове и следят медийните материали, явно визирайки скандала с „Джи Пи Груп“. Последва и мигновена реакция на прокуратурата, която наложи запори на 14 млн. евро на строителната компания.
Нищо от това нямаше да се случи, ако убийството на Виктория бе потънало в българското медийно блато. Ако то не се бе появило като топ новина в световните медии, които рядко обръщат внимание на каквито и да е новини с български адрес, ако престъплението не бе коментирано от водещи европейски и световни лидери, включително от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. То пак щеше да остане новина за един ден.
Но за щастие в цивилизования свят, за разлика от премиера слънце, добре разбират, че държава, която е на 111-о място по свобода на словото, има сериозен проблем.
Убийството на младата жена извади наяве куп грозни истини за Татковината – опитите на проправителствените рупори да омаловажат факта, че Маринова е дала трибуна за оповестяване на разследване, което за националните медии е тема табу. Един главен редактор на вестник дори написа, че е фалшива новина, че има убит журналист в България. И нали знаете кой е виновникът: „Фекалните дезинформационни потоци от обръчите на Сорос в България“.
Така работи пропагандата у нас. Схема за заглушаване на истината обаче този път не проработи. Което е част от големия извод след жестокото престъпление – недоверието вече е повсеместно. Хората излязоха на улицата, защото днес е Виктория, а утре може да е всеки друг. Излязоха, защото не вярват на институциите, традиционните медии и политиците. И това недоверие ще продължи да расте.
И в трагедията с Виктория Маринова може би има и лъч надежда, че ще послужи като катализатор за нормализация на иначе ненормалната ни държава.
Светослав Метанов
